Лекции по История

9. Епир, Никея и Трапезунд в борба за византийското наследство (1204-1261) г.

При условията на подчертаната политическа разпокъсаност, характерна за вътрешното състояние на Византия още в края на ХII век и в обстановката на започващата съпротива срещу латинците-завоеватели се обособяват в началото на ХIII век три отделни гръцки държавни образувания – Трапезундската империя, Епирската държава и Никейската империя.
Най-рано възниква Трапезундската империя, още преди завладяването на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. Създадена е от внуците на Андроник I Комнин – Давид и Алексий, които бягат от Константинопол след 1185 г., когато е свален от престола дядо им. Възползвайки се от суматохата, която предизвикват кръстоносците те завземат град Трапезунд на южния черноморски бряг и се обявяват за самостоятелни владетели.
Сведенията за Епир са доста оскъдни, но през 1205 г. вече е формиран като държава от местния аристократ Михаил Дука Комнин. Към тази държава скоро се присъединява и населението от северозападна Гърция. По-късно е прибавена и областта Дукля – Черна гора, а новият наследник Теодор Комнин завладява и северна и средна Македония, както и цяла Албания. През 1224 г. завзема дори и Солун.
Вторият център на съпротива срещу латинците в Мала Азия е Никейската империя, с главен град Никея. Началото на това държавно образувание е поставено веднага след завладяването на Константинопол през 1204 г. от видния константинополски аристократ Теодор Ласкарис. Латинското настъпление в Мала Азия е спряно и фактически почти цялата територия остава под негова власт. Скоро той подчинява и Трапезунд. Неговият наследник е зет му – Йоан III Дука Ватаци, който изтласква латинците от Мала Азия (те задържат сама Никомедия) и си връща някои от егейските острови.
Така следва да отбележим, че основни претенденти за византийската корона се явяват Йоан III Дука Ватаци и Теодор Ласкарис като след възкачването на престола на Иван Асен II България също започва да играе важна роля в събитията в Европейския югоизток. Макар че Йоан III Дука Ватаци и Теодор Ласкарис имат една и съща цел, те се приемат като съперници, защото всеки един от двамата смята, че единствен той има право да заеме константинополския престол. Така през 1225 г. и двамата се отправят към Латинската империя, но вместо да се обединят между тях назрява конфликт. От друга страна се влошават и отношенията между епирския владетел и българския цар, което води до започването на неочаквана война с България. Така след битката при Клокотница на 9 март 1230 г. Епирската държава е разбита и владените от нея територии се включват в пределите на българската държава. Иван Асен II обаче назначава брата на Теодор Комнин - Мануил Комнин за полунезависим владетел с център Солун като по този начин Епирската държава продължава да съществува, но като второстепенна сила.
Йоан III Дука Ватаци остава единственият претендент за константинополския престол. Така между него и Иван Асен II е сключен съюз през 1235 г., скрепен с династичен брак, насочен срещу Латинската империя. Опитът да бъде превзет Константинопол, предприет от съюзниците през 1235 г. се оказва неуспешен, което води до оттеглянето на българския цар. След смъртта на Иван Асен II обаче обстановката на Балканите значително се изменя - България бавно отслабва, Латинската империя е омаламощена и с неголяма съпротивителна сила, Епирската държава е раздробена на три оделни части – Солунското, Тесалийското и Епирско деспотство, като първенствуващ фактор се явява Никейската империя.
Йоан III Ватаци се насочва към Епирската държава и замладява Солунското деспотство, но не успява да сломи съпротивата на Тесалийското. Никейската империя се насочва и към България – това по времето на Михаил Асен и завладява голям брой селища в Македония и Родопите. Точно когато се готви да превземе Константинопол обаче Ватаци умира. При неговият наследник Теодор II Ласкарис противоречията между Епир и Никея се изострят още повече като продължават и военните действия срещу България. След смъртта на Теодор II Ласкарис управлението трябва да поеме Йоан Ласкарис, но тъй като той е малолетен за негов регент е назначен Михаил VIII Палеолог. Както често се случва той съсредточава в ръцете си цялата власт, а скоро се обявява за съимператор и поема командването на войската. Главния враг и съперник на Никея отново е Епир като през 1259 г. близо до Битоля Михаил VIII Палеолог се справя със своите противници – завладява столицата Арта, като вече има възможност да насочи усилията си към осъществяването на основната цел – прогонването на латинците от Константинопол.