Pages

15. Четвърти кръстоносен поход и неговите последици. Латинска империя.

Четвъртият кръстоносен поход е организиран през 1200 г. във Франция. Историческият му водач е Бонифаций Монфератски, а папа по това време е амбициозният Инокентий III. Планът на кръстоносците е първо да се отправят към Египет, а след това към Йерусалим. Тъй като обаче събраните рицарски войски не разполагат със флот те сключват договор с венецианеца Енрико Дангло, който ги снабдява с флот. В замяна на това венецианците обаче им искат огромни суми като се стига до решението те също да участват в похода и да си върнат град Зара, който дотогава е в унгарска територия. Когато стигат о-в Корв раководителите на похода се срещат със сина на Исак II Ангел Алексий, който ги моли да му помогнат да си върне трона, като от своя страна той им обещава голяма парична сума. Така в крайна сметка голяма част от кръстоносците обещават, че ще му помогнат като походът се отклонява и се насочва към Константинопол т. е. тук виждаме византийската намеса към обръщането на похода. Положението на Алексий III обаче е отчайващо тъй като той няма флот и е със слаба военна подкрепа и затова той бяга заедно със семейството си. Така на престола се възкачва Алексий IV, който обаче не е в състояние да плати огромната обещана сума, тъй като хазната е празна. Затова той започва да вдига данъците, за да плати на кръстоносците, но от друга страна пък си навлича гнева на народа. Така под напора на общото недоволство се извършва преврат и за император се издига Алексий V Дука. Той обаче също не може да се справи с всеобщото недоволство, а кръстоносците си чакат обещаното възнаграждение. Така и този император виждайки сложността на ситуацията бяга, а от своя страна на 13 април 1204 г. кръстоносците опожаряват и превземат Константинопол. Така те смятат също, че Бог е решил те да останат тук и така създават Латинската империя. За император те избират Балдуин Фландърски, а за патриарх венецианецът Томазо Мерозини. Скоро латинците завладяват и принадлежащите дотогава на Византия територии в Тракия и Македония, а в Солун като върховен владетел се установява Бонифаций Монфератски. Латинците бързо завладяват и Епир, Тесалия, Бестия, Атика, Пелопонес, а в ръцете на венецианците пък падат много от византийските острови- Наксос, Тера, Евбея, Корв и Крит. Така недоволството на местното население срещу чуждите завоеватели води до сключването на съюз между българи и гърци. Стига се до битката при Одрин през 1205 г., където латинците са разгромени, а Балдуин Фландърски пленен. По-късно пък Бонифаций Монфератски у убит като до смърта на цар Калоян българите си връщат редица крепости в Тракия. И в крайна сметка трябва да стане ясно едно: основният виновник за Четвъртия кръстоносен поход са византийците, а не папата както се смята в по-старата литература. Първоначално основната цел на кръстоносците е Египет – сърцето на ислямския свят тогава, но византийския император Алексий III обръща похода именно към Константинопол. Обещава парична сума, която така и не изплащ като по-късно и неговите наследници не могат да я изплатят като по този начин превземането на Константинопол през 1204 г. и създаването на Латинската империя са вече безспорен факт.