Лекции по История

8. Подготовка и сключване на мирния договор с България

Предистория
България прави първи стъпки за излизане от международната изолация с Московското примирие.
В София пристигат политически представители на СССР, САЩ и Великобритания.
През октомври 1944 де факто са уредени отношенията с Франция, а година по-късно в двете страни са акредитирани и пълномощни министри.
През януари 1945 са възстановени дипломатическите отношения с Италия, а през май с Югославия.
На 14 август 1945, по време на споровете около отлагането на парламентарните избори, СССР оказва подкрепа на ОФ правителство, като възстановява дипломатическите си отношения с България.
До края на годината те са възстановени и с Полша, Чехословакия и Албания.
За България сключването на мирен договор с държавите от Антихитлеристката коалиция е изключително важно за уреждането на международното й положение.
Процедурата по изработване на мирните договори с бившите сателити на Германия е уточнена на срещата на Сталин, Труман и Чърчил (заменен от Клемент Атли) в Потсдам (17 юли-2 август 1945).
- договорите да бъдат подготвени от Съвет на министрите на външните работи (СМВнР) на САЩ, СССР, Великобритания, Франция и Китай.
- впоследствие САЩ предлагат процедурата да бъде променена и договорите да се изработят от конференция на 21 държави от Антихитлеристката коалиция.
- накрая е решено решенията на конференцията имат препоръчителен характер, а СМВнР ще изработи окончателните текстове.
Мирната конференция (29 юли-15 октомври 1946) се провежда в Париж.
- активизира българската политика в защита на националните интереси".
- сасилената пропаганда в Париж, в която голям дял има председателят на парламента В. Коларов, трябва да противодейства на прекомерните гръцки претенции (за 150 млн. долара репарации и 10 хил. кв. км. българска територия) и да даде аргументи на съветската дипломация в борбата за защита на интересите си, които в случая съвпадат с българските.
- бившите сателити могат да представят своите становища по мирните договори.
- външният министър Георги Кулишев и Васил Коларов отстояват българските права над Западна Тракия и искането да се приспаднат от репарациите вложените в този район инвестиции, но аргументите им не са приети.
Парижкия договор (10 февруари 1947)
- окончателният текст на договора, плод на компромиси на СССР, САЩ и Великобритания, е изработен на сесията на СМВнР в Ню Йорк и е подписан на 10 февруари 1947 в Париж.
- България не е призната за съвоюваща;
- въоръжените й сили са намалени;
- отхвърлено е искането й за Западна Тракия и тя трябва да демилитаризира южната си граница, която обаче не е променена в полза на Гърция.
- репарациите са определени на 45 млн. долара за Гърция и 25 млн. за Югославия (1/4 от репарациите от Ньойския договор) - трябва да се изплатят за 8 години в селскостопанска продукция и суровини.
- ВС фиксират и защитата на своите икономически интереси.
- слага край на състоянието на война с Антихитлеристката коалиция.
На 15 септември 1947 договорът влиза в сила.
- СКК прекратява дейността си
- до 90-дневен срок съветските войски трябва да напуснат страната.
- България става суверенна държава.
- тя единствена от бившите германски сателита има уголемена територия, защото остава в сила Крайовската спогодба за Южна Добруджа.
- България излиза от изолацията: Великобритания възстановява дипломатическите си отношения с нея на 11 февруари, а САЩ - на 2 октомври 1947.