Лекции по История

8. Русия в края на XVI- началото на XVII в.

Събитията от границата на 16 – 17 в получават, според точния израз на съвременниците, името „Смутното време”. Размирното време засяга всички страни от живота на русите – икономиката, властта, вътрешната и външната политика. Причините за смутното време се заключават в изострянето на социалните, съсловните, династическите и международните отношения.Изключително тежката икономическа криза получава името „разрухата на 70те-80те години на 16 век”. Запустяват икономически най-развитите части на страната. Част от населението напуска тези територии. Повече от 50 % от обработваемите земи остават необработени. Рязко нараства данъчното бреме, цените се увеличават четворно. През 1570 – 1571 страната е обхваната от чумна епидемия. Селското стопанство губи устойчивостта си. Централната власт започва да закрепостява основния производител – селяните, към земята на феодалите-земевладелци.Като държавна система крепостничеството се установява в края на 16 век. Към 1592 цялото население е включено в специални книги, което създава възможност да се установи на кой феодал принадлежат определени селяни. Според редица историци точно тогава е издаден специален указ за забрана на преминаването на селяните, което означава установяване на крепостното право.През 1597 за първи път е приет указ за издирване на избягали селяни. Селяните, избягали след съставянето след издаването на данъчните книги е трябвало да бъдат връщане на предишния им собственик. Онези, които приемали избягали селяни са глобявани в полза на държавата и заплащат компенсация на стария собственик.Въвеждането на държавната система на крепостното право води до рязко изостряне на социалните противоречия в страната и създава предпоставки за масови народни размирици. Изострянето на социалните отношения е една от причините за смутното време. Друга причина за смутното време става династическата криза. С прекратяването на законната династия, водеща началото си от легендарния Рюрик, противоречията се изострят.На 18 март 1584 по време на игра на шах умира Иван Грозни. На престола се възкачва средния син на Грозни – Фьодор Йоанович, мек по природа но неспособен да управлява държавата. Фактически управник в държавата става шуреят на царя боляринът Борис Годонов. След смъртта на бездетния Фьодор Йоанович през 1588 се прекъсва старата династия. Новият цар е избран от Земския събор, сред участниците в събора са привържениците на Борис Годонов.Борис Годонов е енергичен, честолюбив и способен държавник. Води успешна външна политика- продължава овладяването на Сибир, заздравяват се руските позиции в Кавказ, Русия си възвръща загубените земи по крайбрежието на Балтийско море. Безспорен успех е учредяването на патриаршия в Русия. Повишават се рангът и престижът на Руската църква. Отслабнала Русия обаче няма сили за водене на широко мащабни военни действия. От това се възползват нейните укрепнали съседи - Полша, Швеция, Крим и Турция. Главната задача на новият цар се състой в преодоляването в стопанската разруха. Правителството продължава заробването на селячеството. Това предизвиква недоволство сред широките народни маси. Селяните свързват влошаването на своето положение с името на Борис. Положението в страната още повече се изостря в резултат на лошата реколта. Няколко кратно се повишават цените, започва спекула с жито. Борис Годонов организира полагането на труд в полза на държавата. Плъзват слухове, че страната е подложена на наказание, заради греховете на Годонов. В центъра на страната избухва въстание на холопите, предвождано от Хлопок Косолап. То е жестоко потушено, а Хлопок екзекутиран в Москва. Съветските историци обясняват смутното размирно време с класови конфликти.Борис прави всичко, за да премахне потенциалните претенденти – неговият пратовчед е подстриган за монах и заточен. Широко се разпространяват слуховете, че царският син Дмитрий е жив. В Литва се появява човек, който се представя за Дмитрий. През 1604 с помощта на полските магнати Лъжедмитрий, след като вербувал 2000 наемници и използвайки недоволството на казаците, предприема поход срещу Москва. Подкрепят го много боляри и дворяни, недоволни от Годонов. В борбата си с Лъжедмитрий 1 Борис Годонов допуска редица грешки. Той не оглавява походът срещу самозванеца. Пътят на Лъжедмитрий към Москва съзнателно е избран да преминава през райони, където живее казачеството и има много избягали селяни. При град Кроми царските войски преминават на страната на самозванеца. Това събитие е предхождано от неочакваната смърт на Борис. След едно денонощие се извършва церемонията на полагане на клетва пред новия цар – синът на Борис Фьодр Борисович. По заповед на самозванеца цар Фьодр и неговата майка са арестувани и убити тайно. През юни 1605 Лъжедмитрий триумфално влиза в Москва и е провъзлгасен за цар. Нещо повече – нарича се император.Продължаването на крепостническата политика, новите данъци с цел да бъдат събрани обещаните на полските магнати средства, недоволството на руската администрация, водят до заговор на болярите срещу Лъжедмитрий. Той е преследван от въстаниците, скача от един прозорец на Кремалския дворец и е убит. След смъртта му на престола се възкачва болярския цар Василий Шуйски . До лятото на 1606 Василий успява да утвърди властта си в Москва, но в покрайнините на страната размириците продължават. Народът, загубил вяра, че положението му ще се подобри отново се вдига срещу властите. През 1606-1607 избухва въстание под ръководството на Иван Болотников, което много историци смятат за апогей на селската война. Опорен пункт на Болотников става Комарицката волост. Заставайки начело на казашките отряди, Болотников през лятото на 1606 поема към Москва. Скоро неголемия му отряд се превръща в мощна войска. През октомври 106 армията му обсажда Москва, като обсадата продължава два месеца. В решителния момент измяната на дворянските отряди, преминали на страната на Василий Шуйски води до разгрома на армията на Болотников. Болотников е отблъснат и Василий жестоко се разправя с въстаниците. Болотников е услепен, след което удавен. Във въстанието вземат участие представители на различни социални слоеве – селяни, холопи, посадско население, казачество, дворяни и др служебни хора.По времето, когато Василий обсажда Болотников в Тула се появява нов самозванец. По външните си белези този човек прилича на Лъжедмитрий. В отговор на призива на Болотников Лъжедмитрий 2 потегля към Тула, за да се присъедини към въстаниците. Обединението не се осъществява и през 1608 самозванецът предприема поход срещу столицата. Лъжедмитрий достига Москва, но опитите му да превзема града завършват без резултат. Лъжедмитрий 2 в продължение на 21 месеца без успех обсажда Москва. Той е послушна марионетка в ръцете на полските завоеватели, които установяват контрол върху северозападни и северните руски земи.Правителството на Василий, разбирайки че не в състояние да се справи с Лъжедмитрий 2 сключва договор с Швеция. Русия се отказва от претенциите си към Блатийското крайбрежие, а шведите предоставят войски за борба. Под командването на Михайл Шуйски, племеник на царя, започват успешни действия против полските завоеватели.В отговор Полша обявява война на Русия. Войските на Крал Сигизмунд 3 обсаждат Смоленск, който се отбранява повече от 12 месеца. Самозванецът повече не е необходим на полските завоеватели, бяга в Калуга, където е убит. През април 1610 умира Михайл Шуйски, според мълвата той е отровен. През юни 1610 руските войски претърпяват поражение от Полша. Пътят към Москва е открит. Шведите мислят повече за завземането на Новгород и другите руски земи отколкото за тяхната защита. През лятото на 1610 в Москва е извършен преврат. Дворяните, свалят от престола Василий и насила го подстригват за монах. Властта е завзета от група боляри, предвождани от Федор Иванович. Това правителство, съставено от седем боляри получава името „седмоболярщина”. През август 1610 седмоболярщината сключва договор за поканването на Владислав, синът на крал Сигизмиунд на руския престол. Това е пряко предателство на националните интереси. Страната се изправя пред заплахата да загуби независимостта си. В началото на 1611 е създадено първото опълчение, оглавено от дворянина Прокопий Ляпонов. Опълчението се отправя към Москва, където през есента на 1611 избухва въстание.Първото опълчение се разпада. По това време шведите превземат Новгород, а поляците след продължителна обсада завладяват Смоленск. Полският крал Сигизмунд 3 обявява, че сам ще стане руски цар, а Русия ще влезе в състава на Полша. През есента на 1611 Кузма Минин се обръща към руския народ с призив за организирането на второ опълчение. През пролетта на 1612 опълчението се насочва към Ярославъл – там е създадено временно правителство на Русия. През лятото на 1612 войските на Минин наближават Москва и се съединяват с остатъците на първото опълчение. Почти едновременно към столицата приближава хетман Ходкевич, който идва на помощ на поляците, открили се в Кремъл. След четири дни полския гарнизон в Кремал се предава. Победата е резултат от героичните усилия на руския народ.През 1613 в Москва се провежда Земския събор, на който е поставен въпросът за изобр на нов руски цар. На 21 февруари съборът избира Михайл Романов. На 2 май, 1613 той пристига в Москва, а на 11 юли се извършва коронацията. Скоро водещо място в управлението на страната заема неговия баща патриарх Филаред. Властта е възстановена във формата на самодържавна монархия.Правителството на Михайл е изправено пред изключителна трудна задача- ликвидацията на последиците от интервенцията. Голяма опасност за него представляват отрядите на казаците, които скитат из страната и не признават новия цар. Друга опасност са шведите. След няколко военни сблъсъка, последвани от преговори през 1617 е сключен Столбовския мир. Швеция връща на Русия Ноовгородската земя, но запазва Балтийското крайбрежие и получава парична компенсация. В стремежа си да получи Руският престол полският принц Владислав организира през 1617-1618 поход срещу Москва, но е отблъснат. Владислав не се отказва от претенциите си към руския престол.Така в основни линии териториалното единство на Русия е възстановено, въпреки че част от руските земи остават в Полша и Швеция. Такива са последиците от събитията на смутното време за външната политика на Русия.