Лекции по История

7. Управлението на Иван ІV Грозни.

Към края на 16в територията на Русия се увеличава почти двойно. В нея влизат земите на Казанското , Астраханското и Сибирското ханство. Предприемат се опити за извоюване на излаз на Балтийско море. Населението на Русия в края на 16в наброява 9млн души. Основната му част е съсредоточена в северозападната (Новгород) и централната (Москва) част на страната. Икономиката на страната има традиционен феодален х-р , основаващ се на господството на натуралното стоп-во. Болярската вотчина остава господстваща форма на земевладение. Най-големите са вотчините на великия княз , митрополита и манастирите. Към края на 16 в в Русия съществуват около 220 града. Най-гол град е Москва , чието население е около 100хил души.След смъртта на Василий ІІІ през 1533г на великокняжеския престол сяда неговият 3 годишен син Иван IV ( 1533-1584г). Фактически д-вата се управлява от нег майка Елена , дъщеря на княз Глински. Както през годините на управлението на Елена , така и след смъртта й не прераства борбата за власт м/у болярските групировки на градовете Белски , Шуйски , Глински. Болярите ограбват хазната , присвояват си земи и градове. Болярското управление води до отслабване на централната власт. Въстанието в Москва през 1547г – в Москва на Арбат , избухва силен пожар. Пламъците бушуват 2 дни. Градът почти напълно изгаря. Около 4 хиляди московчани загиват в огъня на пожара. Иван IV и нег приближени , спасявайки се от дима и огъня , се скриват в село Воробьово. Причини за пожара вероятно са умишлени действия. Плъзват слухове , че пожарът е дело на рода на князете Глински. В Кремъл на площада около Успенския събор се събира вече. Един от представителите на рода Глински е разкъсан от въстаналия род. С голям труд правителството успява да потуши въстанието. Народните бунтове показват , че страната се нуждае от реформи за укрепване на държавността , за централизация на властта.Иван IV започва да извършва структурни реформи. Особено заинтерисовано от провеждането на реформи е дворянството. Негов идеолог е талантливият дворянин Иван Семьонович Пересветов. Изхождайки от интересите на дворянството Пересветов рязко осъжда болярското самоупорство. Към 1549г около Иван IV се формира съвет от близки до него хора , получил името “избрана рада”. Тя се оглавява от Алексей Фьодорович Адашев. Избраната рада съществува до 1560г. Тя извършва преобразования , получили названието реформите от средата на 16в. След като навършва пълнолетие през януари 1547г Иван IV официално се възкачва на престола. Обредът на приемането на царската титла се извършва в Успенския събор на Кремъл. От сега нататък великият московски княз започва да се нар цар. По време на управл на Иван IV съставът на Болярската дума е разширен почти тройно , за да се отслаби ролята на старата болярска аристокрация в нея. Възниква нов орган на властта-Земският събор. Земските събори се занимават с решаването на най-важн д-ни дела , преди всичко с въпросите на външната политика и финансите. Първият Земски събор е свикан през 1549г. Той взема решение да бъде съставен нов Съдебник и набелязва програма за реформи. Още преди реформите отделните отрасли на държавното управление , а също и управлението на отделните територии започват да се поверяват на боляри. Така се появяват първите прикази – ведомства , ръководещи отделни отрасли на държавно управление или отделни региони на страната. Приказът се оглавява от болярин или дяк – високопоставен държавен чиновник. Приказите отговарят за управлението , събирането на данъците и съдопроизводството. Общата тенденция към централизация на страната предизвиква необходимостта от издаване на нов сборник закони- Съдебника от 1550г. За първи път е въведено наказание за вземане на подкуп от държавни служители. Още при управлението на Елена Глинска е започната паричната реформа в резултат , от която московската рубла става основната парична единица в страната. Правото за събиране на търговкисте мита преминава в ръцете на д-вата. Населението на страната е натоварено с тягло – комплекс от натурални и парични тежести. В армията започват да се привличат чужденци. Усилена е и артилерията. Болярите и дворяните , съставляващи опълчението , се наричат служебни хора от отечество. Друга група съставляват служебните хора по прибор. Освен стрелците в нея влизат артилеристите , градската стража , близки до тях са казаците. През 1551г по инициатива на царя и митрополита е свикан събор на руската църква , получил името Стоглав, тъй като решенията му се формулирали в 100 глави. Съборът одобрява приемането на съдебника от 1550г и реформите на Иван IV. Решено е в ръцете на църквата да бъдат оставени всички земи , придобити от нея преди Стоглавия събор. Реформите от 5-те год на 16в спомагат за укрепването на Руската централизирана д-ва. Те засилват властта на царя , укрепват военната мощ на страната. Основни задачи на външната политика на Русия през 16в са: на запад – борба за излаз на Балтийско море, на югоизток и изток – борба с Казанското и Астраханското ханство и начало на усвояването на Сибир на юг. Образувалите се при разпадането на Златната орда Казанско и Астраханско ханство постоянно заплашват руските земи. Те държат в свои ръце Волжкият търговски път. След редица науспешни опити да се подчини Казанското ханство Иван IV през 1552г с 150 хил войска обсажда Казан. Той е превзет с щурм, започнал на 1 октомври 1552г. Четири години след превземането на Казан през 1556г е присъединен Астрахан. Своята зависимост от Русия признава Ногайската орда – номадска държава. По такъв начин новите плодородни земи и целият вожки търговски път се оказват в състава на Русия. Присъединяването на Казан и Астрахан открива възможност за придвижване към Сибир. Богатите търговци получават от Иван Грозни грамоти за владение на земите по река Тобол. Със свои средства те формират отряд от 840 души свободни казаци, оглавен от Ермак. Той със своята войска прониква на територията на Себирското ханство и превзема неговата столица.Опитвайки се да получи излаз на Балтийското крайбрежие, ИваН Грозни в продължение на 25г води изтощителна Ливонска война. Повод за войната става задържането от Ливонския орден на 123 западни специалисти, поканени на служба в Русия, както и не плащането от Ливония на данъка за град Дерпт. Началото на войната започва с победи на руските войски превзели Нарва и Депт. През 1560г Орденът е разбит. Последният голям успех за Русия през първия етап на тази война е превземането на Полоцк през 1563г. Войната се проточва, засилват се противоречията в самата Русия. Иван Грозни решава да въведе опричнината. Полша и литва се обединяват ев една държава – Жечпосполита. Тя и Швеция водят успешни военни действия срещу Русия. Само отбраната на град Псков позволява на Русия да сключи примирие за срок от 10г. Година по-късно е сключено Плюското примирие с Швеция. Ливонската война завършва с поражение. Русия предава на Жечпосполита Ливония.През януари 1565г Иван Грозни изпраща в столицата 2 послания. В първото той съобщава, че се отказва от властта заради измяната на болярите и моли да му бъде обособено феодално владение – опричнина.Използвайки вярата на народа в царя, Иван Грозни очаква, че ще бъде повикан да се върне на трона. Когато това става той диктува своите условия: право на неограничена самодържавна власт и учредяване на опричнината. Страната е разделена на 2 части: опричнина и земшчина. В опричнината влизат крайморските градове и икономически най-развитите региони на страната. Започват опричният терор, екзекуциите, заточенията. На най-жесток погром са подложени центърът и северозападът на руските земи, където болярството е особено силно. В Новгород погромът продължава 6 седмици. Иван Грозни не унищожава окончателно болярско-княжеското земевладение, въпреки че силно отслабва мощта му.