Лекции по История

12. Възход на Византия при Никифор Фока, Йоан Цимисхи и Василий II.

През IХ-Х век византийската темна аристокрация засилва своето влияние като се налагат две фамилии – Дука и Фока. Така оженвайки се за Теофано Никифор Фока поема заължението да покровителства синовете й Василий и Константин, но на практика той си управлява самостоятелно от 963 г. Всъщност Никифор Фока е известен със своите морски победи – отвоюва Крит и Кипър, и след като става император продължава тази си политика в Мала Азия. От друга страна обаче се влошават отношенията му с България като той се стреми с чужда помощ – киевският княз Светослав, да смаже северния си съсед и същевременно да отклони погледа на русите от Кримския п-в. По-късно обаче уплашен от стремителното настъпление на русите на юг той подтиква печенезите да нападнат Киев. Така в тази сложна външнополитическа обстановка Никифор Фока започва да губи популярността си в столицата, още повече ако се вземе впредвид и фактът, че той ограничава властта на монасите и си навлича и гнева на църквата. Така Теофано си намира друг фаворит в лицето на Йоан Цимисхи, който през 969 г. организира заговор срещу Никифор Фока и го убива. Така първоначално Цимисхи се опитва чрез преговори да склони княз Светослав да напусне българските земи, но без успех. След това през пролетта на 971 г. византийците предприемат противоудар. На 14 април 971 г. е превзет Преслав, като се пленява българското царско семейство, а с княз Светослав, който се укрепява в Дръстър е сключено примирие като русите се оттеглят от българските земи. Така след действията си на Балканите Йоан Цимисхи обръща поглед и на изток. Освобдени са части от Сирия, Месопотамия и Палестина като самият император определя като крайна цел освобождението на Йерусалим. През 976 г. обаче той умира като се предполага, че най-вероятно е отровен от паракимомена, чиято роля заедно с тази на евнусите нараства постепенно в столицата. След като се справя със своите противници бъдещият император Василий II се възкачва на престола и предприема мащабен поход срещу България. Първоначално се опитва да превземе Средец, но не успява и на връщане е победен от Самуил в прохода Траянови врата на 17 август 986 г. Няколко години по-късно обаче – 1001, 1002, 1003 г. византийците превземат редица български крепости и градове като решаващо значение обаче има битката при с. Ключ през 1014 г. Така българските пленици са ослепени откъдето Василий остава в историята с прозвището Българоубиеца. Всъщност той приема България като изконна византийска територия, а българите като бунтовници-узорпатори и затова ослепява самуиловите войници. В крайна сметка през 1018 г. обаче България е окончателно завладяна като освен това Византия укрепява властта си над Далмация, а Хърватско е под васална зависимост. Като успешна се явява и завоевателната политика на Василий II и на изток, където завладява някои арменски и грузински княжества.