Лекции по История

7. Политическото противопоставяне в България (1946-1947). Конституцията от 1947

Конституцията от 1947
На 31 март 1946 е създаден вторият кабинет на Кимон Георгиев, отново само от представители на ОФ партиите - 5 от БРП (к), по 4 от БЗНС и „Звено", 2 социалдемократи, един от РП и един независим.
В кабинета и в парламента продължава да се прилага паритетният принцип.
- министерските и депутатските места, заети от БРП (к) не съответстват на действител-ното й влияние.
- в началото на 1946 има над 413 хил. членове, БЗНС - 153., „Звено" - 31, БРСДП - 29, а РП - по-малко от 6 хил.
- БРП (к) обаче прави отстъпки на своите съюзници за да не ги тласне към опозиционните партии, а и заради неуреденото положение на страната и отказа на САЩ и Великобритания да признаят правителството за демократично.
- опозицията наброява около 54 хил. членове на БЗНС-Н. Петков, 3 хил. - на БРСДП (обединена) и 1607 на ДП. В своите печатни органи тя агитира за придържане към ТК, набляга върху принципите на демократизма, съпоставяйки ги с диктата на БРП (к) и зове към съпротива с/у комунистите.
Още в началото на 1946, по указание на ЦК на БРП (к) започва настъпление срещу опозицията:
- нейни дейци са задържани, вестниците й спирани
- пропагандата срещу нея се води ожесточено.
- кулминацията е през втората половина на 1946 с политическите процеси срещу лидери и активисти на опозиционните партии.
- 12 юли - първата присъда – с/у д-р Г. М. Димитров, макар той вече да е в чужбина. Осъден е на доживотен затвор, защото по време на войната срещу Германия е давал нареждания да се разпространяват между войниците лозунги, целящи да се намали боеспособността на армията.
- 71-годишният социалдемократ Кръстю Пастухов е осъден на 5 години затвор за две свои статии, в които бил накърнил достойнството на българската войска и уронил престижа на военното началство.
- за своите убеждения, изразени на страниците на вестника на БРСДП (обединена) „Свободен народ", е съден неговият главен редактор Цвети Иванов.
- август - провеждат се още два големи процеса - срещу 6 души от „Тайната военна организация „Цар Крум" и 22 от ВМРО, завършили с три смъртни присъди и различни срокове затвор – че са се борили за „събаряне на законно установената народна власт".
- следствия и срещу други (съществуващи или измислени) конспиративни групи, като стремежът винаги е да се докаже връзката им с опозицията.
«Прочистването»
През лятото на 1946 БРП (к) започва да отстранява от армията „ненадеждните" офицери и установява пълен контрол върху нея.
- 2 юли - е гласуван Закон за ръководство и контрол на войската, според който в нея не могат да служат лица с „фашистки, реставраторски и антидемократични проявления" и офицери, осъдени от Народния съд.
- в кратки срокове са отстранени около 1/3 от офицерите.
- в противоречие с ТК на Министерския съвет се възлага ръководството и контрола върху цялостната дейност на войската.
Прочистването през лятото на 1946 обхваща и съдебните органи, Министерството на външните работи и други държавни учреждения. Продължават и въдворяванията в „трудово-възпитателните общежития", където през 1946 се намират около 1500 души.
През 1946 на преден план излиза и въпросът: република или монархия?
- след 9 септември формата на управление е запазена, като е сменено регентството, управляващо от името на малолетния цар Симеон ІІ.
- новата власт решава да проведе референдум за премахване на монархическия институт.
- за целта 26 ОНС приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията и за свикване на ВНС.
- опозиционните партии обаче посочват, че според чл. 4 от ТК България е наследствена и конституционна монархия и не е предвиден ред за промяна на формата на управление (Това би могло да стане, ако се внесат изменения в чл. 4 или ако се предвиди конституционен текст за провеждане на референдум. И в двата случая е нужно ВНС за изменение на конституцията, но нито регентството, нито Министерският съвет имат право да го свикат. Това може да стори единствено царят, който обаче не е пълнолетен (едва 9-годишен).
- опозицията се обявява против референдума като начин за ликвидиране на монархията. Но по същество и тя е на републикански позиции и, съобразявайки се с масовите настроения, решава да участва в референдума, като призовава своите привърженици да гласуват за република.
- представителите на трите страни в СКК също не възразяват срещу референдума.
- референдума е проведен на 8 септември 1946 и според официалните резултати в него участват 91,63% от гласоподавателите - 95,63% са за република.
- резултатите не са оспорени от нито една политическа сила (с монархията се свързват националните катастрофи)
- 15 септември 1946 - 26 ОНС провъзгласява България за „народна република";
- царското семейство напуска страната;
- регентството престава да съществува
- В. Коларов в качеството си на председател на парламента става временен председател на републиката.
ВНС
На 27 октомври 1946 се провеждат избори за 6 ВНС, което трябва да изработи новата конституция на България.
- ОФ-партиите участват с обща платформа, но със самостоятелни партийни листи с различни цветове.
- БЗНС-Н. Петков и БРСДП(о), заедно с групата на независимите интелектуалци, се обединяват във „Федерация на селския и градския труд"
- ДП участва отделно.
- възможностите на опозицията в предизборната борба са силно ограничени - властта си служи с насилия, заплахи, арести срещу нейните привърженици.
На 27 октомври гласуват 94,18% от всички гласоподаватели.
- 70,10% от тях са за ОФ, 28,35% - за коалицията на БЗНС-Н. Петков и БРСДП(о).
- във ВНС опозицията си осигурява 99 места с/у 366 за ОФ (275 са комунисти).
- за председател е избран В. Коларов.
ВНС става върховен орган на държавната власт, доминиран от БРП (к). То действа от ноември 1946 до октомври 1949, тъй като мандатът му е удължаван два пъти с по една година. Основната му задача е да изработи нова конституция на страната, но докато трае работата на специалната парламентарна комисия в/у текстовете й, ВНС се занимава и със законодателна дейност, което действащата ТК не позволява.
Новото правителство
На 22 ноември 1946 е сформирано трето ОФ правителство:
- БРП (к) не съставя самостоятелно правителство, а предпочита да запази ОФ коалицията, като включи представители на другите ОФ партии.
- за първи път то се оглавява от комунист - Георги Димитров, който е председател на ЦК на БРП (к) и на парламентарната група на партията.
- в кабинета има вече 10 представители на БРП (к)
- 5 от БЗНС, по 2 от „Звено" и БРСДП и един независим.
- пътят за настъпление на комунистите е открит.
1947 година е изпълнена с важни събития и става повратна в следвоенната българска история.
- 10 февруари - в Париж е подписан мирният договор.
- опозицията свързва надеждите си с клаузата за изтеглянето на съветските войски от страната - това обаче трябва да стане 90 дни след влизането на договора в сила (на 15 септември.)
- друга клауза предвижда прекратяване на дейността на СКК, следователно и изтегляне на западните представители, подкрепящи усилията на опозицията. При това положение тя активизира своите действия, особено във връзка с разработването на новата конституция. Но среща безкомпромисната позиция на БРП (к), която след подписването на мирния договор се чувства вече с развързани ръце и все по-малко се съобразява със западните оценки.
Съдбата на опозицията, а и на българското политическо развитие, отново зависи от външния фактор. Противоречията между САЩ и СССР се задълбочават. Все по-ясни са признаците на студената война и разделянето на света на два блока.
- пролетта - с доктрината „Труман" Вашингтон показва плътното си обвързване с Гърция и Турция на Балканите и дезинтересиране от България, потвърдено и от отзоваването на М. Барнс.
- БРП (к) минава в настъпление (договора вече е подписан)
- методите вече са изпробвани - режисирани съдебни процеси срещу лидери на опозицията
- процеси с/у конспиративните военни организации „Неутрален офицер" и „Военен съюз". Подсъдими са около 70 офицери, обвинени в подготовка на насилствено сваляне на властта. При следствието се „установява", че техни идейни вдъхновители са някои от най-изтъкнатите лидери на опозицията.
- края на април са спрени опозиционните вестници.
Решителния удар е срещу лидера на най-влиятелната опозиционна партия - Никола Петков.
- 5 юни (след като САЩ ратифицират мирния договор) в парламента постъпва прокурорско искане за сваляне на депутатския имунитет и за задържане на Н. Петков, поради връзките му с военните организации, заедно с които е готвел въоръжен преврат.
- той е арестуван още в залата на НС и срещу него започва скалъпен съдебен процес, завършил със смъртна присъда.
- тя е изпълнена с одобрението на съветското ръководство в първите минути на 23 септември (седмица след влизането в сила на мирния договор и три дни след официалното признаване на българското правителство от Вашингтон).
- 26 август - неговата партия е забранена и разтурена със закон, приет от ВНС.
- САЩ и Великобритания се обявяват против разправата с Н. Петков. Протестите им обаче са твърде приглушени, а практическите стъпки на Вашингтон по ратифициране на мирния договор и признаване на българското правителство подсказват, че за американските политици по-важно е бързото изтегляне на съветските войски от региона.
След разправата с най-силната опозиционна партия, ликвидирането на останалите политически противници на БРП (к) е само въпрос на време.
„Народнодемократичната" конституция (4 декември 1947)
Най-ярка характеристика на конституцията на Народна република България е нейният политически характер.Първата републиканска конституция на България е изработена от Шестото ВНС, избрано на 27 октомври 1946. Този път в парламента присъства и опозиция - от общо 465 депутати 99 са представители на опозиционния БЗНС „Н. Петков", БРСДП (о) и др. Те предлагат свой проект за конституция, но той няма шанс да бъде приет.
ВНС работи по проекта на ОФ и през март 1947 първият вариант на конституцията е приет и на 15 май е публикуван. Този проект се обсъжда в продължение на месец и на 20 юни 1947 е гласуван от 302 от присъстващите 366 депутати.
Но политическите промени в Източния блок след създаването на Коминформбюро през септември 1947 повлияват и върху подготовката на новата конституция. Готовият вариант вече не отговаря на новите нагласи за ускорени преобразования към съветския модел на държавен социализъм и се налага проектът да бъде драстично променен.
През ноември със съветска „помощ" и под контрола на ръководството на БРП (к), парламентарната комисия, председателствана от В. Коларов, изработва новия проект за конституция. На 29 ноември той е внесен за обсъждане във ВНС и още на следващия ден - 30 ноември, е гласуван на второ четене (на практика без обсъждане).
На 4 декември 1947 конституцията на НРБ е приета с подписите на 375 депутати, останали в парламента след арестуването и осъждането на смърт на Н. Петков и разпускането на неговата партия. Останалите във ВНС представители на БРСДП (о) подкрепят новата конституция и тя е публикувана на 6 декември.
- „България е народна република с представително управление, създадена и утвърдена в резултат на героичните борби на българския народ против монархо-фашистката диктатура и на победоносното народно въстание на 9 септември 1944" (чл.1)
- най-широко избирателно право - за всички граждани над 18-годишна възраст „без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, обществено положение и имотно състояние"
- принцип на пряка отговорност на народните представители пред своите избиратели, включваща и възможността депутатите да бъдат отзовавани и преди срока, за който са из-брани. (новост – чл.4)
Структурата на новата конституция се отличава коренно от ТК, но затова пък могат да се забележат аналогии със съветската от 1936. Това ярко личи в извеждането на преден план на главата, посветена на новото „Обществено-стопанско устройство".
- „Средствата за производство в НРБ принадлежат на държавата» - така държавната („общонародна") собственост получава водеща роля.
- държаваната собственост е „главна опора на държавата в развитието на народното стопанство и се ползува с особена защита».
- следваща по значение собственост е кооперативната, защото държавата се нагърбва със задължението да я «подпомага и насърчава»
- третата спомената собственост е частната, но нейното съществуване е в особени условия - частната собственост и частната инициатива „се признават и защитават от закона", но само «придобитата чрез труд и спестовност» се ползва от закрила.
- „Никой не може да упражнява правото на собственост във вреда на обществения интерес. Частните монополни съглашения и сдружения, като картели, тръстове и концерни, се забраняват".
- уточняват се и възможностите за принудително ограничаване и отчуждаване на частната собственост „само за държавна и обществена полза срещу справедливо обезще-тение", както и за национализацията на промишлените предприятия.
- „Земята принадлежи на тези, които я обработват".
- не се „допущат крупни земевладения е частни ръце"
- ТКЗС са поставени в привилегирована позиция - те „се насърчават и подпомагат от държавата и се ползват с особената й закрила".
Най-ярката отлика от ТК са текстовете отнасящи се до ролята на държавата.
- „насочва с държавен народостопански план държавната, кооперативната и частната стопанска дейност с оглед на най-целесъобразното развитие на народното стопанство и повдигане на народното благосъстояние"
- „направлява и контролира" външната и вътрешната търговия
- подпомага трудещите се „със своята обща стопанска и социална политика, евтин кредит, данъчна система и кооперативно сдружаване".
- контролът върху външната и вътрешната търговия има аналог само с процесите в следреволюционна Русия.
Конституирането на властта
- като върховен орган е посочено НС - „носител на държавната власт във всичката й пълнота".
- започва да се замества идеята за разделяне на трите вида власт
- не определя изрично кой изпълнява ролята на държавен глава, но от разпределението на функциите личи, че това е Президиумът на НС.
- като брой функциите на Президиума значително надхвърлят тези на самото НС - съотношението е 19 към 11.
- Президиума на НС се състои от 19 души, но истинската власт в него имат двама - председателят и секретарят, чиито подписи са задължителни за указите.
- Президиумът може да замества парламента, който трябва да бъде свикван два пъти в годината (на 1 ноември и на 1 февруари), но сесиите му траят докато одобри указите на Президиума или предложените от правителството законопроекти.
- Президиумът има правото и да отменя постановленията и разпорежданията на правителството.
- истинският център на властта е в ръководството на компартията, защото отсъства текст, формулиращ мястото и ролята на тази партия.
Гражданските права.
- разработени подробно и пространно, като на преден план излизат икономическите права.
- жената за пръв път е обявена за равноправна на мъжа, като това положение е описано детайлно: „На жената се осигурява наравно с мъжа правото на труд, за равен труд - равна заплата, правото на почивка, правото на обществена осигуровка, пенсия и образование".
- право на труд („дълг и въпрос на чест"), на почивка, на социални грижи, „достъпна медицинска помощ" (с общи осигуровки), на образование („светско, с демократически и прогресивен дух"). Основното образование е задължително и безплатно, а националните малцинства «имат право да учат на своя майчин език и да развиват националната си култура".
- свобода на съвестта и изповеданията, на личността, за неприкосновеност на жилището, на кореспонденцията, за образуване на организации, на печата, словото, събранията, митингите и манифестациите.
- ограниченията – че гражданските свободи не могат да се използват за дейност „против държавния и обществения ред".
- „Забранява се и се наказва от закона образуването и членуването в тях на организации, които си поставят за цел да отнемат или накърнят правата и свободите на българския народ, извоювани с народното въстание на 9. IX. 1944 г... или които проповядват явно или прикрито фашистка и антидемократична идеология или улесняват империалистическата агресия" (чл.87)
От формална гледна точка първата републиканска конституция спазва изискванията за правата и свободите на гражданите, но без законовото гарантиране на тези права. От друга страна, тя не фиксира нито външнополитическата обвързаност на България със Съветския съюз, нито ръководната роля на компартията, но в практиката това вече става.