Лекции по История

11. Византия при ранните представители на Македонската династия 867-963: вътрешна и външна политика. Законодателство.

С Василий I се поставя началото на най-дълго задържалата се владетелска династия от средновизантийския период или това е т. нар. Македонска династия. Всъщност тя се свързва с възхода на византийската култура и се нарича така, защото нейният основоположник – Василий I е от Адрианопол т. е. от тема Македония. Така от един коняр в императорската конюшня той бързо се издига първо като кесар, а след това през 867 г. и като император. Всъщност Василий I успява да спре арабската експанзия както в Мала Азия, така в Южна Италия. По това време патриарх е Фотий като между Константинопол и Рим настъпва първата голяма схизма. Така с цел да я предотврати Василий сменя патриарх Фотий с Игнатий. През 870 г. е свикан и VIII Вселенски църковен събор, на който българската църква е обявена за самостоятелна архиепископия под върховенството на гръцката, като по този начин се запазват добри отношени с България. В общи линии Василий следва политиката на своя предшественик Михаил. Също така той прави съимператори своите синове като е наследен от сина си Лъв. С името на Лъв VI Философ (886-912) г. се свързва най-вече фактът, че той успява да ликвидира остатъците от античното общество (премахнати са последните права на синклита, на градското общество) като Византия се превръща в типична средновековна държава. Все пак обаче за разлика от Западна Европа тук по-важното е каква длъжност се заема, а не толкова какъв е произходът. Така от времето на Лъв VI датират и две важни съчинения – „Книга на епарха”, с която се регламентират правата на гилдиите и „Тактиконът” на Лъв. Натискът на арабите обаче отново се засилва като през 904 г. те дори успяват да превземат Солун. Империята окончателно губи и остров Сицилия. Неуспешни са и военните действия, коти води срещу България. Междувременно избухва и конфликт между императора и настоящият патриарх Николай Мистик. За да се сдобие с наследник той се жени за четвърти път, което напълно се забранява от църковните канони. В Крайна сметка обаче се приема правото за багренородният (порфирогенет) син. През 912 г. обаче Лъв VI умира и временно е наследен от брат си Александър. Той обаче отказва да плаща данък на българите, което води до нов сблъсък между двете държави. Когато Симеон застава обаче пред стените на Константинопол Александър вече не е между живите като императрица Зоя и Николай Мистик са вече регенти на малолетния Константин. Така българския цар получава императорска благословия и обещание, че Константин ще се ожени за неговата дъщеря. Това обаче не се спазва и се стига до битката при Ахелой на 20 август 917 г., където византийците са разбити. Междувременно в Константинопол расте влиянието на командващият флотата Роман Лакапин, който омъжва дъщеря си Елена за Константин и се обябява за съимператор през 920 г. Така през първите години от неговото управление военните действия на българите продължават. Те са прекратени обаче през 927 г. заради смъртта на цар Симеон като наследващата година е сключен мирен договор с новия български цар Петър. Междувременно възползвайки се от отслабването на арабския халифат византийската войска успява да завладее редица градве в Мала Азия и Месопотамия. През 944 г. населението на Константинопол организира преврат и най-накрая на престола се възкачва Константин VII. Той обаче се придържа към политиката на Роман Лакапин като по това време се появяват и маджарите. Така Константин е наследен от сина си Роман, който се жени за Теофано – дъщеря на кръчмар. Тъй като Роман умира през 963 г., за да заздрави позициите си тя се омъжва за прочулия се с военние си победи над арабите Никифор Фока.