Лекции по История

6. Политическия живот на България през 1945

В началото на 1945 пукнатините в ОФ вече са се превърнали в сериозен конфликт между партиите, предизвикан от борбата за ръководни позиции в управлението. Партиите имат различни възгледи за политическото развитие, които се сблъскват в борбата за повече власт. Така първите сътресения в коалицията са плод на вътрешни процеси, в които започва да се намесва и външният фактор - съветските ръководители на СКК, а след това и западните представители, макар да нямат указания за това от Лондон и Вашингтон.
Външният фактор
БРП (к) и съветските представители в СКК оказват силен натиск за отстраняването на д-р Г. М. Димитров от ръководството на БЗНС.
- КП е улеснена от традиционните за БЗНС вътрешнопартийни съперничества.
- тъй като „левите" в земеделското ръководство нямат достатъчно влиянне, БРП (к) се обръща към Н. Петков, който се съгласява земеделският лидер да бъде отстранен от Постоянното присъствие, но настоява БЗНС да реши този вьпрос без външна намеса.
- края на януари 1945 - д-р Г. М. Димитров подава оставка, а мястото му на главен секретар на БЗНС е заето от Н. Петков.
- по същото време под натиска на „левите" от ръководството на БРСДП е отстранен и Кр. Пастухов и начело на партията застава К. Лулчев.
Така БРП (к) нанася първи сериозни удари на преките си конкуренти, но ентусиазмът й бързо е вкаран в руслото на съветските намерения.
- 28 януари 1945 Тр. Костов, А. Югов и К. Георгиев се срещат със Сталин в Москва, който им напомня, че в момента на комунистите им трябва съюз с „демократическата фракция на капиталистите" п/в „фашистката фракция", че съветската форма" на път към социализма, е най-добрата, но сигурно не е единствената - демократична република и даже в известни условия конституционна монархия".
Призивите на Сталин към умереност са свързани с предстоящата втора среща на „тримата големи" в Ялта (4-11 февруари 1945) – приемат „Декларация за освободена Европа":
- с декларацията правителствата на СССР, САЩ и Великобритания се споразумяват да съгласуват политиката си по помощта, която ще оказват на народите в Европа при създаването на демократични учреждения по техен собствен избор.
- трите държави ще подпомагат създаването на временни правителства с широко представяне на всички бюкратични елементи, които да проведат колкото е възможно по-скоро свободни демократични избори.
- тези мерки обаче могат да бъдат приложени само със съгласието на трите страни, което прави декларацията неприложима на практика.
- така декларацията позволява на западните съюзници и най-вече на САЩ да я използват за натиск срещу бившите сателити от съветската сфера на влияние и да аргументират с нея опитите си за по-активна намеса в тези страни, на каквато според примирията нямат право.
Г. Димитров успокоява българските комунисти, че Ялтенските решения са компромисни, че дават „някои козове" в ръцете на англичаните и американците, но използването им зависи от много други фактори - „преди всичко от Съветския съюз" и във всички случаи те не предполагат промени във „вътрешното положение в България и в нейните взаимоотношения със СС". Съветът на Г. Димитров е партията да не дава поводи за обвинения в недемократичност. Той набляга върху значението на парламентарните избори, осигуряването на максимално широка подкрепа за правителството, успокояването на съюзниците и укрепването на ОФ.
В началото на април 1945 Държавният департамент на САЩ прави опит за прилагане на Ялтенската декларация, като обявява, че изборите в България не могат да се проведат без външна помощ. Англия подкрепя американската теза, а СССР се възползва от правото си на вето и отклонява предложението за тристранен комитет. В същото време той внушава на българските управляващи да отложат предвидените за края на април избори, за да не се конфронтира със съюзниците си.
Приближаването на края на войната с Германия и по-твърдата позиция на новия американски президент Хари Труман към СССР предизвикват надежди за преразпределяне на сферите на влияние.
- това се чувства и от онези политически кръгове в България, които се надяват да ограничат действията на БРП (к) и постепенно да я изтласкат. Те се стремят към подкрепата на Англия и САЩ.
- втвърдява се и политиката на БРП (к) - в края на април 1945 д-р Димитров е поставен под домашен арест, а комунистите подготвят настъпление срещу „геметовщината", за да си осигурят послушен Земеделски съюз. На тяхна страна са „левите" в БЗНС, но решаваща е позицията на Н. Петков, който продължава да се колебае в отношението си към Гемето. Сега активизирането на САЩ очертава нови перспективи и те пораждат колебания у Н. Петков, които продължават месец-два.
- краят на войната активизира външния фактор и той започва да играе водеща роля при оформяне на отношенията между политическите сили.
- активизират се и западните представители в България и най-вече американците. М. Барнс става най-дейният западен дипломат в България, насочващ еволюцията на Н. Петков към открито противопоставяне.
- британците са по-умерени, тъй като официалната линия на Лондон към България е съобразена с английско-съветскиге договорености. Те подкрепят инициативите на САЩ за България, но не предлагат свои, за да не провокират ответни съветски действия в по-важни за Англия региони.
- промяната започва да се чувства в отношенията между съюзниците от Антихтлеристката коалиция и тя все повече влияе върху България.
- противопоставянето между партиите придобива и външнополитически измерения, като всеки „лагер" се надява на външния фактор.
Ново напрежение в нестабилната вътрешнополитическа ситуация в страната внася бягството на д-р Г. М. Димитров от жилището му на 23 май 1945 - търси убежище при американските дипломати в София и това дава повод на М. Барнс да предприеме по-решителни действия, за да привлече вниманието на Държавния департамент върху ставащото в България. САЩ и Англия не желаят да изострят отношенията си със СССР в навечерието на Потсдамската конференция и затова не се ангажират прекалено със случая на Г. М. Димитров - той е принуден да остане във вилата на М. Барнс до септември 1945, когато е постигнат компромис между съюзниците и му е разрешено да напусне страната.
Така външният фактор и най-вече силният натиск на БРП (к) приближават разцеплението в БЗНС - през юни 1945 „левите" в съюзното ръководство освобождават Н. Петков от поста главен секретар и го дават на свой представител - Александър Оббов.
Центробежните тенденции в ОФ коалицията се засилват с насрочване на парламентарните избори за 26 август 1945.
- САЩ и Англия се възползват от своите 25% влияние, договорени между Сталин и Чърчил, без обаче да се конфронтират със СС.
- до края на 1945 САЩ настойчиво твърдят, че положението в България налага предвидената в Ялтенската декларация намеса на трите велики сили. В противен случай те няма да признаят българското правителство и няма да подпишат мирен договор с него.
- това подтиква групата около Н. Петков да се обърне към СКК с предложение изборите да се отложат и да се извършат „под международен контрол", тъй като в страната няма достатъчно гаранции за демократичното им провеждане – разчитат на подкрепата на САЩ.
- Вашингтон и Лондон с ноти констатират липсата на условия за демократични избори, но не искат отлагането им, за да не нарушават поетите ангажименти.
- Москва дава косвена подкрепа на българското правителство, като на 14 август възстановява дипломатическите отношения с него. Въпреки това, на 29 август Сталин внушава на БРП (к) да приеме искането на оформящата се опозиция, за да демонстрира добра воля пред съюзниците, а и с оглед на бъдещите мирни преговори. Така ще се покаже демократизирането на политическата система в България.
Изборите са пренасрочени за 18 ноември 1945, а през септември ОФ обявява партийната система за отворена – както казва Сталин - по-добре би било да се легализира опозицията за да я държите вие в своите ръце и да я заставите да бъде лоялна, отколкото да премине в нелегалност. Вие сте заинтересовани да имате опозиция, която ще ви принуждава да не се разпускате.
- легализирана е опозицията в лицето на БЗНС-Никола Петков, БРСДП (обединена) със секретар Коста Лулчев и ДП.
- възстановената РП влиза в ОФ, но една част от нея минава в опозиция и се обособява като РП (обединена).
- либерализира се и стопанската политика на ОФ – за да се предотвратят нови обвинения, че в страната няма условия за демократични избори.
- опозицията обаче отново призовава за отлагане на изборите, като дори решава да ги бойкотира, за да провокира Запада.
- САЩ и Великобритания обаче искат да спечелят благосклонността на СССР за Контролната комисия в Япония и не подкрепят българската опозиция. Българските проблеми са само малка част от глобалните. Натискът на САЩ и Англия за демократични промени в България е премерен така, че да не предизвиква подобни съветски действия в Италия и Гърция. Той залага на публични декларации, които трябва да привлекат общественото внимание и да засилят съпротивата на българската опозиция.
Изборите и 26 ОНС
В изборите за първия следвоенен парламент участват 84,8% от имащите право на глас.
- за ОФ гласуват 88,14% (гласуването става с единни листи, което не позволява да проличи реалната тежест на отделните партии в коалицията).
В новоизбраното 26 ОНС, с председател Васил Коларов, са представени само ОФ партиите по предварително определени квоти:
- по 94 места за БРП (к) и БЗНС
- 45 за Звено
- 31 за БРСДП
- 11 за РП
- един независим.
Парламентарната система е възстановена и след 10 годишно прекъсване в НС са представени партии. За краткия си мандат (15 декември 1945-28 септември 1946) неговата законодателна дейност е твърде активна.
- парламентът узаконява всички актове на правителството след 9 септември и приема повече от 250 закони и решения с дълбоки политически и социално-икономически последствия.
Демократизирането на политическия живот, очертало се към есента на 1945 се оказва временно.
- създаването на опозиция изостря политическата борба, в която БРП (к) използва парламентарни и извънпарламентарни средства, органите на сигурността и съдебната система, за да принуди инакомислещите да следват нейната линия.
- БРП се опира на военната, дипломатическата и икономическата подкрепа на Москва
- всички обещания на западните демокрации за подкрепа на опозицията остават само фрази и показни акции, без да навредят на отношенията със СССР
- илюстрация за горното е външната намеса за реконструкция на новото правителство след изборите. САЩ и Великобритания настояват пред Сталин да „посъветва" българите да включат в него двама представители на „лоялната опозиция", макар и тя да е бойкотирала изборите (декември 1945 – Московска среща).
- Западът отново действа половинчато - официално с руснаците не е уговорено при какви условия опозицията ще влезе в правителството, а М. Барнс в София подтиква Н. Петков и К. Лулчев да поставят ултимативни предварителни искания, за да се провокира отново интересът на САЩ и Англия и да се предотврати признаването на кабинета от Вашингтон и Лондон.
- опозицията обаче иска реконструкция на кабинета като министерствата на вътрешните работи и правосъдието бъдат отнети от БРП (к), разпускане на парламента, нови избори и непризнаване на вътрешната политика. Неотстъпчивостта на Н. Петков и К. Лулчев, внушавана от М. Барнс, се вписва в американската линия за непрекъснат натиск върху Москва. Но при засилващия се съветски контрол върху България това поведение предопределя съдбата на българската опозиция.
- Сталин съвсем не е склонен към нови отстъпки и дава указание да се състави правителство без опозицията - 7 януари 1946, по време на срещата в Москва м/у Сталин и Молотов с българската делегация (К. Георгиев, А. Югов и П. Стайнов). Окончателното решение, обаче е следствие от неуспеха да се приложи Московското решение.
На 28 март 1946 лично Сталин нарежда на Г. Димитров, че в предвид отказа на опозицията да даде в правителството свои представители, въпреки решението на тримата министри, да се провежда следната политика:
- по всякакъв начин да се игнорира опозицията
- да не се водят повече с нея никакви преговори
- да се приемат редица обмислени и умело организирани мерки, за да задушат опозицията.