Лекции по История

5. Проблемът за Тъмните векове (VI - нач. IХ век): континюитет или прекъсване? Политически, стопански и социален анализ.

Понятието Тъмни векове се прилага за византийските VII и VIII век по аналогия със Западна Европа през ранното средновековие. Някои прилики вдействителност съществуват – мащабните териториални промени, настаняването на нови „варварски” народи на бившите имперски територии, изменените параметри на градския и социален живот. За разлика от Западна Европа обаче Византия запазва политическия континюитет и това е добре известен факт. Някои изследователи не приемат Тъмните векове, а други продължават да го поддържат. Всъщност VII век наистина се приема за важен водораздел в историята на Европа и Източното Средиземноморие в частност, независимо дали изследователите подкрепят тезата за „континюитета” или за пълния „хиатус”. Така тук трябва да отбележим, че Каждан е бил един от основните защитници на „хиатуса” като в крайна сметка обаче той прави известни уговорки, с които смекчава позицията си . Също така и Фос, който базира своите изследвания върху археологическите проучвания в Мала Азия, Хенди и Брандес. Поддръжници на „крайния континюите” бяха Острогорски и Лопес следвани до голяма степен в заключенията си от Липшиц. От своя страна пък Лемерле пък отхвърля донякъде понятието Тъмни векове. Така следва да разгледам и в най-общ план развитието на цялостния живот през т. нар Тъмни векове, за да разберем дали това понятие може да се впише в историческата реалност тогава.
След управлението на Юстиниан I империята вече не притежава необходимите ресурси да поддържа огромна територия и инфраструктура, при засилените нападения на различните „варварски” народи. Упадъкът обаче не е повместен. Докато Италия е разорено от готските войни на Юстиниан и постепенно попада под лангобардско владичество, а обществения живот на Балканите запада поради силния натиск на авари и славяни, то Близкия изток се радва на относителен просперитет. Естествено трябва да отбележим тенденциите в процеса на трансформация на градовете: наблюдава се изоставяне на площадните пространства – форум, агора и големите обществени сгради; намаляване на населението; милитаризация, свързана с промяната на етническия състав и неговата „варваризация”; аграризация на някогашните градове. Отбранителната функция пък се превръща в основна за сметка на публичния характер на политическия живот, градското стопанство и търговия, културната среда и образователната система. Трябва да се отбележи и ролята на църквата и епископските резиденции като ново средоточение на авторитета. Продължава обаче да стои проблемът за „хиатуса” т. е. за временното (понякога доста продължително) прекратяване на какъвто и да е живот, или поне на живот от градски тип, в редица от големите или по-малки късноантични градове. Като аргумент най-често се превежда и липсата на монетни находки от времето на Ираклий (или Констант II) до нач. на IХ век, както и липсата на следи от материалната култура, характеризиращи този период. Тук обаче възникват няколко въпроса, отговорът, на които може да бъде ключов за сложния проблем „континюитет/дисконтинюитет”. На първо място трябва ясно да се дефинира какво означава „оцеляване на селище от градски тип” и кога античния град престава да бъде такъв. Тук наред с резултатите от археологическите проучвания трябва да се приведат и сведения от писмените източници. На второ място логично идва въпросът дали промените са провокирани от неблагоприятните събития, които връхлитат ромейския свят между VII и VIII век, като войни, варварски нападения и заселвания, чумни епидемии и земетресения или става дума за постепенна еволюция на късноантичното общество в нещо друго, което вече можем да дефинираме като византийско Средновековие. На трето място възниква и проблемът за нашето собствено отношение – дали не пренебрегваме новите форми на живот, стопанство и културна среда за сметка на една закодирана вече в нас идеализация на всичко „антично”. Това не са лесни и еднозначни въпроси, но тяхното изясняване е задължително за всеки изследовател, който се захваща с този проблем.
Естествено в рамките на т. нар. Тъмни векове трябва безспорно да се направи разграничаване между VII и VIII век. Какво става през VII век? Наред със следите от опожарявания и опустошения, свитите градски пространства и изоставените обществени сгради се проследява известно икономическо оживление, което понякога изследователите пренебрегват. Азиатските провинции обаче понасят силен удар, който води до западането и дори до изчезването на редица градове в Мала Азия. Забележителен е контрастът между градовете и селските райони на Балканите и в Мала Азия, от една страна, и тези в Сирия и Египет, които запазват градския живот и селскостопанската инфрасктуктура. Трябва да отбележим и писмените сведения за този период, които са оскъдни. Това се дължи най-вече на фактът, че имаме свиване на границите на империята, войните и разрушенията, които неминуемо оказват пряко влияние върху културния живот. Естествено трябва да отбележим и иконоборческия период, в хода на който са ликвидирани много книги, затворени са и устата на много автори от едната и от другата страна. Тази цензура има пряко отношение към скромния брой произведения. Трябва да се отбележи още и византийската културна среда – архаизма, стремежа да се подражава на древните, на авторитетите.
В крайна сметка обществено-политическата активност и новите тенденции в стопанското развитие поставят под въпрос приложимостта на термина Тъмни векове. „Тъмният” VII век е изпълнен със събития, които предопределят бъдещата съдба на Византийската империя и цивилизация. Точно тези Тъмни векове безспорно са и тези, които подготвят възхода и при Македонската династия.

Хиатус - прикъсване

Континюитет – непрекъсната връзка между отделните части на нещо или в действието на нещо; непрекъснатост, приемственост