Лекции по История

5. Българското участие във войната с/у Германия (1944-1945)

Московското примирие
В навечерието на Втората световна война България поддържа дипломатически отношения с 33 държави, а на 9 септември 1944 тя е във война с 12, сред които СССР, САЩ, Великобритания, Югославия и Гърция, както и с Германия.
На 9 септември България иска примирие и от Съветския съюз. Това дава основание на Москва да участва в преговорите, които дотогава България води със САЩ и Англия в Кайро. В новата ситуация обаче възникват ред проблеми:
- за мястото на преговорите;
- кои държави да подпишат примирието;
- как да се отрази в него евентуалното българско участие във войната срещу Германия;
- какви да бъдат правомощията на страните в Съюзната контролна комисия (СКК), която ще следи за изпълнението на примирието в България до мирния договор.
Англия иска българските войски да напуснат заетите през войната гръцки и югославски територии.
Към края на септември изтеглянето на войските от Сърбия и Македония приключва и остава открит въпросът за тези в Западна Тракия. Интересите на България диктуват войските й да останат в Беломорието и правителството на ОФ се опитва да убеди в това съюзниците.
В началото на октомври обаче британски войски извършват десант в Пелопонес и българското изтегляне става неизбежно. Преди то да започне, ОФ власт подкрепя гръцките комунисти, като предава местната администрация в техни ръце.
Развръзката настъпва по време на срещата Чърчил - Сталин в Москва в началото на октомври 1944 - разлеляне на Балканите на сфери на влияние:
- за България - 75 % за СССР и 25% за Запада.
- на срещата външните министри В. Молотов и А. Идън постигат компромис и по спорните въпроси около примирието с България.
- на 11 октомври българското правителлство е уведомено, че трябва в 15-дневен срок да приключи с изтеглянето на войските си от Западна Тракия.
- в замяна Англия приема в примирието да няма териториални промени.
- компромис е постигнат и за СКК, чието ръководство е предоставено на съветските представители. Първоначално съветската страна се противопоставя на опитите на западните съюзници да отделят два периода в действието на примирието - през първия (до края на войната) ръководната роля в СКК да принадлежи на Съветското главно командване, а през втория (до подписването на мирния договор) СКК да действа „според инструкциите на трите правителства". В крайна сметка и през втория период СКК остава под съветско председателство, но донякъде ограничена в полза на британския и американския представител.
На 28 октомври, след като България вече е изтеглила войските от Беломорието, в Москва маршал Толбухин и ген. Гамел подписват заедно с българската делегация Съглашението за примирие.
- българската делегация е водена от министъра на външните работи проф. Петко Стайнов - заявява благодарността на българския народ, че преговорите се водят в Москва, „тъй като българският народ е убеден и винаги е бил убеден, че Москва му носи щастие". Молотов - „Не бъдете много оптимисти. България ще трябва да понесе известни тежести. Ние не сме сами, имаме съюзници, които настояват България да носи отговорности главно под влияние на вашите съседи. Какво е правила България в Сърбия ? Какво е търсила тя в Гърция ?”
- определят задълженията на България да проведе антифашистки мероприятия и да гарантира интересите на съюзниците.
- спазването на примирието се контролира от СКК, чието ръководство в лицето на ген. Сергей Бирюзов, който има решаващата дума в българския политически живот, докато възможностите на американските и британските представители са силно ограничени. На практика обаче СКК се ръководи от ген. С. Бирюзов.
- начело на американската и британската мисии са ген. Джон Крейн и ген. Уолтър Оксли - поради неуредените дипломатически отношения те изпращат в България свои политически представители. Британският политически представител У. Хаустън-Бозуол и американският Мейнърд Барнс се ползват с по-голяма свобода, но Москва силно ограничава възможностите им.
- Лондон и Вашингтон до пролетта на 1945 не нарушават споразуменията със СССР, на чиято добронамереност разчитат при решаването на по-важни за тях проблеми в други региони.
- съюзниците не са единодушни и по въпроса за включването на България във войната срещу Германия.
- по военни и политически съображения СССР настоява за широко участие и от средата на септември българските войски минават в оперативно подчинение на командването на Трети украински фронт.
- Англия не желае да види България сред държавите с принос за разгрома на Германия – заради Гърция – насточват за минимално българско участие и то при изричното съгласие на държавата, на чиято територия ще воюват българските войски.
- след трудни преговори и под съветски натиск, на 5 октомври в Крайова е постигнато споразумение с Тито за настъпление на запад.
Участие на България във войнта с/у Германия
Бойните действия на българските войски започват още преди подписването на примирието, т. е. преди да бъдат обявени за задължителни. Надеждите са, че България ще получи статут на „съвоюваща", което ще облекчи съдбата й на победена и ще направи по-леки условията на мирния договор.
- българските войски дават своя принос за освобождаването на Македония и Южна Сърбия, а след това участват в настъплението на Трети украински фронт през Югославия и Унгария към Австрия.
- те воюват от септември 1944 до май 1945, далече от българската територия в помощ на югославската и съветската армия.
- цената на това участие е близо 40 хиляди убити, ранени и изчезнали и 133 млрд. лева разходи.
Опитите на новото българско правителство да накара западните съюзници и СССР да признаят България за „съвоюваща" не дават резултат.
- първото искане е отправено към Антихитлер. коалиция на 21 ноември 1944 – без отговор.
- на 1 март 1945 П. Стайнов отново повдига въпроса пред С. Бирюзов.
- политическият представител на страната в Москва Димитър Михалчев няколко пъти разговаря с висши съветски дипломати, но получава уклончиви отговори и изтъкват подкрепата която съветската страна оказва на Бългрия с/у нейните съседи, САЩ и Англия.