Лекции по История

4. Идеята за “народна демокрация”. Управлението на ОФ и външния фактор.

Идеята за „народната демокрация"
«Народна демокрация» - така се обозначава преходния период (1944-1947).
През Втората световна война всички комунистически партии се придържат към тактиката на Коминтерна за създаване на антифашистки фронтове върху широка демократична платформа и тази тактика намира своето естествено продължение в идеята за „народната демокрация" - употребено за първи път от Георги Димитров на заседание на секретариата на Коминтерна през есента на 1936 във връзка с гражданската война в Испания.
- Идеята на Димитров е, че бъдещата република „ще бъде особена държава с истинска народна демокрация. Тя няма още да бъде съветска държава, а антифашистка, лява държава, с участието на наистина лявата част от буржоазията».
- Стремеж да се избегнат присъщите на СССР репресии и терор.
Това не означава, че комунистическите партии се отказват от крайната си цел - социалистическото общество. Отлагането й е свързано с условията в края на войната.
- сложните задачи по възстановяване на нар. стопанство изискват усилията на повече партии.
- обявяването на диктатура на пролетариата би имало крайно негативни последствия: 1) ще постави под въпрос единството на съюзниците от Антихитлеристката коалиция; 2) ще затрудни изработването на мирните договори с бившите германски сателити и ще удължи неуреденото им международно положение и цялостното регулиране на следвоенна Европа; 3) в психологически план дори самата употреба на думата „диктатура" непосредствено след ужасите на войната може да отблъсне хората.
Така комунистическите партии в България, Полша, Чехословакия, Унгария възприемат по-гъвкава тактика, обявявайки, че ще се придържат към широки общодемократични платформи и ще вървят към крайната си цел по път, различен от съветския - пътят на „народната демокрация".
Тактиката на „народната демокрация" е предварително разрешена и наложена от Сталин.
- тя е съобразена с дългосрочната съветска стратегия, според която СССР се нуждае от „продължителен период" на мир, безопасност и сигурност („минимум 30 - максимум 50 години").
- основният приоритет е да се постигне ефективна система за сигурност, което е възможно само при запазване на добрите отношения със САЩ и Англия. Те са постижими, ако СССР се откаже от установяване на социалистически режими.
- социалистическата перспектива не е изоставена а само отдалечена във времето.
Съветските планове предвиждат Държавният строй в окупираните и сателитните страни да се основава на принципите на широката демокрация в духа на идеите на НФ, а СССР да гарантира своята сигурност, като сключи с тях договори за взаимопомощ за продължителен срок.
Така се тръгва по пътя на „народната демокрация" към социализма. Тя не е нов модел на социализма.
Промяната на 9 септември 1944
От 6 до 8 септември, когато започва навлизането на съветските войски в страната, в 172 села и 20 града местните комитети на ОФ, активизирани от близостта на Червената армия, завземат властта с въстанически действия. От 1 до 8 септември 1944 в страната са основавани нови 127 комитета на ОФ и общият им брой надхвърля 760 с близо 3370 членове.
През нощта на 8 срещу 9 септември в столицата е извършен преврат, в който главна роля имат спечелените за делото на ОФ военни.
- сценарият, а и някои от участниците - Кимон Георгиев, Дамян Велчев, са вече познати от превратите на 9 юни 1923 и 19 май 1934.
- офицерите завземат важните министерства и обекти в София, докато другите военни части и полицията остават неутрални.
Така промяната настъпва в резултат на преврат в центъра и въстанически действия в провинцията, но в основата на всички тях стои БРП - организатор на антифашистката съпротива в годините на войната. Тя действа според указанията на Москва, където са нейните лидери Георги Димитров и Васил Коларов, подпомогната от навлизането на Червената армия и договореностите между страните от Антихитлеристката коалиция.
Съставът на бъдещото правителство е определен на 8 септември 1944 на заседание на НК на ОФ, в което участват Д. Терпешев от БРП, Кимон Георгиев, Н. Петков и Гр. Чешмеджиев, както и Дамян Велчев (привлечен заради силните му позиции в средите на военните).
- министрите не са излъчени от партийни ръководства (с изключение на БРП), а от отделни дейци, които по свое решение са влезли в ОФ, но заявяват принадлежността си към една или друга политическа сила.
- те се договарят и за броя министри, които всяка партия ще има в правителството
- БРП, БЗНС „Пладне" и „Звено" – по четирима министри
- БРСДП - двама
- две места са определени за независими интелектуалци.
- със създаването на правителството ОФ все повече започва да се възприема като партийна коалиция, но наличието на местни комитети на ОФ позволява известно време да се запази и характерът му на ,движение".
Рано сутринта на 9 септември по радиото е оповестено, че властта се поема от новото правителство, начело с Кимон Георгиев.
- Добри Терпешев - министър без портфейл (ОФ)
- Антон Югов - на вътрешните работи (ОФ)
- д-р Минчо Нейчев - на правосъдието (ОФ)
- д-р Рачо Ангелов - на народното здраве; (ОФ)
- Никола Петков - министър без портфейл (БЗНС)
- Асен Павлов - на земеделието и държавните имоти (БЗНС)
- Борис Бумбаров - на обществените сгради, пътищата и благоустрояването (БЗНС)
- Ангел Държански - на железниците, пощите и телеграфите; (БЗНС)
- Кимон Георгиев - министър-председателя и министър без портфейл («Звено»)
- проф. Петко Стайнов - на външните работи и на изповеданията («Звено»)
- проф. Станчо Чолаков - на народното просвещение («Звено»)
- ген. Дамян Велчев - на войната («Звено»)
- Димитър Нейков - на търговията, промишлеността и труда (БРСДП)
- Григор Чешмеджиев - на социалната политика (БРСДП)
- проф. Петко Стоянов - на финансите (независим)
- Димо Казасов - на пропагандата (независим)
Така, съветвана от Г. Димитров в духа на Сталиновите указания за разгръщане на съпротива, без да се изтъква КП, БРП и преди, и непосредствено след 9 септември не демонстрира стремеж към иървото място в ОФ или във властта. На 24 септември Г. Димитров инструктира ръководството на БРП да разглежда НК на ОФ и да бъдат „напълно лоялни" към партньорите от другите партии и подчертава, че отговорността на партията е голяма пред народа и страната, но и пред СССР.
Москва не би позволила явно доминирано от комунисти правителство, което може да предизвика обвиненията на западните съюзници. Единодействието и сплотеността на трите водещи държави от Антихитлеристката коалиция са най-същественият елемент на основата, върху която се градят взаимоотношенията в ОФ.
Показното единодушие на СССР, САЩ и Великобритания спрямо България позволява да се запази единството в ОФ. Ръководителите на БРП съзнават, че България трябва да подпише мирен договор не само със СССР, а и с останалите държави от Антихитлеристката коалиция - не трябва да има комунистическа окраска. Освен това партията няма управленски опит и подготвени кадри. БРП взема две от най-важните министерства - на вътрешните работи (противопоставяйки се на претенциите на Д. Велчев) и на правосъдието. Все още не не може да се характеризира правителството като комунистическо.
На 17 септември К. Георгиев представя правителствената програма:
– тя е платформа за общи действия, по които министрите нямат разногласия.
Един от първите проблеми е възстановяването на останалите извън ОФ политически партии и най-вече на БЗНС „Врабча", ДП и РП, чиито лидери правят и постъпки за приемането им в ОФ.
- БРП отчита, че евентуалното участие на тези партии в ОФ ще разшири социалната му база и ще направи новата власт по-приемлива в очите на западните съюзници.
- преценява обаче, че широкото отваряне на вратите на ОФ ще засили „десните елементи" в него
- съобразява се и с нежеланието на своите партньори и най-вече на БЗНС „Пладне" да се възстанови БЗНС „Врабча». За това съобразяване от значение е поведението на лидера на БЗНС „Пладне" д-р Г. М. Димитров. На 6 октомври се провежда съвместно заседание на ръководствата на БРП и „Пладне", след което Трайчо Костов със задоволство информира Г. Димитров: „Договорихме се по всички въпроси... Г.М. Димитров се държи много прилично и манифестира голямо желание за взаимно разбирателство и съвместна работа". Уговореното единодействие кара комунистическите лидери да демонстрират своята лоялност към „Пладне" и Тр. Костов заявява: „Признаваме пладненци за единствени представители на Земеделския съюз, отричаме [Димитър] Гичев, Вергил [Димов] и тяхната камарила"
- 8 октомври – на среща с ръководството на „Пладне" - уточнено е, че „демократични организации са само тези, които вземат участие в ОФ. Всички останали нямат право на съществуване. Тук влизат гичевци и радикалите".
- след няколко дни лидерите на четирите ОФ партии излизат с официално общо становище за отношението към „демократи, либерали, гичевисти, радикали и пастуховци" - тези партии нямат място в ОФ, защото преди 9 септември са отказали да подкрепят съпротивата, а създаденото от тях правителство е улеснило германците. Водачите им са обявени за „своеобразни профашисти" и „най-опасни идеолози и проводници на великобългарския шовинизъм".
- така многопартийната система е възстановена, но в продължение на една година остава затворена. Забраната е от полза най-вече за некомунистическите ОФ партии - без конкуренцията на политици от ранга на Н. Мушанов, Д. Гичев и Ат. Буров, техните лидери по-лесно укрепват собствените си позиции, а и социалната им база се разширява за сметка на забранените организации.
Така ОФ партиите затвърждават монопола си върху управлението и заедно правят първите стъпки към демократизиране на страната.
Още на 9 септември 1944 с редица законодателни актове, някои в противоречие с ТК се извършват важни промени в политическата система на страната.
- разпуснато е 25 ОНС, но избори не са насрочени, поради военновременната обстановка.
- в течение на година правителството съчетава функциите на изпълнителна и законодателна власт чрез наредби-закони.
- освобождава от длъжност регентите княз Кирил и ген. Никола Михов (Б. Филов е освободен още на 8 септември), а на тяхно място назначава проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и комуниста Тодор Павлов (в разрез с ТК – трябва ВНС).
- формално монархията се запазва, но правомощията на Регентския съвет са орязани.
- през следващите месеци важна роля играе Националният комитет (НК) на ОФ, чиито главен секретар е Цола Драгойчева (член на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия).
- НК придоива изключително значение още преди 9 септември и особено с навечерието му.
- в НК участват изявени представители на отделните ОФ пртии, които обсъждат най-важните проблеми на държавното управление и на взаимоотношенията между тези партии.
- решенията на НК очертават главните насоки в дейността на правителството и на партиите, които са длъжни да се съобразяват с неговото становище.
- на НК се гледа като на най-висш политически орган - борбата между ОФ партиите за по-голям дял в управлението и нарастващият стремеж на БРП да диктува хода на обществено-политическото развитие обаче отреждат на НК постепенно обезличаване и в крайна сметка превръщане в параван за политиката на КП.
- в първите два месеца след 9 септември обаче НК действително е място за съвместни обсъждания и за вземане на решения, на основата на компромиси и съгласуваност между различните партийни гледни точки - олицетворява обединяването на усилията в името на най-важните национални задачи - примирие с Антихитлеристката коалиция, участие във войната с/у Германия и възстановяване на народното стопанство.
Местните ОФ комитети:
- м/у 6 и 9 септември създадените преди и новосъздаващите се комитети поемат властта по места, макар да не са част от държавния апарат.
- функциите им не са точно определени и това води до преплитане на тяхната дейност с тази на държавните и общинските органи.
- края на септември - партиите в ОФ се обединяват около разбирането, че комитетите трябва да бъдат политическа опора на правителството.
- на преден план излиза въпросът за представителството на партиите в тях и още през октомври се появяват разногласия и спорове за състава на ОФ комитетите, особено в държавните учреждения.
Решаваща роля за характера на промените в периода до 1947 обаче играе външният фактор.
Управлението на ОФ и външният фактор (септември - декември 1944)
Неуреденото международно положение на България и нуждата да се запази единството на Анти хилтеристката коалиция забавят темпа на започналите радикални преобразувания и БРП (к) временно се отказва от крайната си цел - диктатура на пролетариата. Той акцентира върху антифашистките и демократичните задачи.
Така основните характеристики на преходния период на „народната демокрация" стават:
- партийността,
- наличието на опозиция,
- плановото стопанство и многосекторната икономика, в която присъстват държавният, кооперативният и частният сектор,
- плурализмът в културата.
- възстановена на думи е ТК
- отменени са редица закони, ограничаващи гражданските свободи;
- разтурени са казионните организации.
Една от важните задачи на ОФ партиите след 9 септември е да възстановят структурите си и да се укрепят във властта. Фактът, че са управляващи улеснява и ускорява тяхното възстановяване и консолидация.
БРП (к)
- най-бързо се възстановява
- след сердата на септември се нарича БРП, но в първите броеве на вестника й «Работническо дело», както и на в. «Отечествен фронт» тя с пораснало самочувствие започва да се нарича и „комунистическа".
- буквата (к) остава прикачена към името на партията до 5 й конгрес (декември 1948)
- в/у членовете й влияе присъствието на СССР войски в страната
- извоювала престиж сред определени и слоеве като организатор на въоръжената съпротива и на ОФ. Привлича привърженици на комунистическата идеология, но и голям брой безпартийни и кариеристи.
- на 9 септември има около 14 хиляди членове, а месец и половина по-късно 4 пъти повече. През януари 1945 вече са 234 хиляди, а след две години - два пъти повече.
- не е прекъсвала организационния си живот в нелегалност. Централните и местните й структури са запазени и след 9ти бързо се попълват - средата на ноември вече поемат функциите си.
- работата на ЦК се ръководи от Трайчо Костов («обединяващ работата на ЦК») – води честа кореспонденция с Г.Димитров.
- А. Югов и Д. Терпешев участват в Политбюро, но съсредоточават усилията си в правителството.
- Ц. Драгойчева - в НК на ОФ.
- края на септември Задграничното бюро в Москва преустановява работата си, но Сталин е против връщането на Г. Димитров и В. Коларов в страната - за да не се изтълкува като налагане на комунистическа власт. Със същата цел партията публично обяснява, че нито по състав, нито по методи, правителството е комунистическо, че няма съвети и политкомисари. Аргументът е, че липсват външни и вътрешни условия за съветския модел, но партията не се отказва от идеала си.
- БРП, насочвана отдалеч от Г. Димитров, постепенно монополизира връзките с Москва и си осигурява нейната политическа, икономическа и финансова подкрепа. На 8 септември Г. Димитров иска от Сталин „материална помощ за Българската комунистическа партия до 50 000 долара" - на 13 септември тази сума е вече осигурена.
- реализира ръководната си роля в управлението чрез клюте министерства на вътрешните работи и на правосъдието, НК на ОФ и местните комитети на ОФ, доминирани от комунисти.
БЗНС
- бързо успява да възстанови организациите си
- дотогава най-силно влияние сред селските маси има „Врабча", но участието на Н. Петков от БЗНС „Пладне" в НК на ОФ осигурява място на земеделците в новото управление.
- лидерите на «Врабча» - Д. Гичев, В. Димов и К. Муравиев са арестувани по Наредбата-закон за „Народния съд".
- многобройни привърженици. В в средата на октомври са 38 хиляди, а месец по-късно -115.
- става втората по големина политическа сила.
- организационното укрепване се свързва с името на д-р Г. М. Димитров – земеделските маси виждат в негово лице „всепризнатия водач на селската партия" (ореол на родоначалник на съпротивата срещу режима). На 10 септември правителството му праща покана да се завърне и той предприема дипломатически постъпки пред британските дипломати в Кайро да му съдействат да се завърне. Напуска Кайро на 16 септември и на 23 септември е на границата в Свиленград, където го чака специален влак за София.
- октомври - Г. М. Димитров е избран за главен секретар на съюза, а Н. Петков минава на по-заден план - получава място в Постоянното присъствие и поста главен редактор на органа в. «Земеделско знаме». БРП подкрепя стремежа на Г. М. Димитров за единен съюз и съдейства за отстраняването на „Врабча".
- все пка продължава да има групи в БЗНС и разпокъсаност – БРП се възползва.
БРСДП
- в ръководство му в края на 1944 и началото на 1945 започват процес на разединение.
- трудно събира привържениците си.
- ръководството й (К. Лулчев, Кр. Пастухов, Гр. Чешмеджиев) има сериозни проблеми, създавани от намиращите се в малцинство, но твърде напористи привърженици на сътрудни-чеството с комунистите (Д. Братанов, Здр. Митовски, Г. Попов), които не крият желанието си да оглавят партията.
- „левите" търсят помощта на БРП: заявявайки, че партията им преживява криза, те обявяват, че мислят да я преодолеят с помощта на комунистите и посочват пътя за това - „Пастуховци и Московци трябва да бъдат изхвърлени от партията..., те трябва да бъдат разобличени пред масите".
- първият опит на „левите" да овладеят партийното ръководство в началото на но-ември завършва с неуспех, но поставя началото на практиката комунистите да се възползват от вътрешните борби, да подкрепят „левите" сили, които сами превръщат партиите си в обслужващи интересите на БРП.
«Звено»
-то никога не е имало стройна организация и солидна социална опора.
- участието му в правителството с 4 министри се дължи на присъствието на К. Георгиев в НК на ОФ от неговото създаване, както и на ролята, която привържениците на „Звено" и бивши членове на свързания с него Военен съюз играят в спечелването на военните за преврата.
- споровете за или против трансформирането му в политическа партия отразяват стремежа на част от дейците му (П. Попзлатев, К. Георгиев) да създадат алтернатива на КП и БЗНС.
- срещат съпротивата на по-ляво ориентираните (Ив. Харизанов), както и на Дамян Велчев (формално той не принадлежи към Звено"). Те се опасяват за единството на ОФ.
- надделява стремежът към партийна формация - Народен съюз „Звено" – създадено на специална национална конференция на 1 октомври.
- председател на нейния ЦК е К. Георгиев. Той е последователен в разбиранията си, че сътрудничеството с БРП и ориентацията към СССР нямат алтернатива.
- поведението на К.Георгиев в последвалите конфликти в ОФ потвърждава позицията му, че неизбежното според него социално преустройство трябва да се направи по-поносимо, по-безболезнено и без вредни увлечения и крайности – бил е наясно с перспективата на развитието на България.
- готовността на К. Георгиев за съвместна работа с БРП и СССР се споделя напълно и от военния министър Дамян Велчев.
- Петър Попзлатев, Васил Юруков, проф. Никола Долапчиев обаче възприемат единодействието с БРП като принудително, наложено по външни причини. Те искат да създадат партия със солидна социална опора, равностоен партньор на БРП, която да попречи на започналото преустройство да надхвърли рамките на ТК.
- „Звено" обявява, че не е обърнато към определена класа или съсловие – не успява да се превърне в масова партия. Членовете му са главно бивши военни, търговци, адвокати, чинов-ници, лекари, професори, писатели - има важното предимство, че представлява военния, интелектуалния и стопанския елит на страната, което го прави желан партньор за останалите партии.
- до края на октомври сътрудничеството с БРП (к) се развива по възходяща линия, но действията на БРП и борбата за власт вътре в ОФ скоро променят това.
- независимо от вътрешните различия, „Звено" не стига до разединение.
Действия на ОФ
БРП (к) разглежда ОФ не като временна политическа комбинация, а като продължителен съюз на широки обществени и политически слоеве, който може да улесни постепенния преход към социализма. Според разбиранията на БРП (к) (както и на внушенията на Сталин) отечественофронтовският период на преход ще бъде продължителен и няма да предполага установяване на диктатурата на пролетариата.Това разбиране постепенно се про-меня от 1946 нататък в резултат на „студената война". БРП (к) обаче набляга на укрепването на ръководните си позиции.
На 10 септември - на мястото на полицията се създава Народна милиция:
- за опазване на вътрешната сигурност
- бивши партизани и политзатворници - почти всички - членове на БРП (к) или на младежката й организация.
- директор става Раденко Видински.
- към нея е и отдел Държавна сигурност от Димо Дичев.
- така БРП (к) си осигурява контрол върху силовите структури, които по-късно използва за натиск срещу политическите си опоненти.
- силовите действия отблъскват останалите ОФ партии - искат министерството да се отнеме от комунистите.
Особено внимание БРП (к) отделя на преустройството на армията
- в нея се вливат и партизанските отряди.
- от Москва нееднократно напомнят, че армията трябва да се съхрани, за да участва в бойните действия срещу Германия.
- БРП призовава към „желязна боева дисциплина" и „издигане боевата готовност", но и настоява за „бързо отстраняване на немско-фашистките агенти в средата на офицерството.
- за по-малко от два месеца, близо 1/3 от кадровите офицери (около 3 хиляди) са сменени - уволнени, преместени, задържани.
- Москва и Г. Димитров не насърчават, а даже искат да ограничи масовите чистки в офицерския корпус.
- Д. Велчев успява да отстои необходимостта във всички армейски части да се назначат помощник-командири от партизаните, които превъзпитават войската в духа на програмата на ОФ и чистката да продължи.
- ръководните постове в армията се заемат от завърнали се от СССР политемигранти или офицери със заслуги към съпротивителното движение и тясно свързани с БРП (к), както и от бившите партизански командири, които получават високи чинове.
- военният отдел при ЦК, начело с Георги Дамянов, играе важна роля в поставянето на армията под прекия политически контрол на БРП (к).
Властта на БРП (к) е закрепена и в резултат на масовите репресии
- още в първите дни започват арести на хора, принадлежали към местните органи на властта, полицията и жандармерията – много са избити без съд и присъда.
- вълната от репресии се дължи на желанието за отмъщение заради убийствата, изтезанията и ограбването на партизани, ятаци и техни близки.
- налице е и разправа на новите управляващи с политически противници, за да укрепят собствените си позиции в управлението.
- милицията и съдът, които се намират в ръцете на БРП (к), не предприемат нищо, за да предотвратят вълната от беззаконие и престъпления. Според ЦК „революционната активност на масите е най-надеждна опора на новата народна власт.."
- Г. Димитров съветва антифашистките мероприятия да стават със съгласието на останалите партии и при „строг демократичен ред и законност".
- БРП предприема стъпки към вкарване на „революционната ярост" в законови рамки (вкл. като приема Наредба-закон за „Народния съд"), но продължава „стихийната" чистка и Г. Димитров е уведомен от ЦК, че времето, докато Наредбата-закон влезе в сила, „може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове - контрареволюцията трябва да бъде обезглавена решително и бързо ".
- 8 октомври - Тр. Костов съобщава на Г. Димитров: „Решително слагаме край на революционната чистка", но поведението на БРП стряска съюзниците й и води до първа сериозна пукнатина в единството на ОФ.
Важна роля за засилване на властта на ОФ и най-вече на БРП (к) изиграват извършените във всички институции и ведомства чистки.
- ръководствата на четирите ОФ партии ги разглеждат като необходими за „прочистването" на държавния апарат от „фашистки елемента".
- в окръжно на НК на ОФ от 20 септември се призовава корените на „фашисткия враг" в страната да бъдат „изтръгнати без остатък".
- октомври - министърът на просветата проф. Чолаков внася за одобрение в Министерския съвет проект за „Наредба-закон за прочистване на учителския и преподавателския персонал в народните основни и средни училища и академии» - защото учителят въздейства пряко върху съзнанието на учениците. Министерството на народното просвещени става единственото, приело подобен документ.
- масова е чистката в Министерството на търговията и промишлеността, начело на което е Д. Нейков (БРСДП), а главен секретар - Иван Копринков (с 35-годишен стаж в БРСДП )
- чистката в държавния апарат е улеснена от отмяната на служебния и образователния ценз.
- лозунгът е да се изкорени фашизмът, обаче при липсата на критерии са засегнати и хора, които нямат нищо общо с него, но са политически противници на новата власт или просто не споделят нейните възгледи.
- част от тези хора са изпратени в лагери за „политически опасни лица", които стават важен елемент от репресивната система - създадени с Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития (ТВО) за политически опасни лица, подписана на 20 декември от министрите и одобрена от тримата регенти (пак в разрез с ТК, според която наказания могат да се налагат само от съответен съд при влязла в сила присъда).
Важен момент е проведеният „Народен съд" срещу престъпниците от войната.
- създаден с Наредба-закон „за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея" (30 септември, 6 октомври), включена и в програмата на правителството от 17 септември.
- визира регентите, министрите (от 1 януари 1941 до 9 септември 1944), депутатите от 25 ОНС, висши духовни и военни лица и други, отговорни за правителствената политика през посочения период.
- да ограничи вълната от репресии, която настройва общественото мнение срещу ОФ, и да вкара желанието за възмездие в руслото на закона и изискването на Антихитлеристката коалиция за изкореняване на фашизма.
- текстове за съдене на военните престъпници има както в английско-американския проект за примирие с България, така и в окончателния вариант на Московското примирие.
- подписана от министрите от всички ОФ партии, макар че влиза в противоречие с редица текстове на ТК (категорична забрана правителството да създава извънредни съдилища със специален статут; регентите не могат да се подвеждани под съдебна отговорност; министрите могат да бъдат съдени само по решение на парламента и то от особен Държавен съд; депутатите не подлежат на съд за своите изказвания и гласуване в парламента). Министрите обаче не виждат в наредбата никакво неудобство, защото според тях тя е необходима както по външнополитически съображения така и по вътрешнополитически.
- «за възстановяване на строгия демократичен ред».
- 68-те състава на „Народния съд" действат от декември 1944 до април 1945 - 135 процеса.
- по брой на проведените присъди - 9155, България е на едно от първите места сред страните, провели подобни съдебни процеси. От тях 2730 са смъртни, а 1305 са за доживотен затвор. На смърт са осъдени тримата бивши регенти, 22 министри, 67 депутати, и полковници и др. Наред с тях обаче справедливо са осъдени и истински престъпници.
- всички присъди са придружени от забранено от конституцията конфискуване на имущества и много високи глоби. Близките на осъдените години наред са подложени на тормоз и ограничаване на гражданските им права.
- при определяне на присъдите пряко и безцеремонно се намесва Политбюро на БРП (к), което в края на януари 1945 направо диктува на народните обвинители размера на на-казанията.
Така БРП се разправя с евентуалните политичеки съперници и показва мощта си.
Противоречията
Действията първоначално на Д. Велчев (НС „Звено"), а след това на лидерите на БЗНС и БРСДП д-р Г. М. Димитров и Кр. Пастухов за консолидиране на партиите им и нежеланието да се подчинят на диктата на БРП (к) водят до задълбочаване на противоречията в коалицията.
В средата на ноември 1944 тези противоречия вече са ясно очертани
- „Звено" се дразни от беззаконията в армията,
- БЗНС настоява милицията да се отнеме от комунистите и протестира, че те държат основните постове в администрацията.
- в края на ноември Д. Велчев внася в Министерския съвет « Четвърто постановление», целящо да запази офицерския кадър.
БРП решава да го използва като повод за демонстриране на силата си и за първи път получава открита подкрепа от съветското ръководство на СКК.
- партията организира протести в страната с искане за отмяна на постановлението, но най-вече с цел да стресне и „усмири" останалите партии.
- съветската намеса респектира Д. Велчев и „Звено" отстъпва.
- това позволява на БРП да съсредоточи ударите си върху ръководството на БЗНС, което решава да използва ситуацията около Четвъртото постановление, за да премери открито сили с комунистите.
- амбицията на д-р Г. М. Димитров да се противопостави открито на стремежа на БРП за ръководна роля в управлението на страната и да покаже силата на БЗНС, кара БРП да посочи като „главен проводник" на английското влияние и враг на ръководната роля на КП „десничарските елементи в Земеделския съюз начело с Гемето ". Следва и главната задача - разбиване на тази „реакционна върхушка" и „разобличаване на Гемето"12.