Лекции по История

7. Византия при наследниците на Юстиниан. Император Ираклий и войните с авари, славяни, перси и араби (610-641).

Когато Юстиниан умира той надживява дори собствената си слава, а първите сериозни признаци на криза са на лице. След смъртта му възниква проблема за наследството и се прави опит да се установи някаква династия. В нач. на VII век обаче когато славяните и аварите се установяват трайно на юг от Дунава картагенският екзарх Ираклий (610-641) г. става водач на опозицията и се обявява за император. Той е подкрепен от сената и димите като през 610 г. влиза в Константинопол и е коронясан, а съответно старият император Фока е убит, като управлението му отчетливо поставя края на ранновизантийския период. Всъщност Ираклий заварва една много сложна ситуация. Войната на изток, която започва още при Фока води до повече победи за персите. През 614 г. е превзет Йерусалим и войната придобива нови идеологически измерения, като византийците я предсттавят като антихристиянска. През 619 г. пада и Александрия, а с нея и цял Египет - житницата на империята. През 20-те г. Долнодунавският лимес е окончателно разбит и аварите и другите племена правят каквото си поискат. По Адреатическото крайбрежие някои градове са почти напълно разрушени. На Балканите пък Византия губи своите позици. Така около 621-622 г. Ираклий решава да премине в контраатака. Прехвърля се в Мала Азия, събира войска и сключва съюз със Западнотюркския хаганат, докато персите са фактически пред Константинопол, а от другата страна градът е обсаден от авари, славяни и българи. Голяма роля за защитата тук изиграва Сергий, който е патриарх по това време. Градът обаче е нападнат от Златния рог, а след месец е спасен. Оттогава се смята, че Богородица е покровителка на града. След това славяните напускат района като те възстават в северните и западните територии на Авария и образуват държава, която просъществувала 30 г. - Аварският хаганат. Той претърпява няколко труса и всъщност престава да бъде основна заплаха за Византия. Така и на 12. 12. 627 г. настъпва пълно поражение за Персия като е подписан мирен договор. В Йерусалим светия кръст е възстановен на своето място като в този момент обаче идва арабския конфликт. Ключова е всъщност битката от 636 г., като в крайна сметка през 638 г. те завладяват Йерусалим. Скоро след тези събития и самият Ираклий умира като империята се свива в обичайните си граници. Арабското нашествие и последиците от него - така по времето на император Ираклий през 30-те г. на VІІ век се заражда т. нар. арабски конфликт като трябва да се има впредвид, че арабите са стари познайници на римската империя, като една част от тях дори живеят във Византия и по култура са ромеи. Друга категория са гранични араби, които пазят източния лимес и са автономни. Третата категория са арабите, които населяват Арабския полуостров като те се делят на уседнали, и вътрешни полупустинни - бледуини и иеменски като ролята на техен свещен град изпълнява Мека, поради скалния храм, който се намира там. Оттам всъщност се разпространява и учението на Мохамед като то намира почва в Средиземноморието след византийско-персийския конфликт. Всъщност Мохамед се смята за реформатор, а не за основател на нова религия. Според него светът е хаос, защото много се отдалечава от монотеизма. Така Мохамед се превръща и в политически водач, защото според него религиозния и политическия водач трябва да е един и същ човек като създава цяла политическа концепция и набира много привърженици. Когато арабите обаче започват своите нападения срещу Византия Мохамед вече не е жив. Ключова е битката от 636 г., когато източната войска на Византия се изтегля на север като през 638 г. завладява Йерусалим, като се предпочита да се преговаря с местното население и епископите, а не с областните управите и военноначалниците. По време на управлението на Констант ІІ (641-668), през 654 г. флотът му е разгромен от арабите край бреговете на Ликия, като по-късно управлението на Константин IV съвпада с връхната точка на арабските атаки срещу Византия през VІІ век и по-голямата част от управлението му всъщност преминава в сражения с арабските войски на територията на Мала Азия. Още през 60-те години по-голямата част от териториите на централна, южна и югозападна Мала Азия са окупирани от арабите като през 669 г. те предприемат първата обсада на столицата, изразяваща се по-скоро в опит за превземане на града от движение и без сериозна подготовка. Византийските войски обаче отблъскват с лекота атаката. Всъщност периодът (669-674) преминава в усилена подготовка на арабите за пълномащабна обсада на византийската столица като подготвителни действия се извършват и от византийското правителство. Между (674-678) г. обаче градът е обсаден от арабски войски като трябва да се отбележи и фактът, че общо арабските армии наброяват над 100 хил. войници и имат многоброен флот. Атаките срещу града се водят през пролетта, лятото и есента, а през зимата арабските кораби се оттеглят да зимуват в пристана на град Кизик, на малоазийският бряг на Мраморно море. Липсата на съгласуваност при атаките на крепостта (войските от отделните области на Арабския халифат в нито един момент на обсадата не предприемат обща атака срещу града), свободата на действие на византийския флот, възможностите за снабдяване на града със зърно от славяните през зимата, особено важно – прилагането на гръцки огън, изобретен от сириеца Калиникос, срещу арабските кораби и не на последно място – организаторските способности и военен талант на Константин IV са основните причини за провала на обсадата. Така през есента на 678 г. арабският флот е разгромен, бягащите остатъци са пресрещнати край западния бряг на Мала Азия и са доунищожени и арабските армии започват отстъпление. Те са пресрещнати и от византийски войски в Централна Мала Азия и са окончателно разгромени. През 680 г. обаче Византия и Арабският халифат сключват мир. Междувременно обаче европейските територии на империята са нападани през 70-те години от българите като Константин IV организира мащабен поход на север от река Дунав, но е разгромен и Византия губи областта Мизия. Всъщност Константин IV е считан за един от забележителните византийски владетели, който спира арабската заплаха и укрепя мощта на държавата. През 717 г. обаче престолът е зает от Лъв ІІІ Сириеца (717-741) като междувременно арабите се опитват да овладеят Константинопол. Така Лъв ІІІ търси помощ от българския владетел Тервел и през лятото на 718 г. арабите понасят големи загуби и се приготвят за оттегляне като последната битка на суша всъщност те водят с българите. Падат множество убити араби като според едни сведения са 22 000 души, а според други 30 000. Така това се явява и последният опит на арабите да нахлуят в Европа през Босфора.