Лекции по История

30. България и Гърция от нач. на 60те до края на 80те

Зад неотстъпчивостта на България и Гърция по спорните въпроси в преговорите от 1954-1964 (виж тема 11) стои политиката на блоковото противопоставяне.
Гръцките управляващи споделят оценките на САЩ, че Москва „ухажва" Гърция, за да отслаби западния блок и същевременно се опитва да оказва натиск върху нея, като използва своя верен съюзник - България. Тази ситуация прави Атина подозрителна към българските инициативи, които не могат да излязат от зададените от СССР параметри, независимо че интересите на България изискват нормализиране на отношенията с южната й съседка.
Във връзка с разполагането на американски бази и площадки в Гърция в началото на юни 1959 българското Министерство на външните работи отправя нота до гръцката легация в София, в която се изразява загриженост за положението на Балканите. Официалните български власти заявяват, че на българска територия няма бази за ракетно оръжие и че в България не се извършват военни приготовления. Българското правителство смята, че между ръководителите на балканските държави трябва да се постигне съгласие за обявяване на Балканите за зона без ракетни и атомни бази, за зона - свободна от атомно и ракетно оръжие. На гръцкото правителство се предлага да се обсъди и въпросът за сключване на пакт за ненападение между България и Гърция.
Отговорът на гръцкото правителство за сключването на пакт за ненападение между България и Гърция е отрицателен.
Търговските връзки между двете страни се развиват на основата на търговската спогодба от 5 декември 1953. През 1956, 1960 и 1962 са утвърдени нови списъци на вносно-износните стоки. През 1963 стокообменът на България с Гърция надхвърля 11 млн. лева. Тенденцията през 1956-1963 е към постоянно нарастване на взаимния сто-кообмен.
Вносът от Гърция обхваща такива стоки като маслини, зехтин, цитрусови плодове, смокини, риба, памук, мазут и други. България изнася за нея селскостопански продукти и суровини за хранителната промишленост, а така също и индустриални стоки (химически продукти и торове, машини и оборудване).
През юни 1960, след провалянето на Парижкото съвещание на ръководителите на СССР, САЩ, Великобритания и Франция, Политбюро на ЦК на БКП възприема оценката на Т. Живков, че „досега, общо взето, партньорите на САЩ и особено страните, в които САЩ са разположили свои военни бази около Съветския съюз и социалистическите страни, все още разчитаха, че САЩ са в състояние да им окажат необходимата подкрепа в една война със социалистическия лагер лагер. Сега обаче тая увереност е сериозно подбита. Те все по-добре разбират, че Съветският съюз разполага с най-съвършена и мощна военна техника, че САЩ не са в състояние нито тях, нито себе си дори да предпазят от унищожителните удари на съветското оръжие."
Според Т. Живков гръцкото правителство също е повлияно от новите реалности и „не е в състояние да провежда всички американски заповеди", още повече, че в страната има силна комунистическа партия и „широка демократична опозиция" със силно влияние.
Политбюро решава, че обстановката е благоприятна, за да се активизират усили-ята за разширяване на „стопанските, културните и други връзки" с Гърция и още през юни 1960 българската страна предлага споразумение за сътрудничество при използването на водите на реките Струма, Арда, Места и Марица. Гръцкото правителство обаче отново настоява първо да се обсъдят задълженията на България по мирния договор от 1947.
В края на 1960 и нач. на 1961 в Атина се водят преговори по спорните въпроси, но без резултат, поради гръцкото предварително условие България да плати като начало вноска от 6 милиона долара, към която прибавя и претенции отпреди Първата световна война. Българската позиция е, че без да се поставят предварителни условия трябва да се решат по-лесните въпроси от взаимен интерес и така да се създаде по-благоприятна атмосфера за дискутиране на по-трудните.
През 1962 гръцката страна по вътрешнополитически причини изразява готовност да поднови преговорите, но те започват чак в края на 1963 и съвпадат с изострянето на гръцко-турските отношения във връзка с положението в Кипър, както и с идването на власт на правителството на Г. Папандреу. Гърция има нужда от сигурен тил в спора с Турция и смекчава своите претенции към България.
Българското правителство, което от края на 1962 се оглавява от Т. Живков и в което министър на външните работи е енергичният и интелигентен Иван Башев, също проявява повече гъвкавост и прагматизъм в сравнение с предшествениците си.
Българската страна изчислява, че икономическата изгода от подобряването на отношенията с Гърция ще възлезе на около 24 млн. лв. за период от 10 г. и проявява готовност да се съобрази с гръцкото желание за плащане на българския дълг. В указанията към делегацията, която ще води преговорите, се настоява тя да отчита положението, в което се намират гръцките управляващи, и да се стреми да разреши въпросите в интерес и на двете страни.
Макар да няма изричното съгласие на Хрушчов, Т. Живков се възползва от общата насока в съветската външна политика за подкрепа на Гърция по въпроса за Кипър, за да намери решение на спорните въпроси, които цяло десетилетие тормозят отношенията между двете страни. Преговорите се водят в София, продължават от април до юни 1964 и завършват с подписване на 12 спогодби, които уреждат финансови, транспортни, търговски и др. въпроси между двете страни. Това е един безспорен успех на българската външна политика, който открива пътя за бързо развитие на икономическите, транспортните и културните връзки с Гърция. Спогодбите са за:
- за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция.
- за плащанията.
- за подобряване на железопътните превози.
- за пощенските съобщения и далекосъобщения.
- за шосейните превози на стоки и пътища.
- за установяване на директен въздушен път София - Атина.
- за редовни търговски въздушни линии.
- за взаимни митнически улеснения.
- за сътрудничество при използването на водите на реките, които протичат през териториите на двете страни.
- за мореплаване.
- за сътрудничество в областта на туризма.
- дългосрочна търговска спогодба.
Уреждането на българските финансови задължения е предвидено да стане със заплащане в стоки в размер на 7 млн. долара - чрез отделяне на известен процент от българския износ за Гърция в продължение на няколко години.
Британският посланик в София У. Харпъм, който следи с особено внимание преговорите, им дава следната оценка: „Необичайно е две страни да подпишат споразумения, покриващи на практика целия спектър на техните икономически, финансови и технически отношения. Това е още по-необичайно и дори трябва да е уникално, когато се постига между едно правителство от НА ТО и едно комунистическо правителство. Моето впечатление е, че българите се пазариха упорито и споразумението ще работи повече в техен, отколкото в гръцки интерес." Той откроява и друга последица от постигнатите споразумения - „потен-циалното отслабване на предния пост на Запада на Балканския полуостров".
С подписването на споменатите спогодби се нормализират напълно и дипломатическите отношения между двете страни. За български посланик в Атина (вместо временно управляващ българската легация) е назначен Н. Минчев, а за гръцки посланик в София - Ф. Кавалиератос.
През април 1967 в Гърция е извършен военен преврат, а военната хунта управлява до 1974. Българската оценка е, че превратът е „фашистки" и е станал с активното участие на ЦРУ и Пентагона с цел „да се заздрави югоизточното крило на НАТО", но България не трябва да допусне да се изострят или върнат назад отношенията между двете държави.
Българските управляващи поемат риска да установят контакт с „черните полковници" и през май-юни 1973 новият български министър на външните работи П. Младенов прави официално посещение в Гърция, при което се подписват:
- Декларация за принципите на добросъседство, разбирателство и сътруд-ничество
- културна спогодба
- споразумение за откриване на българско генерално консулство в Солун и гръцко консулство в Пловдив.
Истинското „размразяване" в българо-гръцките отношения обаче настъпва след турската окупация на част от Кипър през юли 1974 и последвалото сваляне на режима на полковниците и възстановяване на парламентарния режим в Гърция. За Атина „опасността от изток", т. е. от агресивността на Турция, излиза на преден план и изисква подобряване на отношенията с останалите съседи.
Повратният момент идва през 1975, когато през юли в България пристига Константин Караманлис (първо официално посещение на гръцки министър-председател), след което, по думите на П. Младенов, „ако не беше напълно срутена, все пак сериозно беше подкопана стената на недоверието и враждебността, която векове наред ни беше разделяла".
Заслугата за преодоляването на сковаността Младенов приписва на Т. Живков, който заявява на своя гост: „...Вие сте много силен и смел човек, човек с грамаден кураж, след като се решихте да дойдете в България. Казвам това, защото Вие много добре знаете какво сте правили и говорили, както и какво съм правил и говорил аз, защото и двамата си даваме сметка, че народите ни все още не са забравили това... Затова си мисля, че Вие сте една голяма личност, един голям човек и политик. Слабият човек и дребният политик не биха могли да се решат на подобна стъпка."
За 1975-1981 Живков се среща 7 пъти с Караманлис.
При следващите контакти на високо равнище както при управлението на Караманлис (1974-1980), така и при Андреас Папандреу (1981-1989) са съгласувани дългосрочни инициативи в модерната област на промишленото коопериране, транспорта, енергетиката и др.
По време на срещата на остров Корфу през април 1979 са подписани "Съгласувани направления за по-нататъшното развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Република Гърция до 1985 " които предвиждат съвместна дейност в областта на промишленото коопериране, транспорта, съобщенията, водното стопанство (особено за използване водите на река Места), туризма и др.
През юни 1982 е подписана "дългосрочна програма за по-нататъшното развитие на икономическото сътрудничество м/у HP България и Република Гърция", която определя насоките за разширяване и обогатяване на икономическите им отношения - в промишлеността, енергетиката, транспорта, селското стопанство и други области.
На 11 септември 1986 двете страни приемат Декларация за приятелство, добросъседство и сътрудничество, която дава основание да се говори за „ос Атина-София".
До края на 80-те години отношенията на България с Гърция продължават да се развиват добре и да се градят на взаимното уважение. От 37 млн. долара през 1970 взаимният стокообмен се увеличава на 283 млн. долара през 1982.