Лекции по История

6. Управление на Юстиниан Велики I (527-565) - вътрешна и външна политика. Законодателна дейност.

През 518 г. император Анастасий умира, оставяйки империята в добро финансово състояни като са стабилизирани и отношенията с Персия. Все още обаче Византия няма система за онаследяване. Така войската и сената спират своя избор на гвардейския началник от Тракия Юстин. Като млад всъщност той отива в Константинопол с племеника си Петър Симватий и прави кариера. През 524 г. привлича за съимператор Петър и го осиновява, като той приема името Юстиниан. Всъщност той е по-образован от Юстин и когато той умира през 527 г. Юстиниан става император. Така в началото на своето управление той води война с Персия на изток. През 532 г. избухва бунта Ника. В големите градове имаме организации т. нар дими като тези партии са античен феномен, групи от хиподромите, които имат цяла структура и организация. Така терминът дими в късната античност започва да покрива партиите. Започва обаче и гражданска война в Константинопол и Юстиниан заповядва да екзекутират някои личности. Така е убит префекта, а сините и зелените се обединяват в бунт, който се превръща в антикорупционен, срещу някои от близките на Юстиниан лица. След него Юстиниан ограничава властта на димите и налага автократичен режим като се смята се, че той иска да възстанови Римската империя. Насочва се и срещу Вандалското кралство в Северна Африка. Вандалите всъщност създават чудесен флот, който има и пиратски функции и затварят Средиземноморието. Начело на армията през 533-534г. е Велизарий. Битката е успешна и на практика Вандалската държава е ликвидирана. Така Юстиниан решава да удари и Остготското кралство в Италия. През 535 г. започва готската война, начело с Велизарий като е завладяна Сицилия, а през 536 г. войските влизат в Рим, където почти няма готи. Оттам стигат бързо до столицата на готите и я обсаждат. Войната трае още 20 г. като Велизарий е сменен от арменеца Нарзес. Нещата обаче се усложняват от голямата чума, която обхваща огромно пространство и минава на няколко вълни до VІІ век като това е първата черна смърт в Европа. В 541 г. започва и в Египет и е разпространена по пристанищата като ударът в Константинопол е страшен. Юстиниан също се е разболял, но впоследствие оздравял. Особено силно всъщност е ударена Италия и военните действия спират. Така през 554 г. войната завършва, а през 555 г. Юстиниан възстановява имотите на сенаторите, отнети им от готите. Така към империята вече принадлежат Северна Испания, Апенините и Северна Африка. Всъщност Юстиниан е много активен не само във външната политика. Той създава и комисия за преглеждане на старото законодателство като през 30-те г. са актуализирани законите в Юстиниановия корпус, състоящ се от 3 части: 1) гражданско право; 2) тълкувания на законите т. е. как трябва да се изпълняват; 3) учебник по право. Още през VІІ век обаче този корпус престава да се спазва, но все пак той е кодификация на цялото римско право и се превръща в база на късносредновековното право. Освен това императорът се грижи и за благоустройството на градовете и фортификационните съоръжения като при него достига връх фортификационното строителство, като Прокопий пък му преписва изграждането на някои по-стари кастели. Църковното строителство също се развива. Всъщност „Света София” е най-известния паметник от времето на този император, като до началото на ХVІ век това е най-голямата християнска постройка в света. Тя е и новото средище на религиозния, политическия и социалния живот. Всъщност императрица Теодора е много активна по това време и управлението на Юстиниан се дели на преди и след нейната смърт в 548 г. като след нейната смърт цялостното му поведение се променя. Той възстановява част от западната империя, но към 565 г. Италия и Балканите са обезкървени като удър преживява и Константинопол, където всъщност започват и проблемите с неговите наследници. Така империята изпада в криза и през VІІ век вече е съвсем различна.