Лекции по История

3. Руските земи през периода на феодалната разпокъсаност 12-13в. Извори.

Политическата разпокъсаност става нова форма на организация на руската държавност в условията на усвояване на територията на страната и нейното по-нататъшно развитие. Повсеместно се разпространява орното земеделие. Усъвършенстват се оръдията на труда. Показател за подема на икономиката е нарастването на броя на градовете. Княжеските и болярските вотчини , както и селските общини , които плащат данък на държавата , са натурални по своя характер. Те се стремят максимално да задоволят своите потребности за сметка на вътрешните си ресурси. Господството на натуралното стопанство отваря пред всеки регион възможността да се отдели от центъра и да съществува като самостоятелна земя или княжество. По-нататъшното икономическо развитие на отделните земи води до неизбежни социални конфликти. За тяхното разрешаване е необходима силна власта по места. Местните боляри , опиращи се на военната мощ на своя княз , вече не искат да зависят от централната власт в Киев.Главна движеща сила на разединителния процес е болярството. Местните князе успяват да установят своята власт във всяка от земите. Между укрепналото болярство и местните князе обаче възникват неизбежни противоречия, борба за влияние и за власт. В различните земи-държави тя е разрешена по различен начин. Например в Новгород се установява болярска република , а в др земи властта се утвърждава под формата на монархия. Разпокъсаността е етап от развитието на руската държава.
Киев заема първо място сред равните княжества-държави. Скоро други земи го настигат и дори задминават в своето развитие. По такъв начин се образуват 15 самостоятелни княжества и земи , чиито граници се оформят в границите на Киевската държава.В резултат от разпокъсването като самостоятелни се обособяват княжества , чиито наименования се образуват от имената на столиците им : Киевското , Черниговското , Рязанското , Галицкото и други. Във всяка от земите управлява отделна династия – един от клоновете на Рюриковичите.
История на най-големите руски земи от момента на тяхното отделяне от Киев до монголо-татарското завоевание. Владимиро-Суздалското княжество – Севетоизточна Русия-Владимиро-Суздалската или Ростово-Суздалската земя е разположена м/у р.Ока и Волга. Тук в нач на 12в се създава едро болярско земевладение. Разрастват се и възникват нови градове. През 1221г е основан Нижни Новгород-най-големият стратегически и търговски център в източната част на княжеството. За отделянето на Ростово-Суздалското княжество от Киевската д-ва , трябва да се посочи наличието на изгодни търговски пътища , преминаващи през територията на княжеството. Най-важен от тях е Волжкият търговски път , свързващ Североизточна Русия със страните от изтока. В Ростово-Суздалската земя , чиято столица тогава е гр Суздал , по това време управлява Юрий ( 1125-1157). Заради постоянния си стремеж да разшири територията си и да подчини Киев той получава прякора “Долгоруки”. Той извършва широко строителствон на укрепени градове по границите на своето княжество. По време на управлението на синът на Юрий Андрей (1157-1174г) се разгръща ожесточена борба с местните боляри. Андрей премества столицата от богатия болярски Ростов в неголямото градче Владимир на Клязма. През една тъмна юлска нощ на 1174г Андрей е убит в резултат на болярски заговор , оглавен от роднините на болярина Кучка , бившият владетел на Москва. Управляващите Владимиро-Суздалското княжество носят титлата велики князе. През 1169г Андрей превзема Киев и го подлага на жестоко разграбване. Политиката на Андрей продължава неговият доведен брат Всеволод Голямото Гнездо. Князът има мн синове и оттам получ този прякор. Той се опитва да подчини Новгород , разчирява терит на св княжество за сметка на новгородските земи покрай Северна Двина и Печора , отмества границата на Волжка България зад Волга.
Галицко- Волинското княжество – то заема североизт склонове на Карпатите и територията между реките Днестър и Прут. На територията му възникват големи градове: Галич , Владимир-Волински и др. Удобното му геогр положение позволява да се води активна външна търговия. Тук също се наблюдава голям икономически подем. Подемът на Галицкото княжество започва при Ярослав І Осмомисъл. Обединението на Галицкото и Волинското княжество става през 1199г при управлението на волинския княз Роман Галицки. През 1203г той превзема Киев и приема титлата велик княз. Роман води упорита борба с местното болярство , завършила с негова победа.
Новгородска болярска република – Новгородската земя заема огромна територия от Ледовития океан до горното течение на Волга , от Прибалтика до Урал. Тази земя се намира далече от номадите и не изпитва ужаса от тяхните набези. Богатството на Новгороската земя се дължи на местните боляри. Обикновено Новгород се владее от този княз , който заема киевския престол. Болярството успява окончателно да победи княза в борбата за власт. Новгород става болярска република. Висш орган на републиката е вечето , на което се избира новгородската управа , разглеждат се въпроси от външната и вътрешната политика и др. Висше длъжностно лице е посадникът , в чиито ръце се намират управлението и съдът. За посадници се избират боляри от 4-те най-големите новгородски рода. Киевско княжество- по традиция князете все още си съперничат за Киев , въпреки че влиянието му върху общоруския живот е отслабнало. Въпреки че в Киевска Рус вече няма полит единство , обективно се запазват факторите за бъдещото обединение: общият език , общата вяра , общото законодателство и т.н.