Лекции по История

25. Съветското общество след Втората световна война.

След края на ІІ св.война съветският народ получава възможност да пристъпи към мирен труд. Предстой да бъдат възродени стотици разрушени градове и села, да бъдат възстановени ж.п линиите и промишлените предприятия, да се повиши материалното благосъстояние на хората. Войната взема многобройни човешки жертви: около 27 млн.души загиват в боевете за родината и в плен или умират от глад и болести. Военните действия на територията на страната нанасят огромни загуби на народното стопанство – страната губи около 30% от националното си богатство. Всички функции, свързани с управлението на страната са съсредоточени в ръцете на Съвета на народните комисари (преобразуван през март 1946г в Министерски съвет на СССР). Предприети са мерки за възстановяване на нормалния режим на работа в предприятията и учрежденията. Отменена е задължителната извънредна работа, възстановен е 8-часовия работен ден и годишните платени отпуски.През март 1946г Върховният съвет на СССР утвърждава план за възстановяване и развитие на народното стопанство за 1946-1950г. 1946г е най-трудната в следвоенното развитие на промишлеността. Възражда се въгледобивната промишленост в Донбас. Особено голямо внимание се отделя на развитието на металургията, на машиностроенето. Положени са основите на атомната енергетика и радиоелектронната промишленост. Работата по възстановяване на промишлеността е завършена в общи линии през 1948г. Войната се отразява тежко върху развитието на селското стопанство. Намаляват посевните площи, влошава се обработката им. Положението в аграрния сектор на икономиката се усложнява от това, че през 1946г Украйна, Молдавия, Северен Кавказ, Централните черноземни области са поразени от силна суша. Нови колективни стопанства се създават в западните области на Белорусия и Украйна, в републиките на Прибалтика. През 1947г е отменена купонната система за продоволствените стоки. За преодоляване на финансовите трудности е извършена парична реформа.Краят на ІІсв.война оказва значително влияние върху обществено-политическото развитие на обществото. В продължение на 3,5г от армията са демобилизирани и се връщат към мирен живот около 8,5 млн. бивши войници. Населението очаква подобряване на условията на труд и живот, положителни промени в обществото, смекчаване на политическия режим. За мнозинството тези надежди са свързани с името на Сталин. През 1946-1947г по негово поръчение започва разработването на проект за нова Конституция на СССР и за програма на ВКП, но по-късно работата по проектите е отменена. Задачите на възстановителния период се решават в условията на изградената в миналите години Командно-бюрократична система. Разработването на всички законодателни актове и постановления се извършва от висшите партийни инстанции. Трудностите на следвоенното икономическо развитие, които намират израз в тежкото състояние на селското стопанство, битовите лишения на населението, изискват намирането на пътища за излизане от създалото се положение. Но вниманието на държавните ръководители се насочва не толкова към набелязването на мерки за подем на икономиката, колкото към търсенето на конкретните „виновници” за нейното състояние. На границата на 40-50 год ръководителите на Политбюро обсъждат лицата, които уж се занимават с вредителство в автомобилостроенето, в системата на московското здравеопазване. Между СССР и страните от източна Европа са сключени договори за дружба и взаимна помощ. Идентични договори свързват Съветския съюз с Корейската народнодемократична република (КНДР) и Китайската народна република (КНР). След края на ІІ св.война настъпват промени в взаимоотношенията на СССР с бившите му съюзници от антихитлериската коалиция. Студена война – така се нар.външно политическия курс, провеждан от двата лагера от втората половина от 40год до 90год. Той се характеризира преди всичко с враждебни политически акции и от двете страни. Едно от водещите направления във външната политика в следвоенните години е установяването на приятелски отношения на СССР с държавите от източна Европа. Съветската дипломация оказва помощ на България, Унгария и Румъния, при подготовката на мирните договори с тях (подписани в Париж през 1947г). В съответствие търговските съглашения Съветския съюз предоставя на източноевропейските страни зърно, суровини за промишлеността, торове за селското стопанство при изгодни условия.
През 1949г между страните е създадена междуправителствена икономическа организация – Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ). В него влизат Албания (1961), България, Унгария, Полша, Румъния, Чехословакия.