Лекции по История

25. България и СССР – плюсове и минуси на сътрудничеството от 60-те - 80-те

Плътното обвързване на България със СССР в двуполюсния модел на света носи на страната сигурност и икономическа изгода, но й спечелва и съмнителната слава на най-верен съветски сателит. Това се отразява върху отношенията й със западните държави.
Приоритетът на България в тези години по отношение на външната политика, разбира се, се определя от мястото на България в следвоенния свят, което е редом със СССР и останалите източноевропейски държави от Организацията на Варшавския договор. Българското русофилство (на българския народ) е онази специфика, която дава възможност на Т. Живков да се открои в очите на всеки съветски лидер като искрен и верен съюзник.
Унгарските събития през 1956 предизвикват първата сериозна криза в групирания около Съветския съюз Източен блок. Българските управляващи подкрепят военната акция още докато се извършва подготовката за съветска интервенция срещу Унгарската революция. Това правят и другите източноевропейски лидери, но с различна степен на въздържаност и уговорки, докато Т. Живков изразява пълно съгласие със съветската оценка, че в Унгария е избухнал „контрареволюционен бунт". Нещо повече, българите, заедно с румънците, дори предлагат свои войски, които да се включат в операцията срещу въстаналите унгарци и в подкрепа на съветската армия. Хрушчов обаче отказва.
Българските управляващи нямат никакви колебания по отношение на избрания път и независимо от смените по върховете на партията и държавата, България неизменно е в позицията на най-близък съюзник на СССР. В нейно лице при всички спорове в международното комунистическо движение Москва намира горещ защитник, включително и в започналия след 1957 китайско-съветски спор.
През 1961 българската страна става инициатор за изключването на Албания от Варшавския договор, заради непримиримата й прокитайска позиция.
България демонстрира своята лоялност (вече за разлика от Румъния) и в продължилата 14 години изграждане на военните и политически структури на организацията на Варшавския договор.
Срущу това тя получава съветска помощ за модернизиране на своята армия и сигурна защита от външен въоръжен конфликт, което е много важно за нея, поради превъзхождащите я като количество и техника войски на южните й съседки Гърция и Турция, които са членки на НАТО. Просъветската позиция на България е достатъчна гаранция за стабилността й като съюзник на СССР, затова на българската територия не а разполагани съветски войски, каквато е практиката в други страни от Източния блок.
Без съмнение българските политици и най- вече Тодор Живков, разчитат на икономически дивиденти от своето послушание. На съвещание на ръководния орган на Организацията на Варшавския договор - Политическият консултативен комитет, Живков не пропуска случай да изтъкне нуждата от засилване на икономическото сътрудничество.
С икономически мотиви може да се обясни и една от крайностите в просъветската политика на България-решението на пленума на ЦК на БКП от 4 декември 1963 „ за по- нататъшно свързване и най-тясно всестранно сближение, а след това, в перспектива и за обединение на НРБ със Съветския съюз”. Тази ярка проява на отказ от суверенитет е обоснована в дискусията на пленума изцяло с икономически доводи – без съветска помощ страната няма да може да осъществи силно пропагандираният скок към комунизма.Срещу обещанията за сливане в неопределено бъдеще време Живков иска от Хрушчов конкретна икономическа помощ.
За пореден път българското ръководство застава изцяло зад СССР в кризисна за целият свят, но най-вече за Източна Европа 1968. В началото на годината в Чехословакия управляващата ЧКП започва бързи и дълбоки икономически и политически преобразования. Но нейните социалистически съседи (ГДР, Полша, СССР) наблюдават с нарастваща тревога ставащото и пожелават да се свика международен форум, който да обсъди промените, наречени по името на популярен музикален конкурс „ Пражка пролет”.
- на първата среща в Дрезден Т. Живков не присъства защото е на посещение в Турция, но веднага след това той изразява пред Л. Брежнев тревогата си от процесите в Чехословакия и своето убеждение, че трябва да се направи всичко възможно да се противопоставят дори със сила на контрареволюцията в Чехословакия.
- в последвалите срещи на пет държави от Варшавския договор- СССР, ГДР, Полша, Унгария и България, все по-остро се обсъжда либерализацията и демокрацията в Чехословакия.
- Живков е сред най-твърдите противници на идеята за „социализъм с човешко лице” и привърженик на необходимостта да се окаже „братска интернационална помощ” на реформиращата се страна.
- когато на 21 август 1968 войските на Варшавския договор навлизат в Чехословакия, от съветска територия, в редиците им под пряко съветско командване се намират и 2164 българи.
За трайността на просъветските позиции на България говори и характерът на документите, приети на пленума на ЦК на БКП от 17-19 юли 1973.Той е посветен на интеграционните процеси в Източния блок и мястото на България в тях:
«За международната дейност на партията и държавата", а изводите от него са следните: „Да задълбочаваме сътрудничеството на НРБ със Съветския съюз с оглед на по-нататъшното и още по-тясно сближение на нашите страни и народи; да укрепваме и задълбочаваме сплотеността, всестранното сътрудничество и ин-теграцията с братските социалистически страни; да се противопоставяме решително на антисъветската, антисоциалистическа политика на Китай; да продължаваме да осъществяваме последователно курса на подобряване политическия климат на Балканите; да укрепваме връзките и сътрудничеството с развиващите се страни като съюзници в антиимпериалистическата борба; съгласувано с братските социалистически страни да разширяваме взаимоизгодното сътрудничество с капиталистическите страни..»
- посещението на Леонид Брежнев през 1973 в България и беседата му с Тодор Живков са пряко следствие от решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП, проведен на 17-19 юли 1973 година.
- основно място в беседата заема политическото положение на Балканите, като най-обстойно се обсъждат отношенията с Югославия.
- на тази среща в представителната резиденция във „Воден”, която се случва на 20 септември 1973 Тодор Живков критикува Георги Димитров и други партийни ръководители за позициите им за сближение с Тито и особено по Македонския въпрос и македонската нация. Това е второто повдигане на въпроса за Македония пред съветското ръководство.
- за обсъждането на подобна тема има сериозни причини – страните от СИВ до нач. на 70-те години вече ясно усещат предимствата, които Западна Европа е получила от интегрирането си в общ пазар, както и ограниченията, наложени им от новите митнически бариери по границите на ЕИО. При това положение се очертава необходимостта отдавна заявената икономическа и политическа интеграция на Източния блок да се реализира и практически.
- Т.Живков отново поема вече познатият рефрен за „всестранна сближаване” със СССР срещу икономически изгоди. Разликата е, че декларации в този дух сега вече са поставени в контекста на общите за СИВ интеграционни процеси и че цената е формулирана от Живков съвсем конкретно. При лична среща на двамата лидери Живков иска от Л. Брежнев да увеличи доставките на електроенергия, нефт и изкупните цени на българските селскостопански стоки, както и съветска подкрепа за българската позиция по македонския въпрос.
- идеята за бъдещото сливане се харесва на Брежнев и той обещава, че ще намери варианти за удовлетворяване на бълг. искания. Тактиката на бълг. лидер успява за втори път.
Стабилността на режима на Тодор Живков е поставена сериозно под въпрос едва след като начело на КПСС през март 1985 застава Михаил Горбачов - по-малко вярва в идеологията и повече в икономическите показатели за развитието.
Тодор Живков се възползва от проруските, трансформирани просъветски чувства на голяма част от българите, които остават отличителна черта на България в рамките на Източния блок, особено след потъпкването на Пражката пролет през 1968 година (дотогава такива могат да се наблюдават и в Чехословакия). Българският лидер чисто прагматично се опитва с помощта на русофилството да издейства привилигировано положение на България в борбата за съветски доставки на суровини, особено на нефт, електроенергия, както и за периодично съветско субсидиране на често боледуващата българска икономика. С идването на власт на Горбчов българо-съветските отношения преживяват сътресения и в политическо, и в икономическо отношение.
Новият съветски лидер е познат в България- през 1984 той е гост за тържественото отбелязване на 40-тата годишнина на властта.Тази визита има и втора цел-да предотврати посещението на Тодор Живков в Бон, което се възприема от Москва (от екипа на К.Черненко) като излизащо извън традиционната координация на действията, тъй като противоречи на обтегнатите отношения между СССР и ФРГ заради разполагането на американски ракети на нейна територия. Това не е първият случай на непослушание на Живков, такава е и балканската му инициатива за създаване на безядрена зона на Балканите. Мисията на Горбачов при Живков през есента на 1984 обаче не успява да попречи на сближението между България и ФРГ, което оставя първата сянка в личните отношения между Живков и Горбачов.
- Виж горната тема за отношенията м/у Живков и Горбачов – перестройката и реформите на Живков – противопоставянето, Юлската концепция и пр.
За Горбачов Живков е типичен представител на „стария режим", който трябва да си отиде от властта, за да може България да последва курса на съветската „перестройка". Значителна част от българското общество, на което отдавна му тежи твърде дългото управление на Живков също се надява, че истински промени могат да започнат едва с неговото отстраняване. Така през 1987 започва периодът на конфронтация между Горбачов и Живков.
Началото на „гласността", когато съветският печат е освободен от политическата цензура, рязко повишава абонаментите за съветски вестници и списания. Българската интелигенция изживява удоволствието да види отпечатани черно на бяло много от своите съмнения в социализма, в неговото икономическо и историческо предимство като политическа система. Особено въздействие има разкриването на т. нар. бели петна в историята.
„Юлската концепция" предизвиква директен сблъсък между Живков и Горбачов – и двамата обаче искат обновяване на социализма, за да го спасят от катастрофа.
Така в периода 1987-1989 официалните българо-съветски отношения, макар да запазват външната си приятелска форма се охлаждат. Влошаването на климата в икономическите отношения с отнетата възможност на България да получава съветски субсидии, да използва съветските суровини и да пласира безпрепятствено некачествените си стоки на съветските пазари неминуемо води и до политическо противопоставяне.
На 10 април 1979, благодарение на включването си в съветската космическа програма, България се нарежда сред космическите държави, изпращайки първият българския космонавт – Георги Иванов.