Лекции по История

24. Участието на СССР във ВСВ.

През 1941 ВСВ навлиза в нова фаза. До тогава нацистка Германия и нейните съюзници са превзели фактически цяла Европа. През 1940 нацисткото ръководство разработва плана „Барбораса”, чиято цел е мълниеносен разгром на съветските въоръжени сили и окупиране на европейската част на съветския съюз.Осъществяването на плана „Барбароса” започва на 22 юли 1941 на разсъмване с бомбардиране от въздуха на най-големите промишлени и стратегически центрове, а също така с настъпление на сухопътните войски на Германия и съюзниците й по цялата европейска граница на СССР. През първите няколко дни немските войски се предвижват на десетки и стотици километри, завладяна е цяла Беларусия и немските войски достигат подстъпите към Смоленск. Завзета е Прибалтика, на 9 септември е обсъден Ленинград. На юг хитлеристките войски окупират Молдавия и Деснобрежна Украйна. По този начин до есента на 1941 е реализиран планът на Хитлер за превземане на огромна територия от европейската част на СССР.Германия има значително икономическо и военно преимущество. В началото на войната тя използва не само своите ресурси, но и ресурсите на съюзниците си. Хитлеристкото командване и войска имат опит във воденето на съвременна война и в широките настъпателни операции, натрупан през първия етап на ВСВ. Техническото оборудване на Вермахта значителна превъзхожда съветското.Въпреки усилията, съветският съюз не успява да завърши подготовката си за война. Превъоръжаването на Червената армия не е приключило. Военната доктрина предполага провеждането на операции на територията на противника. Най-голямата грешка на Сталин се оказва това, че той не вярва, че войната ще започне през лятото на 1941. Затова цялата страна и най-вече армията и нейното ръководство не са готови за отблъскване на агресията. В резултат на това е унищожена голяма част от съветската авиация.Веднага след нападението на Германия съветското правителство провежда мащабни военнополитически и икономически мероприятия. На 21 юни е създадена Ставка (Главна квартира) на Главното командване. В нея влизат Сталин, Молотов, Тимошенко, Будьони, Ворошилов, Жуков. На 30 юни е създаден държавен комитет по отбраната. Поставена е задачата да се организира стратегическа отбрана, да бъдат изтощени фашистките войски. Предприети са широко мащабни действия за пренастройване на промишлеността, мобилизиране на населението в армията и строителство на отбранителни съоръжения.В края на юни първата половина юли 1941 се разгръщат крупни отбранителни сражения в крайграничните райони (отбраната на Брестката крепост). На северозападното направление е провален немския план за превземане на Ленинград. Упоритата съпротива на червената армия проваля хитлеристкия план за мълниеносна война. Превземането на огромни територии на СССР, в които се намират най-важните промишлени центрове и зърнени райони е сериозна загуба за съветското правителство.В края на септември-началото на октомври 1941 започва немската операция „Тайфун”, чиято цел е превземането на Москва. На 10 октомври за командващ западния фронт е назначен Жуков. На 19 октомври в столицата е въведено обсадно положение. В кръвопролитни боеве червената армия успява да спре противника – завършва октомврийският етап на хитлеристкото настъпление към Москва. Три седмичната почивка се използва от съветското командване за укрепване на отбраната на столицата, мобилизацията на населението в опълчението, струпване на военна техника преди всичко авиация.Вторият етап на настъплението на хитлеристите към Москва започва на 15 ноември 1941. С цената на огромни жертви те успяват в края на ноември-началото на декември да достигнат подстъпите към Москва. С това приключва немското настъпление. Отбранителните боеве на червената армия, в които загиват много войници и опълченци, са съпроводен със струпване на сили за сметка на сибирските дивизии, авиация и друга военна техника. На 5-6 декември започва контранастъпление на червената армия, в резултат на което врагът е отблъснат на 100-250 километра от Москва. През зимата на 1942 частите на червената армия настъпват и по другите фронтове. Но опитът на бъде разкъсана блокадата на Ленинград не успява. Победата край Москва при военнотехническото превъзходство на противника е резултат от героичните усилия на съветския народ.В края на юни 1942 започва общо настъпление на немците. След упорити боеве фашистките войски достигат Воронеж, горното течение на Дон и превземат Донбас. След това те разкъсват съветската отбрана между северен Донецк и Дон. Това дава възможност на хитлеристкото командване да реши основната стратегическа задача на лятната кампания от 1942 и да разгърне широко настъпление в две направление – към Кавказ и на изток към Волга.Не по-малко сложна за съветското командване е и обстановката на източното направление. За да бъде организирана неговата защита, е създаден Сталин градският фронт под командването на маршал Тимошенко. В края на юли 1942 противниковите войски под командването на генерал Фон Паулус нанасят мощен удар на Сталинградския фронт. Но въпреки значителното си превъзходство, за месец хитлеристките войски успяват да се придвижат едва на 60-80 километра и с голям труд да се доберат до далечните отбранителни линии на Сталинград. През август те достигат Волга и засилват настъплението си.През първите дни на септември започва героичната отбрана на Сталинград, която продължава до края на 1942. Нейното значение в хода на войната е огромно. По време на борбата съветските войски отблъскват около 700 вражески атаки и с чест издържат на всички изпитания. В боевете край Сталинград вражеските войски понасят колосални загуби. Всеки месец тук пристигат около 250 хиляди нови войници и офицери на Вермахта, както и огромно количество военна техника. В хода лятно-есенната кампания хитлеристите успяват да окупират огромна част от европейската територия на СССР, в която живее около 15 процента от населението, произвежда се 30% от обща продукция и се намират 45% от посевните площи. Но това е пирова победа. Червената армия изтощава и обезкървява хитлеристките пълчища. Немците губят около 1 милион войници и офицери, над 20 000 оръдия, повече от 1500 танка. Врагът е спрян. Съпротивата на съветските войски създава благоприятни условия за преминаване към контранастъпление в района на Сталинград.Още по време на ожесточените есенни боеве Русия пристъпва към разработване на план за грандиозна настъпателна операция, чиято цел е обкръжаването и разгромяването на основните сили на немските войски. Голяма заслуга за подготовката на тази операция имат Жуков и Василевски. За изпълнение на поставената задача са създадени три нови фронта: югозападен (Николай Ватутин), Донски (Константин Рокосовски) и Сталинградски (Андрей Ерьоенко). На 19 ноември 1942 започва настъпление на Югозападния и на Донския фронт. За немците настъплението е неочаквано. То се развива мълниеносно и успешно. Хитлеристкото командване не може да се примири със създалата се ситуация. То сформира групата „Дон”, в която са включени 30 дивизии. Трябва да нанесе удар по Сталинград, да пробие обкръжението и да се съедини с 6та армия на Паулус. Тази задача завършва с ново голямо поражение. На 2 февруари 1943 останките от армията на Паулус капитулират. Победата в Сталинградската битка довежда до широко настъпление на червената армия по всички фронтове: през януари 1943 е разкъсана блокадата на Ленинград; през февруари е освободен Северен Кавказ; през февруари-март на централното (Московското направление) линията на фронта е преместена на 130-160 км. В резултат на есенно зимната кампания от 1942-1943 военната мощ на фашистка Германия е подкопана значително.На централното направление след успешните действия през лятото на 1943 се образува така наречената Курска дъга. В желанието си отново да овладее стратегическата инициатива хитлеристкото командване разработва операцията „Цитадела”, чиято цел е да се извърши пробив и да се обкръжи червената армия в района на Курск. Битката при Курската дъга е най-голямото сражение през ВСВ. В него участват от германска страна около 900 хиляди души, 1500 танка, повече от 2000 самолета; от съветска страна – над 1 милион души, 3400 танка и около 3000 самолета.На 5 юли 1943 започва масирано настъпление на немските войски. След невиждани дотогава в световната история танкове боеве на 12 юли врагът е спрян.В резултат от поражението на хитлеристките войски край Курск през август 1943 съветските войски овладяват Орел и Белгород. През септември са освободени Левобрежна Украйна, през октомври Днепър и през ноември е превзет Киев.През 1944-1945 СССР постига икономическо, военностратегическо и политическо превъзходство над противника. Стратегическата инициатива преминава напълно на страната на червената армия. Засилва се съпротивата на народите в окупираните от Германия страни. Тя се проявява в широко партизанско движение, въстания. Като цяло съпротивата на народите на Европа, в която участват и съветски граждани, избягали от германски плен, има съществен принос в борбата срещу фашизма. Отслабва политическото единство на страните от германския блок. Япония така и не открива фронт срещу СССР. Фашистката диктатура на Бенито Мусолини е свалена. Италия капитулира о след това обявява война на Германия. Червената армия извършва редица мащабни операции. През лятото на 1944 тя предприема една от най-мащабните операции на ВСВ. Беларусия е напълно освободена. Тази победа открива пътя за предвижване към Полша, Прибалтика и Източна Прусия. В средата на август 1944 на западното направление съветските войски достигат границата с Германия. Победите на съветските войски през 1944 помагат на народите на България, Унгария, Югославия, Чехословакия и тяхната борба срещу фашизма. Съветското командване провежда редица операции извън пределите на съветския съюз (Будапещка, Белградска).1944 е решаваща за победата над нацизма и фашизма. На източния фронт Германия губи огромно количество бойна техника, военно икономическия й потенциал е напълно разстроен. На източния фронт в резултат от мощното настъпление на червената армия окончателно е освободена Полша, както и голяма част от Чехословакия и Унгария.През април 1945 съветските войски започват Берлинската операция. Нейната цел е превземането на Берлин и окончателния разгром на нацизма и фашизма. Войските на първи и втори белоруски и първи Украински фронт унищожават берлинската групировка на противника, пленяват около 500 хиляди души, огромно количество военна техника и оръжие. Нацисткото ръководство е напълно демобилизирано, Хитлер се самоубива. Сутринта на 1 май завършва превземането на Берлин и над Райхстага е издигнато червеното знаме – символ на победата на съветския народ. На 9 май са разгромени остатъците от немските войски и затова този ден става ден на победата на съветския народ във ВСВ.В първите месеци на ВСВ започва активното изграждане на антихитлеристката в състав СССР, Великобритания, по-късно и САЩ. Това са главните участници, към които се присъединяват и др страни. Коалицията е основана на общата идея за борба срещу нацизма и фашизма. По този начин съвършено различни обществено политически системи се сближават пред общата опасност. Всяка от страните преследва своите политически цели.През есента на 1941 се провежда московската конференция на съюзниците. През 1941-1942 съветското правителство сключва съглашение с Чехословакия, Полша, Югославия, Франция за съвместна борба срещу фашисткия блок и за бъдещите контури на следвоенното преустройство на Европа. На 1 януари 1942 26 държави подписват декларацията на обединените нации. Това означава създаване на коалиция,начело със съветския съюз, Великобритания и САЩ срещу Германския блок. Краят на 1943 е проведена първата среща на тримата ръководители на водещите държави от антихитлеристката коалиция (Сталин, Чърчил, Рузвелт) – Техеранската конференция. Условията на сключените съглашения до голяма степен са продиктувани от огромните военни успехи на СССР през лятото и есента на 1943. САЩ и Великобритания обещават да открият втори фронт в Северна Франция не по-късно от май 1944. Договорят се за възстановяването на независимостта на Полша. Решено е след края на войната Австрия и Унгария да бъдат провъзгласени за независими и свободни държави. Съюзниците признават присъединяването на Прибалтика към СССР. В отговор на тези отстъпки СССР се съгласява да окаже помощ на САЩ на далечния изток и да обяви война на Япония. Изпълнявайки решенията на Техеранската конференция и в условията на мощното настъпление на червената армия, на 6 юни 1944 войските на съюзниците прекосяват проливите Ла Манш и Па дьо Кале и дебаркират в Нормандия. Започва освобождаването на Франция.По време на завършващия етап на ВСВ, когато победата над Германия не буди никакви съмнения е проведена Ялтенската конференция. На нея се решават въпросите за следвоенното устройство на Европа.Германия е разделена от съюзниците на 4 окупационни зони – английска, американска, съветска и френска. Искането на СССР за репарации от Германия в размер на 10 млрд долара е признато за законно. Те трябва да бъдат реализирани под формата на износ на стоки и капитали, използване на човешка сила. Въз основа на решенията на ялтенската конференция СССР укрепва позициите си в Полша, Чехословакия, Румъния, България, Югославия. На конференцията СССР потвърждава обещанието си да обяви война на Япония.Взето е решение за създаването на организация на обединените нации (ООН). Съветският съюз получава в нея три места – за РСФСР, Украйна и Белорусия, то е за тези републики, които изнасят основната тежест на войната, понасят най-много икономически загуби и дават най-много човешки жертви.Потсдамската (берлинската) конференция се провежда от 17 юли до 2 август 1945. нейната задача е решаването на глобалните проблеми на следвоенното урегулиране. Съветската делегация се оглавява от Сталин, американската от Труман, английската – отначало Чърчил, а после от Клемент Атли. Участниците в конференцията разработват принципите, с които да се извърши демилитаризацията, демократизацията на Германия-план за изкореняване на германския милитаризъм и нацизъм. Той предвижда ликвидиране на германската военна промишленост, забрана на германската националсоциалистическа партия и нацистката пропаганда, наказване на военните престъпници. Постигнато е съгласие за репарациите на Германия (една трета от тях в полза на СССР). На конференцията са разгледани редица териториално политически въпроси. Кьонингсбер е предаден на СССР. Територията на Полша е разширена на запад за сметка на Германия.Решенията от Потсдам за изпълнени само частично, тъй като в края на 1945 и началото на 1946 настъпват сериозни противоречия между бившите съюзници. От началото на 1946 в международните отношения започва ерата на студената война – появява се така наречената желязна завеса – противоречия между двете обществено политически системи.
По силата на постигнатите на Техеранската и Ялтенската конференция договорености на 8 август 1945 СССР обявява война на Япония. Морално-психологически удар нанасят атомните бомбардировки от страна на САЩ над японските градове Хирошима и Нагасаки.През 1945 съветското командване струпва жива сила и техника. Затова само за месец Япония търпи съкрушително поражение. На 2 септември 1945 Япония подписва Акт за безусловна капитулация, с които се създават условия за демилитаризиране на страната. Подписването на акта за капитулация от Япония означава край на ВСВ.Още по време на войната съюзниците настояват ръководителите на нацистка Германия, които разпалват ВСВ да бъдат наказани. Нюрнбергският процес е първият в световната история съд, които признава агресията за най-тежкото криминално престъпление и наказва като криминални престъпници държавни дейци, виновни за подготовката, разпалването и воденето на агресивни войни.