Лекции по История

24. 80-те - Политически и икономически измерения на кризата на социализма

До началото на 50-те години, под натиска на съветските тайни служби от висшите ешелони на властта са отстранени най-вече опитните стопански кадри, немалка част от които получава своето образование в Западна Европа. Има и процеси и срещу тази част от техническата интелигенция, получавала стипендии от германски фондации. Докато се създадат новите кадри, обучени по съветските образци и стандарти, минава доста време.
В основата си стопанските решения се вземат далеч от София - на съвещанията на многобройните органи на създадения през 1949 СИВ. Почти до края на 50-те години в България се запазва и институцията на съветските стопански съветници, контролираща стопанските министерства.
Със засилване на властта на Живков след 1956 и най-вече след 1971 правомощията на Политбюро също се увеличават освен пълния контрол над кадрите, през 80-те години той свиква и определя дневния ред на пленумите, предлага проектите на основните постановления на МС, на законите и декларациите, гласувани от НС.
От втората половина на 60-те години в живковото обкръжение навлизат технократи с но-прагматично мислене. В състава на Политбюро остават и традиционалисти, които формират неговото трайно присъствие. Живков обаче предпочита ла се съветва и опира на членовете с нетрадиционно мислене. С присъщата си комбинативност той умее да компилира новите идеи и да ги представя като свои „съображения", като така новаторите стават и изкупителната жертва за експериментите. От друга страна, предприеманите чести рокади във висшите ешелони на властта дават възможност на партийния лидер да отстрани всеки авторитет, заплашващ властта и позициите му.
Пристиснат от обстоятелствата, от средата на 60-те години Живков проявява и определен стремеж към измъкване от съветския икономически модел. Управлението на стопанския живот встъпващ продължителен и неравномерно развиващ се процес на отваряне към запад на децентрализация и либерализация, които намират своя естествен завършек едва в годините след рухването на системата. За разлика от Третия райх Съветският съюз реално подпомага индустриализацията на страната.
По време на живковото управление българската икономика се развива с високи темпове. От 1956 до 1985 националният доход се увеличава около 8 пъти. Близо 70 % от износа се формира от продукцията на машиностроенето и електрониката. Ограничен от рамките на следвания модел Т. Живков не преодолява социалните проблеми. Но той успява да трансформира България от аграрна в индустриална държава, макар и на по-ниско технологично ниво в сравнение със световните стандарти, да ликвидира хроничната безработица, да намери приложение в страната и на труда на квалифицираните специалисти.
Още през 60-те години, в условията на започналата технологична революция, съветският модел изчерпва възможностите си за екстензивно стопанско развитие. С характерната си затвореност източният блок изостава от световните технически нововъведения, а при търсенето на пазари все по-решаващи се оказват качествените, а не количествените показатели. Тромавата организационна структура на СИВ и възприетите от него принципи на разделение на труда все по-осезателно проявяват своите недостатъци. Продължават да се изграждат големи производствени мощности, концентрирани на едно място. През началния етап на ускорена индустриализация този подход донякъде е оправдан, но в променената обстановка вече е нерентабилен.
Въпреки специализацията в машиностроенето, между отделните държави-членки възниква голяма конкуренция. България произвежда обширна гама машиностроителна продукция, която все по-трудно намира пласмент дори в държавите от общността. Българските метали са нискокачествени. Страната е принудена да изнася огромни количества от тях, за да внася необходимите й видове висококачествени метали. Най-неизгодни стават условията за износ на промишлена продукция в Съветския съюз. Той продава суровините си на България на цени, доближаващи се до международните. Съветските предприятия купуват същите суровини по преференциални цени. Българските индустриални стоки, произведени със съветски суровини и документация, се оказват неустойчиви на конкуренцията. На практика предприятията губят от износа на такава продукция в СССР.
Съветският внос на жизнено важните за тогавашната структура на българското стопанство енергийни и промишлени суровини, машини и оборудване продължава да се компенсира главно чрез износа на дефицитните и за вътрешния пазар произведения на селското стопанство и на леката промишленост. А при възприетите от СИВ условия на ценообразуване именно тези продукти са с неоправдано ниски цени, което не стимулира и развитието на тяхното производство.
Посочените неблагоприятни тенденции мотивират Живков и неговото близко обкръжение да търсят преди всичко индустриалните ниши в СИВ, а те са именно в областта на новите технологии. Към средата на 60-те години България си извоюва правото да се специализира в производството на електроника. От същото време датира и активизирането на отношенията с Япония която наред със САЩ е водеща в тази област. Съединените щати обаче са главният инициатор на наложеното от КОКОМ ембарго върху износа на нови технологии в Източна Европа и строго следят за неговото спазване. Япония е много по-либерална, тъй като и тя самата е трябвало да преодолява ембаргови забрани.
Първото официално посещение на Т. Живков в Япония е през 1970. В резултат на посещението се постига значителен напредък в двустранното икономическо сътрудничество, установяват се непосредствени контакти с водещи японски бизнесмени, и се осъществяват редица двустранни договорености и сделки. България получава правото на дългосрочен търговски кредит. Двете страни сключват договор за търговия и мореплаване, съдържащ и клаузата за най-облагодетелствана нация. Япония дава преференциални мита за редица български промишлени стоки.
През 70-те години за член на Политбюро, секретар на ЦК на БКП и заместник-министър председател е издигнат един от най-ревностните привърженици на „японското чудо" Огнян Дойнов. Българската електроника се развива предимно с помощта на японските фирми и специалисти, и чрез заобикаляне на лицензионните ограничения. Всички български делегации, посетили страната на изгряващото слънце, са впечатлени не само от техническия напредък, но от прилаганите във фирмите модерни методи на програмиране, управление и организация на производството.
Към среда та на 70-те години светът е завладян от трайна енергийна криза. Цената на горивата и бензина скача почти десетократно. Макар и по-бавно, повишава се и пазарната стойност на съветския петрол, респективно и на цялата номенклатура от стоки, внасяни от там. В същото време цените на продуктите на селското стопанство, хранително-вкусовата и леката промишленост остават непроменени. Българската икономика се нуждае от допълнителни валутни постъпления. Изход от кризата се търси в структурната реформа, в разработката и внедряването на нови технологии, и във външното кредитиране.
Структурната реформа стартира от 1976 с цяла поредица от решения на Политбюро - за концентрация и специализация на народното стопанството, за развитие на тежкото машиностроене и биологическите науки, за развитие на електрониката и електротехническата промишленост.
През 1977 се разработва така нареченият мултиплициращ подход, насоките за усъвършенстване на плановото ръководство на икономиката и социалистическата организация на труда, за повишаване ефективността на външно икономическите връзки, комплексната програма за електронизация и роботизация.
На 27 юни 1978 Политбюро приема изготвения от О. Дойнов обобщаващ доклад „За ускорено развитие на някои стратегически направления на научно-техническия прогрес в НРБ", който предвижда „поврат в социалистическата организация на труда, ускорено развитие и широко приложение на електрониката, роботиката, химията и биологията".
Всъщност всички тези решения, някои формулирани и високопарно, представляват отделните етапи на структурната реформа. Тя не пренебрегва съществуващата специализация в рамките на СИВ, но измества инвестиционните акценти върху високотехнологичните индустриални производства, които са с най-голяма валутна възвръщаемост, все още не са развити в останалите страни-членки и се търсят на „не социалистическите" пазари.
Новите приоритети на инвестиционната политика стимулират и производството на компонентите за оръжейната промишленост, която е с най-бърза валутна възвръщаемост и намира сериозни пазари в страните от третия свят. Идеите за структурната и последвалите други реформи се заимстват предимно от Япония.
За да усвои новите информативни технологии българското стопанство се нуждае и от подготвени специалисти, за което са създадени центрове и институти. На висококвалифицираните технически специалисти се дава възможност да участват и в съвместни проекти със западни учени, като така се заобикалят и забраните на КОКОМ. По решение на Политбюро на 25 октомври 1979 към МВР се създава специализирано управление за научно-техническо разузнаване. Последното се превръща в неразделна част от широко пропагандираното научно-техническо развитие и официално се легализира с обединяващата абревиатура HTР. В края на 70-те години стратегическото ръководство на НТР се поема от Огнян Дойнов, а от 1987 от Андрей Луканов. Дълго време два от центровете му се намират във Виена и във Франкфурт на Майн. Увлечението по кражбата на нови технологии стига до там, че промишленият шпионаж се превръща в държавен хазарт, който поглъща немалко средства.
Друга удачна форма за придобиване на ноу-хау и за заобикаляне на разширяващите се ембаргови листи се оказват смесените предприятия. Първите смесени предприятия се образуват още през 70-те години с японски и западногермански фирми. Целта е да се създаде не само продукт на по-високо технологично равнище, но и той да носи производствената марка на съответната страна, за да бъде по-лесно продаваем.
Съветският съюз запазва позициите си на приоритетен външноикономически партньор на България, но вътрешното преструктуриране на икономиката не се съгласува нито с него, нито със СИВ. Основната цел на всички предприети реформи е да увеличат валутните ресурси на страната, т. е. да направят българската продукция по-конкурентноспособна и продаваема на външните пазари, а това означава и известно преодоляване на икономическата зависимост от СССР. Политическият момент за реализирането на подобни намерения е също така удобен. По това време СС навлиза в периода на „застой". В продължение на 6-7 години Л. И. Брежнев е болен и неработоспособен, започват и битките за властта. Те изместват на заден план останалите проблеми на огромната страна и постепенно отслабват опеката над сателитите.
Въпреки това по съветско настояване отправената през 1977 покана към Т. Живков да посети повторно Япония съвсем неочаквано се отменя в навечерието на заминаването му. Вместо към Токио, той се отправя към Москва. Един от поводите за това е разработването на генералната схема за двустранната специализация и коопериране на материалното производство до 1990. Живков не изпуска възможността да постави въпроса за тежкото положение, в което се намира българското стопанство вследствие на повишаването на цените на съветските петролни продукти, и да помоли за кредит. Брежнев обаче не отговаря веднага на тази молба.
Живков сериозно е обезпокоен заради провалената среща с японците, тъй като страната осъществява повече от три-четири държавни посещения годишно. През следващата година обаче японският премиер Т. Фукуда подновява поканата и официална делегация, водена от Т. Живков, посещава Токио от 13 до 18 март 1978. След завръщането си той докладва пред Политбюро: „Не постигнахме и не получихме само това, което не поискахме”. Между двете държави се създава междуправителствена комисия за търговия и икономически отношения, подписва се спогодба за научно-техническо сътрудничество, за активна размяна на специалисти и информация, за съвместна разработка на конкретни научно-технически проблеми, за разширяване обмена на студенти и специализанти и т. н. Японското правителство се съгласява да трансформира 100 млн.д. от дългосрочния търговски кредит в банков и да отпусне нов заем от още 120 млн. д., които да започнат да се изплащат след 1980. Условието е те да служат и закупуването на японски индустриални стоки. Преди отпътуването на българската делегация Политбюро приема специална проектопрограма за развитие на двустранните отношения с Япония до 1990. Дългосрочната програма следва да се подпише два месеца след официалното посещение в Токио. В програмата се поставя специален акцент върху сътрудничеството с водещи японски фирми в областта на електронноизчислителната техника, микроелектрониката, средствата за автоматизация, роботиката, малогабаритното селскостопанско машиностроене и леката химия. Двете страни се договарят да осъществят съвместни производствено-пазарни мероприятия, чрез които да стимулират търговията си с трети държави, независимо от това дали са капиталистически или социалистически. Японската страна се ангажира да осигури оборудването за редица комплексни обекти, в т. ч. и на завода за тежко машиностроене в Радомир.
На 20 март 1978 Л. Брежнев изпраща писмо до Т. Живков, с което го уведомява, че на България се отпуска десетгодишен кредит в размер на 900 млн. р. за балансиране на търговските плащания. Той уведомява също така, че е дадено указание да се реши положително и въпросът с без възмездния обмен на научно-техническа документация. Ясно е на какво се дължи тази щедра постъпка и Живков веднага уведомява Брежнев, че подготовката на генералната схема за специализация и коопериране със СССР върви нормално. Чак след това благодари за отзивчивостта и за отпуснатия кредит. Естествено, той се чувства задължен да обясни какво е състоянието на стокообмена и дълга към несоциалистическите държави, но изрично пояснява, че от там се внасят само дефицитни стоки, които не могат да се доставят от СССР в другите страни от СИВ.
От началото на 1979 започват да се разработват и основните икономически механизми за управление на производството, които поставят началото на процеса на децентрализация в неговото управление и планиране. Без да пренебрегва препоръките на СИВ за изграждане на крупни обекти. България пристъпва и към създаването на по-малки и динамични предприятия, разположени в близост до суровинните източници и пазарите.
През 1980 се създава първата в бившите социалистически страни обществен стопанска организация - Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА). Тя разработва механизмите за управление на малките предприятия, които не се поддават на централизирано планиране.
Разбива се и монополът на Българската народна банка като се образуват още 8 търговски банки.
От началото на 80-те всички по-големи стопански обединения започват да създават смесени предприятия в Япония, Европа, ЮИ Азия и арабските страни.
На 29 май 1979 Политбюро приема и основните насоки за развитие на икономическото сътрудничество до 1990 с Ангола, Мозамбик, Йемен, Социалистическа Нигерия и Федерална република Нигерия.
- тези страни предлагат пазари за военнопромишления комплекс тежката промишленост основно.
- слабата платежоспособност на посочените държави обаче принуждава българската страна да кредитира голяма част от своя износ.
От развитите западни държави България поддържа най-активни търговски връзки с ФРГ.
Докато през 1977 делът на несоциалистическите държави в български стокообмен е само 18 %, само след три години - през 1980 г., той достига най-високата си точка от целия следвоенен период - близо 30 %.
Същевременно енергийната криза, амбициозните структурни проекти и усиленият внос на нови технологии водят до нарастване на валутния дълг. В края на 1972 той е 1467 млн.д., но още през 1977 скача на 5 млрд. долара.
Структурната реформа и технологичното обновяване на индустрията обаче проявяват своите положителни резултати. От средата на 70-те до средата на 80-те години брутният национален продукт и доход се удвояват. През 1985 валутните приходи от износа в развиващите се страни достигат най-големия си размер. Само за периода 1980-1985 те се повишават над 3 пъти. Положителното валутно салдо смъква до 1985 доларовия дълг повече от два пъти. Редуцирането му обаче е съпроводено с много вътрешни икономии и лишения за населението.
През 80-те България става един от най-големите производители на електронноизчислителна техника сред социалистическите страни. Тя изнася металорежещи машини с електронни програмни устройства в западните държави. Усвоява серийното производство на микропроцесори и дискови запаметяващи устройства. Със СССР се подписва спогодба за внос на български персонални компютри. Световният бум по това време обаче е производството на програмни продукти. В СИВ тази ниша все още е свободна.
В началото на 1984 на екип в състав Гриша Филипов., О. Дойнов и Стоян Марков е възложено да разработи основните насоки за развитие на програмната индустрия в България. На 8 май 1984 Живков докладва изготвения документ пред Политбюро. В материала се предвижда:
- да се създаде корпорация за програмно осигуряване към Министерство, на машиностроенето
- национален програмен фонд и учебен център за подготовка на програмисти,
- да се изгради мрежа от електронноизчислителни центрове и т. н.
- Живков е един от инициаторите и пламенните защитници на идеята за специализацията на страната в програмното производство, където той отново копира японския опит.
- предлага да се създадат и малки самостоятелни организации по програмно осигуряване.
- на 4 октомври Политбюро приема решение да се пристъпи към масовото обучение на младите хора за работа с електронноизчислителната техника.
За СССР първата половина на 80-те год. е „петилетката на пищните погребения. След смъртта на Брежнев през 1982 за кратко време на неговия пост се сменят Ю. Андропов и К. Черненко, намиращи се също в края на своя жизнен път. Продължителната битка за властта дестабилизира държавата, преустановява опитите за стопански реформи и задълбочава проблемите със снабдяването на населението. Политическата и икономическата криза в СССР стимулира центробежните настроения и подлага източноевропейските страни на сериозни изпитания. По време на своето кратко управление Андропов ограничава енергийните доставки. В големите български градове е въведен незапомнен режим на тока.
М. С. Горбачов е избран на 11 март 1985 – посреща се с одобрение и надежда. Той вече е известен и извън пределите на страната си като политик от нов тип. Горбачов обявява своята „перестройка" на Априлският пленум на ЦК на КПСС.
По това време реформите в българската икономика и отварянето й към запада са в един значително по-напреднал стадий отколкото в Съветския съюз. Въпреки че съзнава своята уязвимост като заварен стар кадър, Т. Живков разчита именно на тази преднина и на своя по-голям опит. И изтъква това.
При първата двустранна среща на Т. Живков с М. Горбачов от 24 октомври 1985 все още не личи промяната в политическите отношения, но може да се забележи такава в икономическите.
- Горбачов използва изрази като „нашите партии са най-близки, че нашите отношения са пронизани от дух на братско сътрудничество, че между нашите народи има вековни връзки".
- Горбачов: „Ние поставихме въпроса за преминаване на икономическите връзки на основата на еквивалентния обмен, при което се подразбираше и прекратяването на ежегодно изплащаните на България субсидии за селскостопанското производство в размер на 400 млн. рубли" - сериозен удар за изживяващото тежка криза селско стопанство.
- позицията на Горбачов поставя под въпрос и подписаната през юли 1985 Дългосрочна програма за развитие на икономическото и научно-техническото сътрудничество между СССР и НРБ до 2000 година.
Следващият удар за България е започнатата от Горбачов през август 1986 реформа на външноикономическите отношения. Тя отрича дотогавашната сис-тема, според която съюзниците на СССР получават съветски суровини, а връщат задълженията си в готова продукция, независимо от качеството й. Говори се за въвеждане на пазарни механизми в отношенията на държавите от СИВ. За България това е крайно неизгодно, затова Живков е сериозно обезпокоен от факта, че не може да намери общ език с новия съветски лидер.
Първоначалният замисъл е реформите да постигнат ограничени цели свързани с кадровите промени и оценката на историческото минало. Чрез т. нар. „втори живот на социализма” да бъде осигурена властта. Горбачов обаче не притежава необходимия стопански опит и недооценява състоянието на икономиката. До 1987 неговият екип изобщо няма икономическа програма. Но дори и след това вътрешните реформи в стопанската сфера се ограничават само с даването право на трудовите колективи да избират ръководителите на предприятията, колхозите, бригадите и пр.
Годините на застой сериозно забавят модернизацията на съветското стопанство - излизането му от изолацията и вноса на нови технологии. Това изоставане отрежда на СССР и в рамките на СИВ все по-осезателно ролята на суровинен доставчик за гражданското производство. Предлаганите от него проекти за комплексни обекти и съоръжения са също така морално остарели. У новото съветско ръководство обаче се загнездва погрешното разбиране, че стопанската стагнация е предизвикана най-вече от неизгодните цени на енергийните и промишлените суровини, изнасяни за страните от СИВ. Още през 1986 то оповестява, че ще предприеме реформи в ценообразуването и валутно-кредитните отношения като ги приведе на свободен пазарен принцип. Този нов външноикономически курс предвижда да преференциални цени само за Монголия, Виетнам и Куба.
В същото време сътрудничеството в организацията е сведено единствено до съгласуване на взаимните натурални доставки, което засилва процеса на самоизолация на националните стопанства. На московското съвещание през 1986 партийните ръководители на страните-членки с тревога отчитат факта, че СИВ е изправена пред неумолимата алтернатива или да излезе на предна позиция в технологичната революция, или все повече да затъва в кризата. Те виждат изхода от създалата се ситуация единствено в ускореното изграждане на интегриран пазар, в създаването на съвместни предприятия, консорциуми, търговски банки и пр. Проблемът с новите цени на суровините обаче измества на по-заден план дискусиите около преустройството на организацията и вместо да консолидира пазара, засилва споровете по отношение на изграждането на съвместните предприятия. Разнопосочни са и интересите, и съответно нагласите на отделните страни спрямо реформите в организацията. Макар и в различни варианти, представителите на СССР, Чехословакия, Унгария, Полша и България застъпват гледището, че реформирането на СИВ е наложително. Това мнение не се споделя от ръководителите на ГДР и Румъния, които по принцип са най-консервативно настроени спрямо преустройството. Третата група се формира от Монголия, Виетнам и Куба, които също са за запазване на статуквото, гарантиращо им редица привилегии спрямо останалите членки. Усилията за реформи остават на теоретично ниво и на практика не се предприемат никакви оздравителни мерки.
Ангажиран с вътрешните си проблеми, СИВ забавя и своето отваряне. Първите стъпки за излизане от изолацията датират от 1987 когато се установяват официални отношения с Латиноамериканската икономическа система. Въпросното отваряне обаче продължава да бъде подчинено на централизирания планов принцип. През 1988 организацията решава да признае официално и Европейската икономическа общност (ЕИО). Тя препоръчва да се изготви и специален план за сътрудничество с отделните западноевропейски държави за 1989, но поради настъпилите политически катаклизми този план изобщо не се реализира.
Решението на СССР да повиши цените на своите суровини създава сериозни затруднения и за българското стопанство, тъй като по това време изтичат сроковете на двустранните договори за доставка на природен газ, нефтопродукти, желязосъдържащи суровини, дървесина, целулоза, въглища и др. Освен това България е поела дългосрочни ангажименти, които не подлежат на изменение.
В 1984 тя подписва със СССР комплексна програма за икономическо и научно-техническо сътрудничество до 2000. Взаимните планови доставки са съгласувани до 1990, в ход е и тяхната координация за периода 1991-1995. Проблемът с новите цени се изтъква пред съветските ръководители при всеки удобен повод.
След идването на Горбачов на власт двамата лидери се срещат по време на ноемврийските чествания в Москва. Тези беседи имат повече информативен характер и не засягат проблемите на икономическата реформа. След срещата им през ноември 1986 в българския политически жаргон масово излиза терминът „перестройка", докато по-рано се говори за „ускорение", докато страховете на Живков са най-вече по отношение на бъдещи кадрови промени във висшите ешелони на властта и няма никакво намерение да следва реформите на Горбачов в гази област.
Ключов момент, от който всъщност може да се говори за поврат в съветската „перестройка", става Януарският пленум на ЦК на КПСС от 1987, който взема решения за демократизация, за кадровата политика и слага началото на „гласността". Едва тогава Тодор Живков разбира, че е изправен пред дилемата или да остане верен на „ръководната роля на КПСС и СССР" и да започне промени, които в крайна сметка ще го свалят от власт, или да се противопостави на импулсите на Москва, за да спаси властта си. Той използва старата си изпитана тактика като заявява, че България е извършила всички необходими реформи още през април 1956 г. Това обаче го поставя в лагера на консерваторите в Източна Европа редом с Ерих Хонекер, Густав Хусак, Николае Чаушеску и отслабва вътрешните и външните му позиции.
Живков бърза да продължи започнатата икономическа реформа - да разширява икономическите връзки със западните държави и стопанската децентрализация. По този начин Живков се надява да затвърди и авторитета си на реформатор, респективно да запази поста си.
През вт. пол. на 80-те България разполага с модерни мощности за тежко машиностроене, но наложената специализация в него страда от един много съществен дефект. През февруари 1987 Т. Живков насочва вниманието на Политбюро върху факта, че нашите заводи произвеждат само определени видове крупни и уникални съоръжения, но не са в състояние да комплектуват цялостно нито един технологичен обект. Останалата част от технологичната инфраструктура на комплексните съоръжения се осигурява чрез широка кооперация с другите и преди всичко - със съветските производители. По този начин българското машиностроене е ясно обвързано не само на входа (суровинно), но и на изхода със съветското. Живков е амбициран да преодолее тази зависимост и да даде възможност на българското машиностроене да се специализира в проектирането и изграждането на комплексни инвестиционни обекти. Възможностите за осъществяването на тази амбиция той вижда в по-рационалното използване на производствената база на цялата машиностроителна продукция и в засилването на вноса на западни технологии. За целта през февруари 1987 се създава и Асоциацията за тежко машиностроене.
В началото 1987 се финализират и дългите преговори с японската фирма „КОБЕ СТИИЛ" за завода за тежко машиностроене в Радомир. Подписаният договор е много изгоден за България.
- той предвижда коопериране с японската фирма в организацията на производството и продажбата на продукцията.
- кооперирането с японците за този най-модерен и крупен машиностроителен завод в рамките на СИВ отново провокира неодобрението на Москва.
По време на посещението на българската правителствена делегация в Москва на 27-28 април 1987 българският министър-председател Г Атанасов води продължителни разговори със своя колега Н. С. Рижков.
- по настояване на съветското правителство се подписва нов договор за създаването на съвместно обединение между завода в Радомир и Новокраматорския машиностроителен завод. По този начин договореностите с японците се анулират.
- Рижков настоява да се намали зависимостта на българското стопанство от вноса на западни технологии и и да се ускори създаването на смесен българо-съветски предприятия и организации.
- за да смекчи този натиск, той обещава да съдейства за увеличаването на съветските доставки и новите обекти.
- двамата правителствени ръководители обсъждат и нерешените проблеми, съпътстващи изграждането на смесените организации и предприятия.
- Рижков обаче се въздържа да отговори на въпроса, поставен от Г. Атанасов, за новите цени на суровинно-енергийните източници, които създават сериозни затруднения не само за българското стопанство, но и та двустранните отношения.
Междувременно, отново без да се консултира с Москва, на 24 април 1987 Политбюро на ЦК на БКП взема решението за „предоставяне на социалистическата собственост на трудовите колективи” - на отделните предприятия се дава правото сами да решават своите финансови, производствени и търговски проблеми. На същото заседание се приема и проекта за декларация на НС по този повод, насрочва се и пленум на ЦК в резиденция „Бояна”.
След приемането на посочения документ жалониращ по-нататъшната децентрализация в управление то на българската икономика, Живков не пропуска „да свери часовника си с Москва". На връщане от Китай, на 11 май 1987 той се среща с Горбачов.
- българският лидер го уведомява за резултатите от официалното си посещение в Пекин. Но явно основната му цел е да разбере какво е отношението на съветското ръководство към предприетата реформа. Той подробно обяснява същността на възприетия принцип на самоуправление, като изрично подчертава, че това не означава „някакво демонтиране на социализма.
- Горбачов съобщава, че комплексната програма за управление на съветската икономика вече е готова и ще бъде приета на предстоящия пленум.
- Набелязаното преустройство в тази сфера трябвало да започне „отдолу, а не „отгоре", поради което щяло да засегне преди всичко ценообразуването и валутно-кредитната система, във връзка с което се подготвяли 12 постановления.
- следващата тема, по която разговарят двамата лидери, е за СИВ. Според Горбачов, организацията непременно трябва да динамизира дейността си, въпреки „особените позиции" на някои страни - членки, които „залагат повече от допустимото на Запада." Вижданията на Т. Живков по същата тема обаче са далеч по-радикални. Той изтъква, че „в сегашния си вид СИВ е само една административна представителна организация, която трябва да се преобразува в икономическа", и че за да се осъществи „научно-техническата революция", „е нужен завой". Горбачов подкрепя последното „съображение" и Живков отива още по-далеч в реформаторската си позиция. Той настоява на предстоящата среща на страните-членки в Берлин да се приеме политически документ, в който да се декларира, че „СИВ повече не ни удовлетворява и че трябва да се създаде нова организация”. Горбачов отклонява това съображение с аргумента, „че може би сега не е нужен такъв документ, тъй като предстои да се изпълнят редица договорености."
- в края на беседата Живков не пропуска да напомни, че „подкрепя изцяло и безусловно" всички решения на КПСС. С присъщата си хитрост на стар номенклатурчик, когато става дума за поемането на определена отговорност, той продължава изказа си в множествено число.
Българският генерален секретар информира Политбюро за срещата си с Горбачов на 19 май 1987. На същото заседание се изслушва и информацията на Г. Атанасов за разговорите му с Рижков. Той докладва, че е бил приет и от Горбачов, който изтъкнал реформаторските приноси на Живков. Все пак има някаква свобода за нови политически ходове.
Живков решава да приеме и поканата на X. Код да посети ФРГ. Тази покана е направена още през 1984, но по съветско настояване визитата е отложена. По време на пребиваването си в Западна Германия (2-5 юни 1987) българският държавен глава разговаря с редица видни занадногермански политици и стопански дейци.
- радушният прием не е случаен. По традиция Унгария и България са сред външноикономическите приоритети на Западна Германия в Източна Европа.
- по време на официалното си посещение в Бон Живков договаря сключването на двустранна спогодба за научно-техническо сътрудничество и формирането на Съвет за българо-западногерманско сътрудничество.
- вземат се и други важни решения - с германска помощ във Видин да се създаде свободна митническа зона, да се установят директни контакти с някои западногермански провинции.
- министърът на икономиката на ФРГ е поканен да посети България още през август 1987.
Информацията на Т. Живков за посещението му във ФРГ се изслушва от Политбюро на 6 юли 1987. Според Живков, за да се осигури активен пренос на производствен и технологичен опит от ФРГ е необходимо да се отделя и по-голямо внимание на научното сътрудничество, да се използват по-пълноценно възможностите на фондациите към големите германски концерни. Пред Кол той поставил и въпроса, да се създадат и за България, както за Унгария, условия за засилване на сътрудничеството с Общия пазар. Германският канцлер е категоричен, че „българо-германските отношения могат да служат за пример, но не могат да заменят добрите отношения на ФРГ със СССР.
Юлската концепция
До средата на 1987 Тодор Живков на думи подкрепя съветската „перестройка". Едва след като се убеждава, че няма шанс да спечели Горбачов на своя страна, той преминава в атака.
- от една страна, Живков търси по-близки връзки със Запада, за да получи научно-технически решения за икономическите проблеми на България - вниманието е насочено към Япония и ФРГ, а дори и в някои съвсем неочаквани посоки (Израел).
- от друга страна, в типичния си стил Живков се отбранява пред исканите от Горбачов радикални промени, като предлага своя мащабна реформена акция.
Така се ражда „Юлската концепция" от 3 юли 1987, която предвижда:
- политическо преобразуване на обществото
- подготовка за ограничен политически и икономически плурализъм
- нова конституция.
- започва процес на разграничаване на партията от функциите на държавните и стопанските органи.
Реализацията започва още през август 1987 с приети от НС комплект закони
- 19 август са закрити различните съвети - стопански, социален, за духовно развитие и отделни министерства - на народната просвета, на финансите, на търговията на народното здраве, които са трансформирани в по-големи „суперминистерства".
- - на отделните общини се дава статут на „самоуправляващи се общности на населението".
- 28-те окръга са прегрупирани в 9 области с доста спорни областни центрове, основното ядро в които са самоуправляващите се общини.
- преустроено е местното самоуправление
- учредена е специална комисия за подготовка на нова конституция
- отменени са и такива ритуали на властта като манифестациите, задължителното обкичване на държавните учреждения с портрети на партийните вождове и др.
- за ръководните длъжности се въвежда мандатно-изборна система.
- партийният апарат на по-низше ниво се съкращава и обновява.
Външните наблюдатели виждат в „Юлската концепция" поредния български опит за „голям скок", но с нея Живков по-скоро демонстрира неизчерпаемата енергия, с която е готов да брани властта си. Административното преустройство от 1987 внася допълнителен хаос в управлението.
Живков демонстрира реформаторския си устрем и на 2 септември 1987 в резиденция „Бояна" където се провежда съвещание на генералните секретари на комунистическите партии на страните от СИВ. В своето изказване той се осмелява да изрече отдавна премълчавани истини. Напомня, че опитите за икономически реформи през 60-те, 70-те и 80-те години не са успешни защото се смятало, че се тръгва „по някакъв немарксически път". Живков вече се стреми към нова система и продължава да бъде критичен към СИВ. Според него е необходимо, „макар и постепенно, напълно да се измени и формата, и съдържанието на СИВ.
Ответната реакция на Москва не закъснява. На 16 октомври 1987 Живков е извикан в Кремъл където провежда най-драматичната си двучасов беседа с Горбачов.
- домакинът информира госта си за същността на предстоящите икономически реформи в СССР. От 1 януари 1988 съветски предприятия щели да преминат на стопанска сметка, промяна в цените на едро, увеличаване на държавния контрол върху продукцията, също така и промяна в държавния апарат.
- Живков бърза да насочи разговора към най-болния въпрос – цените
- „На този етап ние не можем да направим цялостна реформа на цените, да отидем към цени извън тези заложени в плана.... „
- Генсекът на КПСС обаче остава непреклонен: „Аз Ви информирам, че до края на петилетката ще решим цялостно въпроса и за цените, и за търговията на едро, и за кредитния механизъм..."
- Живков отново връща разговора към икономическите и институционалните промени в страната. Припомня, че идеята за самоуправлението е взета не от Югославия, а от СССР, издигната от Андропов, а след това и от самия Горбачов.
- пространните обяснения на Живков за реформите, за състоянието на дълга" и уверението му, че както досега и занапред България няма да създава трудности на Съветския съюз, само засилват раздразнението на Горбачов. Той става саркастичен и в упор задава въпроса, от който гостът най-много се страхува: „Ето при мен могат да кажат: той хвърля вината върху предишното ръководство. При вас такъв проблем не съществува. Никой не може да заяви: къде беше ти, другарю Живков, през тези 30 години, та сега се налага да се преустройваш?
- Горбачов видимо е недоволен и от факта, че българската икономическа реформа не следва съветския модел. Той специално набляга на различията: „Вие предавате собствеността на трудовите колективи, а ние искаме да направим човека неин стопанин чрез стопанската сметка." Но това според него, означава само „въвеждане на изборно начало в ръководството на трудовите колективи", а не засягало собствеността, която била „ядрото на социалистическите производствени отношения". Постановката за самоуправлението също била смущаваща. Този въпрос действително бил поставен на XXVII конгрес на КПСС, но само принципно, тъй като научните институти още не били проучили какво е казал Ленин за него".
- Горбачов не крие раздразнението си, че се правят преобразования, които не са съгласувани с Москва, той се тревожи и за тезата, че партията няма да бъде „главен субект на властта".
- Живков е изненадан и силно смутен - поема цялата отговорност върху себе си: „Въпросът за привличането на западни капитали и за изплащане на получените кредити с част от произведената продукция беше поставен от мен... става дума за 200 млн. долара... У нас не се предприема нищо съществено за развитието на икономическите и технологическите отношения със западните страни без да се съгласува е мен".
Въпреки протоколния финал на беседата, че в Кремъл имат „пълно доверие в българското партийно и държавно ръководство" и лично в неговия лидер, Живков е притеснен от мъглявите обвинения и търси възможност за обяснение. След около две седмици той отново е в Москва като ръководител на българската делегация за честванията по случай 70-годишнината на Октомврийската революция. По време на престоя му там обаче не го приема Горбачов, а Викторов. Със своето специфично чувство за хумор Живков изрично го моли да предаде на съветския лидер, че никак „не е лошо да се превърнем в минисоциалистическа Япония", но „ние не можем, защото сме в друго съзвездие". Горбачов не присъства и на официалната вечеря, дадена от шефа на българската делегация на 3 ноември в Москва. В продължение на повече от година и половина съветският лидер отказва срещи.
Още преди разговора между Живков и Горбачов, на 13 и 14 октом ври 1987 в Москва е свикано извънредно заседание на сесията на СИВ. Ръководител на българската делегация е Г. Атанасов. Заседанието се председателства от Н. Рижков, който изразява загриженост от тенденцията към намаляване на стокообмена между страните - членки. На 14 октомври Горбачов приема в Кремъл ръководителите на делегациите. Тук той отново подчертава, че СИВ ще продължи да работи по установения планов принцип. Нужни били обаче преки връзки между предприятията, научноизследователските институти, комбинатите и пр. Финалът на горбачовата инструкция е твърде оптимистичен: „Капитализмът губи своя потенциал … Врагът се страхува от преустройството”.
Докладът на Г. Атанасов е разгледан в Политбюро едва на 26 октомври, т. е. 10 дни след срещата на Живков с Горбачов. За да запази поста си. Живков е „принуден да извади от обкръжението си О. Дойнов и другите привърженици на „японското и западногерманското чудо". Негов най-близък икономически съветник става А. Луканов, който е съветски възпитаник, министър на външноикономическите връзки и постоянен представител на България в СИВ. Принципните различия с инициатора на „новото мислене" отнемат на Живков и последния коз, обезсмислят усилията му да се доказва като икономически реформатор. Живков и новите му съветници търсят спасение в ускоряването на процеса на децентрализация и либерализация.
С решение на Политбюро от 18 януари 1988 към общините се създават валутни комисии, които започват да вземат участие в експортната дейност на страната. Тези валутни комисии се оглавяват от секретарите на съответните партийни комитети.
След срещата си с Горбачов и съобразявайки се с препоръките на СИВ, Т. Живков се вижда принуден да инициира и изготвянето на специален документ, отразяваш намеренията на българското партийно ръководство за по-нататъшното задълбочаване на икономическото сътрудничество със Съветския съюз и с другите страни-членки. Материалът се докладва от Ст. Марков. Докладът и съображенията на Т. Живков са приети на заседание на ПБ състояло се на 9 февруари 1988 в резиденция „Бояна". Обръща се внимание на проблемите, свързани с околната среда.
През юни 1988 Министерството на земеделието и горите е закрито, а на негово място е сформирано новото Министерство на земята, горите и природната среда.
На 6 септември 1988 Живков заявява пред Политбюро, че „икономиката работи сама за себе си" и не решава социалните проблеми. Живков признава, че хроничният дефицит на пазара е последица от възприетия модел на индустриализация, осигуряващ каноничното предимство на отраслите от група
„А”. Дори и във вътрешното структуриране на тази група отсъства социална насоченост. Така например, само около 5 % от производството на машиностроителната продукция, която заема близо 60 % от износа на страната, е предназначена за бита. Сред страните - членки на СИВ България е на трето място по национален доход на глава от населението. При съществуващия постоянен дефицит от стоки за потребление, приходите на населението са винаги по-високи от обема на вътрешния стокооборот. Акумулираните спестявания поражда инфлация, която години наред се тушира с още по парадоксални средства - ограничаване заплатите на населението. Живков предлага коренно да се измени съотношението между група „А" и група „Б", да се пренасочат ресурси и мощности от военната промишленост към производството за граждански цели, да се снемат дефицитните стоки от износните ресурси и да се осигурят повече валутни средства за техния внос отвън. Той заявява, че макар и за известно време, се откази от ускорената индустриализация.
Същевременно България продължава да търси пазари за продукцията на тежкото си машиностроене и за своите специалисти в развиващите се страни. През септември 1988 на официално посещение в нашата страна пристига делегация от Федерална република Нигерия, водена от началника на Генералния щаб Огустос Айкому.
- тази страна е най-големият ни търговски партньор.
- са подписани дългосрочни държавни програми в сферата на инфраструктурата, електрификацията, селското стопанство и др., в изпълнение на които се предвижда износ на машини и строителна продукция, както и известна работна сила в лицето на квалифицирани специалисти.
- България продължава да предоставя и 40 стипендии за висшето образования на нигерийски студенти у нас.
Живков продължава разширяването на икономическото сътрудничество с несоциалистическите страни. По традиция България поддържа активни икономически връзки и с Австрия. Съществува и Смесена българо-австрийска комисия за икономическо, промишлено и технологическо сътрудничество. По покана на федералния канцлер Франц Враницки, от 15 до 17 септември 1988 българска делегация, водена от Г. Атанасов, посещава Виена.
- осъществени са търговски контакти
- австрийската страна проявява интерес и към изграждането на свободни митнически зони в дунавските градове Русе и Видин.
- федералният канцлер сам предлага водещи австрийски фирми да приемат за краткосрочно обучение български специалисти по маркетинг и организация на фирменото управление.
- за да се популяризират производствените възможности на нашата страна, от 19 до 21 октомври във Виена се провеждат „Икономически дни на България".
На 1 юни 1988 Политбюро приема докладна записка във връзка с решението на СИВ да се пристъпи към изготвянето на съвместна декларация с ЕИО, с която двете икономически организации официално да признаят своето съществуване. Препоръката на СИВ е и България да предприеме стъпки за официално установяване на търговско-икономически отношения със страните - членки на ЕИО. Тази препоръка развързва ръцете на Живков и към края на годината той изготвя поредното си съображение „За някои насоки и задачи в областта на икономическото сътрудничество».
- той декларира: „ние възприемаме необходимост за изграждането на интегриран пазар в рамките на СИВ".
- на този етап именно централизираните многостранни органи на СИВ се явяват пречка за установяването на директните двустранни по-висши форми на сътрудничество.
- Живков не пропуска да изтъкне и факта, че интеграцията в рамките на организацията е недостатъчна, за да се преодолее технологичното изоставане на страната.
- постигането на тази цел е възможно единствено чрез засилването на всестранното научно и икономическо сътрудничество със Запада и „подготовката на млади кадри".
- Живков отново се изявява и като горещ привърженик на създаването на специални, свободни икономически зони.
- той обобщава, че всъщност е необходимо да се изгради принципно нова „инфраструктура" на външноикономическия курс на страната - отдава голямо значение на децентрализацията на иконом.
Данните на статистиката от 1988 обаче съвсем не са насърчителни. Индексите на брутния национален продукт и на националния доход падат надолу.С децентрализацията на икономиката валутният дълг става неуправляем. През 1987 той наближава 6 млрд. долара, въпреки че след 1985 дялово участие на социалистическите страни, в т. ч. и на СССР, в българския стокообмен отново се покачва. През 1988 този дял достига около 84,5 % - усилва се недоволството и политическото напрежение в страната.
Тезите за необходимостта от коренна промяна в икономическата организация са заложени с доклада на на Живков «За по-нтатъшното практическо претворяване на Юлската стратегия и преустройството на нашето общество» - на ЦЛ на БКП на 28 ноемри 1988.
- за необходимостта от привличане на чужди инвестиции чрез образуване на съвместни предприятия, консорциуми, развитие на зони за свободна търговия и други форми с партньори от несоциалистическите страни
- фирмата следва да бъде основна организационна форма
- инициатори за тяхното учредяване трябва да бъдат държавни органи, обществени организации, банки, стопански организации, кооперации, отделни граждани и др.
- трябва да се използват най-различни форми, в това число и акции и облигации, механизмът на дялово участие, както и други икономически форми на сдружаване вътре и извън страната.
С решенията на Декемврийския пленум на ЦК на БКП от 1988 за въвеждането на фирмената организация в производството стартира и процесът на скрита приватизация. Наистина държавната собственост се запазва. Концепцията е да се даде предимство на производствените фирми, а тяхното изграждане в търговията да се забави. Но следващите решения на Политбюро е на Държавния съвет целят да отслабят именно държавния контрол, което способства за безпрепятственото изтичане както на капиталовложенията, така и на търговските приходи в частни ръце. В действителност държавата, т. е. българският народ унаследяват само дълговете.
Стремежът на „Юлската концепция" да се замени постепенно икономическия модел на социализма с пазарна икономика не остава само на хартия. Причина за решителността на действията са преди всичко негативните икономически резултати, които карат Живков да признае: „Загубихме състезанието с капитализма". Изходът от кризата се търси в посока на реорганизиране на икономиката според принципите на пазарната икономика.
Либерализацията на икономическата сфера започва с приетия на 13 януари 1989 с Указ 56 - за преструктуриране на българската икономика.
- с него се пристъпва към преобразуването на държавните и общинските предприятия и организации в акционерни фирми.
- той ограничава финансовия контрол от страна на държавните институции и дава редица преференции на чуждестранните инвеститори.
- практически на директорите на стопанските обединения и предприятия, на техните представителства и на смесените предприятия в чужбина, на областните и общинските партийни ръководства, са предоставени неограничени права да оперират с наличните държавни средства.
С решение на Политбюро се създава само Бюро за стопанска координация на дейността на асоциациите и на самоуправляващите се стопански организации. За негов председател Живков назначава члена на Политбюро - Петко Данчев. До края на годината обаче бюрото е в процес на конструиране. Единствената му реална задача е да подготви конгреса на Българския индустриално-търговски съюз, който трябва да се проведе през есента.
На заседанието на Политбюро на 7 февруари 1989 Живков подлага унищожителна критика доклада на Лъчезар Аврамов за състоянието на туризма у нас.
- докладът е манипулиран и подвеждащ с данните си за успехите в този бранш.
- Живков вече открито заявява, че следваната концепция е коренно погрешна и че у нас трябва да се развива преимуществено частния международен туризъм - именно той щял максимално да въвлече личното имущество и инициатива на гражданите в развитието на материалната база на туризма.
- големите туристически обекти работели на загуба и някои от тях, като „Дюни" не можели да се изплатят и за 200 години. Но в банката и валутната комисия се давали неверни данни, които отчитали голяма печалба.
На същото заседание на Политбюро, въз основа на приетия вече указ 56, се взема и едно друго изключително важно решение, което създава първата пробойна в страната за изтичане на капитали извън нея.
- предложението е изготвено от А. Луканов и областния партиен секретар на Пловдив Пантелей Пачов, но е прочетено от Живков и явно поддържано от него. Политбюро го приема без обсъждане.
- предложението е за ускорено развитие на Пловдив.
- то предвижда търговският център на България да се превърне „в зона за активна външноикономическа дейност, със специфични и преференциални търговски, данъчни, митнически, валутно-финансови и др. условия, свободни безмитни зони др.
- за да се постигне тази цел, в документа се предлага с бързи темпове в града „да се развият съвременни фирми за активен пренос на прогресивен опит чрез трайно производствено, технологично и стопанско коопериране с чуждестранни фирми, внос на капитали, изграждане на консорциуми и съвместни предприятия, съвместни банкови и други взаимни инвестиции, преки връзки в науката и подготовката на кадри.”
- всъщност неограничените икономически привилегии се дават на Пловдив съвсем неочаквано. Преди това става дума само за безмитни зони - една отколешна мечта на Живков.
- благодарение на дадените преференции още от началото на 1989 в Пловдив се регистрират множество инженерингови фирми с неопределена собственост и неидентифицирана дейност, чрез които започва финансовото източване на големите държавни и общински организации.
Така и легалният бизнес в България стартира с пловдивска регистрация. От там тръгва и създаващият се нов икономически елит. За останалата част от страната преобразуването на акционерните форми на собственост във фирми става едва след решението на политбюро от 4 юли 1989.
На 3 май 1989 Политбюро взема решение за премахване на дотациите й за производството на стоки за децата и на детски храни.
- на същото заседание Т. Живков оповестява, че „активите и пасивите на капиталовложенията" трябва да се предадат на фирмите. И той предлага с тази работа, т. е. с разпределението на капиталовложенията, да се заеме Григор Стоичков.
- същото заседание взема и специално решение за разширяване на сътрудничество на българските с чуждестранните фирми, с цел да се привлекат допълнителни финансови ресурси за технологичното обновяване на производството им. Живков подчертава, че в тази насока много разчита на „тримата другари - др. Ст. Овчаров (ФРГ), П.Данчев (Япония) и А. Луканов (Франция).
На 18 април 1989 г. Политбюро започва обсъждането и на указ 58, който е трябвало да бъде приет от Държавния съвет към края на същата година.
- той е посветен на реформата в селското стопанство, която предвижда повсеместно въвеждане на арендната и фирмената система в селското стопанство.
- проектоуказът се изготвя от Гр. Стоичков, но се докладва от Т. Живков. В реда на обсъжданията проличава, че генералният секретар е и основният идеолог на реформата.
- собствеността върху земята и останалите средства за производство остава държавна. Както се изразява самият Живков, държавата стои на входа и изхода, „вградена" в нормативната уредба, в данъците, в печалбата и т. н.
- тя обаче престава да се занимава с непосредствената организация на селскостопанската дейност и се дистанцира от контрола върху самото арендуване. Това право се делегира на специални комисии към общинските съвети и кметствата, но не се уточнява по какъв начин ще стане раздаването на земята.
Живков само пояснява, че при арендуването нямало да се зачита принципът на собствеността, тъй като всички селяни били подписали декларации, че се отказват от рентата, а това означавало отказ и от земята.
- той пледира за разтурянето на аграрно-промишлените комплексни за създаването на тяхно място на акционерни дружества, за формирането на монополни структури, но принципите на това преустройство отново остават неясни.
- според него, структурните реформи обаче не намаляват отговорността на Държавата да инвестира в селското стопанство. Но това щяло да става не както дотогава, а по капиталистически - чрез „преливането на капитали". Живков много държи на термина „преливане на капитали", защото в неговата основа стоял интересът.
- предлага се целият Смолянски край да се даде под аренда, за нуждите на арендаторите да се преустроят почивни домове и частни вили.
Най-после Живков намира „дамара на икономиката", както образно се изразява самият той. Кризата в страната е всеобхватна, съществува и политическа опозиция, но основната грижа на Живков и на неговото най-близко обкръжение си остава проблема с изселването на турците.
Членовете на Политбюро са силно разтревожени от събитията в Унгария, Полша, Чехословакия и най-вече в самия СССР. Те се притесняват от отсъствието на единодействие между социалистическите страни, както и от възприетата от Рейгън тактика „стъпка по стъпка" - тези държави да се откъсват от общността една по една.
През април 1989 в София пристига на официално посещение унгарска партийна делегация, водена от генералния секретар Карой Грос. Според него, положението в Унгария напомняло обстановката от 1956. Макар и все още нелегализирани, съществували девет партии. Комунистическата партия била разслоена на фракции.
Сравнявайки икономическото положение на Унгария с България. Живков не вижда особени разлики. Освен това изплащането на унгарския външен дълг било отсрочено. След срещата той не крие тревогата си, че Унгария може да бъде загубена за социалистическата общност, както и че в нея на преден план също излиза въпросът за властта. Живков наистина е за икономическо отваряне, но не и за политическо. Страхът за стола, на който той толкова много държи, го кара да забрави и за критичното си отношение към СИВ.
През май 1989 на посещение в страната е министърът на външните работи на Чехословакия Яромир Кяанес, който споделя безпокойството си от международната изолация, в която изпада Чехословакия заради „случая Хавел”.
Дълго време обаче във външнополитическите отношения на България със СССР цари затишие. Като постоянен представител на страната в СИВ единствено А. Луканов посещава по-често Москва. Спорадични са и срещите със съветския посланик Шарапов в София. На 9 май 1989 Живков докладва пред Политбюро за срещата си с Шарапов по повод на проведените избори в СССР. Изборите представляват връхната точка на горбачовата политическа реформа, която предвижда въвеждането на двукамерен парламент, овластен да избере и новия съветски президент. Перспективата Елцин да измести Горбачов плаши много повече българския държавен глава. Шарапов не дал никакво обяснение и за кървавата разправа в Грузия, където има военна намеса и пр. Живков не е доволен и от факта, че съветското ръководство не излиза с открито становище за трудностите, свързани с националните проблеми и с голямото политическо разслоение сред КПСС, чиито организации се разбили. Последвалите изказвания на членовете на Политбюро свидетелстват за обхваналата ги вече паника от политическите събития в Съветския съюз.
Единствената полза на Живков от срещата му с Шарапов е, че получава нова покана за разговор с Горбачов, а разгорилата се дискусия в Политбюро му дава възможност да се ориентира по-добре в настроенията на неговите членове. За да не допусне гафа с последното си посещение, българският лидер старателно се подготвя за предстоящата среща. Той предварително обсъжда с членовете на Политбюро всички въпроси, които смята да засегне пред Горбачов, а те са:
- двустранното икономическо сътрудничество
- цените на съветските суровини и петрол
- проблемите на социалистическа общност
- икономическото сътрудничество със Запада.
Преди отпътуването си за Москва Т Живков отново разговоря с Шарапов, пред който изразява тревога за липсата на единство в общността. Последната среща на Т. Живков с М. Горбачов е отново в Кремъл на 23 юни 1989.
- съветският лидер явно е в песимистично настроение.
- той вече е сериозно загрижен от проблемите в съветската икономика.
- военните разходи растели два пъти по-бързо от националния доход, цените на нефта падат.
- СССР не дооценил значението на научното и технологичното преустройство, извършено от западните страни още в началото на 70-те години.
- към тези проблеми се прибавяли и непланирани трудности в кооперативите, между национални вражди, стремеж на някои съюзни републики към независимост.
- Живков предупреждава, че преустройството на политическата система в СССР крещящо изпреварва развитието на производителните сили. Той обръща внимание и на неправилния подход на класиците към развитието на двете подразделения на индустрията - „А" и „Б". Напомня, че всеки опит от българска страна да се внесе нещо ново в съветския модел се е тълкувал като ерес.
- Живков обяснява, че процесът на създаване на фирми и акционерни дружества в България ще приключи до края на годината и едва тогава щяло да започне преустройството на висшия партиен ешелон - ДС, НС, МС. Тогава щели да се консултират и със съветските ръководители, но щели да вземат предвид българските особености.
- Живков се оплаква и от спада в темповете на производство, от напрежението на пазара. Той развива и своите виждания за проблема с мюсюлманите, които категорично отказва да признае за турци. Те се увеличавали всяка година с 15-16 хиляди и след 20 години България щяла да се превърне в Кипър. Според него, България била заинтересована да се изселят 200, 300, даже 500 хиляди турци, но Турция нямала възможност да ги приеме. Живков отново си осигурява подкрепа, макар и за кратко.
***
Наложеният на сателитите изолационизъм осигурява на СССР в продължение на дълги години стопанската хегемония над Източна Европа. Българският лидер атакува и други основни постулати на съветския модел на разделение на труда - преимущественото развитие на тежката индустрия и тясната специализация на машиностроенето в производството само на отделни детайли. Но това самоцелно на пръв поглед развитие на икономиката, което причинява вечния дефицит на вътрешния пазар здраво обвързва страните-членки на СИВ със съветския стопански потенциал. То гарантира пазарния монопол на съветските суровини, комплектува мощния военен, космически и производствен комплекс на СССР осигуряващ му стратегическо надмощие. Създава рекламното лице на системата и нейната свързваща тъкан.
Реално освен дълговете, от живковата икономическа реформа почти нищо не остава.
- структурата на селското стопанство се разрушава.
- смесените предприятия не връщат капиталите си в страната.
- търговските банки също се превръщат в източници за източване на финансови средства в чужбина.
- изградените без официално лицензиране високотехнологични мощности попадат най-напред под ударите на международното законодателство в тази област и оставят на улицата именно най-квалифицираната ни техническа интелигенция.
- мощният военнопромишлен комплекс, който е най-уязвим от промените в международната обстановка, бързо губи пазарите си.
- със загубата на пазарите на страните от третия свят пропадат и голяма част от вложените там инвестиционни и търговски кредити.
- останалите клонове на машиностроенето и на тежката индустрия, обвързани на входа и изхода с инфраструктурата на Съветския съюз и на СИВ, след тяхното разпадане трудно функционират.
- голяма част от техните предприятия са изградени по остарели технологии и произвежданата продукция не е конкурентоспособна на международните пазари.
Живков твърде късно решава да коригира тези дефекти, когато практически това вече е невъзможно. Той със закъснение се сеща и за социалните функции на икономиката. Изградени в условията на постоянен дефицит, дори по-динамичните малки и средни предприятия от леката и хранително вкусовата промишленост трудно се пригаждат към много по-високите изисквания на свободното пазарно стопанство. Остава единствено придобитият навик да се оцелява и при ниски доходи.
Заключения (или още по темата)
Силната обвързаност със Съветския съюз, на която толкова много разчита Живков, в края на управлението му се оказва едно от най-големите предизвикателства за режима. България е оставена сама да решава икономическите си проблеми, точно когато има най-голяма нужда от външна помощ.
Москва засилва натиска за политическа промяна. Горбачов налага на Източна Европа да го последва в „перестройката", но без да се ангажира с икономическите й проблеми и с последиците от преобразованията. Икономическа възможност на СССРса изчерпани и тя не може да бъде суровинен и капиталов донор за източните си сателити.
Косвено свидетелство за задънената улица, в която е влязла българската икономика, са многобройните реформени акции.
- новият икономически механизъм
- бригадният принци
- продоволственото самозадоволяване
- съвместните предприятия с чужд капитал
- либерализирането на частната инициатива в търговията и услугите
Всички те следват общата посока - въвеждане на нови пазарни елементи, но всички те страдат от общия недостатък на икономическата политика на Т. Живков - нейната непоследователност. Търсят се бързи ефекти и ако веднага не бъдат постигнати, се пристъпва към нов експеримент, който отново цели да се решат всички проблеми. Качеството на българските стоки не успяват да се утвърдят на световния пазар.
България посреща 80-те години с тревожно нараснал външен дълг - ликвидирането на дълга е формулирано като важна икономическа задача. До 1983 той е намален, а в края на 1984 се връща на първоначалната си стойност от 700 млн. Това води до ограничаване на активните икономически контакти със Запада. При това доларите не са спечелени от стоките, произведени от българската промишленост, а благодарение на евтиния съветски петрол, който България преработва и реекспортира на световния пазар – при Брежнев.
В същото време ограниченията в съветските енергийни доставки при Юрий Андропов и продължителната суша задълбочават енергийните проблеми на България. В големите градове е въведен енергиен режим, при който гражданите 3 часа имат електричество, а през следващите 3 часа нямат.
Енергийните липси в средата на 80-те години се съчетават с влошеното със-тояние на селското стопанство. През 1985 България преживява една от най-суровите зими, следва я най-тежката за 20 в. суша през лятото. Проблемите в селото се дължат и на свръхцентрализацията с АПК.
Изходът от кризата в снабдяването се търси в стимулирането на дребното частно производство в селските и крайградските вилни райони, но големите опашки за някои от най-употребяваните хранителни или потребителски продукти демонстрират икономическото изчерпване на режима.
Тревога пораждат и демографските данни, според които българското общество застарява, а раждаемостта намалява (с изключение на циганското и турско население).
Трайната тенденция за намаляване на раждаемостта кара държавата още от края на 60-те години да започне да стимулира раждаемостта, но през 80-те акцентът й пада върху наказателните мерки - допълнителни данъци върху несемейните и бездетните, увеличаване цената на абортите и на таксите за разводите.
Демографски характер има и част от мотивацията за смяната на имената на българските турци през 1984-1985 - опасенията са, че по-високата раждаемост увеличава застрашително относителния им дял в обществото.
За изчерпването на положителните тенденции, с които България навлиза в 80-те години, съдейства и влошеният й международен облик. Тя е подложена на многобройни обвинения, някои от които носят рефлексите от студената война. Към обвиненията за „българския чадър", използван за убийството в Лондон на писателя Георги Марков (Джери) и при опита за убийство на журналиста Владимир Костов (и двамата преди да напуснат България са близки до режима) се прибавя и мащабната кампания, която свързва атентата срещу папа Йоан Павел II с българските тайни служби.Въпреки че така и не са открити никакви доказателства, това обвинение продължава по политически причини да припламва отвреме-навреме и до ден днешен. България е представяна и като страна, която участва в незаконен трафик на наркотици и оръжие, макар че през 1983 на международна конференция по търговията с опиати тя е похвалена за успехите си срещу разпространението на наркотици (на нейна територия са конфискувани 30 т.). Особено негативно на българския облик по света се отразява заявлението на правителството на САЩ от юли 1982, в което България е определена като страна, която се занимава със «спонсориран от държавата тероризъм".
В първата половина на 80-те години българите осъзнават, че страната изпада във всеобхватна криза - никога не са съчетавали така тотално най-различни аспекти.
Има и нещо ново - с постепенното отваряне на България, с проникването на западните медии, с навлизането на новите информационни технологии, с нарасналите културни контакти, с облекчения режим за пътуване след Хелзинки немалко българи вече имат възможност сами да направят сравнението.
Живковото „преустройство" и съветската „перестройка"
За Горбачов съдбата на Съветския съюз зависи преди всичко от възможностите му да осигури ефективност на икономиката. Той идва на власт с обещание за реформи, които ще върнат водещите позиции на социализма - „Повече социализъм" и „Да се върнем към Ленин"
Българо-съветските отношения преживяват сътресения и в политическо, и в икономическо отношение. ФРГ оставя първата сянка в личните отношения между Живков и Горбачов.
Отношенията между България и ФРГ е приоритетни през 80-те години преди всичко по икономически причини - разчита на западногерманската технологична и икономическа помощ.
В началото на управлението си М. Горбачов осъществява първата среща с ръководителите на страните от Източния блок. На нея прозвучават познатите уверения за равноправни отношения, уважение на суверенитета и независимостта на всяка страна, взаимноизгодно сътрудничество във всички сфери. Но тези думи само повтарят пропагандните клишета и съвсем не могат да се приемат като отрицание на „доктрината Брежнев" за ограничения суверенитет на източноевропейските социалистически държави. Новото при тази среща е, че по отношение на икономиката е заявена „пълната отговорност на всяка партия за положението в своята страна". Горбачов обяснява нежеланието и невъзможността на Съветския съюз да продължава да носи тежестите на икономическите проблеми на целия Източен блок.