Лекции по История

23. Опити за икономически реформи през 60-те и 70-те години

1947-1948 в българската икономика:
- на лице тенденции за осъществяване на сталинския модел на индустриализация.
- двугодишния план за възстановяване и развитие на българското стопанство - икономика, индустриализация (не важат за частния сектор).
- планува се изграждането на над 50 нови предприятия в промишленото производство.
1948-1953 се характеризира със:
- силно централизирана и йерархична система от държавни институции за ръководство на промишлеността.
- преструктуриране на министерствата - да се припокрие целия стопански живот, като не се допускат никакви отколенения от централната линия, а планът става водещ елемент в икономическата политика.
- петгодишни планове за икономическата политика.
- затворен харакер на българската икономика.
- качествените изисквания са далеч под количествените такива.
- приоритет са енергетика, металургия, тежка химия, има стремеж към разширяване на минния добив, геологопроучвателна дейност и т.н. съгласно планирането за леката промишленост остава задоволяване на вътрешните потребности и изпълнение на ангажиментите по износа към СССР.
1953-1957 – втория петгодишен план
- изострянето на междудържавните отношения в СИВ, социалните движения в някой централноевропейски страни, промените в СССР, след смъртта на Сталин и др. фактори.
- на преден план излизат социалните потребности на работниците, които изнасят тежестта във форсирането на икономическите процеси.
- темповете на индустриално развитие са забавени, намален е работният ден и др.
- Хрушчов настоява за промяна в приоритетите на стопанското развитие - препоръчва акцент върху леката индустрия и преработвателния сектор свързан със селското стопанство.
- редица инфрастуктурни проекти, някой от които с военно-отбранителна цел, но напълно нелогични като например ЖП линията Варна-Бургас, която е повече от нерентабилна и до днес не е достроена. Започват се и тулели в Стара планина и др.
- шест намаления на цените, нарастват обществените фондове за потребление, здравеопазване, образование и др.
В икономиката дългото управление на Живков се характеризира с чести реформи, които следват икономическите проблеми, възникнали в Източна Европа, но развитието и резултатът на реформите винаги е подчинен на политическия императив.
След априлският пленум
- става ясно, че индустриализацията все пак трябва да продължи с бъзрзи темпове
- икономиката е водещ приоритет в управленската концепция на Живков.
- необходимостта от развитие на машиностроенето (за стопанството)
- реновиране на част от предприятията.
- финансовите инжекции са за тежката промишленост, докато леката остава в допълнение и попълване на поетите ангажименти, без да поучава нужните инвестиции.
- няма как всичко това да не доведе до разместване на социалните пластове и най-малкото нова промяна както са града, така и за селото.
Вече утвърдилия се във властта Т. Живков, прави опит да да спечели важни позиции сред обществените организации и активното население като цяло. Израз на това е повишаването на заплатите, пенсиите и стипендиите за учащите, съпроводено с леко намаляване на цените на дребно. Мярката реално е засилването преди „голямия скок” и общо взето е временна.
Ако трябва да очертаем приоритетите в икономиката общо за през 50-те години трябва да споменем развитието на индустрията – електрификация, реконструкция, уедряване, механизация на производството, строителство. Провокира се социлано напрежение най-вече заради огранчените възможности на леката промишленост, стоковия дефицит, работната натовареност. Тук трябва да отбележим няколко ключови момента.
На 7 конгрес на БКП през юни 1958 Живков обявява победата на социализма.
- по неговите думи той „напълно господства в цялото народно стопанство – в промишлеността, транспорта, строителството, търговията, кредитът”.
- тогава се приема и третият петгодишен план (1958–1962).
- във връзка с благоразположението на Хрушчов и икономическите тенденции в социалистическите страни в края на 1958 българските икономисти обявяват т. нар. „скок напред” или „голям скок”, а след това държавното ръководство обявява, че резултатите от петилетката се очаква да бъде постигнати само за три години.
- трябва да се отбележи, че тази мярка не е лишена от политическа логика, тъй като есента на 1957 българска парламентарна делегация водена от Червенков посещава Азия. След като се завръщат в страната Червенков на дълго и на широко описва впечатленията си преди всичко от Китай, с което прави опит да провокира по-активните обществени организации. Някой изследователи намират в това мотив Живков да взаимства част от идеята за „големия скок”, като така не се позволи на В. Червенков да набере скорост.
Първоначално идеите за „скока" са обсъждани на разширен пленум на ЦК на БКП на 11 ноември 1958. Т. Живков е съвсем категоричен: „...за изпълнение на стопанските задачи в съкратени срокове..сега става дума не за увеличаване на производството с отделни проценти, а за скок в развитието на нашата страна, за установяване на съвършено нови, по-високи темпове на развитие на производителните сили у нас, темпове, които изискват да се чупят старите норми, методи и форми на работа, темпове, които се обуславят от новия характер на нашата икономика - икономика на победилия социализъм в града и селото, икономика с нараснал потенциал и огромни за мащабите на страната ни резерви... Погрешно е разбирането, че нашето движение към комунизма ще се извърши само постепенно, по пътя на еволюцията, а не и чрез големи скокове. Ние като марксисти сме длъжни не да се боим и да задържаме скокообразното движението на обществото напред, а да подготвяме материалните и субективните условия за скоковете и да осигуряваме вярно и последователно ръко-водство на тяхното извършване."
Със създаването на т. нар. „движение за комунистически труд” се полагат основите на механизмите за осъществяване на скока.
- съзнателният труд и моралните стимули трябва да преодолеят икономическите проблеми.
- трудовите са в използването на работната ръка на село през неактивните зимни месеци, а в града - в задължението за гражданите (мъжете до 50 години, жените до 45 години) да полагат допълнителен труд в производството по 30-40 дни годишно, също както и учащите се;
- суровинните са в пестенето, както и в замяната на внасяните отвън суровини с местни;
- търси се пълното оползотворяване на производст. мощности, подобрена организация на труда;
- специално внимание е отделено на селското стопанство като източник на суровини и храни
- амбициозни са плановете за напоителни системи, комплексната механизация в животновъдството и зърнопроизводството, увеличаването на площите за интензивни култури.
- въведена е оптимизация в организацията на труда
- орязани са задължителните почивки.
- механизират се животновъдството
- увеличават се засетите площи.
- свива се вносът на суровини, като е направен опит да бъдат замени с родни такива.
- разработват се допълнителни находища на полезни изкопаеми и др.
Разбира се България няма пълния ресурс за да осъществи „Големия скок”, но Живков залага и на пропагандата, като навсякъде обявява намеренията си да направи тази 10 годишна крачка напред.
- израз на висок престиж в социалистическото семейство е да си работник.
- в хода на извършената административна реформа е редуциран голяма част от бюрократичния апарат.
- въпреки това обаче, въздадените Научноизследователски центрове в помощ на производствените процеси и икономиката също не са леки като щат, който ляга на държавния бюджет.
- особен акцент се поставя върху рационализиране на съществуващия ресурс и неговата експлоатация на пълна или близка до пълната мощност без да се мисли за амортизации, отчисления и др. странични на пръв поглед пера.
Българската пропаганда на „икономическия скок" изненадва другите европейски социалистически страни, които оценяват по-скоро критично възможността на България да осъществи такова внезапно рязко ускорение, без да изживее икономически и социални сътресения.
Извършена е и нова административна реформа, чиято цел е да се намали броят на чиновниците и по този начин хем да се спестят средства, хем да се осигури работна ръка за производството.
Като се съобразява с водещата сила в новата епоха, българското правителство се опитва да реализира амбициозните си планове, като се възползва от постиженията на научно-техническия прогрес - за целта са създадени Научноизследователски институти, обърнати към промишлеността, започва и прилагането на чуждестранния технически опит. Но и тези, както и всички останали икономически действия, се реализират с помощта на административни средства.
Концепцията за ускорение от края на 50-те и началото на 60-те години отново залага на тежката промишленост - машиностроителната и химическата.
Сметките на българските плановици личат от директивите, приети на 8 конгрес на БКП от 1962 и там се казва, че според тях българската промишлена продукция трябва да нарасне от 6,5 до 7 пъти, селскостопанската 2,5 пъти, химическата 25 пъти, машиностроителната от 16 до 17 пъти. Вижда се, че се залага на остарялата постановка, че мащабът гарантира високо производство и икономически резултат.
Като резултат от всичко това е и опитите за окрупняване на ТКЗС в края на 1958 г. От 3457, броят им намалява на 957 към които се създават и 49 ДЗС, като така се окрупняват обработваемите площи. С тези процеси се осъществява реалното преминаване на собствеността на земята към държавата, а от началото на 60-те постепенно се премахва поземлената рента, което обаче не е съвсем безвъзмездно, като се отчетат социалните условия и придобивки за населението и трудещите се, опитите за повишаване на квалификацията и др.
Важно отражение върху работната сила имат демографските процеси и постепенното застаряване на селото, тъй като част от младите хора търсят постоянното си установяване в големите градове и промишлени центрове. Това са предимно българи, като на мястото на изселилите се от плодородните райони се заселва турско население традиционно заети със селскостопанско и земеделско производство. Това е трайна тенденция, която в последствие се засилва и води до изменение на демографската и етническата карта на България.
Като държавна политика и възприета вече управленска концепция „Големият скок” се налага на 8 конгрес на БКП (от ноември 1962).
- на същият конгрес са приети Директиви за развитие на народното стопанство за периода 1961-1980, които се явяват и програма за развитието на социализма в страната.
- според директивите 1980 България трябва да е приключила с изграждането на материално-техническата база за социализма и да се премине към първите стъпки за изграждането на комунизма.
- не можем да отделим тези решения от случилото се на 22 конгрес на КПСС от октомври 1961, където се казва, че през 1980 в СССР ще се построи комунистическото общество.
- вижда се, че България е отново с догонващо развитие спрямо СССР.
- линията е ясна – приоритетно развитие на група А над група Б, т.е. средствата за производство да са винаги повече от средствата за потребление.
През 60-те години се засилва централизма в планирането.
- планът за стопанската дейност е основният двигател
- оценките се правят на база на отчетени стойности, а не на пазарно реализирани когато се оценява икономическата ефективност на производството.
- вижда се, че целите са неизпълними
- данните които се предават нагоре по държавната пирамида не рядко не отговарят на реалното състояние на нещата.
Така третата, четвъртата и от части петата петилетка са основни за повишаването на общия БВП на страната. За периода 1958-1968 модернизирането на предприятията има положителен общо икономически ефект.
- по думите на Живков „Построихме две Българии…” имайки предвид най-вече високите печалби на предприятия като Тексим и Родопа.
- още в отчета си за края на втората петилетка Руси Христозов (председател на Плановия комитет) обявява, че България изостава дори и за рамките на СИВ и е необходимо да се търси бързо решение. Тогава и в СССР Хрушчов прави опит също за подобрен тип „ускорение”, така че не можем да говорим за новаторство или обща инициативност в тази посока. Най-малкото непрекъсната кражба на интелектуална собственост от Запада не може да даде устойчив растеж, колкото и неизчерпаема от към ресурси да е Русия.
В България в края на 1960 е обявено, че третата петилетка е преизпълнена с около две години предсрочно. Главно това се дължи на влагане на повече суровини и привличане на допълнителна работна сила, докато по същото време, дори и в рамките на СИВ 50-60% от нарастването на националния доход е за сметка на повишаване на производителността на труда - показател, който е непознат у нас.
Същевременно характерното за началото на периода папагалско подражаване на СССР в организацията на трудовия процес и копиране на „светския челен опит”, „стахановските инициативи”, „социалистическите съревнования”, „преходните червени знамена”, „ленинските съботници” постепенно е преодоляно и след известно време отмира.
Още през 1963 става ясно, че завишените разчети не могат да бъдат постигнати без допълнителни ресурси от към суровини и материали. Става ясно също така, че има необходимост от такъв тип реформа, без да се отстъпва от основните принципни икономически позиции.
Така се стига до разработването и утвърждаването на т. нар. „нова система на планиране и ръководство”, която е приета на 9 октомври 1963, но реално действа от декември 1965.
- частната собственост е все още под възбрана, защото се смята за основа на всички беди, за това държавата , както се изразява В. Вълканов в своето изследване на периода с едната ръка дава, а с другата взема, прибирайки печалбите на успешните предприятия.
- юридически променете са регламентирани в ПМС № 23/1964, където се говори за „развитие на самоинициативата”.
- най-важното, с което реформата се характеризира е, че се прави опит да се въведат стоково-парични отношения като регулатор за икономическите процеси.
- така се създава възможност реално пазарът да е този, който да определя какво как и колко да бъде произвеждано и продавано.
- така действа принципа на тоягата и моркова.
- заплахите и санкциите са заменени с материална заинтересованост, създаване на стопанска сметка, инициативност, намаляване на ролята на синдикалните организации, възможност за обвързване на доходите на работещите с финансовите резултати.
- въпреки общите настроения в партийния елит, поддръжници на тази линия са Петко Кунин от екипа на Тр. Костов, видният икономист Евгени Матеев и др. Противници са консеврвативните кръгове около Гриша Филипов (майстор на компилации от съществуващи вече „планове” за развитие).
Принципите на Новата система в общи линии са:
- усъвършенстване на системата за планиране
- укрепване на стопанската сметка и засилване на материалната заинтересованост, като печалбата става главен икономически критерии
- промени във финансирането и кредитирането на разширеното възпроизводство на основните фондове.
- усъвършенстване на системата от договорни отношения като договорът стане икономическа основа на плана.
Всичко това е върхът в икономическите мода в източния блок и успява почти навсякъде.
Държавата обаче взема своето, въпреки разпоредбите по ПМС № 23/1964.
- данъците за лица са съсипващи: до 48 % по ДОД и още плюс 1,5 % самооблагане.
- повечето добри ръководители са обвинявани в натрупването на „нетрудови доходи” и в неспазване на „тавана на заплатата”.
- има и редица ограничения от подзаконови нормативни актове с обратна сила.
- през 1969 данъкът се увеличава на 81 % със задна дата и се изисква за всички членове от семейството.
Същевременно ще напомним, че пак през този период България успява да преодолее съпротивата на някой други страни членки на СИВ и да получи специализация за някой машиностроителни отрасли като подемно-транспортната техника, текстилни машини, кораби и корабно оборудване, продукти на леката промишленост (хладилници, оборудване за хранително вкусовата и преработващата промишленост), някой тежки химически производства.
Така в тази икономическа авантюра през 1963 са включени 50 текстилни предприятия, на които е позволено да ползват банков кредит и да имат своя стопанска сметка. По този начин плана не пречи на предвидените за пазара количества, които се реализират сравнително лесно. Резултатите не закъсняват и те са повече от отлични.
В средата на 1966 по новата система работят 43 % от предприятията, като тяхната продукция нараства с 16.6 %, докато тези предприятия, които остават извън системата са с ръст за същата година от 11.5%. Чистата продукция за предприятията по системата според самия Живков, расте 26.4 %, натрупванията нарастват с 40.4 % , а фонд работна заплата с 13.6 %. За останалите предприятия тези показатели са съответно 14.2, 20.4, 9.6 %.
До 1967 системата се разраства и обхваща 2/3 от предприятията, като дава ясни сигнали, че тенденцията ще се задълбочи.
Междувременно, още през 1966 на преден план излизан необходимостта от по-интензивно производство и по-ефективно планиране.
- във връзка с това са създадени ДСО (държавни стопански обединения), като такива има създадени във всеки отрасъл.
- реално това са организациите, ползващи се с икономическа и юридическа самостоятелност, тъй като това са стопански обединения, които имат особена връзка с държавата чрез пъпната връв на плана, но без да зависят изцяло от него.
Всяка промяна за икономиката е свързана преди всичко с политическите процеси и не може да се разглежда извън този контекст. Събитията в 1968 в Чехословакия се оказват с изключително важна тежест по отношение на стартиралите процеси на либерализация на икономическата система у нас. Страхът на консервативно настроените лидери в социалистическия лагер (Валер Улбрихт в ГДР, Владислав Гомлука в ПНР) и преди всичко ролята на Хрушчов, води до ново затягане на коланите. Живков прави опит да лавира, за да не загуби позиции по отношение на Москва.
Междувременно враговете на новата икономическа линия (кръговете около Гриша Филипов) се възползват от създадените корупционни възможности и остро критикуват новите стопански лидери като Георги Найденов.
През 1969 ПМС № 23/1964 е отменено,последвано от дълги и неясни съдебни процеси срещу ръководители на предприятия и техните екипи. Едни от най-значимите предприятия са „Родопа”, „Булет”, „Реседко”.
Най-успешното предприятие е ТЕКСИМ (текстил експорт импорт).
Принципите на стопанското му създаване:
- свобода на разнообразна стопанска и търговска дейност, необвързана със задължителния държавен план.
- взаимоотношения с държавата въз основа на салдовия метод, изразяващ се в ежегодна глобална валутна и данъчна вноска, но не повече
- самоиздръжка, самофинансиране и готовност за получаване от чужбина кредити и тяхното погасяване невинаги държавна гаранция
- съобразяване с конюнктурата и изискванията на международния и вътрешния пазар
- главен критерии за ефективността са международните цени, изчислени в свободно конвертируема валута (а не изкуствено фиксирани по линия на СИВ или държавни определени от плановия комитет)
- патриотичен принос в развитието на определени отрасли и подотрасли в икономиката с оглед постигане на най-ново техническо и технологическо равнище.
Погледнато реално това е един държавен концерн, който застъпва принципите на съветския и либералния модел. Т. нар. „патриотичен принос” се изразява в това чрез печалбите си дружеството да подпомага губещи предприятия или сектори.
За периода 1961-1968 дружеството преминава през различни форми и приема разни наименования, увеличава обемите и мащабите на дейността си. В началото започва с 2314 щатски долара, а при ликвидирането си Тексим оставя на страната активи (ценни книжа, имущество, капитали и инвестиции) за над 136 милиона долара.
Тексим до края запазва своят управленски екип от 17 души, ръководещи над 45 000 работещи кадри по многобройните филиали на дружеството. Благодарение на ТЕКСИМ през 1968 получената валута в Платежния баланс е с 5.5 милиона долара повече. За пръв път в следвоенния период балансът прераства от пасивен в активен.
В хода на международните събития и тенденциите за закриване на дружеството в Политбюро се оформят две течения. От една страна Живко Живков и Лъчезар Аврамов, които го защитават, а от другата страна са Иван Михайлов, Тано Цолов, Пенчо Кубадински и др., които хвърлят всички сили да осъдят Георги Найденов, който първоначално е осъден на 20 г. затвор, но в последствие независимия български съд признава за невинен.
Все пак ТЕКСИМ се закрива, държава слага ръка върху активите му, но пък предприятия като РОДОПА оцеляват, защото за много тясно свързани със земеделските отрасли.
В страната икономическите процеси продължават пак в същите коловози. В отговор на необходимостта от концентрация на производството в края на 70-те години ДСО са близо 64, а предприятията с над 1000 работника се равняват на 47 % от общата трудово сила. В този период обаче се произвеждат и много некачествени стоки, които трудно намират пазар. В повечето европейски страни вече е на лице обраният процес към създаване на малки и средни предприятия и обща децентрализация в икономиката.
Само за четвъртата петилетка 1966-1970, българското стопанство макар и в непълен вид приключва с 52 % прираст на националния си доход. Изграждат се крупни енергийни, химически и металургични обекти като ТЕЦ „Марица-Изток”, Невтохим Бургас (най-голямата рафинерия за нефт на Балканите), Химическият комбинат в Плевен, Металургичния комбинат Кремиковци ( в който 20 000 работници са заети с производството на 3-4 милн тона стомана и още толкова прокат от което сметките на никъде не излизат), Миннообогатителния комбинат „Медет”. В пряка връзка с това са машиностроителните производства, по които получаваме специализация в СИВ.
Постепенно се минава към 5 дневен режим на работа, увеличаване на заплатите и редица социални придобивки. За трудещите се и работниците всичко това се описва само с две думи - спокойствие и сигурност. Поне на микро ниво.
Същевременно печалбите от енергетиката и т. нар. „голяма химия” са значителни на фона на останалите отрасни, но не се вземат мерки по посока на опазване на околната среда.
През 70-те години България вече окончателно се насочва към модернизация чрез изграждане на модерно машиностроене.
В тази връзка висшето партийно ръководство предлага за обсъждане на 27-28 февруари 1975 „Основни насоки за икономическото развитие на България през седмата петилетка и до 1990”.
- като стратегически за страната отрасли са изброени: електрониката, елекроизчислителната и комуникационната техника, кибернетизацията, производството на нестандартно оборудване за енергетиката, металургията, химическата, минната, хранително-вкусовата промишленост, подемно транспортното машиностроене, корабостроене и металообработване.
Междувременно обаче активизирането на арабо-израелския конфликт от октомври 1973 поставя пред значителни изпитания силно зависимата от енергийни ресурси и петрол българска икономика. Така Живков се съсредоточава върху това да успее да гарантира от Съветския съюз сигурността на петролните доставки при привилегирован режим. Това не съвпада с интересите на Съветския съюз, който пък се стреми към постепенна корекция на цените поне в същото съотношение както е пазарното покачване и предлага в СИВ това да стане плавно през следващите 5 години.
Така още по ясно лъсва дисбаланса в междублоковите икономически отношения и тези със света, както за всяка страна поотделно така и общо за източния блок. Още повече, че вече са на лице доларови дългове към запада, която в комбинация с повишаване на цените на енергоизточниците ще направи българската продукция още по-трудно реализируема.
Икономическата система е неспособна да реагира гъвкаво на промените. В тези условия БКП успява да договори в края на 1983 намаляване на съветските военни доставки и то точно когато отношенията САЩ – СССР не са блестящи.
Но най-големият проблем на българската индустрия си остава лошата организация, функция на административно-бюрократичното планиране и управление на икономиката.
Промените в българското село
В този дух са и промените за българското село, където също продължават процесите на концентрация и окрупняване.
Още в периода 1956-1958 в заключителна фаза минават процесите на коопериране, а в земеделието масово навлиза т. нар. „сортова политика”, отново с цел оптимизация.
В последствие се използва селскостопанска авиация, модерно торене, влизат в действие резултатите от аграрните научни центове по отношение на селекцията на семена.
Тенденцията за окрупняване в ТКЗС-тата е още от 1959,като тези процеси се засилват.
Едновременно с уедряването на ТКЗС се извършва и фактическото одържавяване на земята, след като в началото на 60-те години окончателно е премахната поземлената рента. С това е скъсана последната връзка на селянина със собствеността му върху земята.
Частичен положителен ефект имат опитите за механизиране на селското стопанство и за повишаване на квалификацията на кооператорите, защото в този период започва да се проявява и новата трайна тенденция в българското село - застаряване на жителите му.
Изцяло българска инициатива е създаването на Аграрно промишлени комплекси (АПК), каквито няма в СССР и другите социалистически страни.
- Живков се надява чрез създаването им да се създадат условия за модернизация и индустриализация на селското стопанство и оптимизация на съществуващия ресурс.
- също така надеждите са, че чрез тази мярка ще бъдат овладени процесите на обезлюдяване на българското село.
- първите опити за прилагане на промишлени методи в селското стопанство се правят в производството на бройлери и животновъдството.
- решението за окрупняване на кооперативите е взето през април 1970, а в края на 19711000 ТКЗС-та стават около 170 АПК, всяко от които с около 300 дка обработваема площ и 6500 работници. Това реално означава над 90 % от цялата обработваема земя.
- АПК като формат е доста оспорван, но по отношение на вземането на решения е изключително бюрократичен и тромав. Това си личи и от краткото му съществуване, тъй като скоро пак започват процеси на раздробяване, като до 1979 броят на АПК е 338.
В селскостопанското производство се засилва ролята на т. нар. лични или помощни земеделски стопанства, от където се заделя част за собствена употреба и част за пазара, като се следи все пак произведените количества да не надвишават определени стойности за всяка социална единица.
- има повишаване на доходите на селските стопани, но те са минимални и не могат да повлияят чувствително върху демографските процеси.
- за всичко това спомага намаляване на човекочасовете за работната сила – през 1974 работната седмица е намалена от 48 до 42, 5 часа.
- властта нарича тази нова линия „политика на самозадоволяване”
- до 1980 в тези стопанства, които обхващат само 13 % от общата обработваема земя се произвеждат грубо 41,3 % от плодовете и зеленчуците в страната и близо 13 % от зърното.
- целта, разбира се е да се стимулира частната инициатива в добивите на земеделска продукти и животновъдството, но това е твърде ограничена мярка.
С оглед да се спре западането на селата се създават Комитет по битови услуги, изграждат се дори промишлени цехове, но резултатите са ограничени.
В началото на 1973 поредната реорганизация води до създаването на „Генерална схема за териториално разположение на производствените сили” и по която се работи от 20 години.
От 1976 се създават т. нар. „селищни системи” - пространствено обединение на близки селища на базата на икономически, транспортни и обслужващи връзки, като в ЦК се надяват да провокират раздвижване по този начин.
През 1979 селищните системи стават общини и административни центрове, а някой от тях се присъединяват към окръжните градове.
През 80-те стимулирането на частната инициатива засяга и сферата на услугите в по-малките градове и областни центрове.
През март 1979 е направен опит да се въведе нов тип реформена политика - „нов икономически механизъм”. (НИМ)
- той предвижда преди всичко промени за селското стопанство и търговията, а след това при постигнати успешни резултати да се включи и промишлеността.
- преди всичко промяната се свързва със създаването на стопанска сметка за всички производствени звена и всеки е отговорен за икономическите резултати от дейността си.
- за да се осъществи това се налага децентрализация при планирането или да се раздроби общият план на отделни единици, към които да са зачислени производствените звена.
- такава е тенденцията от 1982, когато приоритет са създаването на неголеми предприятия с до 200 работници и дори намаляването на по-крупните съществуващи предприятия в леката промишленост на по-малки.
- целта е да се повиши производителността на труда и да се повиши качеството на продукцията, като така се създадат условия до приближаване към пазарните принципи, защото за заплащането на труда вече имат значение и постигнатите резултати не само количествено. Назначените ръководители на бригадите се предвижда да станат основно звено в самоуправлението на отделните предприятия.
Тази реформа по-скоро засяга леката промишленост и не се отнася за големите предприятия в тежката такава, които за сега остават строго подчинени на плана. Трябва да се отбележи, че при НИМ са на лице икономически и политически елементи на либерализация. Замисълът е работниците да станат стопани на предприятията и да носят отговорност за резултатите, като по-малко се разчита на държавните дотации.
Външни връзки
Опити за реформи са направени и по отношение на външните връзки.
- с постановление на МС от 1980 се насърчават смесените предприятия с български и чужди капитали.
- още през 1973 е въздаден специален „фонд за финансиране на задграничните дружества”, където влизат 20 % от печалбите на задграничните дружества, като тенденцията е този процент постепенно да се повишава.
- главен фокус за смесените дружества са развитите и развиващите се страни, като общата калкулация в началото на прехода ( към 1990-1991) е 295 дружества в развитите и развиващите се страни, 56 дружества в СССР, 15 дружества в бившите социалистически страни.
- общо взето дейността им се регулира с Постановление на Министерски съвет от 15 февруари 1983.
- тези дружества също така представляват пряк път до модерни технологии и лицензи, които са забранени по линия на КОКОМ (Control Committee, което е смесена експертна комисия на САЩ, ЕС, Австралия и Япония ограничаващ износа на високо технологични изделия с двойно предназанчение: гражданско и военно) реално чрез нас съветските специалисти имат достъп до специализирана инфромация в областта на електрониката и роботостроенето.
На 29 май 1979 Политбюрото приема и основните насоки за развитие на иконом.сътрудничество до 1990г. с Ангола, Мозамбик,Йемен,Социалистическа Нигерия и Федерална република Нигерия.Тези страни предлагат пазарите не само за военно-промишления комплекс,но и за останалите произведения на тежката промишленост. С помощта на бълг. оборудване и специалисти там се изграждат редица обекти. Слабата платежоспособност на посочените държави обаче принуждава бълг.страна да кредитира голяма част от своя износ.От развитите западни държави Б-я поддържа най-активни търговски връзки с ФРГ.
През 70-те и 80-те години основните обекти в стопанската гигантомания са: Ферибония Транспортен комплекс Варна-Иличевск, Нефтената рафинверия край Бургас, леярните в гр. Раковски, реконстукцията на девненския химически комплекс, започнатия металугичен комлекс в Дебелт, край Бургас, Заводът за тежко машиностроене в Радомир, Заводът за машиностроене в Русе, началото на втората атомна електоцентрала в Белене, Завода за организационна техника в Пловдив.
Трябва да споменем и неудачното закупуване на лицензи за производсвто на стъпкови двигатели, корабни двигатели «Зулцер» и двигатели «Перкинс», лиценз за автобиси от автстийската «Щаер Даймлер Пух», създаването на първата българска нефтене коценсия в Либия.
Според Ж. Живков напрягането в планирането през 70-те и 80-те години е било трикратно - веднъж самият планов комитет надува показателите, втори път т. нар. «насрещен план» и трети път самият Тодор Живков, който винаги има последната дума във всичко.
Разбира се юлският пленум от 1968, след събитията в Чехословакия има решаващо и кючово решение. През 1972 се провежда декемврийския пленум на ЦК, който налага принципите за «концентрация и специализация», за което вече стана въпрос.
Според Г. Никова националният доход в Бъгария от 1956 до 1985 се е увеличил 8 пъти, а през първата половина на 80 годнини 70 % от износа на страната се формира от машиностроителна прокукция (в т. ч. и електроника).
През 1980 се създава първата в бившите социалистически страни обществена стопанска организация- Бълг.индустриална стопанска асоциация (БИСА).Тя разработва механизмите за управление на малките предприятия, които не се поддават на централизирано планиране.
***
Всичко това в крайна сметка довежда до без алтернативната либерализация в икономиката и постепенното трайно навлизане на свеж чуждестранен капитал под формата на преки чуждестранни инвестиции, отразяващи се благоприятно на дефицита по текущата сметка в Платежния баланс на НРБ към БНБ. За съжаление всички реформи си остават ограничени по своят обхват и съдържание, повечето от тях са ненавременни, не протичат равномерно, липсва политическа воля и последователност в решенията. Експериментите за националното стопанство се случват в сянката на съветският партньор и покровител и силно се влияят от политическата конюнктура, както и способностите за намеса във властта на кръговете около Живков. Освен това ограничените пазари на българските стоки пречат реално за развитието на промишлеността, тъй като липсва механизъм за стремеж към повишаване на качеството. По-скоро се наблюдават тенденции към регрес, а дори и опитите за либерализация остават без трайни резултати заради острата необходимост от политически промени, които стават реалност в края на 80-те години.