Лекции по История

23. Външна политика на СССР (1934-1940).

Дълбоката световна икономическа криза,започнала през 1929, предизвиква сериозни вътрешнополитически промени във всички капиталистически стани. В някои от тях тя довежда на власт сили, които се стремят да извършат широки вътрешни преобразувания. В други (Германия,Италия) кризата съдейства за формирането на антидемократични режими. Именно тези режими стават подстрекатели на нови военни конфликти (особено след идването на власт на Адолф Хитлер).Със бързи темпове започват да се формират огнищата на международното напрежение. Едното се създава във Европа поради агресивността на нацистка Германия и фашистка Италия. Второто – в далечния Изток поради хегемонистичните претенции на Япония.Като отчита тези факти, през 1933 съветското правителство определя новите задачи на своята външна политика: отказ от участие в международните конфликти, особено военните; признаване на възможността на сътрудничество с демократичните западни страни за сдържане на агресивните стремежи на Германия и Япония.През първата половина на 30те години СССР успява да постигне по-нататъшно управление на своите позиции на международната арена. САЩ признава съветския съюз и между двете страни са установени дипломатически отношения. Нормализирането на политическите отношения между САЩ и СССР оказва благоприятно въздействие върху техните търговско-икономически връзки.Но в средата на 30те години във външно политическата дейност на съветското ръководство се забелязват отстъпления от принципа за ненамеса в международните конфликти. През 1936 СССР оказва помощ на правителството на народния фронт в Испания с оръжие и военни специалисти за борба с ген. Ф. Франко, който от своя страна получава широка политическа и военна помощ от Германия и Италия. Франция и Англия запазват неутралитет. На същата позиция стоят и САЩ, които забраняват на испанското правителство да закупува американско оръжие. Гражданската война в Испания завършва през 1939 с победа на франкистите. Политиката на „умиротворяване”, водена от западните държави по отношение на Германия, Италия, Япония, не дава положителни резултати. Международното напрежение се засилва. През 1935 Германия въвежда свои войски в демилитаризираната Рейнска област, Италия напада Етиопия. През 1936 Германия и Япония подписват съглашение, насочено против Русия. Япония започва широко мащабна операция срещу Китай.Особено опасни за мира в Европа са териториалните претенции на хитлеристка Германия. През март 1938 Германия извършва аншлус (присъединяване) на Австрия. От хитлеристка агресия е заплашена и Чехословакия. Затова СССР се застъпва за нейната териториална цялост. Западните държави се надяват да превърнат Германия в надежден противовес на СССР и да насочат агресията и на изток. Кулминацията на тази политика е Мюнхенското съглашение между Италия, Германия, Англия и Франция, което оформя юридически разделянето на Чехословакия. През 1939 Германия окупира Чехословакия. В далечния изток Япония, завземайки по-голямата част от Китай, приближава към съветските граници. През май 1939 японските войски нахлуват в Монголия, но са разгромени от части на военната армия под командването на Жуков. В началото на 1939 е предприет последен опит за създаване на система за колективна сигурност между Англия, Франция и Съветския съюз. Но западните държави не вярват в потенциала на СССР да противостой на фашистката агресия. Освен това Полша категорично отказва да гарантира, че ще пропусне съветските войски през територията си за отблъскване на предполагаемата фашистка агресия. Едновременно с това Великобритания установява тайни контакти с Германия.На съветското правителство е известно, че германската армия се намира в пълна готовност за нападение срещу Полша. На 23 август 1939 в Москва е подписан съветско-германски договор за ненапедение за срок от 10 години. На 1 септември 1939 Германия напада Полша. Съюзниците на Полша – Великобритания и Франция обявяват на 3 септември война на Германия. Но те не оказват реална военна помощ на полското правителство, което осигурява бърза победа на Хитлер. Започва втората световна война.На 17 септември след разгрома на полска войска от немците и падането на полското правителство, червената армия навлиза в западна Беларусия и западна Украйна. На 28 септември е подписан съветско-германския договор за „дружба и за границата”. Едновременно с това СССР настоява за подписване на съглашение с Естония, Латвия и Литва, според които да получи право за въвеждане на свои войски на техните територии. През 1940 Естония, Латвия и Литва влизат в състава на СССР.През ноември 1939 СССР започва война с Финландия с надеждата бързо да я разгроми и да постави в нея правителство с прокомунистическа ориентация. Военните действия са съпроводени с огромни загуби от страна на червената армия. Те демонстрират нейната лоша подготовка. Западните държави оказват политическа подкрепа на Финландия. Обявен в агресия, СССР е изключен от лигата на нациите.През лятото 1940 в резултат на политически натиск Румъния отстъпва на СССР Бесарабия и Северна Буковина. В резултат на всички тези действия в състава на СССР са включени значителни територии с население 14 млн души. Външнополитическите съглашения от 39 година позволява да се отложи нападението на Германия над съветския съюз с почти 2 години. Съветското ръководство се решава на съглашение с нацистка Германия.