Лекции по История

20. Вътрешна и външна политика на новата власт (1817-1921). Гражданска война.

С идването си на власт болшевиките създават принципно нова политическа система. Те ликвидират всички стари държавни учреждения. Премахната е предишната система на съдопроизводство, отхвърляни са предишните принципи за формиране и функциониране на армията. Принципите на външната политика и методите на провеждането й също търпят значителни промени. Тя се опира на очакването на световната революция.Провъзгласяването на конгреса на съветите за висш законодателен орган не се реализира напълно в практиката. Ограничена е също и ролята а общоруския централен изпълнителен комитет. Реалната политическа власт принадлежи на президиума на централния изпълнителен комитет (ВЦИК) и на съвета на народните комисари (СНК). Местното управление е съсредоточено в губернските и уездните съвети. През 1917 за опазване на обществения ред започва да се организира работническо селска милиция. През ноември с декрет на СНК са учредени народни съдилища. През декември към СНК е създадена общоруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа. СНК поема ръководството на армията и уволнява повече от хиляда генерали и офицери. Старата армия е демобилизирана.Дейността на болшевишкото правителство предизвиква съпротивата на много социални слоеве. Назряват антиболшевишки заговори. Меншевиките и десните есери се отказват от сътрудничество с болшевиките. Левите есери заемат изчаквателна позиция. Те подкрепят създаването на многопартийно социалистическо правителство и за отстраняване на Ленин от поста.На 5 януари 1918 се открива учредителното събрание. В него преобладават есерите. Болшевиките получават 22.5 % от местата. За председател на Учредителното събрание е избран десният есер Виктор Чернов. Изборите показват, че болшевиките са едва втора по влияние политическа сила в страната. Учредителното събрание отказва да утвърди внесената от болшевиките идея за социалистическия избор и установяването на пролетарска диктатура. Във връзка с това на 6 срещу 7 януари ВЦИК взема решение за неговото разпускане. След седмица болшевиките успяват да укрепят социално политическата основа на своята власт. На 10 юли 1918 5 конгрес на съветите утвърждава първата конституция на Руската съветска федеративна социалистическа република. Тя включва пролетарския характер на съветската държава. Представителите на бившите експлоататорски класи, свещениците, офицерите и полицейските агенти са лишени от избирателни права. Конституцията утвърждава системата на централните и местните органи на съветската власт.Болшевишкото ръководство следва линията на пълно унищожение на частната собственост. Планира се постепенното обобществяване на производството и създаването на централизирано управление на икономиката. Национализират се банките, железниците, съобщенията. В края на 1917-1918 са национализирани редица едри предприятия и отрасли на промишлеността. По този начин започва създаването на държавен сектор в икономиката. Той се ръководи от висшия съвет за народно стопанство. При разпределянето на земята съветската власт подкрепя бедняците, което предизвиква недоволството и съпротивата на колуцаите. Те започват да укриват житото. В градовете възниква заплаха от глад. Преминава се към политика на суров натиск върху селото. Забранява се търговията с жито и изземване на продоволствените запаси от заможните селяни чрез изпращане в селата на отряди.Въведени са безплатно образувание и медицинско обслужване. Жените получават равни права с мъжете. Въвежда се институцията на гражданския брак. Приет е закон за 8 часов работен ден. Църквата е отделена от държавата и от образователната система. Болшевишкото ръководство се стреми да предотврати по-нататъшното разпадане на Русия. Използвайки местните партийни организации, то съдейства за установяването на съветска власт в националните райони, оказва финансова и материална помощ на съветските републики в Прибалтика и на Беларусия.Първата задача на външната политика е излизането от войната. Това е продиктувано от неспособността на съветска Русия да продължава военните действия поради сложното вътрешно положение. Западните съюзници на Русия категорично отказват да разглеждат мирните инициативи. За това на дневен ред е поставен въпроса за подписване на сепаративен договор с Германия.Съветската делегация внася предложение за мир без териториални анексии и контребуции. Германия предявява претенции за огромни територии от бившата Руска империя- Полша, част от Прибалтика, Украйна и Беларусия. Поради това преговорите са прекъснати. През януари 1918 е взето решение за протакване на преговорите.Троцки, който е ръководител на съветската делегация, заявява, че няма да подпише мирен договор с такива грабителски условия. Това прави повод за нарушаване на примирието. Германия започва настъпление и завзема огромни територии в Прибалтика, Беларусия и Украйна. Във връзка с това Русия е принудена да се съгласи с немските условия и възобновява преговорите. Германия предявява ултиматум с нови териториални претенции, настоява за демобилизиране на армията и за получаване на огромни контрибуции. Съветското правителство е принудено да приеме унизителни условия. На 3 март 1918 е подписан Бресткият договор. С него от Русия са откъснати Полша, Прибалтика, част от Беларусия, Карс. Съветското правителство се задължава да изведе войските си от Украйна, да заплати 3 млрд репарации и да прекрати революционната пропаганда в страните от централна Европа.Ноемврийската революция от 1918 в Германия помита кайзерската империя. Това позволява на Русия да анулира Бресткият договор. Немските войски напускат територията на Украйна. В Латвия, Литва, Естония и Беларусия е установена съветска власт. Вътрешната политика на съветското правителство от лятото на 1918-1921 получава названието „военен комунизъм”. Предпоставките за нейната реализация са заложени в широката национализация на промишлеността и в създаването на мощен централизиран държавен апарат, във въвеждането на продоволствена диктатура и в опита за военнополитически натиск върху селото. Политиката на военния комунизъм включва комплекс от мероприятия, засягаща икономическата и социално политическата сфера. Основните са : национализация на всички средства за производство, въвеждане на централизирано управление, принудителен труд и политическа диктатура на болшевишката партия. Препоръчва се ускорено национализиране на едрите и средните предприятия. През следващите години то се разпростира и върху дребните, което довежда до ликвидиране на частната собственост в промишлеността. Продажбата на хранителни и на промишлени стоки се ограничава, те се разпределят от държавата под формата на натурална заплата.В социалната сфера политиката на „военен комунизъм” се опира на принципа „Който не работи, не трябва да яде”. В периода на „военен комунизъм” партията на болшевиките престава да бъде чисто политическа организация, нейният апарат постепенно се сраства с държавните структури. Тя определя политическата, идеологическата, икономическата и културната ситуация в страната. Не се спазва провъзгласената свобода на словото и печата. Почти всички неболшевишки печатни организации са закрити. През 1918 е установено смъртното наказание. Противниците на болшевишкия режим са изпратени в затвора и концлагери. Политиката на „военен комунизъм” не само, че не помага на Русия да преодолее икономическата разруха, но и я задълбочава.След октомврийската революция в страната се създава напрегната политическа ситуация. Установяването на съветска власт е съпроводено от множество антиболшевишки действия в различни райони на Русия. Национализацията на цялата земя и конфискуването на земята на помешчиците пораждат ожесточена съпротива на нейните бивши собственици. Ликвидирането на стоково паричните отношения и установяването на държавен монопол нанася удар върху имущественото положение на средната и дребната буржоазия. По този начин стремежът на свалените класи да запазят частната собственост става причина за началото на гражданската война.Както Германия, така и съюзниците от Антантата подстрекават антиболшевишките сили, снабдяват ги с оръжие, боеприпаси, оказват им финансова и политическа подкрепа.През 1918 се оформят основните центрове на антиболшевишкото движение. В Москва и Петроград възниква съюзът за възраждане на Русия. През март е създаден съюзът за защита на родината и свободата. През пролетта на 1918 започва чуждестранната интервенция. Германските войски окупират Украйна, Крим и част от северен Кавказ. Румъния превзема Бесарабия. Владивосток е превзет от Японски десант. През май въстават войниците от Чехословашкия корпус. През лятото придобива огромен размах антиболшевишкото движение. Те организират много бунтове в градове в централна Русия. Съветското правителство разгръща активни действия за защита на властта си. Разгръща се широка мобилизация. В армията се насажда строга дисциплина.В края на 1918-1919 гражданската война се изостря. В Сибир властта е завзета от адмирал Александър Полчак. С помощта на антантата формира своята армия ген. Евгений Милер. В прибалтика ген Николай Юденич се подготвя за поход срещу Петроград. След ноември 1918, когато завършва първата световна война съюзните засилват помощта си за бялото движение, снабдявайки го с боеприпаси, дрехи, танкове, самолети. През ноември 1918 Колчак започва настъпление в Приуралието с цел да се съедини с отрядите на генерал милер и да организира съвместен удар срещу Москва. Източният фронт отново става главен. Колчак превзема Перм, но още на 31 декемрви тяхното настъпление е спряно от червената армия.През 1919 е разработен план за едновременен удар срещу съветската власт. Колчак започва ново настъпление от Урал към Волга. То е спряно от войските на болшевиките. Колчак е отблъснат в Сибир. Мощното селско въстание и партизанското движение срещу правителството на Колчак помагат на червената власт в Сибир. Червената армия постига значителни победи на изток.През юли 1919 Деникин превзема Украйна и след провеждането на мобилизация започва настъпление срещу Москва. През септември неговите войски превземат Курск, Орел, Воронеж. Съветското правителство концентрира всичките си сили за борба с Деникин. Червената армия преминава в настъпление. През декември войските на Денекин търпят поражение. В южните райони на Русия, в Украйна и Северен Кавказ е възстановена съветската власт. Главни събития през 1929 са съветско-полската война и борбата с Врангел. Признавайки независимостта на Полша, Русия започва преговори с нея за разпределяне на териториите и установяване на държавната граница. С цел да възстановяват велика Полша през май полските войски нахлуват в Беларусия и Украйна. Превземат Киев. Но червената армия разгромява полските войски. Започва настъпление към Варшава. То е възприето от полския народ като интервенция. В тази връзка поляците подкрепени материално от западните държави насочват всичките си сили срещу червената армия. През август настъплението е спряно. Съветско-полската война завършва с мир. Според него Полша получава западна Украйна и Западна Белорусия.През 1920 с подкрепата на войските на Туркестанския фронт са свалено от власт Бухарският емир и Хивинският хан. През април 1920 е образувана азербайджанската съветска социалистическа република. През ноември е създадена арменска съветска социалистическа република и грузинката република.Далечният изток окончателно освободен от Япония.Болшевиките удържат победа в гражданската война и отблъскват чуждестранната интервенция. Те успяват да запазят основната част от територията на бившата руска империя. В същото време от Русия се отделят Полша, Финландия, държавите от прибалтика, които получават независимост. Загубени са териториите от западна Украйна, Западна Беларусия и БесарабияПолитиката на „военен комунизъм” довежда икономиката на страната до пълно разпадане. С нейна помощ не може да бъде преодоляна разрухата, породена от 4 годишното участие на Русия в ПСВ. Неудържимо нараства инфлацията. Поради ниските добиви на 1921 масов глад обхваща града и селото.Болшевишкото правителство не осъзнава веднага провала на политиката на военен комунизъм. Национализацията на промишлеността се разпростира и върху дребните предприятия. Работниците са раздразнени от безработицата и недостига на хранителни продукти.Разрухата и гладът, стачките на работниците, въстанията на селяните и матросите – всичко това свидетелства за дълбоката икономическа и социална криза, назряла вътре в страната. Ленин преразглежда вътрешно политическият курс и признава, че само удовлетворяването на исканията на селяните може да спаси властта на болшевиките.