Лекции по История

2. България в политиката на САЩ през ІІ СВ.

На фона на британската и особено на съветската дипломатическа активност още по-силно изпъква политиката на изолационизъм, към която САЩ продължават да се придържат след началото на войната.
Чак до пролетта на 1941 Вашингтон проявява към България добронамерена дистанцираност, като се задоволява с призиви за запазване на българския неутралитет.
Надеждите на българската страна, че САЩ ще подкрепят териториалните й претенции, само защото са справедливи и американската дипломация ги е защитавала непосредствено след Първата световна война, остават излъгани - Вашингтон отказва да се ангажира с териториални промени, извършвани в хода на войната.
Реакцията на САЩ след влизането на България в Тристранния пакт – те са убедени, че българските управляващи не са имали реална възможност да се противопоставят на германския натиск. Затова не реагират остро на взетото решение.
Обединението (когато на Българие се връщат Вардарска Македония и част от Беломорка Тракия – след 19 април 1941)обаче предизвиква негативен обрат в отношението на САЩ към България, тъй като те са възприели принципа да не признават постигнати чрез насилие териториални промени.
На 24 април 1941 президентът Рузвелт определя България като агресор, , а заместник-държавният секретар Съмнър Уелс обвинява българските управляващи в съучастничество на германците при разрушаването на европейската цивилизация.
13 декември 1941 – България обявява «символична» война на САЩ и Великобритания.
През пролетта на 1843 вече зпочват сондажи за евентуална външнополитическа преориентация, адресирани към САЩ. Те се базират върху историческия опит, пропагандата и поведението на Съединените щати, които остават единствената неприятелска страна, на чиято обективност и добронамереност България може да разчита.
Първите контакти с представители на американските разузнавателни служби са осъществени от български дипломат в Женева, а през април 1943 тези служби изпращат в Истанбул своя представител полк. Анжело Куюмджийски със задача да поддържа връзки с различни среди в България и да въздейства на общественото мнение в страната.
През май по нареждане на Б. Филов известният индустриалец Георги Киселов се среща в Истанбул с бившия директое на Американския колеж в София Флойд Блек, работещ за американските служби. Задачата, която Филов му е поставил, е да „обясни българската политика и поведението на българското правителство, като направи опит и усилия да предотврати въздушни бомбардировки над България".
Първоначално Вашингтон оценява сондажите като „опит за презастраховане", но през август 1943 събитията в Италия карат американските разузнавателни служби да обърнат повече внимание на България. В специално разработен план, одобрен от президента Рузвелт, се предвиждат действия за откъсване на страната от Пакта.
При успех това ще донесе на САЩ политически предимства - те ще получат важни стратегически позиции на Балканите и ще могат да играят главна роля в следвоенното бъдеще на България, като влияят и върху Югоизточна Европа като цяло. Тази позиция е свързана с нарастващото убеждение на Рузвелт, че САЩ трябва да излязат от войната политически силни. През август 1943 президентът разсъждава, че „Съединените щати ще трябва да поемат ролята на водач" и да помогнат за изглаждане на различията между СССР и Англия в Европа и между Англия, Китай и СССР в Далечния изток.
Във Вашингтон преценяват, че активността им няма да срещне възражения от СССР, който не е във война с България, и даже търсят съветското одобрение за своите инициативи. Акцентът е поставен върху въздействието, което трябва да се окаже на управляващите в София, без обаче да се планират широкомащабни военни операции на Балканите.
Още за САЩ – долу във въпроса .
Независимо от уговорената в Техеран обща съюзническа линия, САЩ действат и самостоятелно, като се опитват да затвърдят водещата си роля в контактите с България.
През октомври 1943 Г. Киселов, инструктиран от Филов, подновява връзките с Фл. Блек, без обаче да се ангажират с най-болезнения за българите въпрос - да се запази постигнатото обединение.
В края на 1943 американските дипломати и представителите на американското разузнаване в Турция неведнъж отбелязват, че „за да разбере положението в България, наблюдателят винаги трябва да помни, че страната се присъедини към Оста най-вече с една цел - да постигне това, което българите наричат свое обединение...", че желанието да се задържи Македония е „присъщо на всички класи, включително и на комунистите" и че „обикновено българите не се интересуват от никаква идеология и не ще се бият за никаква идеология», искат да излязат от войната, но да запазят обединението.
В края на 1943 американските разузнавателни служби привеждат в действие плана за откъсване на България от Оста. Крайната му цел е страната да не воюва срещу съюзниците, да разгърне на своя територия съпротива срещу германците и най-вече - българската армия да се включи в операциите срещу германските войски.
Подготовката на условията за постигане на тези цели е възложена на полковника от американските служби Анжело Куюмджийски, който от декември 1943 до март 1944 е в Турция, за да установи неофициални контакти и да убеди българските управляващи да скъсат с Германия и да действат според американските указания. Мисията му е смятана от висшите военни в САЩ за „особено важна", а шефът на разузнаването ген. Уилям Донован посещава Москва, за да заяви намеренията на своята страна да играе активна роля в България и да получи одобрение „от най-високите съветски власти", които нямат основание да противодействат на подобни усилия спрямо държава, с която не са във война. Но САЩ „забравят" да уведомят за своите намерения пряко заинтересованата Англия, за да не се налага впоследствие да делят плодовете от евентуалния успех, т. е. влиянието в България.
„Психологическият натиск" върху българските управляващи, допълнен от бомбардировките, осигурява успеха на първата част от американския план за откъсване на България от Оста - през февруари 1944 правителството на Д. Божилов официално предлага на САЩ да започнат преговори за излизане от войната.
Съюзниците оценяват това само като опит да се прекратят бомбардировките, но все пак през март 1944 Европейската консултативна комисия в Лондон започва да разработва условията за бъдещото примирие с България.
Българската страна обаче не бърза с преговорите за излизане от Оста, опасявайки се от германската реакция. Същевременно върху него все по-силен натиск започва да оказва СССР.
За сферите на влияние – долу в темата.
В края на юли 1994 кабинетът н Багрянов търси изход в активизиране на разговорите със западните съюзници за сключване на примирие, което да предотврати съветската окупация на страната. Предпочитанието продължава да е към Вашингтон, който енергично настоява преговорите да започнат час по-скоро, за да не отидат напразно неколкомесечните му усилия да изведе България от Оста.
Развръзката настъпва в хода на започналото през август 1944 настъпление на съветските войски в посока Яш-Кишинев, завършило с капитулацията на Румъния на 23 август. Същия ден Г. Киселов, осъществяващ контактите с американците, и Ст. Мошанов са упълномощени да започнат преговори със западните съюзници за сключване на примирие, чиито проект е окончателно съгласуван в Европейската консултативна комисия в Лондон едва на 25 август. Москва обаче показва нарастваща резервираност към подобна стъпка, която ще осигури на Англия и САЩ водещи позиции в България и отново напомня на българските управляващи, че „спорните въпроси по-добре ще се уредят, ако България би прибягнала до посредничеството на СССР в тия преговори".
Силният американски стремеж България да бъде извадена от Оста, след 26 август изведнъж отстъпва място на безразличие, дори апатия. Докато на 25-26 август Вашингтон настоява преговорите да започнат незабавно в Турция, за да не се губи време, след това не възразява на британската инициатива те да се пренесат в далечното Кайро, като при това „пропуска" да упълномощи свой представител там да води преговорите.
На 27 август на Г. Киселов е внушено да се откаже да пътува до Кайро. Американски дипломати направо заявяват на Кисельов и Мушанов, че ако в началото на август примирието е било наложително, то сега било авантюра, защото щяло да доведе до раздори между съюзниците. Съветът към българите е да протакат преговорите, защото „до една седмица много работи ще се избистрят... Не ставайте причина за спорове и подозрения между „големите".
Съобразявайки се със съветската оценка, САЩ и Англия също не подкрепят новия кабинет на Муравиев и той остава в пълна изолация. Двете държави просто изчакват поредния съветски ход, протакайки в Кайро преговорите с официалния български представител Ст. Мошанов.
Ст. Мошанов и полк. Желязков пристигат в Кайро на 30 август 1944 и на следващия ден провеждат единствената официална среща със западните представители, на която се решава заседанията да се отложат с няколко дни, докато българската делегация получи редовни пълномощия.
За Англия и САЩ България е вече в съветската сфера на влияние и няма смисъл да се поемат излишни рискове с подкрепа на правителство, което не се ползва със съветското доверие.
Изборът, който САЩ трябва да направят, също не е особено труден. От едната страна на везните е малката балканска държава, чието по-различно от другите сателити положение привлича американския интерес с възможността САЩ да играят водеща роля при извеждането й от войната и в следвоенното й развитие. От другата страна са разбирателството и единството на Антихитлеристката коалиция пред решителната битка с Германия и следвоенното сътрудничество, които могат да пострадат от американското противопоставяне на съветските намерения в регион, много по-важен за съветската, отколкото за американската сигурност. САЩ отстъпват пред СССР в премерването на силите по отношение на България.