Лекции по История

2. Киевска Русия в края на IX – началото на XII век. Извори.

Древноруската държава може да се характеризира като раннофеодална монархия. Държавен глава е великият киевски княз. Неговите братя, синове и дружинници управляват страната, съдят, събират данъците и митата. Доходите и князете и техните приближени все още се определят до голяма степен от данъка, събиран от подчинените им племена. Пред младата държава стоят големи външнополитически задачи, свързани със защитата на нейните граници: отблъскването на набезите на номадите, борбата срещу експанзията на Византия, Хазарския хаганат, България. Именно от тези позиции трябва да се разглежда вътрешната и външната политика на киевските велики князе.Историята на Киевска Рус, чиито хронологически рамки повечето историци определят от 9 до началото на 12век. Първият период (9-10) е времето на първите киевски князе; вторият (втората половина на 10-11 век) е времето на Владимир 1 и Ярослав Мъдри, епоха на разцвет на Киевската държава, третият период (11-12) е преход към териториално-политическа разпокъсаност и към феодални порядки.От 862г Рюрик се установява в Новогород. По традиция това време се смята за начало на руската държавност. Рюрик се остановява в Новогород, един от неговите братя, Синеус – в Белое езеро, другият му брат, Трувор – Исборск. Две години по-късно според летописните сведения братята починали и Рюрик предал управлението на най-важните градове на своите хора. Двама от тях, Асколд и Дир, след неуспешен поход срещу Византия превзели Киев и освободили Киевляните от плащането на данък на хазарите.След смъртта на Рюрик (879), който не оставил наследник, властта в Новогород е завзета от предводителя на един от варяшките отреди Олег (879-912).През 882 Олег предприема поход срещу Киев, където по това време князе са Асколд и Дир. Предтавяйки се за търговци, воините на Олег чрез измама убиват Асколд и Дир и превземат града. Киев става център на обединената държава.Търговски партньор на Рус е могъщата Византийска империя. През 907 и 911 Олег със своята войска на два пъти успешно воюва под стените н Константинопол. В резултат от тези походи са сключени договори с гърците на руски и на гръцки език. Това потвърждава тезата, че руската писменост се е появила дълго време преди приемането на християнството.Съгласно договорите руските търговци имат право да живеят един месец за сметка на гърците в Константинопол, но трябва да ходят из града без оръжие. По времето на Олег в състава на неговата държава са включени и започват да плащат данък на Киев древляните, северяните, радимичите.След смъртта на Олег в Киев започва да управлява Игор (912-945). По време на неговото управление през 944 е потвърден договорът с Византия при по-неизгодни условия. При Игор избухва първия народен бунт, дружината на Игор е избита а князът екзекутиран. След смъртта на Игор неговата жена Олга (945-964) отмъщава жестоко на древляните за убийството на своя съпруг.Първите пратеници на древляните, предложили на Олга за съпруг своя княз Мал. На поменната гощавка по заповед на Олга пияните древляни са избити. След като жестоко отмъщава на древляните Олга е принудена да въведе ред при събирането на данъка. Тя установява уроки – размери на данъка и погости – места за събиране на данъка. Погостите постепенно се превръщат в укрепени дворове на княжеските управители и стават опорни центрове на княжеската власт. По време на управлението на Игор и Олга към Киев са присъединени земите на тиверците, уличите, древляните. Някои историци смятат Святослав за талантлив пълководец и държавник, други твърдят, че той е княз авантюрист, чиито цел на живота е войната. Пред Святослав стой задачата да защити Рус от набезите на номадите и да разчисти търговските пътища към другите страни. С тази задача Святослав се справя успешно. Святослав нанася поражения на волжка България, разгромява Хазарския хаганат, успешно воюва в северен Кавказ. Той се опитва да доближи границите на Рус до Византия. По време на успешните военни действия Святослав дори мисли за преместване на столицата на своята държава на Дунава в гр. Переяславец. Но борбата с Византия завършва неуспешно, Святослав е обкръжен от сто хилядна гръцка войска. С голям труд успява да се оттегли в Рус. С Византия е сключен договор за ненападение.На път за Киев през 972 Святослав попада в засада, която печенегите му устройват близо до праговете на Днепър и е убит.След гибелта на Святослав княз става неговият най-голям син Ярополк 972-980. Брат му Олег получава древлянската земя. Третият син на Святослав Владимир получава Новгород. Започналата след 5 години междуособица между братята, Ярополк разбива древлянските дружини на Олег. Самият Олег загива в бой.Владимир бяга, след 2 години се завръща с наемна варяшка дружина. Ярополк е убит. Владимир заема великокняжеския престол. При управлението на Владимир 1 (980-1015) всички земи на източните славяни се обединяват в състава на Киевска Рус. Окончателно са присъединени земите от двете страни на Карпатите. Държавният апарат укрепва. Решена е една от най-важните задачи на това време-осигуряване защитата на руските земи от набезите на многобройните племена на печенегите.През 988 при управлението на Владимир 1 християнството е прието за държавна религия. След като се покръства Владимир 1 покръства и своите боляри, а след това и целия народ. Разпространението на християнството често среща съпротивата на населението, почитащо своите езически богове. Християнството се утвърждава бавно. Приемането му има голямо значение за по-нататъчното развитие на Руската държава. Християнството утвърждава идеята за равенството на хората пред бога. Приемането на християнството укрепва държавната власт и териториалното предимство на Киевска Рус. Древноруската държава отхвърляйки „примитивното” езичество, става равна на другите християнски страни. Християнството изиграва голяма роля за развитието на руската култура.Руската православна църква се оглавява от митрополит назначаван от Константинопол. Цялото население на страната е задължено да плаща данък в полза на църквата – десетина. Преди монголското нашествие в руските земи има близо 80 манастира. В ръцете на църквата е съдът.След смъртта на Владимир 1 Киевският престол преминава към най-възрастният в рода Святополк (1015-1019). В избухналата междуособица по заповед на новия княз без вина са убити братята му. Любимецът на Владимир Борис и Глеб. Борис и Глеб са канонизирани от руската църква. За своето престъпление Святополк получава прякора Окаяни.На Святополк се противопоставя неговият брат Ярослав, управляващ в Новгород. При Ярослав Мъдри Киевска Рус достига най-голямо могъщество. Той, както и Владимир 1 успяват да запазят Рус от набезите на печенегите.При Ярослав Мъдри Киев се превръща в един от най-големите градове на Европа, съперничещ с Константинопол. Според достигнали до нас свидетелства в града имало около 400 църкви и 8 пазара. По времето на Ярослав в Киев са издигнати Златните врати – парадния вход на столицата на Киевска Рус. Широко се разгръща работата по преписването и превеждането на книги на руски език. Нарастването на силата на Рус позволяват на Ярослав за първи път да назначи за Киевски метрополит държавника и писателя Иларион. Самият княз се нарича цар. При Ярослав Рус поличава широко международно признание. Самият той е женен за шведска принцеса. Земята по онова време е главно богатство, основно средство за производство. Разпространена форма на организация на производството става феодалната вотчина – бащино владеене, предавано от баща на син по наследство. Собственик на вотчината е княз или болярин. В Киевска Рус съществува и значителен брой селяни – общинници, които не са подчинени на феодалите вотчиници. Такива селски общини плащат данък на великия княз в полза на държавата. Цялото свободно население на Киевска Рус носи името люди. Основната маса от селското население е наричано смерди. Те могат да живеят както в селските общини така и във вотчините. Смердите се намират в по-тежка форма на зависимост и губят своята лична свобода, когато живеят във вотчините. Един от начините за попадане във феодална зависимост на свободното население е закупничеството. Закупът е длъжен да работи в полза на своя кредитор и да му се подчинява, докато не му върне дълга. Освен смердите и закупите има и роби.В икономиката на Киевска Рус феодалната организация на стопанството съществува наред с робството и първобитно патриархалните отношения.„Руската правда” се свързва с името на Ярослав Мъдри. „Правдата” на Ярослав ограничава кръвното отмъщение до кръга на най-близките роднини. Това говори че нормите на първобитния строй съществуват по времето на Ярослав Мъдри като отживелици. Законите на Ярослав решават споровете между свободните хора, преди всичко сред княжеската дружина. Преди смъртта си Ярослав Мъдри разделя територията на държавата между петимата си синове и техният племенник. Той завещава на наследниците си да живеят в мир и любов и да слушат за всичко най-големият брат Изяслав.След смъртта през 1093 на Всеволод 1 властта над Киев преминава в ръцете на сина на Изяслав 1 Святополк 2. Новият княз не успява да се справи с междуособиците и да се противопостави на куманите. Той е користолюбив и не подбира средства, за да укрепи властта си . По негово време се разпространява спекулата с житото и солта. Процъфтява безконтролно лихварството.По това време най-популярен в Рус е синът на Всеволод 1 , Владимир Мономах. По негова инициатива се провежда Любечкият събор на князете, на които е взето решение да бъдат прекратени междуособиците и е провъзгласен принципът „всеки да държи своята отчина”. Въпреки това междуособиците продължават и след този събор.След смъртта на Святополк 2 през 1113 избухва въстание в Киев. Народът извършва погроми върху дворовете на княжеските управители, едрите феодали и лихварите.Владимир Мономах е принуден да направи някои отстъпки като издава така наречения „устав на Владимир Мономах” . Уставът регулира получаването на лихви от лихварите, подобрява правното положение на търговците. Владимир Мономах успява да удържи под своята власт цялата руска земя, въпреки че признаците на раздробяване се засилват. При Мономах укрепва международния авторитет на древноруската държава. Мономах влиза в руската история като голям политик, пълководец и писател.Синът на Владимир Мономах – Мстислав 1 Велики (1125І1132) успява да удържи за известно време единството на руските земи. След смъртта му Киевска Рус се разпада на 15 княжества държави. Настъпва периодът, получил в историята името период на разпокъсаността или уделен период.