Лекции по История

4. Управление на Константин I Велики - вътрешна и външна политика. Начало на християнизацията на късната римска империя.

Около 305 г. Диоклециан абдикира и предава властта на своя цезар. След смъртта на Констанций Хлор обаче в Британия войниците му обявяват неговия син Константин за август като това нарушаване на принципите води до верижна реакция. Така до 324 г. се наблюдава един период на гражданска война. През 308 г. обаче Диоклециан събира всички претенденти за властта в Карнунтум в един митреум и се стига до споразумението да има повече августи и почти да няма цезари. Така Константин е признат за август на запад, а на Апенините е Максенций, син на Максимилиан и единствен сериозен противник на Константин. През 312 г. обаче Константин навлиза в Италия, за да воюва с него. Пътувайки, както се разказва войската вижда хризма на небето и надпис „с този знак побеждавам”. По другата версия пък Константин сънува хризмата, като трябва да се има впредвид обаче, че във войската му има много християни. Така през 312 г. се състои и битката при Милвийския мост, където Константин побеждава. Сенатът обаче го приема хладно като той обаче се споразумява с Лициний, за който оставя префектура Ориент. Отношенията между двамата в един момент обаче се влошават. Така Константин се мести в Сердика, за да бъде близо до него като престоят му там е свързан и с първите ясни християнски закони - дават се големи права на епископите, възстановяват се земи, т.е. започва ясно да се толерира християнството. В периода 321-324 г. се води и последната гражданска война като при Адрианопол е решителната битка. След нея Лициний е заточен в Солун, а Константин става едноличен управител на цялата империя. Какво всъщност прави Константин? Като цяло той ликвидира системата на тетрархията, но продължава и задълбочава реформите. Решава да създаде и нова столица като изборът му пада на Византион - добро съчетание на стратегическо положение и контектна зона в културно отношение. В периода 324-330 г. градът е преустроен и се трансформира по модела на Рим като са изградени нови, константинови стени и са прехвърлени сенаторските семейства от Рим. На 11. V. 330 г. градът е официално открит като столица. Естествено тук трябва да отбележим още, че през 313 г. Константин издава и т. нар. Миланския едикт, с който дава равноправие на всички религии в империята. През 325 г. свиква и І-ят Вселенски събор като се приемат важни решения за църковната организация, която се приравнява с административната. Спорен остава обаче въпросът дали Константин е християнин. Всъщност той прави всичко по лични убеждения, но е и голям политически играч. За тази епоха като цяло е характерно християнството да се приема в края на живота на човека и Константин го приема именно на смъртния си одър. Така той се явява християнин в смисъла на ранното хистиянство и е типичен римски император. До голяма степен се явява и като продължител на Диоклециан. Проблем обаче остава въпросът за наследяването му. Всъщност той има трима синове Константин, Констант и Констанций, които си поделят империята, но и между тях се пораждат вражди.