Лекции по История

18. Индустриализация на България (кр. на 40-те – кр. на 50-те години)

Съзнателно не се бърза за цялостното преустройство на икономиката, за да не се засилва недоволството на Запада от ориентацията на държавата. Основните стъпки, които се предприемат са:
- опита да се ликвидира частната собственост
- да се засили държавния сектор в икономиката
- разширяване на коооперативното движение
- тясно икономическо обвързване на България със СССР и страните от Източна Европа.
На 15 януари 1945 г. се провежда националната конференция на индустралците в България, по време на която те са принудени да подкрепят икономическата политика и да изразят готовност да увеличат производството.
Основното в индустриалната политика на България след 9 септ. до началото на 60-те години е провеждането на ускорена за условията и възможностите на страната индустриализация. Развитието на промишлеността се схваща като средство за осигуряване на икон. независимост, просперитет и решение на проблема с безработицата на селото.
Промишлеността в България е предимно дребна, слабо електрифицирана, с недостатъчно добре развита структура, в която преобладават добивните отрасли и преработващите селскостопански произведения. Нашата страна се оказва с 10/30 пъти по-изостанала от другите страни и поради тази причина промишлеността в средата на 40-те години се определя като начеваща индустриализация.
Търси се развитие на леката промишленост, а оттам развитие на селското стопанство. Неблагоприятните фактори, които трябва да се преодолеят са:
- късното утвърждаване на капитализма,
- аграрният характер на икономиката,
- преоладаването на дребностоковото производство,
- липсата на капитали и пазари
- липсата на значителни находища на полезни изкопаеми, водни и енергиини източници
Управляващите след 9 септ. наследяват от предишния режим, структури и механизми, които са на военновременната икономика – система на гражданска мобилизация, нарядна и купонна система. Все още продължава държавното регулиране на цените, производството, пласмента, работната сила, а новото са редицата органи за контрол и регулиране, които се създават в средата а 40-те години.
Толерирането на кооперациите е с цел да се контролира занаятчийското производство, но това засяга интересите на дребните производители и производството им спада.
Политиката, която ОФ искат да предприемат в тази област е форсирана индустриализация, за да се преодолее изостаналостта – разширява се държавния и обществен контрол, подкрепата за кооперациите, увеличаване материалните ресурси на държавата.
Въпреки предприетите мерки все още продължава енергийната криза, силно изостава и селското стопанство. В предизборната пропаганда се начертават целите, сроковете, средствата и пътищата за постигане на индустриализацията:
– широко развита лека промишленост, която трябва да задоволи нуждите на българина и да осигурява износа
- създаване на здравите основи, на които да се развива тежката промишленост.
- nачините за постигане са ред и плановост, със средствата на държавата и народа, но и с чужд капитал.
Уточнение за промишленото развитие се прави в Стопанската декларация от 28 септември 1945 г., в която се декларират мерки, обявява се линията на новото развитие:
- много съществен момент е проучването и подготовката за строеж на нови предприятия и заводи в областта на тежката промишленост.
- споменават се заводите за химическо производство, за сярна киселина, за син камък, изкуствени торове, металургичните предприятия за желязо, мед, цинк, олово.
- максимално трябва да се увеличи добива на въглища, проучване на подземните богатства.
Всичко това се базира на курса на социалистическа социализация предприет от СССР през 30-те години, с една-две петилетки се иска да се постигнат всички тези задачи. В Б-я обаче няма база, основа за осъществяване на всичко това. Тези условия ще се оформят чак през 1948 заради политическото развитие на страната.
Различията сред управляващите са единствено за начините за осъществяване на индустриализацията и ролята и мястото на частния сектор - по всички други въпроси за единодушни.
Опити да се ограничи дъжавното вмешателство се прави като се лансира предложение за децентрализация на индустрията из цялата страна, с която ще се избегне движението от селото към града и по този начин ще се реши въпроса с работната ръка. Не случайно множеството предложения се отразяват и сред самата БРП(к), в която съществуват отношението за частите производители варира в няколко посоки – от пълно отричане до пълно признаване.
Стига се все пак до заключението, че частната собственост и производството не трябва да се остават на произволното им развитие заради обществения интерес и справедливост.
През 1946 управляващите заявяват, че виждат в индустриализацията средтво за осъществяване на нужната структурна реформа в стопанството. Въпреки взетото решение за съвместни действия с частниците, се предприемат редица действия за ограничението им, което намалява и шансовете за участие в индустриализацията. Регламентират се печалбите, въвеждат се норми в цените, реорганизация на данъчната система.
Петият конгрес на БКП (декември 1948) очертава новите насоки на ико-номическо развитие на страната. В думите на Г. Димитров, че за 10-15 България трябва да постигне това, което други народи са постигали за столетия, е концентрирана същността на този процес - догонване на развитите европейски държави чрез ускоряване на модернизацията. На конгреса са посочени и конкретните пътища за това, които плътно следват съветския модел:
- форсирана индустриализация и колективизация на селското стопанство.
През 1947/48 вече окончателно са налице условита за осъществяване на сталинския модел на индутриализация.
- властта е монопол на БКП и нейните партийни органи се срастват с държавните структури и ги подчиняват. Това създава възможност за субективизъм, волунтаризъм и пренебрегване на икономическите закономерности.
- след национализацията в края на 1947 държавната собственост става господстваща.
- приема се двугодишен план за възстановяване и развитие на българското стопанство – икономика, индустриализация, но вече без частния сектор.
- замисля се строителство на 53 нови предприятия
- по-високи темпове на производство в индустрията, енергетиката.
През 1948 се засилва съветското икономическо проникване. Само през тази година със СССР са сключени над 28 стопански договори, по силата на които в България идват съветски „съветници". Опитите на някои партийни и стопански дейци за известна самостоятелност в икономическата сфера бързо са пресечени
От декември 1947 до февруари 1950 три от четирите стопански министерства сменят титулярите си, а две от тях го правят по три пъти.
СССР направлява развитието на българската икономика и чрез създадения през януари 1949 Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ). Той изисква от източноевропейските страни да ограничат стокообмена си със Запада и да прекратят вноса на западни капитали и технологии. През лятото на 1949 Сталин безцеремонно начертава насоките на българското развитие към автархия: „Всички основни произведения вие трябва да имате сами. Само тогава вие действително ще бъдете независими". Сталиновите указания стават препоръки на СИВ за ускорен темп на индустриализацията.
През периода ’48-’50 се изгражда силно централизирана и йерархична система от държавни институции за ръководство на промишлеността. Развитието й до ’58 г. се характеризира с нарастване броя на елементите й, специализацията им, отраслова производствена централизация.
- края на ’47 г. се създава ново Министерство на електрификацията и мелиоризацията
- Министерство на мините и природните богатства (ММПБ)
- през 50-те се обединява с Министерство на промишлеността по внушение на Сталин.
- през 50-те от Министерство на индустрията и занаятите се отделят три нови:
- Министерство на промишлеността
- Министерство на тежката промишленост
- Министерство на леката промишленост.
- реорганизация има сред 20 ДИО.
Централизираната система за ръководство на индустрията се стреми да постигне всестранна регламентация – потиска стопанската и финансова самостоятелност и инициативност.
От 1950, поради войната в Корея, Западът установява ембарго върху търговията с източноевропейските страни и тя на практика е преустановена. През 1950-1951 стокообменът на България със западноевропейските държави намалява близо три пъти в сравнение с 1949, когато е най-висок - 17%. Това е стимул за още по-плътно интегриране на България в СИВ. През периода 1949-1953 страните от СИВ заемат средно 88% от стокообмена на България.
Плановото начало на икономиката е основния лост на управлението. От ’48 започва прилагането на петгодишни планове за икономическата политика.
Първият петгодишен план (1949-1953) е ярък пример за форсирана индустриялизация и за 10-15 години да се постигне това, което другите за направили за столетие.
- тежката промишленост и енергетиката са основния акцент за модернизация на икономиката, което от своя страна да помогне за стабилизиране на селското стопанство, а оттам и на промишлеността, като се произвеждат повече суровини.
- всичко това, обаче, определя неговия затворен харакер, всички елементи са взаимосвързани помежду си и ако едното се провали и другите няма да успеят да осъществят така желаното развитие.
- на преден план се постявят енергетика, металургия, тежка химия, има стремеж към разширяване на минния добив, геологопроучвателна дейност и т.н. Селото от своя страна трябва да снабдява промишлеността със суровини и храни.
- задачите на леката промишленост са по-скромни – да се задоволяват потребностите на населението, износа – две-три сменен режим на работа, рационализация, реконструкция, ликвидиране разликите нежду отделните отрасли.
- финансирането на индустриализацията става с лесни и достъпни кредити заради участието на странат в СИВ и сближението със СССР, откъдето идват кредити, машини и суровини и където се пласира българската продукция. Но в СССР и в СИВ техниката и технологията са на ниско равнище. Това откъсва България от европейските научно-технически постижения. Друга алтернатива обаче страната практически няма.
В резултат на ускорената индустриализация промишлената продукция нараства, изгражда се сериозна енергийна база, увеличава се добивът на въглища и руди. Това съдейства за модернизиране на обществото, но с цената на голямо финансово напрежение при ниска ефективност на инвестираните от държавата средства. Пренебрегването на леката индустрия и на селското стопанство създава постоянен дефицит от стоки за широко потребление. Намаляват доходите на трудещите се. Безработицата се увеличава, тъй като промишлеността не може да поеме работната ръка, която се освобождава при кооперирането на селото.
Високата социална цена и ниската ефективност говорят за негативните последствия от форсираната индустриализация.
Началото на Вторият петилетен план (1953-1957) съвпада с важни промени в СИВ, в СССР.
- сменят се приритетите на икономическата политика
- вече са важни материалното благосъстояние на трудещите се, тежката промишленост – електрификация, каменовъгленно производство, цветна металургия.
- но в сравнение с първата петилетка се намалят темповете на индустриално развитие.
Априлският пленум 1956 кара правителството да търси изход в рамките на СИВ
- искат връщане към ускорената индустриализация.
- Б-я трябва да се ориентира към машиностроене за стопанството си
- изисква се реконструкция на предприятията и техническото им обновяване.
- капиталовложенията трябва да се ориентират към тежката рпомишленост, докато леката й се отрежда по-скромно място.
Новият лидер от 1956 Тодор Живков се опитва да тушира недоволството от безработицата с увеличаване на заплатите, пенсиите. Но третия петилетен план иска да навакса във всички сфери изостаналостта на Б-я и остава известен кото „големия скок”.
Няколко са носоките през 50-те години за развитие на индустрията
- електрификация,
- реконструкция,
- уедряване,
- механизация на производството
- ново капитално строителство.
Важни остават договореностите в СИВ, те са водещи, защото все пак оттам идва финансирането. Друга алтернатива няма.
- цената, която се заплаща от обществото е доста висока, защото цялото напрежение е над финансите.
- автаркията се оказва неправилна стъпка,
- пренебрегването на леката индустрия е в ущърб на населението
- голям дефицит от стоки.