Лекции по История

17. Първа руска революция 1905-1907 г.

Причините за революцията се коренят в икономическия и социалнополитическия строй в Русия. Нерешеността на аграрно-селския въпрос , запазването на помешчическото замевладение и на недостига на земя сред селяните , пълното полит безправие и липсата на демократични свободи немогат да не породят революционен взрив. Задачите на революцията са : сваляне на самодържавието, свикване на Учредително събрание за установяване на демократичен строй , въвеждане на свобода на словото, събранията, партиите, унищожаване на помешчическото замевладение и даване на земя на селяните , намаляване продължителността на рабтния ден до 8 часа , установяване на равноправие сред народите на Русия и т.н.От изпълнението на тези задачи са заинтерисовани широки слоеве от населението. В революцията вземат участие работниците и селяните , войниците и матросите , гол част от средната и дребната буржоазия , интелигенцията и служащите. Революцията продължава 2,5 години ( от 9 ян 1905 до 3 юни 1907г ). В св развитие тя преминава през няколко етапа. Пролог на революцията са събитията в Петербург-всеобщата стачка и Кървавата неделя. На 9 ан работниците , които отиват при царя с петиция са посрещнати със стрелба. В резултат на стрелбата са убити повече от 1200 души и са ранени ок 5хил. В отговор работниците грабват оръжията и започ да издигат барикади. Първи етап : периодът от 9 ян до края на септ 1905г представлява нач и развитието на революцията. Постепенно тя обхв вс райони на Русия. Основните събития са: януарско-февруарските стачки и протестни демонстрации в отговор на Кървавата неделя; работническите вълнения в Москва, Одеса, Варшава, въстанието на матросите на броненосеца”Княз Потьомкин-Таврически”; движението на селяните, създ на Селския съюз и др. Под натиска на революцията правителството прави първата отстъпка и обещава да свика Държавната дума. Опитът да бъде създаден законосъвещателен орган завършва с провал. Втори етап: през окт-декември 1905г е най-големият подем на революцията. Осн събития са: всеобща общоруска октомврийска полит стачка(ок 2млн участници) и издаденият Манифест от 17окт “За усъвършенстване на държ ред” , в който царят обещава да въведе някои полит свободи и да свика законодателна Държавна дума ; селските бунтове, вълненията в армията и флотата. Правителството потушава вс въоръжени прояви. Уплашени от размаха на дв-то,буржоазнолибералните слоеве се отдръпват от революцията. Възползвайки се от обещаните свободи , те започ да създ св полит партии. През окт 1905г на базата на “ Съюза за освобождение” и “Съюза на земците-конституционалисти” е образувана Конституционно-демократическа партия (кадети). Нейните членове изразяват интересите на средната градска буржоазия и на интелигенцията. Техн лидер е Павел Николаевич Милюков. Програмата вкл всеобщо избирателно право , въвеждане на полит свободи , 8-часов работен ден , модернизация на полит строй в Русия по западноевропейски образец. Кадетите се превръщат в партия , опозиционна на царското правителство. През ноем 1905г е създ “Съюз 17октомври”. Лидер е Александър Иванович Гучков. Програмата на октябристите предвижда установяване на конституционна монархия със силна изпълнителна власт на царя и със законодателна Дума , запазв на единна и неделима Русия. Те предлагат аграрният въпрос да бъде решен , без да се посяга на помешчическото земевладение. Консервативно-монархическите кръгове създ “Съюз на руския народ” и през 1908г “Съюз на Архангел Михаил”. Те са против вс революционни и демократични прояви , настояват за укрепване на самодържавието , за неделима и единна Русия и за засилване позициите на православната църква. Трети етап: от ян 1906 до 3 юни 1907г се наблюдава спад на революцията. Осн събития са: нов размах на селското дв-е , въстанията на моряците. Постепенно вълната на народните вълнения отслабва. Центърът на тежестта на общественото дв-е се премества в Държавната дума. В изборите не участват ратаите , жените , войниците , моряците , учащите и др.
І Държавна дума (април-юни1906г). През февр 1906г съвещателният Държавен съвет е преобразуван в Горна законодателна палата. Постигнато е известно ограничение на самодържавието , доколкото Държавната дума получ право на законодателна инициатива и новите закони не могат да бъдат приемани без нейното участие. Думата предвижда: гарантиране на вс граждански свободи, въвеждане на безплатно образование , извърш на аграрна реформа , отмяна на смъртното наказание. Тази програма не е приета от правителството, което засилва противоборството м/у него и Думата. Основно място в работата на Думата заема аграрния въпрос. Обсъждат се 2 проекта: на кадетите и на трудовиците. И едните и другите отстояват създаването на “държ поземлен фонд” от държавните, манастирските, царските и част от помешчическите земи. Правителството отхв вс проекти. 72 дни след откриването на Думата царят я разпуска. През 1906г за министър на вътрешните работи е назначен Пьотр Аркадиевич Столипин. Той застава начело на Министерския съвет и нег главна полит идея се състои в това ,че реформата може да бъде успешно осъществена при наличието на силна държ власт.
ІІ Държавна дума ( февр-юни 1907г). При нея правото на селяните и работниците да участват в нея е орязано. В Думата влизат 10% черносотници, 15% октябристи и буржоазнонационалистически депутати. Аграрният въпрос пак е централен. Кадетите се отказват от идеята за създ на държ поземлен фонд. Те предлагат част от земята да се откупи от помешчиците и да се предаде на селяните , като разгодите да се разделят поравно м/у тях и държавата. Социалдемократите искат пълна конфискация на помешчическата зема. Правителството се плаши и е взето р-е за разпускане на Думата. Тя просъществува 102дни. Трети юни се смята за последния ден на революцията от 1905-1907г.
Значение на революцията: постига се известно огранич на самодържавието , въведени са демократични свободи , отменена е цензурата , буржоазията получ възможности за участие в полит живот на страната,продълж на работния ден се намалява до 9-10часа,селяните успяват да постигнат отмяна на откупните плащания.