Лекции по История

16. Налагане на сталинския модел на социализъм в България (1948-1953)

След ІІ СВ в Б-я е наложен съветският модел на обществено развитие. Като теория и практика той намира приложение още в първите 2-3 години след 9 септ., но като цялостна система се реализира от края на 1947.
В края на септември 1947 в Шкларска Поремба (Полша) се провежда съвещание на девет европейски комунистически партии. Съветските представители правят извода, че светът се е разделил на „империалистически " лагер начело със САЩ, подготвящ нова война, и „демократичен" начело със Съветския съюз, под чието ръководство трябва да се сплотят народно-демократичните страни „в защита на мира". Съветската хегемония в Източна Европа и в цялото комунистическо движение започва да се осъществява чрез създаденото в Шкларска Поремба Информационно бюро на някои комунистически партии (Коминформбюро). Чрез него Москва прокарва своята политическа линия сред комунистическите партии в Източна Европа, внушавайки, че „разпокъсаността" им е вредна и опасна и че тя трябва да се преодолее чрез „доброволна координация" на действията. Това бележи края на „народната демокрация": Сталин „свежда на останалите страни новата линия на ускорено уеднаквяване със съветския модел на социализма.
От края на 1947 БРП (к) съобразява дейността си с това изискване, но някои среди от партийното ръководство начело с Г. Димитров продължават да настояват за „национален" път. Край на илюзиите слага съветско-югославският конфликт от 1948. СССР иска да противопостави на Запада сплотен блок, изпълняващ послушно указанията на Москва. Ударът срещу Югославската комунистическа партия трябва да послужи за урок на останалите източноевропейски страни. Така, от лятото на 1948 започва нов период на открито налагане на сталинизма в България, продължил до смъртта на Сталин.
В духа на линията наложена от Москва и Коминформбюро, на своя 8 пленум (14 окт 1947) ЦК на БРП(к) прави преоценка на своята дотогавашна дейност и взема следните решения:
- да се премине в настъпление срещу опозицията до нейното пълно унищожаване;
- да се внесат съществени изменения в проектоконституцията;
- да осигури „социалистическо” преустройство на държавно-политическата с-ма;
- ОФ да се превърне от политическа коалиция в единна обществено-полит. организация;
- да се препоръча на другите ОФ партии да определят за своя програмна цел „изграждането на социализма;
- да се направят промени в структурата и работата на централните органи на БРП(к).
Започват арести и изселвания от София на по-изтъкнати дейци на опозицията и на видни полит.личности от близкото минало.Приемането на конституцията от края на 1947 пък гарантира „социалистическите преобразувания”. Осъществява се и национализацията на индустриалните и минни предприятия в страната.
На 4 януари 1948 ЦК на БРП (к) провежда 14 пленум – преустройство.
- правят се съществени размествания във висшия ешелон на партията.
- мотивът за реорганизацията е осъществяването на „по-голяма оперативност и експедитивност в работата на ЦК”. Но в действителност тези съображения показват, че мястото на всеки в партийната йерархия е временно и зависи от волята на лидера на партията. Тези постоянни рокади осигуряват така необходимите на тоталитарната с-ма единодушие и послушание.
- броят на членовете на Политбюро се намалят от 13 на 9 души
- увеличен е съставът на Секретариата от 3 на 4 души.
- Г.Дим. е избран за ген.секретар на ЦК(отпада длъжността на председател на ЦК)
- за секретари на ЦК са утвърдени отново Тр. Костов (отговарящ за работата на правителството), В. Червенков (за идеологическите въпроси и работата на ОФ) и Г. Чанков (по организационните въпроси).
- създава се нов, помощен орган на Политбюро, наречен Оргбюро в състав от 23 души. За отговорник е определен Г.Чанков - той дублира работата на Политбюро, Секретариата и някои от отделите на ЦК.
- Г.Дим. изразява задоволството, че са открити благоприятни възможности за строителството на социализма
- прокламираната цел от ЦК на БРП (к) и НК на ОФ за изграждане на соц. се възприема от всички ОФ партии.
На 2 и 3 февруари 1948 се провежда 2 конгрес на ОФ.
- реш. за преустройството на ОФ в единна обществено-полит. организация, с която се ликвидират елементите на коалиция в ОФ
- приети са нова програма, устав на ОФ и „манифест към бълг.народ»
- утвърдени са и новите ръководни органи на организацията.
- за предс. на Националния съвет на ОФ е избран Г.Дим.
- за главен секретар- В. Червенков.
След 2 конгрес на ОФ:
- полит.дейност на организацията е обезличена.
- КП се разпорежда самоволно при вземане на каквито и да е реш.на нац. или местно равнище.
- секретарите на комитетите на БРП (к) стават и предс. на комитетите на ОФ.
- останалите полит.партии са принудени да ограничат своите изяви.
С укрепване на тоталитарната с-ма нараства и нейната готовност да изолира от полит.живот на страната всички по-известни бивши опозиционни дейци. Започва нова серия от арести и съдебни процеси:
- най-голямо значение от тях се отдава на процеса срещу Димитър Гичев - бивш лидер на БЗНС „Врабча 1”. На 5 февр 1948 е публикуван обвинителния акт срещу него. Обвинението е, че е организирал и давал нареждане за саботажи, че е разпространявал слухове, че събраните храни щели да бъдат изнесени в СССР, и че е подбуждал образуването на нелегални въоръжени групи, които да преминат в Гърция и след като се обучат там, да се върнат в Б-я и да водят борба срещу законноустановената власт в страната. В процеса са включени и други 4 души. Прокурор е П. Пирински- известен вече от делото на Н. Петков.
- делото срещу тях започва на 12 април и продължава само 5дни. По основните пунктове на обвинението Д. Гичев не се признава за виновен. Присъдата е доживотен строг тъмничен затвор, глоба от 500 хил. лева и лишаване от права завинаги.
През втората половина на юни 1948 в Букурещ се свиква съвещание на Информационното бюро, на което линията на ЮКП е заклеймена като национализъм, антисъветизъм и като отстъпление от марксизма-ленинизма. Пълно съгласие с резолюцията на Коминформбюро изразява свикания на 27 юни 1948 15 разширен пленум на ЦК на БКП. Опасенията да не бъде разгневен Сталин намират място и на 16 пленум на ЦК на БРП(к) от 12 и 13 юли 1948. Приетата резолюция отразява крайните форми на роболепието към ВКП(б), СССР и Сталин. Подчертава се, че българите трябва да се възпитават в „непоколебима вярност” и послушание към СССР и Сталин. Партията се ориентира към „повишаване на революционната бдителност” и прочистването й от чужди и вражески елементи.
Така започват масови чистки в партийните организации, в централния и местния партиен и държавен апарат.
- започва основно проучване на ръководните кадри в страната, задържане противниците на властта и засилване на органите на Държавна сигурност.
- започват процесите, насочени не срещу опозиционни дейци, а срещу изтъкнати партийни, държавни, стопански и военни ръководители, за които започва да се прилага сталинската теза за „врага с партиен билет” (става въпрос за дейци на БКП).
- пример са процесите срещу ген. Димитър Томов, ген. Петър Вранчев и др.
- обследването обхваща и цели регионални организации на БКП.
- издава се инструкция „За прочистване на партийните организации от чужди и кариеристични елементи”.
- целта е оздравяване на властта.
Стремежът към еднопартийна с-ма довежда до подписването на протокол за сливането на БРСДП и БРП(к) от 13 май 1948. Официалното провъзгласяване на сливането става на 11 август. По-точно това е вливане на половината от БРСДП (около 21хил. души) в БРП(к).
- БЗНС запазва самостоятелното си съществуване, но за сметка на отказа от полит.програма.
- Съюзът се обявява за „класова организация” на част от бедните и средните трудещи се селяни.
- Съюзът признава ръководната роля на работническата класа и на БКП.
- вън от обединената партия остават социалистите на Коста Лулчев
- във ВНС запазва самостоятелното си присъствие БРСДП(о).
- но вече съществуват указания за ликвидиране на всякаква полит. опозиция.
На 6 ное 1948 започва процесът срещу 9 души-7 от тях са депутати във ВНС. Сред тях е и Коста Лулчев. Обвиненията са в клевети, разпространяване на лъжливи сведения, провеждане на саботажническа политика и др. Странното в този процес е, че всички признават „вината си”. Само двама от подсъдимите са обявени за невинни, а на другите им е даден различен срок на строг тъмничен затвор. Сприсъдата срещу парламентарната група на БРСДП (о) се слага край на организираната опозиция в България  край на многопартийната парлам.с-ма.
ВНС си позволява за 2 път да продължи своя мандат с още 1 година под предлог, че трябва да приведе устройството на д-вата в съотв. с новата Конституция и че с едни нови избори ще се попречи на навременното гласуване на 5-год. държавен народостопански план - то приема антидемокр. закони, които отнемат основните личностни и имуществени права на бг граждани:
- Закон за индустриализация на частни индустриални и минни предприятия
- Закон за национализиране на банките
- Закон за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар
- Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост
- Закон за временната трудова повинност.
Тоталит.режим посяга и на независимостта на БГ православна църква - на 8 юни 1948 Нац.съвет на ОФ й поставя следните ултимативни условия:
- да не търпи такива служители, които поощряват враждебни настроения и действия против народната власт или СССР;
- да не води специална религиозна пропаганда сред децата;
- да се провежда последователно линия на пълно сътрудничество на църквата с народ.власт;
- масовите поклонения в Рилския манастир придобиват характер на известна демонстрация против народ.власт и следва да бъдат прекратени.
- на 6 септември се заставя екзарх Стефан І да си подаде оставката.
Във връзка с подготовката на 5 конгрес на БРП (к) на 5 дек 1948 в Москва пристига бг парт. делегация за консултации.
- делегацията е в състав Г.Дим., Трайчо Костов и Вълко Червенков.
- на срещата Сталин отправя неочаквани и тежки обвинения към Тр. Костов и най-вече, че е дал указание на държ.органи в страната да спрат непосредственото даване на информация от стопански характер на съветските представители и че занапред искането и даването на такива сведения трябва да става чрез него.
На 9 декември се провежда заседание на Полититбюро, на което Г.Дим. информира за срещата в Москва и за обвиненията срещу Тр. Костов. На заседанието сериозно се осъжда неговата грешка. По указание на Москва през 1949 е организирана съдебна разпра с него - за това ще стане дума по-долу.
От 18 до 25 декември 1948 се провежда 5 конгрес на БРП(к)
- утвърждава се линията на утвърждаване на соц.общ.
- приема се, че преходът към соц. не може да се извърши без диктатура на пролетариата.
- утвърдени са директивите за икономическото развитие на Б-я през 1949-1953
- приети са измененията и допълненията към устава на партията.
- БРП(к) е преименувана в БКП и са избрани нейните ръководни органи- ЦК и Централна ревизионна комисия (ЦРК).
На 1 пленум на новоизбрания ЦК, проведен на 27 декември са формирани съставите на Политбюро, Секретариата, Оргбюро и Контролната комисия.
- за членове на Политбюро на ЦК на БКП са избрани: Г. Димитров, Т. Костов, В. Коларов, В. Червенков, Г. Чанков, А.Югов, В. Поптомов, Г. Дамянов и Добри Терпешев
- за кандидат членове Т. Черноколев, Р. Дамянов и М. Нейчев.
- за секретари на ЦК на БКП са утвърдени: Г. Димитров (генерален секретар), Г. Чанков и В.Червенков.
- в Оргбюро са включени 11 души: Г. Димитров, Г. Чанков, А. Югов, Н. Павлов, Т.Живков и др.
- конгресът означава приключване на експеримента с „народнодемократичния модел на прехода от капитализъм към соц.”
- печатен орган на ЦК на БКП е в. „Работническо дело” – с главен редактор В. Поптомов, а теоретичен орган е сп. „Ново време” (с отговорник В. Червенков).
Самият премиер през 1948 е избран и за генерален секретар на ЦК на БРП (к), и за председател на Националния съвет на ОФ, с което на практика започва сливането на управляващата партия с държавата. Правителството по конституция трябва да е отговорна цред парламента, но липсата на опозиция прави този контрол неосъществим.
По указание на Москва от нач. на 1949 окончателно се слага край на многопартийната с-ма в Б-я.
- на своята национална конференция, проведена на 19 февруари 1949, НС „Звено” взема решение да прекрати своето самостоятелно съществуване и да се влее в ОФ.
- подобно решение взема на 6 март и Българската радикална партия.
- БРСДП още през лятото на 1948 преустановява своята дейност, като една част от членовете й са приети в БРП(к), а други стават членове на ОФ.
- формално като полит. партия продължава да съществува БЗНС, но той се превръща в сателитна организация, която изпълнява полит.програма на БКП и съобразява своята дейност с нейното ръководно положение в обществото.
Всички икон., полит., соц., културни и външнополит., въпроси на страната се решават от ЦК на БКП. По-важните решения и становища на Политбюро на практика само се утвърждават на пленуми на ЦК. Държ. органи и общ. организации са длъжни да изпълняват партийните реш. и указания. Едни и същи лица са на отговорни длъжности и в партията и в държ.апарат.
Във връзка с реорганизацията на висшео образование в нач. на 1949 се извършва поредната масова чистка :
- на студенти от висшите училища - и този път от „фашистки и противонародни елементи”.
- засилва се и прочистването в партийните организации от „чужди и кариеристични елементи”.
- само до 11 април от БКП са изключени 7 351 души.
- наложени са и други партийни наказания.
- мотивите най-често са за доноси, нарушаване на парт.дисциплина, неизпълнение на парт.поръчения, слаба бдителност и др.
- пристъпва се и към санкции репресии и по отнош. на активни деятели на БКП.
- повишаването на „бдителността” налага практиката бюрата на околийските комитети да бъдат утвърждавани от Секретариата на ЦК на БКП, а първите им секретари – от Политбюро.
На 2 юли 1949, след тежко и продължително боледуване, в Москва, умира ген.секретар на ЦК на БКП, предс. на МС и предс. на Националния съвет на ОФ Г. Димитров. Тялото му е балсамирано и след голям траурен митинг , с участието на 23 чуждестранни делегации, тялото на Г. Димитров е положено в специален мавзолей в София.
След смъртта на Г.Димитров започва да се обсъжда въпросът за неговия приемник в ЦК на БКП и МС. След отстраняването на Тр. Костов съперници за тези най-високи постове в управляващата партия и държавата остават В. Коларов, В. Червенков, А. Югов и Г. Чанков.
- на 15 юли кадровите въпроси се разискват.
- по отнош. на лидерството в БКП надделява становището да не се избира ген. Секретар, а да се укрепи колективното ръководство на ЦК и Политбюро.
- поддържа се тезата, че Г.Д. не може да бъде заменен от никого в партията.
- за мин. предс. се издига кандидатурата на В. Коларов, въпреки че е болен
- за подпредс. на МС - В. Червенков, Д. Терпешев, А. Югов, К. Георгиев и Г. Трайков.
- във връзка със здравословното състояние на бъдещия премиер е разпоредено да му се осигури „абсолютна почивка” в продължение на два месеца и в това време да бъде посещаван и информиран само от В. Червенков.
- В. Червенков трябва временно да ръководи работата на правителството, на Политбюро и Секретариата.
- за трети секретар на ЦК на БКП (1 е В. Червенков, а 2- Г. Чанков) се предлага Пело Пеловски- посланик на Б-я в Белград.
На 18 юли 1949 се провежда пленум, който потвърждава решенията. Развива се тезата, че в отсъствието на Г.Д. Сталин трябва да бъде не само общ, но и пряк неизменен ръководител на ЦК на БКП. На 20 юли парламентът избира В. Коларов за председател на МС. Министрите от кабинета на Г.Дим. запазват постовете си в правителството. След три дни е обявено, че няма да има никакво изменение във вътр. и вн. политика.
От 29 юли до 1 август 1949 В. Червенков, А. Югов и Г. Дамянов са на консултации в Москва. Основните въпроси, които се разискват, се отнасят до парт. и държ. ръководство в Б-я и необходимите размествания в неговите висши звена. Сталин им казва:
- че мин. предс. у нас не трябва да е едновременно и мин. на външните работи;
- че подпредс. на МС също не трябва да ръководят отделни министерства и ведомства;
- че не е необходимо да се чакат изборите, за да се правят промени в централните органи на държавата;
- че турското население трябва да бъде изселено в районите на ю.граница;
- да се прояви повече решителност в изчистването на обкръжението на Тр. Костов и др.
- накрая Сталин добавя, че за СССР Б-я е по-близка страна от Югославия.
Една от отличителните черти на „чистия''' сталинизъм е репресивният му характер. Съдебната система е впрегната в политическите борби. Съветските «специалисти" („съветници"), изпратени от Москва, поставят в основата на след-ствието изтръгването на показания (при което всички средства са позволени) и обявяват самопризнанието за „царица на доказателствата". Те обучават българските си колеги как да режисират политическите процеси, с които се отстраняват неподходящите" и опасни лица, как да прилагат сталинския постулат за изостряне на класовата борба при изграждането на основите на социализма.
След като получава съгласието на Сталин БКП предприема големи кадрови промени.
- по линия на МВР започват арести на комунисти на отговорна парт. и държ. работа, обвинени в съпричастност към вражеската група на Тр. Костов.
- постепенно в следствения отдел на Държ.сигурност попадат И. Стефанов (мин. на финансите), П. Кунин (мин. на индустрията), М. Сакеларов (мин. на строежите), И. Масларов (завеждащ Организационния отдел на ЦК на БКП) и др. заемащи високи длъжности.
- това става възможно чрез приемането на Закон за съдене на членовете на правителството от 21 окт 1949.
- освен смените на по-високо ниво има и много от околийските парт. комитети.
- до средата на м. септември броят на изключените комунисти достига 11 683 души.
- по-голямо внимание се отделя и идейно-полит. работа в парт.организации, особено в селата- най-вече чрез организиране на спец. кратковременни курсове.
- съдебните процеси срещу протестантски пастори (1949) и католически свещеници (1952), обвинени в шпионаж съответно в полза на САЩ/Великобритания и Ватикана/Франция.
- септември 1949 е достигнат рекорден брой въдворявания в лагерите - 4 500. Половината от тези хора са изпратени там по политически причини. През юни 1949 е създаден и лагерът в Белене, превърнал се в синоним на нечовешко отношение. Той е закрит през септември 1953, когато в него има 1059 души.
-1948 - с призива за повишаване на бдителността започват масови изселвания на цели семейства от големите градове и граничните райони. До септември 1953, когато с тази практика е приключено, броят на изселените семейства достига 6 626. Те са „обвинени", че имат близки, които са „изменници на Родината", „врагове на народната власт" или „помагачи на бандити".
Правителството на В. Коларов реорганизира структурата на апарата на МС, създава колегиуми на отделни министерства и прехвърля Дирекцията на изповеданията от МВнР към МС.
На 20 окт 1949 ЦК на БКП:
- издига за свой секретар Димитър Димов.
- за завеждащ Организационно - инструкторския отдел на ЦК е определн Т. Живков - дотогавашен секретар на Окръжния и Градския комитет на БКП - София и председател на Столичния народен съвет (кмет на гр. София).
- взето е реш. за освобождаване на мин. на транспорта Стефан Тончев и за нов мининстър е предложен Г.Чанков.
На 18 дек 1949 по пропорционалната с-ма са проведени избори за Първо НС (дн.27-о НС).
- кандидатските листи са издигнати от ОФ, БКП и БЗНС и общ. организации.
- последната дума за съставянето на списъка на кандидат-депутатите има ЦК на БКП.
- процентът на подадените гласове за управляващата коалиция достигат 97,59 %.
- броят на депутатите е 239 - 161 от тях са комунисти, а останалите- земеделци и безпартийни.
Във връзка със 70-годишнината на Сталин - 21 дек 1949 - БКП организира отбелязването на това „историческо събитие” като „всенароден празник” у нас.
- подготвен е и юбилеен сборник за него.
- в страната са разпространени негови бюстове и барелефи.
- от името на бълг.народ му е изпратен цял влак с подаръци.
- някои обекти в Б-я са преименувани на негово име.
- започват да се отпускат 10 постоянни „Сталинови” стипендии на студенти и 5 - на докторанти.
Първата извънредна сесия на правителството е на 17 януари 1950. На другия ден е приета оставката на кабинета на В. Коларов и непосредствено след това същият е отново избран за предс. на МС. На 19 януари от името на мин.-предс. е представен и утвърден съставът на новото правителство.
- подпредс.на МС са В. Червенков, Вл. Поптомов, Райко Дамянов, Г. Трайков.
- министрите са 21.
В. Коларов обаче няма възможността да работи с това свое второ правителство. На 23 ян 1950 след продължително боледуване той умира.
В периода, когато няма избран премиер, е формирано Бюро на МС с предс. В. Червенков.
- престоят на В. Ч. в СССР е от реш. значение за оформянето му като комунистически деец от сталински тип.
- роднинските му връзки с Г. Дим (Червенков е женен за неговата сестра Елена) са благоприятни препоръки за бързия му растеж.
- той е секретар на ЦК на БРП (к);
- известно време и завежда отдела за „Агитация и пропаганда” на ЦК;
- участва в учредяването на Коминформбюро;
- от края на 1947 до авг 1949 е предс на КНИК,
- от февр 1948 г. до февр 1949 е и главен секретар на НС на ОФ.
- в двете краткотрайни правителства на В. Коларов, Червенков е подпредс. на МС.
- след смъртта на Васил Коларов и премиерското кресло за Червенков е осигурено.
- на 1 февруари 1950 27-то НС избира В.Ч. за предс. на МС
- след няколко седмици той оглавява НС на ОФ, парламентарната група на БКП и Оргбюро.
- по негово предложение НС утвърждава правителството в същия състав , избран на 19 януари, като само броят на подпредседателите е намален от 4 на 3 души.
- на 8 ноември 1950 сякаш забравили за реш. на юлския пленум от 1949 Вълко Червенков е избран за ген. секретар на ЦК на БКП.
Възвръща се полит. практика на „възвеличаване” от годините, когато ръководител е Г.Дим. Всичко, което се постигне в страната се свързва с неговото име.
По негови указания започва повсеместно прочистване на парт. и държ. апарат.
- извършват се непрестанни структурни и персонални промени в МС
- има разправа с неудобни и нежелани кадри и своеволия в кадровата политика.
- извършват се постоянни рокади в правителствените среди.
- създават се нови министерства, закриват се и стари такива.
- за да не загубят своите привилегии и своето високо положение, министрите обикновено приемат без резерви всяко реш. на своя премиер.
- В.Ч. не допуска възражения, несъгласия или изяви на собствени позиции.
Характерно за неговите 2 кабинета са:
- прекалената централизация
- силният бюрократизъм
- прекомерната книжнина. Без становището и подписа на В.Ч. не може да се реши нито един важен въпрос.
- яростен привърженик на форсираната „социалистическа” индустриализация на Б-я.
- налага високи темпове на развитие на електрификацията, производството на каменни въглища, металургията, машиностроенето, хим. промишленост и др. отрасли от тежката индустрия.
- тази икон. политика не е съобразена с финанс. възможности на страната, не отговаря на елементарните еко изисквания, лишава населението от стоки от 1 необходимост и влошава неговия жизнен стандарт.
- в същото време министрите полагат особени грижи за осигуряване на висок жизнен стандарт и на различни соц. привилегии за себе си и за семействата си.
- когато съвет. ръководство е принудено да възприеме т.нар. „продоволствен курс в икон.”, Червенков веднага се обявява в подкрепа на това и провъзгласява за главна задача на 2 петгод. план (1953-1957) „рязкото подобряване на мат. и култ. благосъстояние на трудещите се”. Правителството обаче залага главно на количествените показатели.
С името на Червенков са свързани и тежките проблеми в селското стоп. в нач. на 50-те.
- тогава е наложено задължителното изкупуване от д-вата на основните селскостопански продукти и тяхното разпределени в градовете чрез купонна с-ма.
- това е и период на масово коопериране на селяни, свързано с много насилия, икономическа принуда, административен натиск, груби извращения и закононарушения.
По време на неговото управление се налага практиката на сключване на колективни трудови договори, приемане на с-ма от мерки за общ. подпомагане, насърчаване на жилищното строителство, въвеждане на безплатна медицинска помощ и т.н.
Въпреки мерките, които предприема правителството жизненият стандарт на населението остава много нисък.
По време на режима на В.Ч. сталинският модел на развитие на образованието, науката и културата се налага всеобхватно.
Централизацията в ръководството на партията, д-вата, икон и култ е доведена до крайност, а самостоятелността и инициативата са ограничени до минимум. Всички въпроси от икон, полит и култ развитие на Б-я В.Ч. съгласува със съветското ръководство.
След смъртта на Сталин от 5 март 1953 започва постепенно развенчаване на ореола около неговата личност. На среща на бг партийна делегация ( В. Червенков, Райко Дамянов и Г. Чанков) с делегация на Президиума на ЦК на КПСС (Маленков, Хрушчов, Молотов и Булганин), проведена в Москва в нач. на 1954 от съветска страна се прави остра критика на „култа към личността” на бг лидер. Но след като делегацията се завръща в Б-я не се предприемат никакви конкретни действия.
***
Процесът с/у Трайчо Костов
Едно от най-значителните полит.събития през 1949 е инсценираният процес срещу Тр. Костов.
През 1947-48 Тр. Костов се налага като втора полит.фигура в ръководството на БРП(к) след Г.Дим. Той е член на Политбюро и секретар на ЦК на БРП(к).В правителството от 11 дек 1947 той е подпредс. на МС и председател на правителствения Комитет по стопански и финансови въпроси. През лятото и есента на 1948 той замества продължително време в правителството и парт.ръководство заминалия за лечение в СССР Г.Дим.
Същевременно в края на 1948 вече е в ход кампанията за дискредитиране на дейността на Тр. Костов като полит и държ. деец. Неговите позиции по редица външно- и вътрешнополит. въпроси срещат неодобрение от Сталин. С оглед на очертаващата се перспектива да наследи Г.Дим. към него започват да се проявяват открити съмнения и подозрения. От друга страна с укрепването на неговите позиции като „втори човек” в БКП и д-вата се засилва чувството на завист в някои от членовете на Политбюро. Това най-добре проличава в действията на В.Коларов и В. Червенков.
Първите открити атака към Костов започват на 6 дек 1948 по време на срещата със Сталин. Именно тогава Сталин произнася присъдата на Тр. Костов, въпреки че последният не веднъж признава грешката си и обещава да не се повтаря. С реш. на Политбюро и чрез застъпничеството на Г.Дим. пред Маленков и Суслов, през януари 1949 Тр. Костов е изпратен на едномесечно лечение и почивка на санаториум край Москва. Освен възстановяване на здравето, това пребиваване цели да покаже доверието на ЦК на БКП към Тр. Костов и да допринесе за преодоляване на съмненията на Кремъл към него.
От санаториума Костов изпраща писмо до ЦК на ВКП(б) и друго до ЦК на БКП. В. Червенков и Г. Чанков (без знанието на Г.Дим.) препращат изложението на писмото до ЦК на БКП до ВКП(б). Тази постъпка ускорява свикването на заседание на Политбюро. На заседанието от 17 февр 1949 всички членове се изказват критично и осъждат грешката на Тр. Костов. Най-умерена е позицията на Г. Дим. Решава се обаче въпросът да бъде обсъден в присъствието на обвиняемия. След 1 седмица Тр. Костов се връща в София. Той отново изказва съжаление за грешките си и твърди, че си е взел поука, но атаките продължават.
Третият и Четвъртият пленум на ЦК на БКП са с дневен ред „Политическите и антипартийни грешки на Тр.Костов”. На първия се взема реш. Тр. Костов да бъде освободен от заеманите от него постове, а на втория - да се извади и от състава на ЦК на БКП и на ВНС и да се изключи от редовете на партията.
На 21 юни Костов е арестуван, въпреки че все още е народен представител и се ползва с депутат.имунитет, но след 1 месец и той му е отнет. Обвиненията срещу не го са в антисъветизъм, национализъм, шпионаж, предателство, организиране на противодържавен заговор, извършване на противоотечественофронтовски, противопартийнии противонародни постъпки като с всичко това е подронил доверието на СССР към Б-я. Заедно с него към съдебна отговорност са привлечени и редица ръководни дейци от държ. и стопан. апарат.
За следствието от СССР пристига голяма група от специалисти. Преди още да е завършило следствието срещу Тр. Костов ръководни дейци на БКП започват да подготвят общ.мнение за резултатите от предстоящия процес. 3 месеца Тр. Костов отстоява насилията, но в крайна сметка волята му е сломена и той подписва исканите показани, за да може делото да стигне до съд. Съдебният процес се провежда от 7 до 14 дек 1949. В съда подсъдимия се отказва от изтръгнатите на сила показания. В крайна сметка съдът осъжда Тр. Костов на смърт чрез обесване, 5 души на доживотен строг тъмничен затвор, и 5 на строг тъмничен затвор от 8 до 15 години. За пореден път става ясно, че присъдите са определени много по-рано и то не в залата на съда. Присъдата е изпълнена през нощта на 16 срещу 17 декември в Софийския централен затвор.
По предложение на мин. на вътр.работи Руси Христозов „проявилите се служители”, взели участие при „разкриването, подготовката и провеждането на процеса около Тр. Костов”, са наградени с високи държ.отличия, парични награди или с изказване на благодарност.
След смъртта на Сталин настъпва промяна в отнош. към репресираните партийни кадри и започва тяхната постепенна и бавна реабилитация. През есента на 1954 част от осъдените по „трайчокостовските процеси” са помилвани изцяло, на други наказанието им е намалено. След още една година е дадено следващо помилване на тази група затворници.
Тази линия получава нови импулси след 20 конгрес на КПСС (18-25 февр 1956), когато е разобличен „култът към личността” на Сталин. На 26 март 1956 Политбюро взема реш осъдените в гореизложения процес да бъдат помилвани. В навечерието на Априлския пленум са снети някои от обвиненията срещу Тр. Костов. На Тр. Костов не се дава пълна политическа реабилитация, понеже това би означавало да се осъди дейността на Политбюро от 1949, а все още същите хора продължават да стоят начело на БКП.
Президиумът
От 9 декември 1947 до 1971 висш орган на държавната власт е Президиумът на Народното събрание, чиито председател (Минчо Нейчев - до май 1950, след него - Георги Дамянов до 1958) изпълнява функциите на държавен глава. Този орган е постоянно действащ и има много широки правомощия, което пък намалява значението на парламента.
Парламентът
На 4 дек 1947 ВНС приема Конституция на НР Б-я, но не се саморазпуска, а 2 пъти удължава мандата си, изпълнявайки функциите на законодат. орган. До лятото на 1947 в него има активна опозиция, но след съдебните полит. процеси опозиц. депутати са лишени от техните мандати.
Избитрателният закон от 17 февр 1953 въвежда мажоритарна с-ма. Територията на страната е разделена на избирателни райони, включващи 30 хил. жители, като във всеки избирателен район се избира по 1 народен представител. Формално кандидатите се посочват от БКП, БЗНС и ОФ, но в крайна сметка комитетите на БКП определят по 1 кандидатура за всеки район.
Съставът на Второто (дн. 28-о) НС е избран на 20 дек 1953. Има 249 души, вкл. жени и младежи до 25 години.
В периода 47-56 в Б-я се прилага сталинския модел на парламентаризъм. По констит. и по избирателни закони гражданите се ползват с „големи права и свободи”, а парламентът разполага с широки правомощия. На практика обаче целият държ. механизъм е така устроен, че да гарантира полит. господство на БКП. Нейните органи контролират дейността на всички държ. институции, вкл. на НС. МС, депутатите и др. висши държ. ръководители са „номенклатурни кадри” на централните органи на БКП. Смята се за недопустимо парламентът да не приеме законопроект, внесен от правителството, или да не гласува „единодушно” за направените предложения. Така парламентаризмът губи своята същност, а НС се превръща в послушно оръдие за придаване на юрид. ф-ма на предварително взети решения.
Държавна сигурност
Органите на ДС са в структурата на МВР. Те са най-важната силова институция, на която се крепи полит. режим в страната. Тези органи изпълняват последователно и неотклонно волята на БКП и указанията на съветските съветници в МВР. Вълко
Червенков се възползва именно от органите на ДС, за да наложи своята лична диктатура в управляващата партия и държавата.
След пленума на 12-13 юли 1948, който поставя като основна задача пред партийните и държ. органи „повишаване на бдителността”, ролята на ДС се засилва повече. Щатът на дирекцията се увеличава. Започва основно проучване на ръководните кадри.
Отдел 1 се бори с „бандитизма и вътрешната реакция” в цялата страна.
Отдел 2 - да води борба срещу „чуждите вражески разузнавания и тяхната агентура, работещи на територията на република Б-я”.
Отдел 3 води контраразузнавателната и разузнавателната работа извън пределите на страната.
Отдел 4 „обслужва” народното стопанство, строителството и транспорта в страната. Неговите задачи са да предотвратява вредителствата, диверсиите и саботажите в тези сфери.
Отдел 5 има за задача да организира и обезпечи охраната на членовете на Политбюро и правителството на страната.
Отдел 6 се занимава с използването и прилагането на технически средства от органите на ДС в изпълнение на нейните задачи. В задачите на последния отдел влизат подслушване, шифриране и дешифриране, контролиране на радиостанциите в страната и кореспонденцията и др.
Отдел 7 е следственият отдел на ДС.
Отдел 8 „обезпечава безопасността” на охраняваните от отдел 5 членове и кандидат-членове на Политбюро и правителството като ги „устройва”, обслужва и организира специалното им снабдяване и транспорт.
Основните средства , с които органите на ДС си служат, са агентура, картотека, проучване, проследяване, оперативна техника, операции и следствие. Агентурата се използва в борбата с чуждестранните разведки, тяхната агентура и антинародните елементи в страната.