Лекции по История

16. Обществени движения в Русия през втората половина на 19 век.

Главната причина за подема на общественото движение е запазването на старата социалнополитическа система и преди всичко на самодържавния строй с неговия полицейски апарат, привилегировано положение на дворянството, липсата на демократически свободи. Не по-малко важна причина е все още нерешеният аграрно-селски въпрос. Реформите от 60-70-те години и колебанията в правителственият курс също активизират общественото движение.Отличителна черта на обществения живот на Русия през втората половина на 19 век е липсата на мощни антиправителствени действия на широките народни маси.В след реформения период окончателно се оформят 3 направления в общественото движение – консерватори, либерали и радикали. Те преследват различни политически цели.Социална база на консерваторите са реакционното дворянство, духовенството, еснафството, търговското съсловие, селяните.Самодържавието е обявено за най-важна опора на държавата, което осигурява величието и славата на Русия. Православието е обявено за основа на духовния живот на народа и трябва активно да се разпространява. Народността означава единение на царя с народа. В икономическата сфера те ратуват за неприкосновеност на частната собственост. В социалната област настояват за укрепване на позициите на дворянството. В областта на външната политика развиват идеите на панславизма – единения на славянските народи около Русия. В духовната сфера – религиозността, безпрекословно подчинение на властта.Идеолози на консерваторите са : Константин Петрович Победоносцев, Димитрий Толстой, Михайл Катков.Консерваторите са защитници на държавността.Социална основа на либералното направление са обуржоазилите се помешчици, част от буржоазията и от интелигенцията.Те устояват идеята,че пътят на историческото развитие на Русия е идентичен на този на Западна Европа.В областта на вътрешната политика либералите настояват за въвеждане на конституционни начала, на демократични свободи и за продължаване на реформите. Те настояват за създаване на общоруски изборен орган (Земски събор), за разширяване правата и функциите на местните органи на самоуправление (земствата). Техен политически идеал е конституционната монархия.В социално-икономическата сфера те приветстват развитието на капитализма и свободата на предприемаческото, настояват да се запази частната собственост. Идеолозите на либералите са учени, публицисти, земски, дейци – Константин Кавелин, Борис Чичерин, Виктор Голцев. Страхът от народен „бунт” и от действията на радикалите обединява либерали и консерватори.Представителите на радикалското направление разгръщат активна антиправителствена дейност. За разлика от консерваторите и либералите те се стремят към преобразуване на Русия и коренно преустройство на обществото с помощта на насилствени методи. Обективно изразяват интересите на трудещите се. В движението им участват представители на различни социални слоеве, посветили се на служенето на народа. Радикализмът до голяма степен е провокиран от политика на правителството и от условията на руската действителност: полицейски произвол,отсъствие на свобода на словото, събранията и организацията. Идейна основа на радикалите и теорията за особеното, некапиталистическо развитие на Русия.В историята на радикалното движение през втората половина на 19 век се очертават три етапа : 60те години – оформяне на революционно демократичната идеология; 70те години – оформяне на народническата доктрина;80те и 90те години – разпространяване на Марксизма; 90те години – увлечение по идеите на марксизма от страна на демократично настроената интелигенция.„Земя и воля” 1861-1864 е първата голяма революционно-демократична организация. През втората половина на 60те годините отново възникват тайни кръжоци.Основните идеи на революционните народници са : капитализмът в Русия се насажда ”отгоре” и няма социални корени на руска почва; бъдещето на страната е в общинния социализъм, тъй като селяните могат да възприемат социалистическите идеи.„Земя и воля” 1876-1879. През 1876 се създава нова тайна организация, наречена през 1878 „Земя и воля”. Нейната програма предвижда извършване на социалистическа революция чрез сваляне на самодържавието, предоставяне на цялата земя на селяните и въвеждане на мирно самоуправление в селата и градовете.През 1879 част от земеволците създават организацията „Чорни Передел”. Те запазват верността си към основните програмни принципи на „Земя и воля”. В същата година друга част от земеволците създават организацията „Народна воля”.Програмата на родоволците отразява разочарованието им от революционния потенциал на селските маси. Те смятат, че народът е смачкан и доведен до робско състояние от царското правителство. Затова главната задача, която си поставят, е борбата срещу държавата.Народниците-либерали не играят съществена роля в общественото движение през 70те години. През 80те и 90те години тяхното влияние нараства. Либералните народници изразяват интересите на селяните, настояват за унищожаване на остатъците от крепостничеството, за ликвидиране на помешчическото земевладение. Те настояват за реформи, които постепенно да подобрят живота на народа.През 80те и 90те години на 19 век в радикалното движение настъпват коренни проблеми. Губят ролята си на главна антиправителствена сила. Много от активните участници в движението от 70те години са разочаровани от революционният потенциал на селяните.През 1883 в Женева е образувана групата „освобождение на труда”. Нейната програма включва : пълен разрив с народничеството; пропаганда на марксизма, борба със самодържавието, опора на работническата класа;създаване на работническа партия. Групата действа зад граница и не е свързана с възникващото в Русия работническо движение. А в самата Русия през 1883-1892 се създават няколко марксистки кръжока.През 70те и 80те работническото движение се развива стихийно и неорганизирано. Работниците издигат само икономически искания – повишаване на заплатите, намаляване на работния ден. За разлика от западна Европа руските работници нямат нито собствени организации, нито профеисионални съюзи. Най-значимо събитие е стачката в Николската манифактура. В резултат на това през 1886 е издаден закон редът за уволнение и наемане, уреждане на глобите и изплащане на заплатите.През 90те години на 19 век в Русия се забелязва подем на промишлеността. Това води до количествено нарастване на работническата класа и до създаване на по-благоприятни условия за развитие на нейната борба. През 1895 в Петербург разединение марксистки кръжоци се обединяват в нова организация „Съюз за борба за освобождение на работническата класа”.През втората половина на 90те години започва да се разпространява „легалния марксизъм”.За разлика от предишния период общественото движение през втората половина на 19 век се превръща във важен фактор в политическия живот на страната. В общественото движение от втората половина на 19 век все още няма направление, способно да извърши еволюционна модернизация на страната. Но се очертават социално политическите сили,които изиграват главната роля в революционните събития на 20 век.