Лекции по История

15. Културни процеси в годините на „народната демокрация” (1944 – 1947)

Културната политика, която комунистическите партии в Източна Европа водят след Втората световна война, се основава на марксистко-ленинския постулат за значението на внедрените в съзнанието на масите идеи. Ролята на идеологията е да сплоти и мобилизира хората и така да ускори осъществяването на вижданията на комунистическите партии за организацията на обществото. Културните процеси имат относителна самостоятелност, но партийните ръководства се стремят да ги овладеят и насочват в руслото на своите интереси.
След 9 септември 1944 г. БРП (к) задълбочава тази тенденция, като се стреми да овладява и насочва културните процеси. До края на 1947 обаче тя се съобразява с положението на България като победена страна и с тенденциите в международните отношения, които все още не са противопоставили пряко Изтока и Запада. Това изисква умереност и партията се въздържа открито да налага своята идеология. Стремежът е интелигенцията, по-голямата част от която е безпартийна, да бъде привлечена чрез антифашистката и демократичната ОФ платформа. За това допринася и общата за Европа тенденция на олевяване на интелигенцията след края на войната.
Още на 9 септември 1944 започва формирането на държавни органи в областта на културата. То е поверено на две министерства:
- на народното просвещение с министър проф. Станчо Чолаков (Звено)
- на пропагандата начело с Димо Казасов (независим). То е ново в кабинето на ОФ и се свързва с тези области на културата, които упражняват най-ефикасно въздействие върху формирането на обществено мнение и настроение.
Постепенно започва разпределение на отговорностите между двете министерства.
- на 12 септември 1944 Министерски съвет приема постановление, според което Дирекцията за културно творчество преминава от МНП към Министерството на пропагандата.
- подменен е административният й апарат и са внесени промени в съдържанието на нейната дейност.
- наред с новите функции, получава и ново име – Дирекция на народната култура, а за началник е назначен писателят Константин Петканов.
- създадени са отделения „Кино” и „Научно стопанство”.
- към министерството са сформирани още 3 дирекции – на радиоразпръскването (с директор Карло Луканов), на печата (Владимир Топенчаров), на театрите (Георги Костов).
- така посредством своите дирекции Министерството на пропагандата обхваща до ноември 1944 всички сфери на българската култура без областта на просветата.
- просветата остава поверена на МНП. В него има три структурни поделения – Дирекция на предучилищното и основното образование, Дирекция на средното и институтското образование, Дирекция за висше образование.
Областните, околийските и градските училищни инспекции (чийто ръководства са изцяло подменени до края на септември 1944) са запазени.
Министерството на пропагандата също открива свои областни инспекции, но те работят с ограничен персонал – областен инспектор и най-много двама помощници. Те наблюдават културните прояви в отделните части на страната, които са дело на културно-просветни организации, читалища и училища.
С антифашисткия характер на културните инициативи се занимават и отечественофронтовските комитети (областни, околийски, градски, селски и пр.) и Националният комитет на ОФ.
Като цяло в началото на народната демокрация се създават близки и заедно с това сложни взаимоотношения между двете културни министерство и НК на ОФ. Може би защото отначало и двете министерства не се оглавяват от комунисти.
Веднага след 9 септември 1944 на преден план в културната област излизат задачите от антифашистки характер, основни от които са „ликвидирането на фашистката идеология и изкореняването на фашизма от българската култура”.
- под ръководството на МНП и Министерството на пропагандата е съставен списък и са конфискувани от книжарниците, обществените библиотеки, складовете на издателствата, книгите с фашистко съдържание.
- спрени са германските, италианските и унгарските филми, както и всички (документални и игрални) кинотворби, произведени след 1938.
- проверен е основно и репертоарът на театрите.
Всички действия от антифашистки характер осъществени преди 28 октомври 1944 - подписването в Москва на Примирието между правителствата на България и на СССР, Великобритания и САЩ - са резултат от вътрешни решения, а не на външни внушения.
Съюзната контролна комисия (СКК) наблюдава целия политически, стопански и културен живот в страната. Двете културни министерства както и останалите държавни учреждения попадат под контрола на СКК. Тя осъществява връзките си с българските ведомства непряко, а чрез Комисарството за изпълнение на Съглашението за примирие, което пък е под ръководството на министъра на външните работи. От това следва, че особени пълномощия в областта на културата, главно от контролен характер, придобива МВнР.
Антифашиските действия продължават и след подписването на примирието. Най-мащабното сред които е чистката в МНП и всички негови отдели, във всички степени на образователната система (от основното до висшето образование), в БАН, в творческите организации на българската интелигенция (Съюзът на писателите, Съюзът на артистите, Съюзът на журналистите).
След 9 септември се създават и други подобни организации – Съюз на българските художници, Съюз на работниците по просветата, Съюз на научните работници. Тези организации поддържат различни по активност връзки с културните министерства и с НК на ОФ.
Но интелигенцията също дава жертви при репресиите в първите седмици след 9 септември, а през пролетта на 1945 105 журналисти и писатели са призовани да се явят пред т. нар. Народен съд по обвинения във „фашистка" пропаганда и дейност. Съдът оправдава само седем души, 16 са осъдени на смърт (всички те вече или са ликвидирани, или са напуснали страната), а останалите - на различни срокове затвор.
Категориите прогресивен" и „антифашистки" са наложени като основен критерий, по който ОФ комитетите провеждат чистки в системата на образованието, науката и творческите съюзи. Те засягат не само представителите на авторитарните течения, но и онези, които изразяват демократични, но алтернативни на марксизма идеи.
Чистката в областта на образованието се води от МНП.
- предвидени са в зависимост от степента на провиненията шест степенни наказания.
- разследванята се водят от отечественофронтовските комитети.
- в БАН чистката се осъществява от вътрешен инициативен комитет, който излага решенията си пред министъра на просвещението.
- в организациите на писателите, художниците... основно наказанията заради фашистка дейност се налагат от комитетите на ОФ към самите творчески съюзи.
- в тази дейност Министерството на пропагандата не взема участие, а НК на ОФ придобива по-големи пълномощия от държавните ведомства по културата.
Антифашистките действия в страната заемат главно място в дейността на държавните и обществените културни институции в България до края на 1944 и до голяма степен поставените задачи са изпълнени.
Антифашистките инициативи обаче са само част от програмата на ОФ от 18 септември 1944, която предвижда и „преустройство на културния живот на научни основи съобразно нуждите и особеностите на България”.
Докато МНП извършва чистката, Министерството на пропагандата взема радикални мерки в областта на средствата за масова информация.
- още на 9 септември е потвърден държавният монопол върху българското радио (въведен през 1935).
- започва възстановяването на пострадалата от бомбардировките техническа база на Радио София и до началото на 1945 предавания се излъчват по около 9 часа в денонощието.
- поема ръководството на театралното и музикалното дело в страната.
- на държавна издръжка са само четири драматични театъра, Народната опера в София и един симфоничен оркестър. Другите театри и Старозагорската опера работят със средства на съответните общински администрации.
Една от най-радикалните стъпки в областта на културата е министерското разпореждане според което от 1 декември 1944 могат да излизат само тези вестници които са печатни органи на четирите отечественофронтовски партии и на НК на ОФ, а също и в. Народна войска. Разрешено е да се издават ежедневници Пловдив, Русе, Варна и Бургас, а останалите областни центрове да имат само седмичници. Разпоредбата е обяснена с липсата на хартия. Прекратява се излизането на всички периодични издания на частни лица и на политически групи, останали извън ОФ.
Оказва се обаче, че действията на новото министерство (пропагандата) не са достатъчно ефективни и това се дължи на липсата на връзка между самото министерство и творческите съюзи. За да се запълни тази празнота е взето решение да се учреди Камара на народната култура (КНК). Подобна институция вече е съществувала към МНП през 1943. Нейната цел е била чрез високо платен чиновнически апарат управляващите да засилят влиянието си сред творческите среди, но още в процеса на формирането си е ликвидирана като отдел на МНП.
На 15 май 1945 с указ на регентите е утвърдена наредбата – закон за създаване на КНК като автономна публично-правна юридическа личност към Министерство на пропагандата. От старата е взаимствано само името. Тя става свързващо звено между държавната и обществената инициатива със задача да провежда линията на БРП (к).
- предвидено е КНК да обединява чрез своите 9 секции културните дейци от различни сфери – литература, наука, изобр. изкуство, музика, печат и т.н.
- ръководен орган е общото събрание, на което се избира Управителен съвет (председател, гл. секретар, председателите и секретарите на секциите, по двама представители на Министерството на пропагандата и МНП).
- председателят и гл. секретар на Камарата се избират от общото събрание и се назначават от министъра на пропагандата, който утвърждава бюджета и взетите от КНК решения.
- КНК осъществява и партийната тактика за обединяване на интелигенцията и насочването й към марксизма. Постигнатите успехи се дължат на проявеното уважение към различните поколения творци, зачитането на приемствеността в културата, на декларациите, че социалистическият реализъм не е единствено допустим и не изключва други творчески методи, както и на материалното подпомагане на творчеството.
Дейността на камарата е ориентирана в три насоки:
- материално подпомагане на творците и защита на техния труд;
- издигане и развитие на идейното и професионалното им равнище;
- обединение на интелигенцията от цялата страна и популяризиране на нейното творчество.
Председател на КНК става Александър Обретенов, който е член на БРП (к).
Материалното подпомагане на творците води до обвиненията на опозицията, че ОФ ги „купува". Опозиционните партии предпочитат да насочат усилията си в политическата и икономическата област и не успяват да разработят своя позиция по културните проблеми. Затова те се ограничават с критики към инициативите на ОФ в тази област и не успяват да привлекат по-широки слоеве от интелигенцията.
Тъй като най-силно средство за привличане на интелигенцията към новат власт са грижите за материалното стабилизиране на културния живот и осигуряването на подходящи условия за работа, от 1945 по предложение на Камарата се повишават писателските хонорари, осигуряват се договори на художниците и скулптурите с държавни учреждения, стимулира се откупуването на художествени произведения от държавни ведомства и т.н.
Проблемите на КНК са свързани със съществуването на частна инициатива в културната сфера, което се отразява най-много на научните работници (които все още нямат свое издателство).
Разбира се има недостиг и на средства. Това пречи на Министерството на пропагандата да вземе в свои ръце производството и разпространението н филми. С това се занимава частната фондация „Българско дело”. Тя преминава под контрола на министерството и проявите й са съобразени с държавните интереси.
Без да се ангажира с финансова издръжка, Министерството на пропагандата отговаря и за дейността на читалищата и на всички културно-просветни организации в страната.
До лятото на 1945 се внася голяма яснота във функциите на Министерството на пропагандата. То ръководи всички области на бълг. култура, без образованието. Пропагандните задачи, заради които е създадено, постепенно са преминали към НК на ОФ. По тази причина министерството е преименувано като е запазена структурата му в Министерство на информацията и на изкуствата (МИИ).
МНП е изправено пред малко по-различни проблеми отколкото МИИ. Въпросите са от кадрово естество или пък са свързани с реформирането на образованието във всичките му степени.
- министерството назначава служителите си, директорите и учителите като се съобразява в по-голяма част от случаите с препоръките на комитетите на ОФ.
- МНП е водено от желанието да не наруши моментът от програмата на ОФ, който обещава широк достъп на бълг. граждани до всички степени на образованието.
Открити са нови гимназии и са приети огромен брой студенти – но промените не стъпват на необходимите условия – материални и преподавателски.
БРП (к) се стреми да придаде на просветното дело социалистическа насока. Тя създава Съюз на работниците по просветата (СРП), оглавяван от комунист, чиито радикални искания скоро водят до конфликт с министър Чолаков.
За да се обсъдят проблемите в просветата е взето решение да се свика Висшия учебен съвет (ВУС). Той е съвещателен орган към МНП.
- неговата цел е да се занимае с измененията на стурктурата и идейната насоченост на образователната система и със съдържанието на учебните програми.
- участват служители на министерството, представители на СРП (Съюз на работниците по просветата), на СБП (Съюз на българските писатели), ОРПС (Общ работнически професионалин съюз), и делегати от всички учителски колегии в страната.
- ВУС започва работа на 28 май 1945
- за председател е избран Т. Самодумов.
- май-юни 1945 - е съставена и приета от ВУС програмата за социалистическо преустройство на образователната система, като тя е дело на професионалната организация на бълг. учители. Решенията трябва да бъдат утвърдени от министъра което и става.
- част от реформите влизат в сила още през юли 1945.
- за задължително изучаване на руски език, премахване на класическите езици, религията, етиката.
С края на ВСВ се дава началото на културно оживление в контактите с другите държави – СССР, славянските страни и Румъния. В този процес главна роля играят творческите обединения, някои обществени формации с културен и политически характер (Славянският комитет, българо-чуждестранни Дружества и т.н.).
Вследствие на смяната на правителството от есента на 1945 министър на просветата става Стоян Костурков (водач на присъединилата се към ОФ Радикална партия). Той се противопоставя на взетите от ВУС решения, което води до забавяне при въвеждането им, а самата политика на МНП е остро критикувана на заседанията на НК на ОФ през 1946.
От есента на 1945 са реформирани някои стари и са създадени нови висши учебни заведения.
- Висшето техническо училище в София е превърнато в Политехника с няколко факултета.
- открит е Пловдивският университет с два факултета
- разширени са висшите училища във Варна и Свищов.
- 1946 е създадено Висшето техническо училище в Русе.
- не достигат обаче преподавателски кадри, материалната база – помещения, апаратура, учебни помагала е ограничена. „Демократизирането" често е тълкувано като изравняване на ученика с учителя. От това страдат дисциплината и авторитетът на учителите, накърнен и от тежкото им материално положение. Учителската професия за-дълго остава непривлекателна, затова училището страда от хроничен недостиг на кадри.
Промяната на политическата обстановка води до компромис в областта на печата. Официално излизат органите на опозиционните политически партии – в. „Народно земеделско знаме” (БЗНС – Никола Петков), в. „Свободен народ” (БРСДП (о)), в. „Знаме” (Демократическа партия).
Държавното начало във всички сфери на културата е утвърдено през 1946, когато в парламента няма опозиция.
- чрез гласуваните бюджети е осигурено по-широко държавно субсидиране в областта на театралното и музикалното дело.
- със закона за кинокултурата е установен държавен монопол върху вноса и разпространението на филми (ликвидирани са частните фирми вносителки на филми).
- отпускат се средства за разширяване на кинефикацията на страната.
- възможностите за използване на киното като средство за идеологическо въздействие се увеличават.
- гласуван е закон за отпускане на средства на фондация „Българско дело” за строителството на национален киноцентър.
Поради тактиката на бойкот от страна на опозицията спрямо ХХVІ ОНС и пренасянето на политическата борба извън парламента вестниците се превръщат в основно средство за борба между силите обявили се „за” или „против” социалистическата алтернатива. Усложняването на политическата обстановка налага да се съдейства за обединението на интелигенцията около ОФ. Това става чрез КНК.
По нейна инициатива започва създаване на културни клубове за изкуство и наука в по-големите градове. Целта им е да раздвижат културния живот в съответните градове и по-малките селища около тях. Дейността им се наблюдава от КНК, но се финансират от общините. Повечето от тях имат положителна роля – развиват се театрите, поощрява се художествената самодейност, организират се местни художествени галерии. Грешка се оказва решението клубовете да обособят дейността си от тази на читалищата.
Към края на 1945 все още тече процес на доуточняване на функциите на двете културни министерства. От МНП към МИИ са прехвърлени Народната библиотека в София и музеите в страната.
В навечерието на големите политически събития от есента на 1946 референдумът за република и преди изборите за ВНС радито се използва само от ОФ силите. По това време техническата му база е подобрена, а програмата му удължена (20 часа). Самостоятелни предавания осъществяват Радио Варна и Радио Ст. Загора.
В новото правителство на Г. Димитров начело на МНП е поставен д-р М. Нейчев.
- предприети са мерки за нормализиране на учебния процес, който е силно разстроен заради безразборното откриване на гимназии, липсата на учители и др.
- прекратява се откриването на гимназии и се закриват новите средни училища, които нямат условия за развитие.
- обсъжда се въпроса за частните училища. Тези в които учат български граждани от друга народност (еврейска, арменска, турска), се търсят възможности да бъдат включени в българската образователна система.
- спрямо чуждите колежи – френски, американски, австрийски, италиански (общо 11) се засилват контролните функции на МНП.
- юни 1947 ВНС гласува по предложение на МНП първия Закон за висшето образование. Той урежда положението на висшите учебни заведения, внася унификация в учебния процес и изменя структурата и програмите. Предвижда откриването на катедри по научна философия във всички факултети, а в Историко-филологическия се въвежда изучаването на диалектически и исторически материализъм.
- регламентира социалистическото преустройство на тази степен. Въведени са единни правила за висшите училища, а научната дейност и преподаването трябва да се основават на марксизма-ленинизма, плановостта и връзката с практиката. Университетската автономия е ликвидирана.
БАН
В края на октомври 1944 Българската академия на науките (БАН) възобновява своята дейност. ОФ власт се опитва да й наложи чистка, но Управителният съвет и председателят акад. Димитър Михалчев предприемат само ограничени действия. Проявеният стремеж за отстояване на академичната автономия дразни БРП (к) и тя засипва БАН с обвинения във фашизъм, великобългарски шовинизъм и реакционност. Тогава е направен опит да се овладее Академията „отвътре": чрез натиск за приемане на нови членове-комунисти (Тодор Павлов, Васил Коларов) и съветски учени. Те трябва да „подпомогнат" преустройството на БАН на марксистки релси, но наред с тях са приети и редица изтъкнати учени.
В края на 1945 БАН се опитва да се съобрази с изискванията на БРП (к), като при това запази своята автономия. Разработен е план за реорганизация на научната дейност на колективна и планова основа. БРП (к) обаче не е доволна, защото преустройството не е под нейно ръководство и от средата на 1946 натискът срещу БАН се засилва.
На 31 януари 1947 е приет Закон за БАН, с който Академията е поставена под държавен контрол, а работата й се основава изцяло на диалектическия материализъм. Според него академията е „най-висш научен институт в страната, който има самостоятелен организационен, творчески и административен живот и се намира под ведомството на Министерски съвет”. Определена е структурата на БАН – основни академични звена стават институтите. Преустройството на БАН се активизира от март 1947, когато за неин председател е избран комунистът Тодор Павлов.
Политическата изолация на опозицията през лятото на 1947 създава условия за по-голямата намеса на държавата във всички сфери на културата. По време на работата върху проекта за конституция се обсъжда и въпроса за държавните ограни в областа на културата. Подготвя се проек за известна реорганизация на МИИ, но впоследствие службите на министерството са ликвидирани, а на тяхно място е създаден Комитет за наука, изкуство и култура.
До към края на 1947 ръководството на БРП (к) предпочита да успокоява творческите среди със заявления, че социалистическият реализъм и марксистката методология няма да бъдат налагани „отгоре". Акцентът се поставя върху изграждането на истински демократична национална култура. Заслугата за провеждането на тази линия принадлежи на Г. Димитров и Ал. Обретенов. Тя обаче среща сериозни възражения от редица членове на партийното ръководство, които в новите условия през 1948 вземат връх и започват безкомпромисно налагане на комунистическата идеология.