Лекции по История

15. Външна политика на Русия през втората половина на 19 век.

След края на Кримската война, изграденият от англо-австро-френски блок – така наречената Кримска система, е насочен към запазване на политическата изолация на Русия и нейната военно стратегическа слабост. Русия не губи положението си на велика държава. По силата на своето поражение тя губи правото си на решаващ глас в международните въпроси, лишена е от възможността да оказва ефективна подкрепа на балканските народи. Във връзка с това главна задача на руската дипломация става борбата за отмяна на този член и за засилване на народния авторитет на Русия.На западното направление Русия се стреми да ликвидира външно политическата си изолация. Огромно значение придобива средно-азиатското направление. Руското правителство начертава и реализира програма за присъединяване на средна Азия.Във връзка със засилването на национално-освободителните движения на балканите отново придобива особено звучене Източният въпрос. Народите на балканския полуостров разгръщат борба за освобождение от Османски иго и създаване на независими национални държави.По силата на Айгунския и Пекинския договор с Китай към Русия е присъединена територията по р. Амур. С подкрепата на правителството руските колонисти започват бързо да усвояват тези благодатна земи.Започва развитието на търговски дипломатически отношения с Япония. Подписан е договор за постоянен мир и дружба през 1855. О-в Сахалин, който принадлежи на Русия, е обявен за съвместно владение.
Русия води доброжелателна политика по отношение на САЩ. За разлика от Англия тя застава на страната на севера в борбата му с робовладелския юг. И по нататък тя непрекъснато подкрепя САЩ в международните дела.Липсата на военен флот и на бази в Черно море прави Русия уязвима при нападение от юг, което не й позволява да вземе активна позиция при решаване на международните проблеми.Борбата е възглавена от министъра на външните работи Горчаков.Променяйки традиционния си курс за търсене на опора в германските държави, първоначално Русия се опитва да се ориентира към Франция. През 1859 е сключен Руско-френски съюз, който не довежда до желания от Русия резултат. Това е причина за новото сближаване с Прусия и Австрия. Русия започва да подкрепя Прусия в стремежа й да обедини всички германски земи под своето върховенство, а по време на франко-пруската война се придържа към неутралитет.
Горчаков уведомява великите държави и Турция, че Русия не се смята обвързана със задължението да не поддържа военен флот в Черно море. От благодарност за неутралитета Прусия я подкрепя. Англия и Австрия осъждат едностранното решение на Руското правителство, разгромена Франция няма възможност да протестира.Русия се възвръща правото да има военен флот, военно морски бази и укрепление по черноморското крайбрежие. Разширява се и външната търговия през проливите. През 70те години на 19 век в Европа настъпват значителни промени. Франция е твърде слаба след франко-пруската война. В центъра на европейския континент се създава нова държава, силна в икономическо и военно отношение – Германската империя. От самото начало на съществуването си – води агресивна външна политика. Между Германия, Франция и Великобритания възниква комплекс от противоречия. Австро-Унгария активира своята външна политика на Балканите.Русия започва да търси пътища за сближаване с централно европейските страни. В стремежа си окончателно да изолира Франция Германия тръгва към съюз с Русия. През 1872 в Берлин се състои среща на императорите и министрите на външните работи на Русия, Германия и Австро-Унгария. През 1873 е подписан договор между Русия, Германия и Австро-Унгария- съюз на тримата императори. Тримата монарси си обещават да изглаждат отношенията помежду си посредством политически консултации, а при заплаха от нападение, на която и да е от страните на съюза-да се договоря за съвместни действияГермания се готви повторно да разгроми Франция. Въпреки съюза си с Германия Русия застава на страната Франция. Великобритания активно я подкрепя. Германия е принудена да отстъпи. Франция е спасена от разгром, но в руско-германските отношения нараства отчуждението и недоверието. Руската дипломация все повече възприема мисълта, че е необходимо да намери др партньори. Постепенно започва да се очертава възможността за руско-френски сближаване.През първата половина на 19 век, проявявайки известен интерес към граничещия с нея Средноазиатски район, Русия се опитва да установи икономически връзки с него, да изучи възможностите за завоюването му и последващото му усвояване. Но тя не предприема никакви решителни външнополитически действия. През втората половина на 19 век ситуацията коренно се променя поради стремежа на Великобритания да проникне в тези райони. Съперничеството с Англия се превръща в основна причина на активизиране на руската външна политика в средния Изток. В края на 50те години на 19 век Русия предприема практически стъпки за проникване в средна Азия.През 1863 на заседание на специалния комитет е взето решения за започване на активни военни действия. Първият сблъсък е с Кокандското ханство. През 1864 войските предприемат първият поход към Ташкент, което се раздира от вътрешни противоречия. Възползвайки се от това през юни 1865 Русия превзема без кръвопролития Ташкент. През 1866 градът е присъединен към Русия, а на следващата година върху завладените територии е създадено Туркестанското генералгубернаторство.През 1867-1868 Руските войски водят ожесточена борба с Бухарския емир. В резултат от успешните военни действия руската армия печели редица победи над Бухарския емир. Между Русия и Бухара е подписан мирен договор. Емиратът не губи суверенитетът си, но попада във васална зависимост на Русия.След Хивинския поход от 1873 Хивинското ханство се отказва от земите си. Едновременно с това са присъединени земи, населени с туртменски племена и с някои други народи. Процесът на завладяване на средна Азия завършва през 1875 с доброволна присъединяване на Марва към Русия. Намирайки се в състава на Русия, средно азиатските народи не губят своите национални, културни и религиозни черти. Точно обратното, от момента на присъединяването им започва процес на консолидация и на създаване на съвременните средно азиатски нации.През 1875 избухва въстание в Босна и Херцеговина. В подкрепа на въстанието се включват чети от Черна Гора и Сърбия. Скоро то е последвано от въстание в България. През лятото на 1876 Сърбия и Черна Гора обявяват война на султана. Но силите са неравни. Турската армия жестоко потушава съпротивата на славяните. Без помощта на великите сили и преди всичко на Русия борбата на тези народи е обречена на поражение. През първия етап от кризата руското правителство се опитва да съгласува действията си със западно европейските държави. Активна дейност разгръщат руските славянски комитети в Петербург, Москва и някои др градове. През 1876 руското правителство отправя искане до султана да прекрати изтреблението на славянските народи и да сключи мир със Сърбия. Но турската армия продължава активните си действия. През април 1877 Русия обявява война на Османската империя. Започва вторият етап на Източната криза.Царското правителство се стреми да избегне войната, тъй като не е подготвено за нея. Военните реформи, започнали през 60те години не са завършени. Военните действия се разгръщат на два фронта – Балканския и Закавказия. През май 1877 руските войски навлизат в територията на Румъния и форсират р. Дунав. Подкрепят ги българските опълченци редовни румъснки части. Основни части от руската армия обсажда Плевен. След като завладява Търново, генерал Гурко получава заповед да премине Балкана и да влезе в южна България.Тъй като главните сили на руската армия за дълго се задържат край Плевен русите са принудени да се оттеглят в Шипченския проход. През януари руските 1878 руските войски превземат Адрианопол и наближават подстъпите към Константинопол.През ноември 1878 руските войски с щурм превземат турската крепост Карс. Военното поражение на Турция става очевидно.През февруари 1878 в Сан Стефано е подписан предварителен мирен договор. Основното му значение се състой в осигуряване на суверенитета на Балканските народи и укрепване влиянието на Русия в близкия Изток.Русия си връща южна Бесарабия, изгубена след Кримската война, придобива нови опорни пунктове в Кавказ. Тези крепости имат важно значение за по-нататъшния натиск върху Турция за Закавказието. Третият етап на Източната криза на 70те годините е предизвикан от изострянето на обстановката в Европа. Западните държави не искат да се примирят със засилването на руските позиции на Балканите и в Кавказ. Те отказват да признаят условията на Сан Стефанския мирен договор. През юни 1878 в Берлин се открива конгрес, в които участват Русия,Турция, Англия, Франция, Германия и Австро-Унгария. Русия се оказва в пълна изолация. Целта на европейските държави е да подкопаят руското влияние на балканите и да омаловажат резултатите от военните победи на Русия. През юли на Берлинския конгрес е подписан трактат. България е разделена на 2 части. Потвърдена е независимостта на Сърбия, Черна Гора и Румъния, но териториите им са значително намалени. Австро-Унгария окупира Босна и Херцеговина. За подкрепата, който оказва на Турция, Англия получава о-в Кипър. Започва разделянето на османската империя.През последната четвърт на 19 век напрежението в Европа нараства в резултат от задълбочаването на противоречията между великите държави. Тяхното противоборство определя обстановката в света, като засяга интересите и на други държави. Краят на 19 и началото на 20 век е ознаменуван от два враждуващи блока.Първият блок започва да се формира в края на 70те години. През 1879 Германия и Австро-Унгария сключват таен съюз, насочен срещу Русия и Франция. През 1882 към него се присъединява и Италия и така се създава тройният съюз. Този съюз провежда агресивна политика на Балканите, в близкия и средния Изток. Австро-Унгария се готви да завладее Сърбия. Германия засилва влиянието си в Турция и Ирак.Недоверието в руско-германските отношения нараства. Германия се готви за война срещу Русия и Франция. Русия започва активно сближаване с Франция. Франция се бои от засилването на Германия в Европа и е заинтересована от сближаване с Русия. Оформя се руско-френския съюз.С образуването на двата противостоящи съюза – тройният и руско-френският започва нов етап в историята на международните отношения, свързан със задълбочаване на противоречията в Европа и с ожесточена борба между великите сили за по-нататъшно разделяне на света на свери на влияние.