Лекции по История

14. Отмяна на крепостното право. Демократични реформи през 60-те и 70-те години на 19 в.

Към средата на 19в аграрният въпрос се превръща в най-острия социалнополитически проблем в Русия. От вс европейски д-ви само е нея все още продължава да същест крепостното право , което задържа икон и социалнополит й развитие. Запазването на крепостното право се обуславя от особеностите на руското самодържавие , което от момента на образуването на руската д-ва се опира на дворянството и по тази причина е принудено да се съобразява с неговите интереси. Мн държавни и обществени дейци , разбират че крепостното право е позор за Русия и я нарежда сред изостаналите д-ви. Сред руската общественост постоянно се обсъжда проблемът за освобождаването на селяните. Опитите на правителството да смекчи крепостното право , да даде на помешчиците положителен пример за управляване на селяните , да регламентира техните взаимоотн-я се оказват слабоефективни поради съпротивата на привържениците на крепостното право. Крепостното право е и пречка за индустриалната модернизация на страната , тъй като затруднява създ на пазар на свободната работна сила , натрупването на капитали , които да бъдат вложени в производството , повишаването на покупателната способност на насел-то и развитието на търговията.Необходимостта от ликвидиране на крепостното право се обуславя и от факта,че селяните открито протестират с/у него. В средата на 19в недоволството на селяните от положението им намира израз в разл форми : отказ да отработват баршчина и да плащат оброк , масови бягства , палежи на именията на помешчиците и т.н. Поражението в Кримската война се превръща в особено важна полит предпоставка за отмяна на крепостн право , тъй като показва изостаналостта на страната. След 1856г сред общественото мнение се утвърждава окончателно разбирането за икон и полит необходимост от отмяна на крепост право. В подкрепа на тази идея открито се обявяват не само радикалите и либералите , но и консервативните дейци.Отмяната на крепост право е обусловена от полит , икон , социални и нравствени предпоставки. Големият син на Николай І заема руския престол на 19февр 1855г. Той е добре подготвен да стане 1 от инициаторите за освобождаването на селяните. Затова в историята той остава като цар “Освободител”. Александър ІІ наследява д-вата в не добро състояние. Зачестяват селските вълнения. Активизират дейността си радикалите и това принуждава АлІІ да се замисли в/у насоките на св вътрешна политика. За пръв път новият император заявява за необходимостта от освобождаване на селяните през 1856г в реч пред представителите на московското дворянство. Първоначално проектите за освобожд на селяните се разработват от Таен комитет , създаден през 1857г. Ал ІІ възлага на Владимир Иванович Назимов да се обърне към императора от името на лифландските дворяни с молба за създ на комисия,която да разработи проект за реформата. В отговор на обръщението на 29ноем 1857г е изд указ за създ на губернски комитети “ по подобряване бита на помешчическите селяни.
През февр 1858г Тайният комитет е преобразуван в Главен комитет по селския въпрос. Селяните са отстранени от обсъждането на проекта за реформата , тъй като в губернските комитети участват само дворяни. През март 1859г към Главния комитет са учредени комисии,които трябва да събират вс проекти,разработени от губернските комитети. На 17февр 1861г проектът за реформата е утвърден от Държавния съвет. На 19февр той е подписан от АлІІ.Отмяната на крепостното право е известена с Манифест.Практическите условия за освобождаването са определени със 17акта- “Положения” за селяните , освободени от крепостна зависимост. Манифестът и Положенията засягат 3 въпроса – личното освобождаване на селяните ; предоставянето на земя(надели) и сделката по откупа. Манифестът предоставя на селяните лична свобода и граждански права. Селянинът може да притежава движимо и недвижимо имущество , да скл сделки , да постъпва на работа , в учебни заведения и т.н. Положенията регламентират даването на земя на селяните. Размерите на наделите зависят от плодородността на почвата. Получавайки земя селяните са длъжни да заплатят за нея. Изплащането на земята от селяните на помешчиците се проточва в течение на 20г.
Съвременниците наричат реформата от 1861г Велика. Тя донася свобода на повече от 30млн крепостни селяни , разчиства пътя за развитието на буржоазните отн-я , за икон модернизация на страната. Продължение на отмяната на крепостното право в Русия са земската , градската , съдебната , военната и др реформи. През 1864г е извършена земска реформа. В губерниите и уездите са създ земски учреждения ( земства). Те са лишени от полит финкции. Сферата на дейността им е ограничена до решаване на стоп въпроси от местно значение.
Следващата стъпка е извършването на градската реформа. Градското положение от 1870г създава в градовете общосъсловни органи-градските думи. Те се заним с въпросите на благоустройството на градовете, развитие на просветата и осиг на медицинско обслужване. “Новият съдебен устав от 1864г въвежда в Русия нова с-ма на съдопроизводство. Сп него съдиите са несменяеми. През 60-те години започва превъоръжаване на армията.Особено значение има развитието на военния параходен флот. Създават се военни гимназии. Наред с държавните възникват и земски , църковно-енорийски , неделни и частни училища.