Лекции по История

14. Основни насоки на стопанската политика (1944 - 1947)

Основни насоки на стопанската политика (1944 - 1947)
ОФ правителството насочва политиката си към:
- политическо укрепване на новата власт
- възстановяване на народното стопанство
- излизане на България от международната изолация.
Основните стопански насоки след Втората световна война е съобразно обстановката, която се е формирала в България - държавата е в стопанска криза:
- има недостиг на суровини и енергия
- предриятията не работят на пълна мощност
- липсват редица хранителни продукти и стоки от първа необходимост
- цените и инфлацията нарастват
- държавните финанси също са в криза.
- спекула и черна борса
- огромен дефицит в държавния бюджет
- преди да се е подписало примирието държавата е подложена на големи финансови разходи.
Главната задача е да се възстанови икономиката и да се ускори стопанското развитие с усилията на всички производителни слоеве.
Стопанските министерства имат титуляри от некомунистическите партии, а комунисти оглавяват само дирекции и отдели. Действията, които се предприемат са подложени на сериозна критика, а обвиненията на опозициита са насочени към плахите действия, към неизпълнените обещания неуважението към частната собственост.
Според управляващите стопанската политика е толкова важна, че тя диктува и останалата държавна политика и възстановяване на народното стопанство ще спомогне за стабилизиране на новата власт.
През 1944 и „Звено” и БЗНС смятат че от първостепенно значение е стопанският въпрос, а не политическият. Не случайно и към БЗНС се учредява Стопански съвет с 10 секции, начело с К. Кожухаров имащ за цел да проучва стопанските въпроси.
На 17 септември 1944 - изготвя се първата програма на правителството на ОФ, в която на първо място стоят финансите и стопанската политика. Правителството обещава пълна подкрепа на частния сектор - предвижда запазване на старата система на икономически отношения, но и реформирането й за активизиране на стопанската дейност и за по-голяма социална справедливост. В началото БРП (к) не издига радикални лозунги, като се съобразява с икономическите реалности и с необходимостта да се запази единството на ОФ. Тя се „самоограничава" и декларира подкрепа за хармоничното съчетаване на държавния, кооперативния и частния сектор.
Трябва да се предприемат следните стъпки:
1 - премахване на стопанското и социално вредното посредничество
2 - премахване на частните стопански монополи и привилегии - това, което не може да се премахне да стане държавно. След тази промяна се получава, че държавата поема монопола върху тютюна, зърнените храни (+ други земеделски произведения), петрола, вносното желязо, химикалите, застрахователно дело, внос на монополни стоки от чужбина.
3 - обществен контрол над вноса/износа
4 - премахване на паразитната индустрия
5 - контрол над индустрията
6 - планово свързване с банково-кредитиращите институции.
В останалите раздели на програмата отново личат радикална насоченост и подкрепа на коооперативното дело:
- контрол върху печалбите на капитала,
- определя се максималните разходи,
- въвеждане на прогресивно подоходен данък,
- данък върху богатствата и големите имущества,
- конфискация върху незаконно придобитите богатства по време на войната
- защита на работниците от експлоатацията от работодателите.
С тази първа програма не се цели цялостно премахване на капитала, но се иска първоначалното им ограничаване да започне. Една от положителните страни е популяризиране на някои от основните социални искания на масите. Все още рационалното използване на частната инициатива е налице. Гарантира се института на собствеността, но не се признава безусловно частната собственост, слагат се уточняващи и ограничаващи думички – „законна частна собственост”, „трудова частна собственост”. Уточнява се, че частната собственост при ОФ не се премахва, а само се ограничава в полза на държавата и общото благо.
През ноември 1944 се създава Стопанската комисия при НК на ОФ:
- цели да се обхванат всички области на стопанството, които са разпределени в 13 сектора.
- така се поставя началото на намесата на политическите органи в държавния апарат.
Намесва се и комунистическата партия, след като се създават стопански отдели към ЦК на БРП(к) – завежда го П. Кунин и стопански отдели към местните комитети на БРП(к). Така се получава, че решенията взети от държавата и от партийните органи имат задължителен характер.
С наредбата-закон от 10 май 1945 се създава Върховния стопански съвет оглавен от Д. Терпешев, който трябва да планира, съгласува и надзирава стопанската дейност на държавните стопански ведомства на отделните клонове и дейността на частните и обществени предприятия и организации.
Създадената Върховна стопанска камара има за цел да обсъжда всички законопроекти преди да бъдат внесени в МС, но препоръките й нямат задължителен характер.
С течение на времето при подготовката на изборите от 26 август, насрочени в последсвие за 18 ноември 1845, се предлагат различни платформи за стопанско развитие.
ОФ предлага:
- електрификация и индустриализация на страната,
- държавен контрол над всички предприятия,
- подчинение на националния транспорт,
- обезпечаване на телефонните връзки и съобщения,
- планово начало в стопанското строителство,
- държавен монопол на вноса и износа.
- всичко това е изложено в 27 програмни положения.
Опозицията в този период не остава по-назад да изложи исканията си, но тя няма по-различни цели от тези на ОФ, поради простата причина, че тя е създадена от редовете на ОФ и все още няма свои формулирани искания. Различното, което се поставя в предизборната си програма изразена в 8 постановления е:
- запазване на частната собственост,
- освобождаване на коооперирането от държавен контрол и надзор,
- организиране на външната търговия на корпоративни начала.
Частната собственост се признава, само ако е „законна" или „трудова". В началото на 1945 Г. Димитров стеснява кръга на стопанските дейци, които властта подкрепя срещу „саботажниците и паразитните елементи", и ги определя като патриотични търговци и индустриалци". Обявено е, че кооперативната и държавната инициатива ще се насърчават всестранно, докато частният сектор ще бъде регламен-тиран. Натискът върху него се осъществява чрез държавно регулиране, регламентиране на печалбите, нормиране на цените, работнически контрол в предприятията и чрез данъчната политика - прогресивното облагане на доходите, и закона от 1947 за еднократен данък върху имуществата.
Държавният сектор се разширява чрез конфискацията на имуществото на осъдените от „Народния съд" и с приетия през март 1946 закон за конфискуване на имуществата, придобити чрез спекула и по незаконен начин след януари 1935. Между 1945 и 1947 е установен държавен монопол върху производството и търговията с розово масло, тютюн и спирт, както и в застрахователното дело.
През 1946 Върховният стопански съвет създава едногодишен стопански план, в който са залегнали:
- разширяване на промишлеността,
- обновяване на транспорта,
- развитие на електрификацията и водното стопанство
- изграждане на нови индустриални предприятия.
Нищо от този план не се изпълнява, защото всичко това се явява непосилна задача за българската икономика.
Учредени са две нови стопански министерства:
- Министерство на електрификацията, водите и природните богатства (Тр. Костов)
- Министерство на индустрията и занаятите.
- Министерството на търговията и промишлеността е преустроено в Министерство на търговията и продоволствието.
Трудностите за снабдяване на населението със стоки от първа необходимост продължава заради недостиг и лошо разпределение. Ситуацията е такава, че никой не предприема нищо докато не се даде заповед отгоре и тази порочна практика обхваща много сектори.
Третото правителство на ОФ начело с Г. Димитров, изготвя програмна декларация на 28 ноември 1946. В нея залягат следните принципи:
- бърза индустриализация
- всестранна подкрепа на земеделието и скотовъдството
- модернизация на занаятите
- разширение вътрешната и външната търговия
- двугодишен план за развитие на стопанството.
Твърде много се залага на държавния сектор, има грубо вмешателство, централизирано планиране и ръководство на народното стопанство.
На 1 април 1947 е изготвен двугодишният народно стопански план.
- Иван Харизанов, председател на Върховната стопанска камара се обявява против централизиронето планиране на иконимиката.
- акцентът е върху индустриализацията
- предвижда се ново строителство на 53 индустриални обекта, от които 17 са големи предприятия на тежката промишленост.
- планът изключва частния сектор от индустриализацията, но частниите промишлени предприятия са длъжни да изпълняват определения им производствен план.
- обяснението за стесненото място на този сектор е, че е трудно щ се разграничат „вредителите" от „патриотите" сред индустриалците.
- БРП (к) предлага толкова напрегната програма и поради липсата на чужда валута за внос на промишлени изделия.
- предвиждат се по-високи темпове за нарастване на продукцията в индустрията, енергетиката и добивните отрасли в сравнение със селското стопанство и производството на средства за потребление.
- това не е съобразено с възможностите на страната и изпълнението на плана за общото промишлено производство е 96,3%.
- не е изпълнен планът и за селското стопанство.
- все пак напредъка през 1947 надхвърля равнището от 1939, но под това равнище остават най-важните отрасли на страната.
Най-големият проблем остава прехраната на населението - нито централизираното планиране, нито правителства на ОФ – две на К. Георгиев, две на Г. Димитров, нито множеството постановления и решения помагат.
- съществува действаща система на задължителни доставки, която съсипва селяните,
- въвеждат се строги норми за консумацията на хляб и други храни.
- 1947 се приема наредба за общ харман на дворовете, събиране на храните.
На II Конгрес на партията вече се чертае път за социализацията на България, задължително стопанско планиране, закрила на държавния сектор, кооопериране, контрол. Изпълнението на тази грандиозна програма е невъзможно, но все пак с пропагандна цел се публикуват положителни резултати.
На 29 декември 1948 се приема закона за петгодишен държавен народно стопански план, който се явява основния ход в икономическата политика. Действията, които се предприемат за засилване държавния сектор в икономиката са мерките за ограничаване и ликвидиране на частната собственост, а национализацията е основният начин.
Държавното регулуране и контрол засягат най-вече частниците и съществува закон за гражданската мобилизация – има точно определено количество производство, всичко е поставено в рамки.
Централизираното снабдяване става чрез дирекцията „Хранизнос” и под държавен контрол са цените и заплащането на работниците.
Паралелно с държавния контрол има и такъв на обществено ниво – стопанските отдели, стопанските комисии, местните комитети на ОФ.
Високото данъчно облагане също е начин:
- данък върху военновременните печалби
- данък общ доход, който от 12 февруари 1946 варива за търговските и промишлени предприятия между 15-68%
- данък върху оборота
- еднократен данък върху имуществото.
Конфискациите започват след 9 септ.
- засягат германските имущества
- след Потсдам е решено герм. имущества от Б-я да се предадат на СССР като компенсации и започват да се създават съвместни съветско-български дружества – напр. ГОРУБСО
- Законът за Народния съд е следващата стъпка за ликвидиране на частната собственост.
- има цялостна и частна конфискация
- 8 март 1946 - създава се закон за конфискацията на имущества придобити по незаконен начин
- Законът за трудовата поземлена собственост (известен повече закон за аграрната реформа) – тези, които имат над 200/300 дка земя се изземва и става държавна. Този закон не се създава с цел цялостно унищожаване на частната собственост, защото на практика след прилагането му се включват само 4% земи в държавния сектор.
- други начини за национализация и унищожаване на частната собственост са въвеждане на държавен монопол, изкупуване акциите на българските и чуждестранните акционери и инвеститори.
Частичното унищожаване на частната собственост през 1944-47 и поощряването на кооперирането води до промени в страната и обществения сектор се увеличава.
Национлизацията
Национализацията се извършва по различен начин – чрез контрол, чрез облагане с данъци, изкупуване.
С промяната в съветската политика към Източна Европа и създаването на Коминформбюро през есента на 1947, БРП (к) открито поставя въпроса за социалистическата алтернатива, позната от Сталиновия модел от 30-те години. Важно условие за нея е национализацията, осъществена през декември 1947. Тя е подготвена при строга секретност. В приетата в началото на декември нова конституция е предвидена правна възможност за подобен акт.
- създават се 20 държавно-индустриални обединения (ДИО)- всички техни директори се назначават предварително още на 23 декември и завзимането на предшриятията започва в 11 часа.
23 декември 1947 - са национализирани 6100 индустриални и минни предприятия. Предвижда се на собствениците да се изплати обезщетение но това не е изпълнено. Национализацията засяга чуждестранните предприятия и ликвидира основ-ната част от западните инвестиции в България - най-вече италиански, френски, белгийски, английски, швейцарски. Одържавената чуждестранна собственост не с изплатена и стойността й се прибавя към общата сума на българския външен дълг.
- 26 декември - следва национализация на банките и така на бълграска територия има само две банки – БНБ и Българска инвестиционна банка.
Национализацията на промишлеността и банките е извършена в доста подходящ момент – мирният договор е ратифициран, политическата опозиция е рагромена, всички са за социално развитие, новата конституция е приета.
В навечерието на национализацията през декември 1947 държавния сектор обхваща 6,1% от промишлените предприятия. В края на 1947 г. са национализирани 6100 индустриални предприятия и делът на държавните и кооперативни предприятия достига 91,7%.
До 1948 е ликвидиран частният сектор и във вътрешната и външната търговия. Изтласква се частния капитал от вътрешната търговия - става чрез държавните и кооперативните предприятия. Външната търговия също се променя чрез създаване на нови предприятия.
Икономиката е преустроена радикално, като целият производствен и финансов потенциал се съсредоточава в ръцете на държавата.
Новите условия позволяват на БРП (к) да приложи на практика идеите си за стопанско развитие, като например поставянето му на планови основи.
Търговия
Важен момент в стопанския живот е преориентацията на българската външна търговия. След войната българската икономика, разчитаща на вносни суровини и машини, е в критично състояние. Страната губи основния си търговски партньор - Германия. Западните държави отказват възстановяване на търговските контакти, като поставят условието българската страна да изплати довоенните задължения на България и национализираната тяхна собственост.
Така и обективните икономически условия карат българското правителство да се обърне към СССР.
- първата търговска спогодба с него е от март 1945 и води до бърза преориентация на българския стокообмен.
- съветските доставки съживяват стопанството
- за търговията със СССР не е нужна валута, а и там се изнасят продукти, които трудно се пласират на западния пазар.
- стопанското обвързване със СССР е сигурна гаранция за оставането на БРП (к) на власт и създава условия за радикални преобразования по съветски образец.
- нежеланието на западните държави да възстановят търговските връзки с България прави страните от Източна Европа и СССР основни български партньори - до 1947 България подписва търговски спогодби с тях и още през 1946 участието им в българския стокообмен надминава 80%.
- лятото на 1947 - под съветски натиск България се отказва от участие в плана Маршал за възстановяване на европейското стопанство. Това ускорява преориентацията и на външната търговия.
Индустрия
Особено място в икономическата политика се отделя на индустрията. По промишлено производство на глава от населението, брой на заетите в индустрията, дял на промишлеността в националния доход България е изостанала от 10 до 30 пъти в сравнение с напредналите европейски страни.
Страната е във фаза на „начеваща индустриализация", характерна за западноевропейската промишленост от 70-80-те години на 19 век.
След 9 септември всички политически среди признават значението на индустрията, обявяват се против промишления протекционизъм, който създава „паразитна индустрия", и са за запазване на отрасловата структура на промишлеността (производство на предмети за широко потребление) и на дребната собственост.
Спорове се водят за характера, насоките, начините и темпа на промишленото развитие, както и за мястото на частния сектор в него. БРП (к) още през 1945 се обявява за политиката на бърз стимулиран индустриален растеж, включително и в тежката промишленост, с акцент върху едрото държавно производство.
Развитието на промишлеността според марксизма-ленинизма, е средство за укрепване на властта, но е и главно условие за икономически напредък и политическа самостоятелност.
До края на 1948 обаче БРП (к) се съобразява със състоянието на икономиката и със съюзниците си. Затова тя декларира равнопоставеност на тежката и леката промишленост и участие на частния сектор в индустриализацията. Останалите партии от ОФ и опозицията признават необходимостта от индустриализация, но искат да я обвържат хармонично със селското стопанство и с външния пазар. Критиките към предлаганото от БРП (к) индустриално развитие се свеждат по-скоро до начините на осъществяването му: че то е ускорено, несъобразено с възможностите на страната и е за сметка на селското стопанство.
Селско стопанство
Българското селско стопанство на свой ред е едно от най-изостаналите в Европа.
- то е с нисък процент на стоковост;
- почти не познава селскостопанската техника;
- поливното земеделие обхваща около 0,8% от обработваемата площ;
- почти не се използват и изкуствени торове.
- преобладават дребните собственици, притежаващи 20-40 дка,
- земята непрекъснато се раздробява
- расте аграрната пренаселеност и скритата безработица.
Опит за промяна на съществуващото положение е Законът за трудовата поземлена собственост от пролетта на 1946 (аграрна реформа).
- отнема се притежаваната земя над 200 дка (за плодородната Добруджа границата е 300 дка)
- част от нея се раздава на безимотните и малоимотните селяни при изгодни за тях условия,
- от друга част се създават държавни земеделски стопанства (ДЗС), които трябва да докажат предимствата на правителствената политика.
- от 3 600 собственици е отнета 564 хил. дка земя, т. е. 1,2% от общото количество обработваема земя, а са оземлени близо 129 хил. безимотни или малоимотни.
- реформата увеличава частния сектор, но не води до сериозни промени в земеползването.
- премахва се почти изцяло едрото частно земевладение, но само отчасти се задоволява гладът за земя.
- земеделието продължава да е разпокъсано, дребно и ниско продуктивно.
За преустройството на селското стопанство особено се разчита на кооперирането, което в България има традиции и до 9 септември, но след като ОФ идва на власт създаването на нови кооперативни земеделски стопанства се стимулира целенасочено.
Този процес продължава интензивно до края на 1945, когато са изградени 380 ТКЗС. През 1946 той се забавя и през октомври те са 444, обхващат 3,6% от обработваемата земя.
В края на 1947 вече има 580-590 ТКЗС, но те са с малки размери и обединяват предимно бедни и малоимотни селяни, членове и симпатизанти на БРП (к).
Темповете на коопериране са скромни - за над три години ТКЗС обхващат по-малко от 4% от обработваемата земя.
ТКЗС (Трудовокооперативни земеделски стопанства)
Селското стопанство продължава да е основният отрасъл в икономиката и не случайно то осигурява 56 % от националния доход на страната. Характерна негова черта е дребностоковата му същност. Друга особеност е наличието на кооперативни традиции в българското село и кооперативното обработване на земята.
Управляващите смятат, че както колхозите в СССР, така трябва да се засили и кооперирането в Б-я. Предлага се да се оземлят всички селяни, да се осигури един минимум от земя за дребния селски стопанин.
Има няколко начина да се преодолеят проблемите в селското стопанство:
- общински земи, които да се дават под наем на населението;
- различни фондове земи;
- горски земи годни за обработване;
- земи, получени чрез мелиорация;
- църковни и манастирски земи давани под наем;
- земи, отдавани под наем от частни стопани, имащи над 200 дка в интензивни зърнени райони, над 300 дка – в останалите райони; -
- земи на заможни хора, които не ги обработват, а ги дават под наем.
Селяните биват въвлечени в кооперирането чрез наредбата-закон за ТКЗС – 13 април одобрена и влязла в сила на 25 април 1945. Наредбата прави доста пояснения за същността и органозационната структура. ТКЗС стават основна форма в преустройството на селското стопанство.
- ТКЗС може да се образува при наличие на не по-малко от 15 души стопани
- стопаните трябва да имат земя, която искат да обединят с тези, които желаят да се включат или да напуснат може да стане напълно доброволно.
- в ТКЗС се допускат и безимотни селяни.
Държавата има по-различна политика към тези стопанства
- освобождава ги от данъци за 3 години,
- земите им са предоставени безвъзмездно,
- провеждат се мелиоративни мероприятия,
- създава МТС (машинно-тракторни станции)
- отпуща кредити.
Запазва се частната собственост под вид на рента, която кооператорите получават според земята, която са внесли.
Рентата се ликвидира след 50-те години, когато се завършва кооперирането на селското стопанство.
Кооперирането обхваща голяма част от селата още първите месеци от въвеждането му.
Общият съюз на българските земеделски кооперации или Дирекция за кооперативно стопанисване на земята, начело с Бочо Илиев, е главният орган за кооперирането.
Характерно за първите ТКЗС е, че са малки по размери и са с малоимотни и бедни селяни и по партийна принадлежност повечето са комунисти.
Първоначално има лоша база, липса на опит, недостиг на кадри, антикооперативна кампания от страна на заможните селяни, много отрицателно се отразява и сушата след войната. Всички тези проблеми се засягат в декларацията на ЦК за стоанската политика от 28 септ. 1945.
Първата национална конференция на ТКЗС е на 1-4 февруари 1947
– постепенно, но цялосто коопериране на стопанството, като се набелязват конкретни пътища за постигането на тази тъй амбициозна цел.
Отношението на опозоцията спрямо ТКЗС е много отрицателно - най-върлите защитници на дребната и средна собственост са БЗНС – Н. Петков.
Все пак ТКЗС имат известни постижения:
- увеличение на добивите на зърнени и индустриялно-технически култури
- произвеждат се доброкачествени семена
- разширяват се обработваемите площи.
Но има и слабости и недостатъци:
- цялата им продукция е изкупувана от държавата
- не могат да продават свободно и на свои цени
- кооператорите се изтощават – труда им е нерагламентиран, не достига фураж, трябва да се предприема засилено строителство.
Със Закона за принудително закупуване на едрия земеделски инвентар от 18 февруари 1948 всички машини се предоставят на МТС, държавните земеделски стопанства (ДЗС) и ТКЗС. Така се подкрепя кооперирането и има голям внос на машини за обработване на земята. ДЗС има малък дял за обработвяне на земите.
Приемат се редица закони:
- Закон за стопанисване и използване на горите,
- Закон за отчуждаване на едрата собственост
- започва изграждане на нови стопански предприятия
- увеличават се държавните капиталовложения в индустрията.
Що се отнася до транспорта и съобщенията, те са държавни още преди 9 септ.
Коопериране на занаятчийството
Кооперирането засяга и занаятчийството.
- създават се производствени кооперации за общи доставки, продажби, кредит, обща употреба на машини и инветар.
- най-много такива кооперации се изграждат в големите градове, а в селата се изграждат производствени занаятчииски отдели към всестранните кооперации.
- от средата на 1948 кооперирането на занятчийството е точно по пътя на ликвидиране на частното занаятчийство.
Коопериране на други
Кооперирането обхваща и трудово автомобилните кооперации (ТАК) за товарен и пътнически превоз - учреден е Съюз на автомобилните кооперации.
Има коопериране на дребните търговци - изтласква се частния сектор от търговията.
Обслужването, строителството, риболова също се кооперира, значителен брой са и кредитните кооперации.
През април 1947 се учредява Централен кооперативен съюз (ЦКС), който обединява 20 кооперативни съюзи и централи в страната.
На 5 ноември 1948 - Закон за кооперациите – те вече се третират като обществено-стопански сдружения, чиято основна цел е изграждане на социализма.
До 1948 се запазват традициите на кооперативното движение - засилен демократизъм и самостоятелност на стопанствата, висок размер на рентата - до 40% от доходите за разпределение.