Лекции по История

13. Западна европа и САЩ в българската външна политика до края на 50те

Обвързването на България в Източния блок прекъсва почти изцяло връзките на страната със Запада. За това допринася и кампанията срещу България като част от общата антисъветска борба. Изолацията и влошените отношения на България със Запада са резултат не толкова от спорни въпроси и двустранни конфликти, колкото на общия дух на Студената война.
В края на 40-те години в развитието на международните отношения се разгръща нова страница – разгромът на Хитлериска Германия и нейните съюзници.С ликвидирането на причината отпада и следствието-обединението и сътрудничеството на редица държави начело със СССР,САЩ и Великобритания.
Оформя се двуполюсния модел на света.
САЩ постепенни изместват Великобритания от позициите й в Европа и света като цяло;те притежават икономическата мощ и у тях единствено е атомната бомба.
Плюсовете на СССР са авторитетът на победителя.Всяка от двете държави съзира в преимуществата на другата зaплаха за собствената си сигурност и интереси.Между двете свръхсили е Европа. В условията на безкомпромисния идеологически сблъсък средната позиция,поне отначало изглежда невъзможна.
Във Вашингтон преценката,е че изходните позиции на САЩ са благоприятни за незабавна атака.Във военно отношение тя е подкрепяна от монополът на атомното оръжие и доктрината „Труман”,в икономическо- предложената на 5 юни 1947г.от държавния секретар Джордж Маршал помощ за възстановяване на Европа, а в идеологическо – с обоснованата от Джордж Кенан линия на „твърд курс”и „сдържане” на комунистическата експанзия. Доказателство за притегателната сила на тези аргументи е тясното обвързване на Западна Европа със САЩ.Същевременно само 3-4 години след края на войната разделението на тази част от стария континент е преодоляно и там започват интерграционни процеси в икономическата,политическата и военната област,които му придават нов облик.С Дюнкерския договор за взаимна помощ между Великобритания и Франция от 4 март 1947 и с подписания година по-късно (17 март 1948) Брюкселски пакт за взаимна отбрана между тях и Белгия,Холандия и Люксембург западноевропейските държави правят първите стъпки към своята интеграция.
Все по-ясно очертаващите се контури на Западния блок стимулират ответната и донякъде забавена реакция на СССР.Създаването на Каминформбюро (септември 1947),на съвета за икономическа взаимопомощ (януари 1955) и на организацията на Вършавския договор (май 1955) бележи стъпките на икономическото,политическото и военно сплотяване на Източния блок.
Така понятията „Изток” и „Запад” придобиват изцяло политическа натовареност. В условията на блоковото противопоставяне през следващите десетилетия българската външна политика е в руслото на съветската, но плътната обвързаност и зависимост не лишават отношенията на България със западноевропейските държави и САЩ от собствена специфика.
Разривът в отношенията със САЩ
Обвързването на Б-я в Източния блок прекъсва почти изцяло връзките на страната със Запада.За това допринася и кампанията срещу България като част от общата антисъветска борба.
През 1947 Вашингтон формулира политиката на „сдържане” на комунизма и доктрината „Труман”за отпускане на финансова и военна помощ за Гърция и Турция, определени за преден пост на борбата срещу съветското влияние.
През февруари 1947 е сключен и мирния договор с Б-я, след като през 1945-1946 САЩ ефикасно използват подписването му за натиск върху Москва (за постигане на техните глобални цели) и върху българските управляващи (за налагане на западните стандарти на демокарция). След 10 февруари 1947 Вашингтон е лишен от този аргумент,но още разполага с дипломатически и най-вече икономически средства за въздействие върху България.
Сред първите е въпросът за ратификацията на мирните договори. През април 1947 в комисията за външна политика към Американския сенат се чуват все повече гласове срещу договора с Италия сключен,”когато политиката на американското правителство е била да „успокоява” Москва, докато доктрината „Труман” е променила изцяло тази политика”.
Съображенията на Дж.Маршал надделяват,а президентът Труман потвърждава ратификацията на мирните договори. След като на 15 септември 1947 ратификационните актове на СССР,САЩ и СССР са връчени според изискванията на мирният договор с България за съхранение в Москва, той влиза в сила и дейността на ССК е прекратена,но остава въпросът за признаването на българското правителство от САЩ.
САЩ разгръщат протестна акция с писма и ноти до българските власти, до ССК и до Съветското министерство на външните работи ,без обаче да стигат до крайности,подготвят възстановяване на дипломатическите отношения с България. Същността на тази политическа линия е откровено изразена от високопоставени служители в Държавния департамент. И тъй като ситуацията не подсказва подобно развитие, Вашингтон възприема друга тактика:решава да възобнови дипломатическите отношения с България и да използва възможностите на бъдещата американска легация в страната за събиране на информация в стратегически важен регион на границата между Изтока и Запада.
Американската страна не разполага с толкова време за изпълнение на плановете си. Ето защо Джон Хорнър връчва в министерство на външните работи в София нота с изразена готовност на САЩ да установят дипломатически отношения с Б-я и да разменят с нея пълномощни министри. На 1 октомври 1947 в САЩ официално обявяват, че признават българското правителство и възобновяват дипломатическите си отношения с България. До края на годината пълномощните министри Доналд Рийд Хийд и д-р Насим Меворах заемат постовете си в София и Вашингтон.
Много по-големи са възможностите на САЩ за икономическо въздействие. На 5 юни 1947 държавният секретар Дж.Маршал огласява официално намеренията на Вашингтон да окаже помощ за възстановяването на Европа,но не чрез предоставяне на обикновени кредити, а посредством чрез обща дългосрочна програма.
Политическите условия и общоевропейският характер на възстановителната програма са заложени в плана „Маршал” с оглед на американските икономически и стратегически интереси в Европа и с разчет СССР да ги оцени като неприемливи. Целта е да се засили влиянието на САЩ на Стария континент и да се изолират източноевропейските страни от СССР. Въпреки това СССР се съгласява да участва в предложената от Англия и Франция среща на външните министри на трите страни в Париж (27 юни -2 юли 1947) и прави опит да внесе промени в предварителните планове. СССР прекратява участието си в организацията по получаване на американска помощ и принуждава и останалите социалистически страни да я откажат.
Така на проведената от 12-16 юли 1947 в Париж конференция от поканените 22 страни (без Франксиска Испания) участват 16.Те създават Комитет за Европейско икономическо сътрудничество,който приема доклад за иконом. състояние на Европа и програма за нейното възстановяване.
На 3 април 1948 Х.Труман подписва закон за предоставяне на помощи по плана „Маршал”, който поставя началото на стопанската интеграция на Западна Европа, като същевременно гарантира икономическите интереси на САЩ.
В отговор през януари 1949 Съветския съюз обединява източноевропейските страни в СИВ. На американското желание с икономически средства да се ограничи комунистическот влияние в Западна Европа, съответства формулираната от Сталин задача на СИВ: ”Чрез развитието на нашето производство да изтръгнем Европа из лапите на англо-американския империализъм.”.
Отражението на разгръщащата се Студена война върху българо-американските отношения става ясно доловимо през 1949 с първите открити прояви на „шпиономанията”,обхванала двата противостоящи блока.
Първите публични обвинения са свързани с изфабрикувания съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори. Процесът е използван за широка антибългарска кампания в САЩ с обвинение, че страната не спазва чл.2 от мирния договор за граждански права и свободи. В началото на април 1949 Вашингтон и Лондон изпращат ноти в този дух до България, Унгария и Румъния, а САЩ занимават с проблема ООН в течение на 1949-1950 като успяват да дискредитират правителствата на трите комунистически страни.
Противопоставянето се задълбочава и през октомври 1949 американска легация настоява пред Държавния департамент да се наложи съвместно с останалите западни държави ембарго върху търговията с Б-я, но то остава реализирано.
В българския печат се води широка антиамериканска кампания, повод за която дават и САЩ.
Растящата враждебност между България и САЩ достига кулминацията си в началото на 1950, когато във връзка с процеса срещу Тр. Костов американският пълномощен министър Доналд Хийт е обявен за персона нон грата. В отговор на 21 февруари 1950 САЩ скъсват дипломатическите отношения с България.
Скъсването на отношенията подхранва негативните тенденции в поведението на Б-Я и САЩ. САЩ продължават да оказват натиск върху България. През ноември 1950 по американско настояване ООН приема резолюция, с която Б-я, Унгария и Румъния са обвинени в нарушаване на Хартата на ООН и на клаузите в договорите за мир относно човешките права и свободи. С тези действия САЩ, подкрепяни от Великобритания осуетяват опитите на трите страни да бъдат приети в световната организация.
Известно смекчаване на позициите настъпва в резултат на промените в съветската външна политика след смъртта на Сталин.
ФРГ – необходимия партньор
Отношението на България към Германия ,а след 1949 към ФРГ трябва да се преценява в две измерения. Доколкото германския въпрос е важна част от голямата политика на САЩ и СССР, българската дипломация не би могла да провежда самостоятелна линия извън задаваните от Москва рамки. От друга страна бълг. икономика е силно заинтересована от съживяване и активизиране на търговските връзки и това кара управляващите да проявяват прагматизъм.
През Втората световна война Б-я е основен икономически партньор на Германия, а от 1941 двете държави са съюзници в Тристранния пакт. От 8 септември 1941 бълг. страна е във война с Райха и дава своя принос за победата на антихитлериската коалиция, но поради нежеланието на западните съюзници Б-я не е призната за „съвоюваща”.Това се отразява негативно върху решаването на проблемите, произтичащи от състоянието на война с Германия.
Разгромът на нацистка Германия изправя българската страна и пред сериозния проблем за преориентиране на външната търговия. Страната е ощетена и от мирния договор с победителите от 10 февруари 1947. Към обективните трудности, с които се сблъскват тези опити се прибавя и разделянето на Германия на две държави през 1949. Така поставянето на въпроса за германския дълг към Б-я се отлага и за дълго остава без ясна формулировка и решение.
Освен проблемите предизвикани от войната, Б-я трябва да решава и тези, свързани с отношението й към събитията в Германия и ролята на държавите- победителки в следвоенната й съдба. През лятото на 1945 в Подсдам СССР, САЩ и Великобритания се споразумяват да третират Германия като „единно икономическо цяло”.
Разногласията между СССР и западните държави обаче през 1947 все още не изглеждат непреодолими и всички декларират желание да спазват решенията от Потсдам за единна Германия. От това положение се ръководи и Б-я, но е принудена да се съобразява и с ограничителните клаузи на мирния договор.Дипломатическите усилия обаче не дават резултат и българското правителство, водено от необходимостта да поднови и активизира търговските връзки с традиционния партньор като Германия на 4 октомври 1947 България сключва спогодба за плащания и стокообмен с американската и британската окупационна зона в Германия, към която през 1949 се присъединява и френската зона. Търговските връзки със западната част на Германия са възобновени и се поддържат с договаряне на ежегодни стокови листи, макар стокообменът да не е голям.
През 1948 САЩ, Великобритания и Франция обединяват своите окупационни зони в т.нар. Тризония и се договарят тя да бъде включена в прилагането на плана „Маршал”, за да противодействат на опитите на СССР за трайно установяване на съветското влияние в центъра на континента. Българската оценка на тези действия съвпада със съветската. На практика западните държави вървят към дележ на Германия и на света на два лагера. Москва се опитва да предотврати осъществяването на западните планове, като мобилизира 8-те източноевропейски страни за колективен отпор.
На 23-24 юни 1948 във Варшава техните външни министри правят първата съвместна външнополитическа стъпка на Източния блок - приемат декларация, с която осъждат разделянето на Германия и предлагат бързо сключване на мирен договор с нея, 1 година след който окупационните войски да се изтеглят.
През юни 1948 трите западни държави провеждат парична реформа в своите зони и в западните сектори на Берлин като въвеждат в обръщение нова германска марка. Това е силен удар върху иконом. и полит. интереси на СССР, чийто отговор е блокада на западен Берлин. Блокадата е вдигната през май 1949 без да постигне желаната от СССР цел – да се осуети консолидацията на западна Германия и да се спечели Берлин.
България участва в организираните от СССР колективни акции против обе-динението на западните зони в отделна държава, които обаче не предотвратяват разделянето на Германия през есента на 1949 .
На 17 октомври 1949 България, наред с останалите страни от съветския блок, установява дипломатически отношения с ГДР.
През май 1949 е приета конституция на новата федерална държава, през август се провеждат парламентарни избори а след 1 месец страната има своя първи президент- Теодор Хойс, и своя първи канцлер Конрад Аденауер. На 20.09.1949 новият кабинет поема функциите си и ФДР е вече факт, а Б-я на 17.10.1949 установява дипломатически отношения с ГДР.
В края на 50-е години бълг. министър на външните работи Минчо Нейчев обяснява в доклада си „новото фашизиране” на Западна Германия. Към нея не се отправят преки обвинения от СССР, а следователно и от Б-я.
Липсата на дипломатически отношения между Б-я и ФРГ затруднява, но не прекъсва контактите в икономическата област. Това се дължи на традициите и на обективната необходимост от тях за двете държави.
През следващите години връзките между Б-я и Западна Германия се ограничават още повече.Ускоряването на западната интеграция поставя на дневен ред включването на ФРГ в системата на обедините въоръжени сили.
България развива търговските връзки с ФРГ, въпреки ограниченията, налагани от СИВ и от приетия през 1951 във Вашингтон закон „Бегъл", забраняващ на западните страни да търгуват с Изтока със „стратегически" стоки.
До 1952 ФРГ е на трето, а през 1953 излиза на второ място в българския стокообмен със западните държави.
През 1952 Бон дава съгласие за откриване на бълг. търговско представителство, при условие, че и ФРГ ще открие свое представителство в София. Така на следващата година е открито бълг. търговско представителство във Франкфурт на Майн.
През 1954 възможностите за развитие на търговията между Западна и Източна Европа се разширяват. Решаващи за интегрирането са парижките споразумения от есента на 1954 за включването й в НАТО.
На 01.03.1955 с указ на Президиума на Народното събрание Б-я преустановява формално продължилото 10 години състояние на война с Германия.
Така в средата на 50 години в Европа завършва оформянето на двата противостоящи военнополитически блока.
Франция – добро начало, но само начало
През Втората световна война дипломатическите отношения между Франция и Б-я не са прекъсвани, както и търговските. До войната Франция е най-големият кредитор на Б-я и през 1945-1948 е единствената, която постига частично погасяване от българска страна на предоставените заеми.
Между 1948 и 1953 изострянето на Студената война пряко рефлектира върху Българо-френските отношения. Върху развитието на икономическите връзки след 1947 особено отрицателно въздействие оказват довоенните задължения на България към Франция - те са най-големи към Франция.
На 07.12.1948 бълг.правителство е принудено да подпише специална спогодба за възобновяване на плащанията по стария държавен дълг, според която още от 1949 трябва да започне плащания като средствата ще бъдат предвидени в държавния бюджет.
В политическата област до средата на 50-те посещения на високо, а и на по-ниско равнище няма.
Българската дипломация стриктно следва съветската линия и изпраща ноти и декларации с протести по френските позиции по различни проблеми.
Франция настоява за пълно обезщетение за национализираната си собственост.
1948-1950 - българо-френските отношения се изострят и заради решението на българското правителство да закрие чуждите училища в България и да отчужди имотите им.
Духът на Студената война има негативно отражения и върху културните връзки с Франция.
След смъртта на Сталин Москва дава указания на социалистическите страни да започнат контакти със Запада във връзка с обявения нов” продоволствен курс”.Франция е първата западна държава, с която през 1954 Б-я започва официални преговори по финансовите си задължения. Подписаните на 23.07.1955 спогоди за стокообмен и за плащания и за уреждане на френските вземания от Б-я са благоприятни за Б-я, която плаща по-малко обезщетения от предвиденото в мирния договор и връща по-голяма част от дълга си не в левове, а чрез отчисления от своя износ.
В културното общуване настъпва оживление след 1953.
България и Италия – различните съдби на съюзниците
На 06.09.1944 правителството на К.Муравиев скъсва дипломатическите отношения с Италия на Бенито Мусолини.
На 03.01.1945 в Анкара дипломатическите отношения с Италия са възстановени.
Първите следвоенни години за двете страни, намиращи се в редиците на победените, са години на решаване на тежки икономически проблеми и на усилия за сключване на справедливи мирни договори.
В следващите години Италия все по-плътно се обвързва със САЩ и западноевропейските страни докато Б-я е оставена в съветската сфера на влияние.
Търговските отношения м/у Б-я и Италия са уредени с подписаната на 05.11.1947 спогодба за стокообмен и плащания, която в следващите години автоматично се подновява.
Сериозни проблеми възникват и от приетите в края на 1947 и нач. на 1948 закони за национализация на индустриалните и минните предприятия, на банките и за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост. Те засягат итали-анските интереси и Италия настоява за компенсации за национализираната й соб-ственост. Това се отразява неблагоприятно върху търговските и политическите контакти между двете страни.
През първата половина на 50те българо-италианските отношения минават под знака на Студента война. Италия все по-плътно се обвързва с военните и икономически структури на Запада. Крайно отрицателен ефект върху българо-италианските отношения има политиката на комунистическата партия към католическата църква в Б-я. На 01.09.1953 в Рим е подписана търговска спогодба между Б-я и Италия.
Блоковото противопоставяне се отразява особено негативно в/у двете държави.
Великобритания – все така далечна
Фактът, че Б-я никога не е била в центъра на балканската политика на Англия слага траен отпечатък върху следвоенните отношения между двете държави. Към него трябва да се прибави негативното британско отношение към България, натрупано в годините на самата война.
Първата следвоенна търговска спогодба между двете страни става през септември 1955, но развитието на търговията остава слабо.
През 50-те години Англия вижда в България най-вече верния съветски сателит.
През 1950-1959 дипломатическите отношения между България и САЩ са преустановени.
ООН
След като подписва мирния договор, през лятото на 1947 България се обръща към ООН с молба за членство. По това време ръководната роля в ООН принадлежи на САЩ и те я използват за целите на външната си политика.
За да попречи на българската молба, американската страна ангажира ООН с проблемите на българо-гръцкия спор, а след това и с неизпълнението на някои клаузи от мирния договор.
Така, въпреки българските протести и новите молби за членство, България остава извън ОН.