Лекции по История

22. Обсада и превземане на Константинопол от османците. Краят на Морея и Трапезундската империя.

Обсада и превземане на Константинопол - зимата на 1452-1453 г. преминава в трескава подготовка за отбраната на столицата – ремонтират се стените, попълват се запасите с храна, отчаяно се търси военна помощ. Сключената уния не дава резултати, а катастрофата при Варна охлажда амбициите на малкото привърженици на кръстоносната идея. Жизнено заинтересовани от съдбата на Византия са най-вече Генуа и Венеция, но взаимното им съперничество и горчивият опит от контактите с турците пречат на по-категоричните ангажименти. В крайна сметка в навечерието на решителния сблъсък Константин ХII разполага с не повече от 8 000 души армия, докато Мехмед II подготвя от около 150 000 души, заедно с отряди от сърби, българи, гърци и др. Така Константинопол е блокиран и от над 400 кораба, от които 86 военни. На 2 април предните турски части атакуват града, но са отблъснати. След тях обаче идват несметни орди, които блокират града отвсякъде. Пълната изолация на града откъм Златния рогобаче е главна задача на султана. Така с помощта на един италиански инжинер е реализирана нечувана операция, оято има не само военен, но и психологически ефект. Положението в Константинопол става бежнадеждно, като се увеличава броя на убитите и ранените, нараства гладът, а очакваната венецианска помощ не идва. Недоволството от унията разпалва постоянни смутове и мрачни пророчества. Ширят се суеверия от рода на това за „първия и последния Константин”, за обречеността на империята „заради греховете ни” – най-вече унията. Падането на иконата на Богородица при една процесия и странните светлини над Св. София са смятани за лоши поличби. Настроенията в турския лагер също не са празнични – от продължилите два месеца сражения няма реален резултат, освен хилядите убити и ранени. Някои настояват за мир, но султанът се налага и действията се засилват. На 28 май започва и решителната атака. Най-ожесточени боеве се водят при т. нар. Порта Пемптон и вратата „Св. Роман”. Анадолските войски нямат успех, но на 29 май в атака влиза еничарският корпус. Турците успяват да влязат в крепостта през еда забравена потерна т. нар. Керко-порта до Влахернската стена. Появата им всява смут и дезорганизация, но главният пробив е в сектора Джустиниани. Така руският съвременик Нестор Искандер описва боеве за всяка къща с оръжие и подръчни средсва. Сфранцис пише, че населението е подложено на жестоко клане – „на някои места от многото трупове не можеше да се види земята”. Храбрият император Константин ХII намира своята смърт. Мехмед II възвеличаван като Фатих – Завоевателя, пренася своята столица в завладения Константинопол, наричан от турците Истанбул. С православната църква Мехмед II се отнася сравнително толерантно. По негова заповед е издирен вождът на православната опозиция – Генадий Схоларий, който на 6 януари 1454 г. е коронясан тържествено за Вселенски патриарх, с което унията е практически прекратена.
Краят на Морея - след като обсажда Пелопонес през 1458 г. Мехмед II навлиза и в Морея и завзема Мистра през 1460 г. Деспот Димитър се предава на султана, а по-нататъшната му съдба е драматична и противоречива. Съпротивата на Тома Палеолог тук е безуспешна. Всъщност съпротивата в Морея е окончателно потушена през 1461 г., когато е превзета малката крепост Салменик, защитавана от храбрия Константин Граица.
Гибелта на Трапезундската империя – до средата на ХV век Трапезунд e фактически е извън османските планове. Когато на престола идва Мехмед II положението рязко се променя. През 1456 г. турската армия нахлува на трапезунска територия и император Йоан IV Комнин моли за мир срещу данък от 3000 златни дуката. Като човек с авантюристични наклонности Йоан сам предизвиква решителни турски действия. Той замисля грандиозна, но не продуктивна коалиция с разнородни сили – туркменската орда на т. нар. „Бели овни” начело с Узун Хасан, грузински князе, очаквани западни съюзници и др. През 1457 г. обаче Йоан умира, оставяй ки властта на малолетния Алексей. Неговият регент – Давид, брат на Йоан, действа още по авантюристично уповавайки се на Узун Хасан. През 1461 г. Давид иска от султана намаляване на данъка, което всъщност става повод за обявяване на война. Отопичната коалиция се разпада преди още да е създадена. Турските войски нанасят тежък удар на Узун Хасан, който моли за мир. Трапезунд е оставен на произвола на съдбата и след кратки преговори капитулира – 15 август 1461 г. Градът също е подложен на грабежи и репресии, а жителите му са разселени в различни райони на империята. И тук Мехмед II проявява маниакалната си жестокост като екзекутира осемте деца на императора, а императрицата ги погребва със собствени ръце и скоро завършва живота си в пълна нещета. През ноември 1463 г. е екзекутиран Давид Комнин.