Лекции по История

12. България в Източния блок (1947-1955)

След като подписва мирния договор, България получава право на свободен избор във външнополитическите си инициативи. Реалните й възможности обаче са силно стеснени в условията на Студената война.
1947 - планът Маршал обвързва икономически Западна Европа със САЩ;
4 април 1949 - е създадена НАТО.
Западната интеграция на свой ред подтиква СССР към ответни действия.
Интегрирането на България в „социалистическия лагер" се ускорява след създаването на Коминформбюро. За източноевропейските страни „социалистическият интернационализъм" става задължителен, а за Сталин интернационалист е «онзи, който безрезервно, без колебания, безусловно е готов да защитава СССР». Москва свежда инструкциите си до комунистическите партии в Източна Европа чрез Коминформбюро (формално съществува до 1956 но провежда дейност до 1950) и чрез преките си контакти с всяка компартия.
БКП изпълнява стриктно даваните й указания с убеждението, че СССР е гарант за сигурността и суверенитета на страната.
Политическият облик на социалистическия „лагер" се оформя през 1947-1949 чрез подписването на двустранни съюзни договори за „приятелство, сътрудничество и взаимопомощ".
Като първи етап България сключва такива договори с балканските „народни демокрации:
- 27 ноември 1947 – с Югославия
- 16 декември 1947 – с Албания
- 16 януари 1948 - с Румъния
В тях се предвижда помощ в случай на агресия от страна на Германия или на друга държава, както и стопанско и културно сътрудничество.
Вторият етап обхваща договорите на България, сключени през 1948:
- 18 март - със СССР
- 23 април - с Чехословакия
- 29 май - с Полша
- 16 юли - с Унгария
Така съюзната обвързаност дава юридическа основа за политическото единство и сътрудничество на източноевропейските страни. То се осъществява под ръководството и контрола на Москва. Проявите на самостоятелност както във вътрешната, така и във външната политика, предизвикват остра реакция.
През следващите години пътят на българската външна политика задължително минава през Москва и се свежда до участие в нейните инициативи, изразяване на одобрение и подкрепа за тях.
Единството на социалистическия блок е използвано от СС като аргумент и средство за натиск при решаване на важни проблеми за съотношението на силите в Европа. През първата половина на 50-те години това са:
- германският въпрос;
- борбата за мир;
- предложенията за общоевропейски договор за колективна сигурност.
България, заедно с другите социалистически страни, участва в организираните от СССР конференции и съвещания и неизменно подкрепя всички съветски предложения.
- 1948 – конференция във Варшава
- 1950 - в Прага
- 1954 - в Москва
Политическата интеграция на Източния блок се допълва от тясното ико-номическо обвързване на държавите в него, осигурено от СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) – януари 1949.
- юли 1947 - българското правителство, заедно с останалите източноевропейски страни, е принудено да се подчини на съветския натиск и отказва да участва в плана „Маршал" за следвоенно възстановяване на Европа (който и без друго разчита на отказа на СССР и цели ограничаване на съветското влияние и на ролята на комунистическите партии в Европа).
Привличането на ФРГ в НАТО (1955) дава повод на Москва да оформи и военното лице на блока.
-14 май 1955 - осемте социалистически държави (вкл. и ГДР) подписват Варшавския договор - юридически оформя задължението за консултации по всички важни международни въпроси и осигурява обединено командване на въоръжените сили с главнокомандващ от съветските висши военни.
- щабът на Организацията на Варшавския договор (ОВД), както и местонахождението на ръководните органи на СИВ, е в Москва.
Проекциите на Студената война на Балканите създават сложна обстановка, утежнена от наследените проблеми.
- 1947 - с доктрината „Труман" САЩ оказват финансова помощ на Гърция и Турция и им отреждат важна роля в стратегията си за „сдържането" на комунизма.
- от 1952 те стават и членки на НАТО, което усложнява отношенията на България с тях.
- същевременно съветско-югославският конфликт дава съвсем нова насока на българската политика към Югославия, която през 1953 дори сключва с Гърция и Турция « Балкански пакт».
- отношенията на България с Румъния и Албания се развиват в рамките на социалистическата общност, но с останалите балкански страни са твърде сложни и изострени.
Отношенията с Югославия – горе в темата.
Отношенията с Гърция – горе в темата
Отношенията с Турция – горе в темата
Отношенията със Западна Европа и САЩ – долу в темата
Крайно отрицателен ефект има и политиката на КП към Католическата църква в България.
- първоначално са отнети земите й
- през август 1948 са закрити чуждите религиозни учреждения
- 1949 - новият закон за вероизповеданията забранява на изповеданията със седалище в чужбина да откриват в България свои мисии, благотворителни и други заведения, а заварените трябва да се закрият и имуществата им да преминат в собственост на държавата.
- законът забранява връзките на Католическата църква с Ватикана и получаването на помощи и дарения от чужбина.
- Апостолическата делегация в България е закрита и нейният временно управляващ - дон Франческо Галони, е принуден да напусне страната.
- м/у 1949 и 1953 във всички страни от Източния блок се провеждат съдебни процеси срещу висши католически духовници, обвинени в шпионаж в полза на САЩ и Ватикана.
- в България през 1952 са арестувани близо 70 католически свещеници и са инсценирани шест процеса. На 3 октомври четирима от обвиняемите са осъдени на смърт като създатели на „шпионска и заговорническа католическа организация", свързана със САЩ, Франция, Италия и Ватикана и чиято цел е насилственото сваляне на властта. Над 30 души са осъдени на различни срокове затвор. Два месеца по-късно е произнесена още една смъртна присъда, а други девет католици са пратени в затвора.
„Размразяване" в двустранните отношения се забелязва към средата на 50-те години и то е свързано с положителните промени в международния климат.