Лекции по История

12. Външна политика на Русия през първата половина на 19 в.

През първата половина на 19в Русия разполага със значителни възможности за ефективно решаване на своите външнополитически задачи. На запад Русия активно участва в европейските дела. През първите 15г на 19в реализацията на западното направление е свързана с борбата с/у агресията на Наполеон. На юг отношенията с Османската им-я и с Иран са сложни. Турция не може да се примири със завладяването на Черноморското крайбрежие от Русия в края на 18в и най-вече с присъединяването на Крим към Русия. Най-важн проблем е осигуряването на най-благопр режим за Босфора и Дарданелите. В Кавказ интересите на Русия се сблъскват с претенциите на Турция и Иран към тези територии. Тук царското правителство се старае да разшири св владения , да укрепи и стабилизира границите си в Закавказието. Борба с/у Наполеоновска Фрация – в самото начало на 19в Русия се придържа към неутралитет в европейските дела. Но агресивните планове на Наполеон , император на Франция от 1804г , принуждават Александър І да поведе борба с/у него. През 1805г е създ тройна коалиция с/у Франция в състав Русия , Австрия и Англия. Започналата война е твърде неуспешна за съюзниците. През ноември 1805г техните войски търпят поражение край Аустерлиц. Австрия излиза от войната , коалицията се разпада. Продължавайки да воюва сама Русия се опитва да създ нов съюз с/у Франция. През 1806г е образувана четворна коалиция от Русия , Прусия , Англия и Швеция. Но френската армия само за няколко седмици принуждава Прусия да капитулира. Русия отново се оказва самотна пред страшния противник. През юни 1807г тя губи сражението край Фринланд. Руската армия отстъпва зад р Неман , фр войски стигат до границите на Русия. Това принуждава Ал І да започне мирни преговори с Наполеон. Русия вече няма съюзници , а армията е понесла големи загуби. През лятото на 1807г в Тилзит Русия и Франция подписват мирен , а след това и съюзен д-р. Тилзитския д-р задължава Русия да се присъедини към континенталната блокада на Великобритания и да скъса с нея всякакви полит отн-я. Дворяните демонстрират недоволство от това условие и лично от Ал І. Тилзитския мир е неизгоден за Русия. Руско-турската война от 1806-1812г е предизвикана от стремежа на Русия да засили позициите си в Близкия изток , да не остави на Турция никакви надежди да си върне част от Черноморското крайбрежие. Тя продъл 6 г. Турците търпят поражение на десния и левия бряг на Дунава. Това принуждава Портата да започне мирни преговори. През май 1812г е подписан Букурещкия мирен д-р. Към Русия са присъединени Бесарабия и значителен участък от Черноморското крайбрежие на Кавказ с град Сухуми. Молдова и Влахия , които остават в пределите на Осм им-я , получават автономия. Успехите на руското оръжие и скл на Бук д-р водят до отслабване на полит , икон и религиозния гнет на Осм им-я над християнските народи на Балк п-ов. В нач на 19в противоречията на Русия с Иран и нейните успехи в Кавказ довеждат до избухването на Руско-иранската война от 1804 до 1813г. По това време Грузия доброволно влиза в състава на Руската им-я (1801г). Др християнски народи на Закавказието също се стремят да се присъединят към Русия. В това те виждат единствената възможност да избягнат поробването си от мюсюлманските д-ви. Войната завършва с Гюлистанския миред д-р от 1813г , сп който Иран признава руското господство над гол част от територията на Задкавказието и западното крайбрежие на Каспийско море. В резултат на руско-шведската война от 1808-1809г е завладяна Финландия , което в значителна степен укрепва Северозападните граници на Русия. Създ е Великото Финландско княжество , за чиито глава е провъзгласен руският император. Финландия влиза в състава на Русия като автономна д-ва. По този начин в нач на 19в Русия укрепва позициите си и разширява значително територията си. Отечествената война от 1812г е предизвикана от стремежа на Наполеон към световно господство. Наполеон започва военните действия и нахлува в Русия. За руския народ войната се превръща в освободителна и отечествена. Готвейки се за война с/у Русия , Наполеон събира внушителна армия- около 678хил войници. Дейната подготовка за война , която Русия извършва успява да създаде модерни за времето си въоръжени сили , мощна артилерия , която, както става ясно в хода на войната, превъзхожда френската. Войската се оглавява от талантливи военачалници – Михайл Иларионович Кутузов , Михайл Богданович, Алексей Петрович , Николай Николаевич Раевски и др.В нач на войната френската армия численно превъзхожда руската. Първият ешалон войски , навлезли в пределите на Русия , наброява около 450хил души , докато русите на западната граница са около 210хил души , разделени на 3 армии. Наполеон планира да завземе гол част от руската територия чак до Москва и да подпише с Александър нов д-р , с който да подчини Русия. Руският им-р и обкръжението му при успешен изход имат намерение да пренесат военните действия на територията на Западна Европа. Сутринта на 12 юни 1812г френските войски преминават Неман и нахлуват в Русия. На 8 август Ал назначава Михайл Кутузов за главнокомандващ руската армия. Той издава заповед да се търси позиция за генералната битка. Такава е намерена край с Бородино , на 124км от Москва. Кутузов избира отбранителната тактика. Наполеон се придържа към нападателната тактика. Францизуте започ настъпление по левия фланг. Боят за флешите продължава до 12 ч по обяд. Двете страни търпят огромни загуби. Едновременно с това се усложнява положението в центъра , където Наполеон насочва главният си удар. Превземането на руските укрепления не означава победа за него. Загубите и от 2 страни са огромни. Бородино донася морална и полит победа за русите.На 1 септ в селото Фили е свикан военен съвет на руското командване. Въпреки мнението на генералите Кутузов взима р-е да изостави Москва. Френската армия влиза там на 2 септ 1812г. Изоставена от жителите си , тя е обхваната от огъня на пожарите. За Наполеон има само 2 изхода – или незабавно да скл мир , или да започне отстъпление. Но вс мирни предложения на фр им-р са отхвърлени от Кутузов и от Александър. Окончателният разгром за Наполеон се планира край гр Борисов. Със заповед на Кутузов от 21 дек , отнасяща се до армията , и с манифест на царя от 25дек 1812г е ознаменуван краят на Отечествената война. Виенски конгрес – от септ 1814г до юни 1815г държавите победителки решават въпроса за следвоенното устройство на Европа. Прусия получ част от Саксония. Русия задържа за себе си по-гол част от Полша и Варшава. През март 1815г Русия , Англия , Австрия и Прусия подписват д-р за създаването на Четворният съюз. Свещенният съюз – през септ 1815г руският имп-р Александър І , австрийският имп-р Франц и пруският крал Фридрих Вилхелм ІІІ подписват акт за образуване на свещенният съюз. Текстът , съставен от Ал І има религиозно-мистичен х-р и задължава християнските монарси да си оказват всестранна помощ. Русия и гръцкото въстание от 1821г – през първата половина на 20-те години въстаналите против султана гърци се изправят пред заплахата от пълно унищожаване. Император Александър , а след него и Николай разбират че гръцкият народ трябва да бъде подпомогнат. Русия съвместно с др европейски д-ви оказва натиск в/у Турция. Затова Русия , Англия и Франция подписват д-р , в който признават правото на Гърция на автономия. Руско-турските отн-я рязко се изострят.Руско-турската война 1828-1829г – военните действия се разгръщат в Закавказието и на Балканите. Руската армия нанася редица военни поражения на турските войски и превзема Адрианопол , намиращ се в близост до турската столица. През септ 1829г е посписан Адрианополският мирен д-р. Към Русия преминават значителни територии по Черноморското крайбрежие на Кавказ и част от Арменските области , пренадлежащи на Турция. На Гърция се гарантира широка автономия. През 1830г е създадена независимата гръцка д-ва.Руско-иранската война 1826-1828г.- Иран с подкрепата на Англия активно се подготвя за война с Русия , искайки да възстанови влиянието си в Закавказието. През февр 1828г е подписан Тукманчайският мирен д-р. В резултат на руско-турската и руско-иранската война от края на 20-те год на 19в завършва 2-ят етап от присъединяването на Кавказ към Русия.