Лекции по История

11. Русия през втората половина на XVIII век.

Екатерина 2 Велика (1762-1796) се възкачва на руския престол на 33 години и управлява през цялата втора половина на 18 век. Този период се нарича Екатерински период. Екатерина 2 много умело подбира своите помощници.През втората половина на 18 век територията на Русия значително се разширява влизат – Северното причерноморие, приазовието, Крим, земите между Днестър и Буг, Беолорусия, Курландия и Литва.Населението на Русия в средата на 18 век възлиза на 18 мил души, а към края на века – 36 мил души.Водещ отрасъл в икономиката на Русия остава селското стопанство. Крепостните отношение се разширяват и задълбочават. Те засягат нови територии. Върху плодородните, но слабо населени земи на Новорусия помешчиците могат да заселват своите селяни, получавайки от държавата от 1,5 до 12 хиляди десетини земя.През втората половина на 18 век окончателно се определят регионите, където господстват баршчината (отработъчна рента) и оброкът (парична или натурална рента)По време на Екатерина 2 са приети законодателни актове, които позволяват да се твърди,че крепостното право достига своя апогей. Закрепостеният селянин вече малко се различава от един роб. Процъфтява търговията със селяни.Правителството цели да превърне градските занаятчии в една от съсловните групи на тогавашното феодално общество. Освен в градовете занаятчийството се развива и в селата. Измежду богатите селяни, много от които се крепостни, се обособяват т. нар. „капиталисти-селяни”. Те основават собствени предприятия, в които наемат свои съселяни. През втората половина на 18 век манифактурното производство се разраства. Както и преди, все още са многобройни манифактурите, основани върху крепостната експлоатация на работниците.В редица отрасли на промишлеността през втората половина на 18 век се използва наемен труд. Това се отнася преди всичко за предприятията от текстилната промишленост, където се трудят крепостни селяни. През 1762 е наложена забрана за купуване на крепостни селяни към заводите. През същата година правителството слага край на закрепостяването на селяни към предприятията. Така процесът на формиране на капиталистическите отношения става необратим.Специализацията в различни отрасли на стопанската дейност става все по незабележима.през пристанищата на Прибалтиката и Черноморието Русия осъществява активна външна търговия. Тя изнася метали, по производството на които държи водещо място в света до края на 18 в, коноп, ленени тъкани, материя за корабни платна, дървен материал, кожи. Внасят се захар, платове, изделия от метал, коприна, багрила, кафе, вино, плодове, чай. Водещ търговски партньор на Русия по това време е Англия.Екатерина се опитва да преодолее дефицита в бюджета с помощта на традиционни средства. Едно от тях е пускането в обръщение на хартиени банкноти. За първи път хариените пари се появяват през 1769. Отново при Екатерина Русия за първи път се насочва към външни заеми. Първият от тях е взет от Холандия, а вторият от Италия. Бюджетът на Русия е типичен за абсолютистките държави в Европа. Доходите нарастват за сметка на увеличаването на данъците. Всяка категория от населението се обособява в отделно съсловие, което има съответните права и привилегии. Укрепването и налагането на съсловния строй през 8 век е един от начините дворянството да задържи властта в свои ръце. То става в навечерието на Великата френска революция. Екатерина проявява ума и способностите на голям държавник. Тя се възкачва на престола в сложно време. Принудена да разработи политика, отговаряща на изискванията на новото време. Точно тази политика получава името „просветен абсолютизъм”. Отначало Екатерина не се чувства достатъчно сигурна на престола. Още на 22 септември. Една от първите реформи на Екатерина е разделянето на Сената на шест департамента с определени пълномощия и компетентност. През 1764 е отменено хетманството в Украйна. Установени са щатни длъжности и заплати за служителите на църквата. Бившите манастирски селяни преминават в подчинение на държавата. Въведен е принципът на верската търпимост. В страната започва земеразделяне. Целта е да се въведе ред в земевладението. Най-значителна проява на Екатерина обаче е свикването на Комисия за създаването на проект за ново Уложение. Преследвайки целта да въведе тишина и спокойствие в страната Екатерина свиква през 1767 в Москва специална комисия за съставянето на нов сборник от закони на руската империя вместо остарялото съборно уложение от 1649. Крепостните селяни, които съставляват близо половината от населението на страната, не участват в работата на комисията. Водеща роля в нея имат дворянските депутати. „Наказът” на Екатерина се състои от 22 глави и е разделен на 655 члена. Върховната власт според Екатерина може да бъде само самодържавна. Екатерина смята, че законите както вече беше споменато по горе се създава за възпитаване на гражданите. „Наказаът” постановява,че само съдът може да признае човек за виновен.Неочаквано за Екатерина и нейните приближени в центъра на дискусията се оказва селския въпрос. Някои от депутатите критикуват отделни черти на крепостния строй. Предлага се крепостните селяни да бъдат управлявани от специална колегия, която да плаща заплата на помешчика от данъците, събрани от селяните. Това на практика би означавало освобождаване на селяните от властта на помешчиците. По-голямата част от депутатите обаче защитават крепостничеството и искат разширяване на съсловните си права, привилегии и групови интереси.Желаейки и занапред да формира обществено мнение императрицата се заема с журналистика. През 1769 Екатерина започва да издава сатиричното списание „Разни работи”. Основна идея на списанието е критика на човешките слабости, пороци и суеверия.През 1771 в Москва избухва въстание известно като „чумен бунт”. Чумата появила се сред войниците е пренесена в Москва и покосява около 1000 души дневно. Градските власти губят контрол над положението. Повод за въстанието става опитът да махнат чудотворната икона на богородица от портата на Варвара. 3 дена в града бошува метеж. За потушаване на въстанието е изпратен фаворитът на императрицата с гвардейски полк. Убити са над 100 души.През 50-60 години на 18 век зачестяват бягствата на доведените до отчаяние селяни от техните господари. Сред населението се разпространяват фалшиви укази, съдържащи слухове за скорошното освобождаване на селяните от крепостна зависимост. В такава обстановка избухва селската война под ръководството на Емилиян Погачов. Той е роден в семейството на бедни казаци. 17 годишен участва във войните срещу Прусия и Турция. През 1773 бяга от Казанския затвор. Насочва се към река Яик,където се представя на местните казаци за император Петър 3. С отряд от 80 казаци той тръгва към Яицкото градче – център на местната казашка войска. Две седмици по-късно армията на Погачов армията наброява 2500 души. Особен размах на въстанието предава участието на крепостни селяни, чираци, работни хора и селяни. Погачов се отличава с религиозна търпимост. Под неговите знамена заедно се сражават православни, старобредци, мюсюлмани, езичници. Те се обединени от омразата си към крепостните порядки.Селската война започва с превземането от отряда на Погачов на малките градове по река Яик и с обсадата на Оренбург – най-голямата крепост в югоизточна Русия. Царските войски изпратени на помощ на Оренбург са разбити. Дисциплината и организацията във войската на Погачов е сравнително високо, но като цяло движението, подобно на предишните селски войски остава стихийно. Изплашена от размерите на селското движение. Екатерина се обявява за „казанска помешчица”, подчертавайки близостта на интересите на царската власт и дворянството. През март 17774 Погачов търпи поражение н Оренбург. След това започва втори етап на селската война. Въстаниците отстъпват към Орал. Оттам Погачов се насочва към Казан и го превзема. Скоро обаче пред града търпи поражение. С отряд от 500 души преминава на десния бряг на Волга. Започва третият, заключителен етап от въстанието. Отрядът на самия Погачов се насочва надолу по течението на Волга. Последното си поражение той търпи след неуспешен опит да превземе Цариц. С неголям брой предани хора той се опитва да се скрие зад Волга, за да продължи войната по-късно. Група заможни казаци, стремейки се с предателство да заслужат милостта на императрицата, залавят Погачов и го предават на властите. Погачов и неговите най-близки сподвижници са екзекутирани в Москва на 10 януари 1775.На 7 ноември 1775 е прието „учреждение” (наредба). Страната се разделя на губернии, във всяка от които трябва да живеят 300-400—хил души от мъжки пол. Към края на царуването на Екатерина в Русия има 50 губернии. Всяка губерния се управлява от губернатор, който се подчинява непосредствено на императрицата. Столиците и няколко др губернии се подчиняват на генерал губернатори.Към всеки губернатор се създава губернско управление. Финансите в губернните се управляват от казионна палата, ръководена от вице-губернатор. Училищата, болниците и приютите са подведомствени на Приказа на общественото презрение.Губерниите се разделят на уезди, включващи 20-30 хил души от мъжки пол. Главен орган на властта тук е Нисшият земски съд. В уездите се назначава уезден ковчежник и уезден земемер. Екатерина отделя съдебните органи от изпълнителните. Всички съсловия, освен крепостните селяни са задължени да вземат участие в местното управление. Всяко съсловия има собствен съд. Разделението на властите не е пълно, тъй като губернаторъ може да се намесва в съдопроизводството.
Като отделна административна единица е обособен градът. Той се оглавява от градоначалник, притежаващ всички права и правомощия. В градовете е въведен строг полицейски контрол. След губернаторската реформа престават да функционират всички колегии. Функциите им преминават към губернските органи.На 21.04.1785г. на рождения ден на Екатерина 2, едновременно са издадени Дарствени грамоти на дворянството и градовете. Известно е, че Екатерина 2 изготвя и проект за Дарствена грамота на държавните селяни. Чрез издаването на двете грамоти Екатерина 2 урежда по законодателен път правата и задълженията на съсловията. Съгласно с „ Грамотата за правата, свободите и привилегиите на благородното руско дворянство” то се освобождава от задължителна служба, лични данъци,телесни наказания. Именията се обявяват за пълна собственост на помешчиците, които освен това получават право да изграждат собствени фабрики и заводи. Дворяните могат да бъдат съдени само от равни на тях и не могат да бъдат лишавани от дворянска чест, от живота и имението си без дворянски съд. Дворяните от губерниите и уездите образуват губернската и уездната корпорация на дворянството и избират своите предводители. Дарствената грамота на дворянството регламентира и юридически оформя властта на дворянството в Русия. На господстващото съсловие се присвоява името „ благородство „.„Грамотата за правата и изгодите на градовете на Руската империя” определя правата и задълженията на градското население. Всички граждани се записват в градската книга на жителите и съставят „градското общество”. Градското население се дели на шест разряда. Първият включва живеещите в града дворяни и духовенство; във втория влизат търговците; в третия – цеховите занаятчии; четвъртия – постоянно живеещите в града чужденци; в петия – именити граждани, включително гражданите с више образование и капиталистите; шестият – хора, които се припитават с дребно занаятчийство. Дарствената грамота поставя всички шест категории под контрола на държавата.Екатерина 2 отдава голямо значение на образованието в живота на страната. Началото е положено с училищната реформа от 1782 – 1786г. Голяма роля за извършване на тази реформа изиграва сръбския педагог Янкович де Мириево. В уездните градове се създават двегодишни малки народни училища, в губернските – четиригодишни главни народни училища. Новите училища заедно с пансионите за момичета от благороден произход и гимназиите към московския университет съставляват структурата на средното образование в Русия.Александър Радишчев издига призив за „пълно унищожаване на робството и предаване на замята на селяните”. Истински патриот, от Радишчев за първи път в Русия прозвучава призивът към революционно премахване на самодържавието и крепостничеството.Павел 1 се изкачва не престола след смъртта на майка си. Подарявайки на сина си имението Гадчина край Петербург Екатерина 2 го отдалечава от двора. Там Павел въвежда строги порядки, основаващи се на желязна дисциплина.Ставайки император, той се опитва да укрепи режима, за да предотврати всякакви прояви на либерализъм в Русия.През 1797 Павел издава „Учреждение за императорската фамилия, с което се отменя указът на Петър 1 за престолонаследството. Престолът се предава само по мъжка линия само от баща на син, а при липса на синове – на най-големия от братята.Павел 1 приема под свое покровителство Малтийския орден и обявява война на Франция. Когато Англия окупира Малта, следва скъсване на отношенията на Англия и съюз със Франция. По нататъшното управление на Павел не отговаря на интересите на Русия. На 12.03.1801 с участието на бъдещият император Александър 1 е извършен последния в историята на Русия дворцов преврат. Павел 1 е убит в Петербург.Най-важната задача на външната политика, през втората половина на 18 век е борбата за излаз на южните морета – Черно и Азовско.Турция, подстрекавана от Франция и Англия обявява война на Русия през есента на 1768г. Военните действия се водят на територията на Молдова и Влашко и по Азовското крайбрежие. През 1770г. руската армия под командването на Румянцев удържа победи при реките Ларга и Кагул и излиза на Дунава. През същата година руският флот под командването на Орлов тръгва от Петербург, влиза в Средиземно море и край бреговете на Мала Азия унищожава турската ескадра.През 1771г. руските войски под командването на княз Василий Долгоруков завладява Крим, което означава край на войната. Въпреки това Турция използвайки вътрешните трудности на Русия прекъсва преговорите. Тогава през 1774 руската армия, водена от Суворов разбива армията на великия везир край село Козлуджа. Така се разкрива пътят на Румянцев към Истанбул. Турция е принудена да моли за мир. Той е сключен през 1774г. в българското село Кючук-Кайнарджа. Според този договор Русия получава излаз на Черно море, Новорусия, да има свой флот в Черно море и правото да преминава през Босфора и Дарданелите. Руското правителство получава правото да бъде защитник на правата на християнските народи в Османската империя. Възстановена е автономията на Молдова и Влашко.Турция не желае да се примири с това, че Русия получава излаз на Черно море. В отговор на опита на Турция да си върне Крим, руските войски през 1783 завземат Кримския полуостров.През 1783 в град Георгиевск е подписан Георгиевският трактат, според който Русия взема под своя закрила Източна Грузия.През лятото на 1787 Турция настоява Русия да и върне Крим и започва военни действия. Особено значение има превземането на Измаил – цитаделата на турското господство на Дунав. Суворов след десе часов щурм превзема Измаил. В този бой се прославя ученикът на Суворов – бъдещият пълководец Кутузов. Наред със сухопътните войски успешно действа и флотът. При сражението край нос Калиакра, турският флот е унищожен. Турция се обръща към Русия с предложение за мир. През 1791г. в град Яж е подписан мирният договор. Според този договор Турция признава Крим за владение на Русия и руското покровителство над Грузия. През 1787 Швеция решава да си върне земите загубени по време не Северната война. Военните действия се водят близо до Петербург по времето, когато основните армии се сражават на юг срещу Турция. Настъплението на шведите по суша е без резултат, руските войски завземат значителна част от територията на шведска Финландия.През последната третина на 18 век полският въпрос става един от централните въпроси на международните отношения на Европа. От тежкото положение на Полша се възползват нейните съседи Прусия, Австрия и Русия, като Русия действа под предлога за освобождаване на украинските и белоруските земи.През 1772г. се извършва първата подялба на Полша. Русия получава източната част на Белорусия до Минск и част от Латвийските земи.През 1793 се извършва втората подялба на Полша. Към Русия преминават Централна Белорусия с Минск и Украйна.През 1794г. полските патриоти вдигат въстание. Екатерина 2 го потушава. То предопределя третата подялба на Полша. Към Русия преминават Литва, Курландия. Волиния и Западна Белорусия.Великата Френска революция оказва голяма влияние върху развитието на цялата световна история. Страхът от „френската зараза” принуждава Екатерина 2 да приеме най-решителни мерки. След екзекуцията на крал Луи 16 Русия скъсва дипломатически и търговски отношения с Франция.През 1794г. заради въстанието в Полша, Екатерина 2 няма възможност да се намеси открито срещу Франция. Полските събития спасяват Френската революция.Павел 1 продължава борбата с Франция. През 1798г.- 1799г. Наполеон завзема Малта и Египет. През 1798г. Русия се озовава в алтифренската коалиция на европейските държави, оглавена от Англия. Военните действия се съсредоточават в Италия и Средиземно море, където се насочват флотите на Англия и Русия.Руският флот освобождава от френските войски Йонийските острови, а през следващата 1799г. освобождава Неапол и Рим. Руската сухопътна армия триумфално влиза в Милано и Торино.От успешните действия на Русия обаче са недоволни Австрийските съюзници, които имат претенции към северна Италия.Скоро поради изострянето на противоречията в антифренската коалиция Русия излиза от състава и. Руските войски се оттеглят. През 1800г. Суворов изпада в немилост и умира.