Лекции по История

11. Българо-гръцки отношения (1944-1964)

Гърция къса дипломатическите отношения с България на 23 април 1941.
Според американски сведения гръцкото емигрантско правителство в Кайро обявило война на България на 24 април 1941.
Отношенията на България и Гърция се формират под въздейсвието на договореностите между Сталин и Чърчил, бързо променящите се събития в Гърция и гръцките териториални и финансови претенции към България.
През май 1944 е постигната съветско-британска договореност за свобода на британските действия в Гърция и съветски в Румъния, което е препотвърдено на срещата им през октомври 1944 в Москва.
Същевременно дясното крило на гръцката съпротива е подкрепено от британските части, които през октомври 1944 извършват десант в Пелопонес. На 4 декември 1944 обаче в Атина започва въоръжено въстание на партизанските формирования на гръцка територия.
- ЕЛАС - въоръжената сила на лявата коалиция ЕАМ, разполага с 55 хил. души и контролира над 2/3 от територията на страната, докато дясното крило на съпротивата разполага с около 14 хил. души.
- чрез посредничеството на София гръцките комунисти се опитват да разберат дали Москва ще ги подкрепи – Сталин категорично се разграничава от събитията в Гърция като се придържа към споразумението с Чърчил.
- Георги Димитров настоява БРП(к) да не подпомага гръцките партизани, защото все пак България има неуредено международно положение - не би им помогнала особено, а „на нас може изключително много да навреди".
- така гръцките партизани се оказват изолирани и през февруари 1945 те признават гръцкото правителство в Атина.
Независимо че България не оказва помощ на гръцката съпротива, в края на 1944 отношенията с управляващите в Атина се обтягат поради прекомерните гръцки териториални и финансови претенции, подкрепяни от Лондон – установяване на ,,стратегическа” граница с България и репарации в размер на 700 млн. $. Така до пролетта на 1946 България не повдига въпроса за границата с Гърция.
В отговор на гръцките претенции българската страна предявява контра претенции през април 1946 - за правата над Западна Тракия. Българските териториални претенции са отстоявани със сериозни исторически, етнически и икономически аргументи, но служат само като контрааргументи на гръцките искания за „поправка" на границата.
Кулминацията на дипломатическата активност е преди и по време на Парижката мирна конференция (29 юли–15 октомври 1946).
В крайна сметка мирният договор с България не предвижда промяна на границата с Гърция, а само тя да бъде демилитаризирана, и 45 млн. $ репарации за Гърция.
Страхът от „червената вълна" прави Гърция изключително важна за САЩ.
През февруари 1947 Великобритания, изтощена от войната и отслабнала иконо-мически, официално се отказва от покровителството над Гърция. Тя изтегля оттам своите войски и се обръща към САЩ с предложение да започнат да оказват помощ на Гърция и Турция. Следва доктрината „Труман" (12 март 1947) - за Гърция тя предвижда финансова, материална и военна помощ за 300 млн. долара, а за Турция -100 млн., двустранни споразумения на двете страни със САЩ и пристигане на американска военна мисия в Гърция през септември 1947. В началото на 1948 към гръцките брегове се придвижват и части от Шести американски флот.
Гражданската война
Отношенията с Гърция се влошават още повече, когато през март 1946 там започва гражданска война. Събитията са силно повлияни от променящия се климат в международните отношения и същевременно стават елемент от започващата Студена война.
- есента на 1946 САЩ преценява, че е необходима незабавна помощ за правителството в Атина.
- СССР насърчава България, Югославия и Албания да окажат подкрепа на партизанска армия на ген. Маркос Ватиадос.
- началото на декември 1946 - Гърция се обръща към ООН с обвинение, че отговорността за войната е на трите съседни народнодемократични държави и иска международна Анкетна комисия за инспекция на южната граница.
- комисията работи от януари до април 1947 и констатира, че Югославия и в по-малка степен България и Албания подпомагат партизанската война. Тя е разрешена от СССР, който подтиква трите страни да подкрепят гръцките комунисти с надеждата, че така ще дестабилизират „отвътре" предния пост на западното влияние на Балканите в условията на започналата студена война. Фактът, че Гърция е в западната сфера на влияние и че САЩ до есента на 1949 все още притежават монопола върху ядреното оръжие, кара СССР да бъде предпазлив към гръцките партизани. Той съчувства на тяхната борба но не може да им окаже пряка подкрепа, която ще влоши отношенията със Запада. Москва остава зад кулисите и помага на гръцките комунисти чрез трите съседни държави.
Гърция постига целта си - България да бъде дискредитирана и гледана с недоверие при окончателното изработване на мирния договор.
- в края на 1947 в контрилираните от партизаните територии е създадено временно правителство начело с ген. Маркос. За да осуетят евентуалното му признаване, САЩ ( в лицето си на покровител на Гърция от февруари 1947) и Великобритания прелагат чрез ООН подкрепянето от тях атинско правителство и България да възстановяват своите дипломатически отношения.
- 21 октомври 1947 - Общото събрание на ООН приема резолюция, в която се препоръчва на Албания, България и Югославия да установят нормални дипломатически отнощения с Гърция. С резолюцията се създава и Специален комитет за Балканите, който да наблюдава и да оказва помощ на четирите правителства в осъществяването на препоръките.
- този помирителен комитет така и не успява да изпълни задачата си и през 1949 преустановява работата. Причините са комплексни, но най-важната от тях е нежеланието на Гърция да признае границата с Албания.
От средата на 1948 Москва започва да проявява по-голяма въздържаност към гражданската война в Гърция, което е продиктувано от задълбочаването на конфликта между Сталин и Тито. Задълбочаващото се противопоставяне между Демократичната армия на ген. Маркос и гръцките правителствени войски, получаващи разстяща американска подкрепа, засилват риска от конфронтация със САЩ. Москва става по-резервирана към молбите на гръцките партизани за материална и морална подкрепа и внушава на България да преговаря с Атинското правителство.
- март 1948 - Министерския съвет решава да откликне на поканата за възстановяване на дипломатическите отношения с атинското правителство при условие, че Гърция преустанови агресивната противобългарска кампания и пограничните инциденти бъдат прекратени (април 1948 са убити трима български граничари).
- в крайна сметка се стига до кратковременна среща на пълномощните министри на двете страни (Нисим Меворах и Василис Дендрамис) във Вашингтон на 17 юни 1948, на която гръцкия представител отказал да разисква по ,,предварителните въпроси”. Тази позиция на гръцката страна според българския дипломат станала причина за неуспеха на срещата.
През октомври 1949 гръцките комунисти прекратяват съпротивата, с което отпада и един от неблагоприятните фактори за нормализиране на отношенията между България и Гърция.
- сериозна пречка обаче продължават да бъдат споровете по наследените от войната финансови проблеми.
- друга пречка се появава в края на 40-те и началото на 50-те години когато Гърция поставя въпроса за връщане на гръцките деца, преминали в България по време на гражданската война. България отказва да репатрира децата, въпреки застъпничеството на Международния червен кръст и препоръките на Общото събрание на ООН.
- от ноември 1948 до юни 1950 гръцкото правителство четири пъти поставя въпроса за репарациите пред българските власти чрез посредничеството на Британското дипломатическо представителство.
- българското правителство отговаря на тези ноти с безразличие, но от юни 1950 възприема тактиката на контрапретенциите – за изоставеното през есента на 1944 в Беломорието българско държавно и частно имущество. Тази тактика проработва и до 1953 гръцкото правителство не повдига въпроса за репарациите.
На 28 февруари 1953 в Анкара между Гърция, Югославия и Турция е сключен договор, получил названието «Балкански пакт», който година по-късно е допълнен и с военен съюз между трите държави.
От началото на 1953 пък СССР започва да се опитва да подобри своите отношения с Гърция, за да отслаби влиянието на НАТО в региона.
Така на България не й остава друго и през юни 1953 БКП решава да се установят контакти с Гърция за започване на преговори и постигане на договорености по основните въпроси на българо-гръцките отношения.
Уреждане на граничения въпрос
Най-напред започват преговорите за уреждане на граничните въпроси.
- предложението за тях идва от гръцка страна (6 май 1953).
- българската страна откликва своевременно на предложението
- август - декември 1953 - смесена двустранна комисия работи по демаркацията на границата.
- декември – подписан е протокол в Солун.
- съобразно новата гранична линия островите по р. Марица се определят трайно като български, гръцки и третият се поделя почти по равно между двете държави.
Напредък е постигнат и в проведените търговски преговори м/у България и Гърция - на 5 декември 1953 са подписани търговска и платежна спогодби за срок от една година, чрез които се възобновява стокообмена между двете страни, но той е твърде ограничен, тъй като не е открита пряка транспортна връзка.
През 1955 и 1957 са сключени още две спогодби – за предотвратяване на инцидентите по общата граница и за контрол, поддържане и възстановяване на граничната линия.
Възстановяване на дипломатическите отношения (22 май 1954)
Същевременно през семптември 1953, с одобрението на Москва и чрез генералния секретар на ООН Даг Хамършелд, българската страна предлага на Гърция преговори за възстановяване на дипломатическите отношения.
- по гръцко предложение преговрите започват в Париж през ноември 1953 и се водят от пълномощните министри на двете страни във Франция – Антон Недялков и Рафаел Рафаел.
- двете страни обаче имат различен подход към проблема.
- Гърция настоява възобновяването на отношенията да стане след писмено заявление на България, че ще изпълни задълженията си по мирния договор, и след като се подготви споразумение по изплащане на репарациите.
- българската делегация отстоява необходимостта първо да се възстановят отношенията и след това да се решават спорните въпроси.
- все пак е постигнат компромис - предвидено е в официалната декларация за възстановяване на отношенята да се включи текст, че в едномесечен срок след подписването ще се свика комисия по репарационния проблем.
- Гръцката страна обаче поставя ново изискване - България да върне гръцките политемигранти.
- така след трудни и продължителни преговори на 22 май 1954 в Париж е подписана българо-гръцка декларация за възстановяване на дипломатическите отношения.
В съответствие с Декларацията през лятото на 1954 се откриват дипломатически представителства – на България в Атина и на Гърция в София. За временно управляващи легациите са назначени Коста Ламбрев (Кирил Драмалиев чака агреман, за да стане пълномощен министър в Атина) и Константин Транос.
Преговорите за репарациите (21 юни 1954 - септември 1964)
Наскоро след подписването на Декларацията се формира двустранна комисия от експерти, относно уреждане на репарационния дълг на България, която се събира на 21 юни в Париж.
- преговорите се водят с прекъсване 10 години и завършват чак през 1964.
- първият етап от преговорите продължава до края на 1954 - гърците настояват България да започне веднага да изплаща своя репарационен дълг като се договорят за вида и количеството на стоките, които тя ще изнася в Гърция. Българскта стрна пък предлага частично погасяване на репарационния дълг с една първа вноска, а остатъка от дълга да се обвърже с погасяването на гръцките задължения към България.
- преговите в Париж достигат задънена улица, но в кр. на 1960 – нач. на 1961 те са подновени в Атина. В гръцката столица отново не е постигнат компромис, защото гърците искат да получат както първа вноска 1/8 от репарациите (т.е. 5-6 млн. $) и гаранции за пълното изплащане на остатъка, без оглед на задълженията на Гърция към България. Истинската причина за провалените преговори обаче е политиката на блоковото противопоставяне.
- в края на 1963 Гърция отново иска да се подновят преговорите - причината за това е изострянаето на гръцко-турските отношения във връзка с положението в Кипър и желанието на Гърция да си осигури тилът от към България.
- благодарение на българския външен министър Иван Башев преговрите в София (април-юни 1964) са доведени до успешен край.
- на 9 юли 1964 са подписани 12 българо-гръцки спогодби, които уреждат всички висящи въпроси между двете държави.
- репарационният дълг на България е определен на 7 млн. $, който ще бъде изплатен под формата на стоки в продължение на няколко години.
- дипломатическите представителства в София и Атина са повишени в ранг посолства, а през семптември 1964 са акредитирани и първите посланици.