Лекции по История

20. Първи период на османската експанзия на Балканите – (1352-1402).

Първи етап - началната стъпка на османското настъпление в балканските земи е окупирането на крепоста Цимпе, в Галиполския п-в през 1352 г. Така въораженият отряд на Сюлейман е изпратен там по молба на Йоан Кантакузин в помощ на борбата му срещу Йоан Палеолог. Скоро обаче става ясно, че турците нямат никакво намерение да напускат крепостта, като дори завладяват и някои околни селища, а през 1354 г. нахлуват в южна Тракия на територията на българската държава. По това време както Византия, така и България и Сърбия са значително отслабени. Териториите им са разделени на по няколко части и са управлявани от самостоятелни владетели. Освен това балканските държави не съумяват да се обединят срещу общия враг. Така виждайки, че не може да очаква подкрепа от България и Сърбия Йоан V Палеолог обръща поглед на запад и решава да потърси помощ от римската курия, но без успех. Междувременно укрепнали позициите си в източна Тракия през 1359 г.османските турци нападат Константинопол и макар че не успяват да го превземат ясно демонстрират завоевателните си планове. Така през 1369 г. в ръцете на османците пада и Одрин, където султан Мурад премества и своята резиденция. Вече пред непосредствената заплаха от завладяване за пръв път балканските владетели се обединяват под водачеството на самостоятелните владетели в Македония – братята Вълкашин и Углеша. Но в битката при Черномен на 26 септември 1371 г. християнската войска е разбита. След тази битка следва устремено настъпление в източна Тракия, Родопите, а след това и в Македония. Във васална зависимост изпадат местни аристократи в Македония, цар Иван Шишман и константинополските управници. Положението на империята се влошава още повече и от въстанието на сина на императора – Андроник, който се стреми да стане едноличен василевс. В крайна сметка империята се разпада на 4 части: в Константинопол управлява Йоан Палеолог, в южна Тракия – Андроник, в Солун – втория син на императора – Мануил, а в Пелопонес – третия син – Теодор. Все пак османският султан Мурад решава първо да завладее земите на българи и сърби и продължава настъплението си в тази посока. В битката при Плочник през 1386 г. обединените сили на сърби, българи и босненци нанасет голямо поражение на османската войска. Това обаче не спира настъплението им - Иван Шишман, който е обсаден в Никопол е принуден да спазва васалната си зависимост, а след битката при Косово поле през 1389 г. Сърбия вече не е в състояние да се противопостави на турския натиск. През 1354 г. новият султан Баязид обсажда Константинопол с твърдото намерение да го превземе. По това време император е вече Мануил II Палеолог (1391-1425) г. Този път обсадата е много по-добре организирана, като продължава няколко години, но остава без успех. Докото трае обсадата на Константинопол настъпват и последните дни на българската държава. След превземането на Никопол Баязид не се колебае да насочи ударите си и на север към Влашкото княжество. Средноевропейските държави също се оказват застрашени от османското нашествие. Затова под егидата на унгарския крал Сигизмунд се обединяват значителен брой войски, които потеглят по течението на р. Дунав. През 1396 г. обаче кръстоносната армия е разбита, а скоро след това е слажен и окончателен край на Видинското царство. Османските отряди нахлуват в средна Гърция и Пелопонес, но главната цел на Баязид е столицата. Обсадата продължава и когато вече не се вижда никакъв изход за византийците османската граница на изток е пряко застрашена. В Мала Азия нахлуват татарски орди и Баязид е принуден да се оттегли от Константинопол. В битката при Анкара обаче през 1402 г. войската му е сразена, а самият той умира. Така настъпва известно спокойствие за Византия, докато сред синовете на Баязид избухват междуособици. Така Мануил II Палеолог се намесва в тях като се стреми да извлече максимални ползи за Византия. С налагането на Мехмед като султан обаче междуособиците са прекратени и с това приключва първият етап от османската експанзия на Балканите.