Лекции по История

18. Византия при Михаил III Палеолог: вътрешна и външна политика. Антивизантийските коалиции и противодействието срещу тях. Лионската уния.

След смъртта на Теодор II Ласкарис управлението трябва да поеме Йоан Ласкарис, но тъй като той е малолетен за негов регент е назначен Михаил VIII Палеолог. Както често се случва той съсредточава в ръцете си цялата власт, а скоро се обявява за съимператор и поема командването на войската. Главният враг и съперник на Никея отново е Епир като през 1259 г. близо до Битоля Михаил VIII Палеолог се справя със своите противници – завладява столицата на Епир - Арта, като вече има възможност да насочи усилията си към осъществяването на основната цел – прогонването на латинците от Константинопол. Ясно е обаче, че главният крепител на латинците е Венецианската република, която поддържа флота. За да я неутрализира Михил VIII Палеолог сключва през 1261 г. договор с главния съперник на Венеция – Генуа. По силата на този договор Генуа се задължава да подпомага никейския император със своите кораби по море, като в замяна на това генуезките търговци са освободени от всякакви мита и получават правото да търгуват безпрепятствено из цялата територия на страната. Този договор е наречен Нимфейски, по името на град Нимфейен и е важна крачка в готвения план за унищожаването на Латинската империя. Така Михаил VIII започва да се готви за последен и решаващ удар, но нещата се развиват неочаквано бързо, без да се стига до каквото и да е сражение. Така на 25 юли 1261 г. Константинопол е освободен като Михил VIII Палеолог е тържествено коронясан като император, а законният наследник – Йоан Ласкарис е ослепен.Така с този император се поставя и началото на династията на Палеолозите, която управлява Византия до самия и край.
Управлението на Михил VIII Палеолог (1261-1282) г. преминава под знака на почти непрекъснати войни в една твърде сложна обстановка. Успешни за Византия са войните с Епир и Балгария като единствено войната в Пелопонес срещу Морейското княжество на латинците е неуспешна. Междувременно се подписват и два нови договора с Венеция и Генуа и макар че византийският император се опитва да се възползва от съперничеството помежду им тяхното влияние застрашително нараства. Така докато вниманието на константинополските управници е насочено към събитията на Балканите, то в Мала Азия вече се чувства опасността от постоянно нарастващия брой на турците. Настанили се на територията на отслабналия Иконийски султанат те започват да упражняват натиск към границите на Византия, водени от жаждата за плячка. Вместо да положи повече грижи по укрепяването на източната граница, увлечен от събитията на запад, императорът заповядва дори да бъдат отнети части от парите и имотите на граничните войници. Това още повече отслабва положението на византийските гарнизони, като някои от тях дори минават на страната на турците. От своя страна турците успяват да овладеят почти цяла Кария и Пафлагония.
Но и положението на запад е достатъчно сложно и напрегнато. Срещу Византия се образува нова мощна коалиция, в която водеща роля заема новосформиралата се държава на о-в Сицилия, оглавена от Карло Анжуйски, който заедно с последния латински император Балдуин II и с благословията на папата, сключват договор, според който заедно ще се борят за възстановяването на някогашната Латинска империя. Владетелите на все още съществуващите в югозападните Балкани малки държавици също се присъединяват към тази коалиция. Съгласие за участие дават и българският цар Константин Асен и сръбският крял Урош III. Така периодът от 1267 г. до самата смърт на Михил VIII през 1282 г. преминава под знака на поредица от действия – дипломатически и военни, отбранителни и нападателни – с цел да разкъса вражеския обрач около него. От своя страна той сключва съюз с унгарскя крал Стефан V, скрепен с династичен брак. Освен това поддържа добри отношения с татрския вожд Ногай и успява да склони татарите да навлязат и да опустошат българските предели.
Така на Михаил VIII Палеолог му остава да се справи с най-опасния си враг – Карло Анжуйски. За тази си цел той решава да се сближи с римската курия. Така подписва спогодба с тогавашния римски папа Григорий IХ, според която папата е признат за глава на цялата християнска общност и за притежател на върховната юрисдикция във всички християнски страни. Това е т. нар. Лионска уния от 1274 г. В крайна сметка по настояване на папата Карло Анжуйски е принуден да се съгласи на примирие с византийците. Избавил се от непосредствената заплаха императорът вече е с развързани ръце за действия срещу тесалийския севастократор Йоан, а също така и срещу венецианците, които владеят някои острови. Оставо обаче един тревожен въпрос и той е свързан с Лионската уния, срещу която се обявява широк кръг от монашеството като следва на места жестока разправа с противопоставилите се монаси. Така от настъпилото брожение се възползват враговете на империята и подновяват настапателната си политика. Михаил VIII Палеолог не може вече да се радва и на подкрепата на римската курия, тъй като новият папа Григорий ХI се оказва покорно оръжие на Карло Анжуйски. Така той обявява Лионската уния за недействителна, а императорът за схизматик. Карло Анжуйски подготвя нова нападателна акция срещу Византия, която обаче благодарение на далновидната византийска политика не се осъществява. Така в края на своето управление Михаил VIII Палеолог успява да се справи с външните си противници.