Pages

3. Реформите на Диоклециан (284-305) - административни, военни, стопански, религиозни. Тетрархията като форма на управление.

През 284-285 г. Диоклециан, който прави кариера в армията, идва на власт чрез гражданска война. Така той предприема реформи, които другите преди него не успяват да извършат. Всъщност управлението му в литературата се разглежда като един водораздел т.е. приема се, че след него започва домината. Така се поставят и основите на един ред, който продължава до VІІ век. Основните му концепции се състоят в това да се раздели цивилната от военната власт и да има контрол над много неща. Така той извършва административната реформа, която се състои в следното: империята е разделена на източен и западен дял, като двете половини си имат императори наречени августи и съответно свои помощници - цезари. Така Диоклетиан управлява източната част с помощник Галерий, а Максимилиан – западната, с помощник Констанций Хлор. Основният му мотив всъщност за този избор е, че има опасност по източните граници, като в източната част има повече население и градски живот т.е. повече данъци и хора в армията. Големият натиск през ІІІ век обаче е по Долния Дунав като Персия пък е единствената империя, с която се граничи на изток и това всъщност е големия враг. От своя страна пък Рим като град все повече започва да губи позиции и се превръща във формална столица. Така тенденция става източния август да се застоява по Босфора и Дарданелите, а западния т. е. Галерий си има Тесалоника и Сирмиум за резиденции като по този начин властта започва да се децентрализира. Тази форма се нарича тетрархия. Така старите провинции са ликвидирани, а най-големите единици са префектурите. Префектът всъщност е административно лице, което няма военни функции. Постепенно изчезват и легионите и войската е разделена на войнишко или гранично население и основни войски, които са подвижни и без траен център. Новите врагове обаче са най-вече конните народи като войската постепенно се варваризира. Целта всъщност е да не се повтори ситуацията като тази един провинциален управител да се обяви за император. Диоклециан прави още и опит за стопанска реформа като се опитва да сложи таван на цените. През 301 г. издава и едикт за цените, в който предлага стоки и услуги с препорачителна цена, но като мярка той е не е успешен. При Диоклециан се изгражда още и идеята за императорското семейство, т. е. цезарите се женят за дъщерите на августите като тетрарсите влизат в конфликт с някои религиозни общности, най-вече с християните. С декрета от 303 г. обаче започва и най-голямото християнско гонение, което по своята същност е политическо, като Диоклетиан и Гарерий се опитват да изчистят държавния апарат от тях. Около 305 г. Диоклециан обаче абдикира и предава властта на своя цезар.