Лекции по История

Симеон Радев

Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 година. Учи е първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва със стипендия на Българската екзархия френския лицей „Галатасарай“ в Истанбул и право в Женева, където негов състудент е Венелин Ганев. На 16 годишна възраст е приет за член на ВМОРО по предложение на Гоце Делчев. Отдаден вече страстно на журналистика в най-широк обхват, от 1901 г. става редовен сътрудник на вестник „Вечерна поща“, на който две години по-късно е редактор, после и главен редактор. През 1905 г. (по покана на Павел Генадиев) Симеон Радев заедно с Александър Балабанов започват издаването на списание „Художник“. След Хуриета от 1908 година участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. По-късно (1911 г.) основава всекидневника „Воля“ и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга „Строителите на съвременна България“ — едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Член на Масонска Ложа „Светлина“. Симеон Радев се записва като добровелец в Балканската война, като първо е зачислен в главната квартира в Стара Загора като преводач, а после се премества в Македоно-одринското опълчение, където в редовете на Трета Солунска дружина взима участие в боевете в Източна Тракия и в първите боеве срещу сърбите при Осоговската планина. След началото на Междусъюзническата война 1913, той е извикан в София, след което е прехвърлен в Букурещ където взима участие в изработването на временното примирие и Конференцията за подписване на мира в Букурещ. След подписването на мирният договор той остава като „пълномощен министър“ (посланик) до 1916 г. по личното настояване на румънския крал Карол I.

След влизането на Румъния в Първата световна война е преместен в Берн, Швейцария. По-късно (1917) той си подава оставката, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев, заедно с Андрей Ляпчев взема участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. След това той е последователно пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Той е и пръв български делегат в Обществото на народите в Женева. През 1918 година Симеон Радев обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане през XIX век“. Същата книга е преведена по-късно (1927) на български език и е публикувана като издание на Македонския научен институт в София, чийто член е Радев. На 18 октомври 1928 година Симеон Радев подписва Ангорския договор в Анкара. Симеон Радев е не само публицист, историограф и дипломат, а и вещ ценител на изкуството и на художественото слово. Още от най-ранни години той се проявява като критик и взема дейно участие в литературния и артистичен живот на нашата страна. Плод на тези занимания са редица блестящи статии в българския периодичен печат. Част от тези статии, писани в различно време, са поместени в книгата му „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“, която излиза през 1965 година и е посрещната с много голям интерес от българския читател.

Симеон Радев почива в София на 15 февруари 1967 г. — само няколко дни след като книгата „Ранни спомени“ е подписана за печат.

Произведения
Мемоари
• “Българската студентска колония в Женева (1898-1899)”
• "Строителите на съвременна България. Том 1"
• "Строителите на съвременна България. Том 2"
• "Това, което видях от Балканската война"
• “Конференцията в Букурещ и Букурещския мир от 1913 г.”
• “La Macedoine et la renaissance bulgare au XIXe siecle” (Македония и българското възраждане през XIX век), 1918 излязла на френски, 1927 на български
• “Погледи върху литературата, изкуството и лични спомени” (1965)
• "Ранни спомени"
• "Строителите на съвременна България. Том 3" (2009)

Разкази
• “Раздор” 1895, (публикуван в македонския вестник "Право" под заглавие "Раздор". То е първото негово писание, излязло в печата. Забележително е, че Алеко Константинов я прочел, питал кой е авторът и като му отговорили "един ученик от лицея", казал; Помнете ми думите, от това момче ще стане писател.")
• „Една разходка до Халки“
• „Танас Колимачка”
• “Слепият цигулар”

Драма
• „Летен порой“

Литературна критика
• „Д-р Кръстев като литературен критик“ 1907