Лекции по История

Елка Дроснева

Биографична справка
Родена на 20 февруари 1953 г. във Варна.
Завършила специалност история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1976 г.).
Редовен аспирант в Ленинградския държавен университет, Исторически факултет, катедра История на средните векове (1977-1980 г.).
Доктор по история (1980 г., Ленинград), "Становление русской болгаристики (до середины ХIХ в.)".
Научен сътрудник в Историческия институт при БАН (1981 г.), Асистент по българска историография в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1981 г.), Старши асистент (1982 г.), Главен асистент (1985 г.), Доцент (1992 г.), "Навечерието на Паисий (към 230 годишнината на "История славянобългарска)".
Зам.-декан на Историческия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1995-1999 г.). Хоноруван доцент в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград (1993-1996 г.), Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" (1995-1997 г.) и Русенски университет "Ангел Кънчев" (Педагогически факултет - Силистра, 1997 г.). Зам.-председател нта Управителния съвет на Кооперация "ИФ - 94" (1994-1999).
Член на управлението на Междурепубликанската научна асоциация на българистите от ОНД и на редколегията на научния орган "Български ежегодник" и представител на асоциацията за България (от 1994 г.).

По-важни публикации
Към биографията на Ботевия четник хаджи Костадин Хаджидимитров от Сливен. - Исторически преглед, 5, 1992.
Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 1, Велико Търново, 1992.
Теоретико-исторически проблеми на българското Възраждане в творчеството на Иван Шишманов. - Език и литература, 1, 1994.
Бележки върху историко-летописната практика на българите през Възраждането и задачите на нейното изследване. - В: Болгарский ежегодник. Болгарський щорiчник. Български годишник. Т. 2, Харьков - София, 1996.
Поглед към българското историческо познание през ХVI в. - В: Българският шестнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през ХVI век. София, 17-20.Х.1994 г. София, 1996.
Боян Пенев, Петър Мутафчиев и Балканът. - В: Исторически студии. Професор Петър Мутафчиев - познат и непознат. София, 1997.
Крали Марко в българското историческо познание през ХVІІІ век. - В: Кралот Марко во историата и во традициата. Прилози од научниот собир одржан по повод 600-годишнината од смртта на Кралот Марко, Прилеп, 23-25 уни 1995 година. Прилеп, 1997, рез. англ.ез.
Митове от и за Българското Възраждане. - В: История и митове. Исторически студии, Т.3, София, 1999.
България.Социални и културни измерения в православието и неговата специфика в българските земи. Научна конференция, София, 27-29 ноември 1997. София, 1999.
Страници из книжовния живот на Възраждането: Еленският летопис. - В: Европа и България. Сборник в памет на проф. Христо Гандев. София, 2000.
Уроци по история и по достойнство. - В: Историкът. Гражданин и учен. Сборник в чест на академик Илчо Димитров. С., 2001, с. 40-62.
Подготовка на текстове за печат: Генчев Н. Огромно национално и общочовешко богатство; Интервю с проф. Николай Генчев от 3 април 1987 г., "Сиянието на Апостола… и неговият гроб"; Интервю с проф. Николай Генчев от 30 май 1997 г. за цикъла "Еднодружни братя" на Програма "Христо Ботев, Българско национално радио с автор и водещ доц.д-р Е. Дроснева/ - Пак там, с. 269-308.
Животът на традицията. - В: Кризисна ситуация и художествена култура. Актуални проекции от миналото и съвременна практика. ІХ лятна научна среща, Варна, 2001.София, 2002, с.124-134.

Монографията е посветена на някои основни аспекти от развитието на историческото познание на българите към средата на XVIII в., времето непосредствено предшестващо появата на „История славянобългарска" от Паисий Хиленларски. На базата на българския фолклор, Библията и българската писмена традиция от IX в. нататък са потърсени измеренията на разбиранията за съдържанието на термина „история", вижданията за ползата от познаване на миналото и представите за занаята на историка. Потърсени са нивата на историческото познание в двете му основни форми на битуване - устната и писаната история, за да се очертае историографският контекст, в който израства Паисий и се формират неговите исторически възгледи, както и подготвеността на българската публика да разбере и приеме една нова по своя характер творба за миналото на българите и България.
Книгата е предназначена за специалисти, студенти, учители, ученици и за всички, които се вълнуват от проблемите на някогашното българско ежедневие, на българската култура и наука и искат да надникнат в духовният свят на дедите.