Лекции по История

Андрей Пантев

Роден в на 26 март 1939 г. в с. Раковица, Област Видин. През 1954 г. завършва гимназия във Видин, след което следва „История“ в СУ ”Св. Климент Охридски”, където се дипломира през 1961 г.
Пантев работи в историческия музей във Видин през периода 1962-1965 г., след което записва редова аспирантура в Софийски университет. През 1967 г. защитава първата си дисертация (доктор), а през 1984 г. става доктор на науките. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г.
От 1967 до 1974 г. е последователно научен сътрудник и старши научен сътруудник в Института за история при БАН. През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. — за професор в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През периода 1982-1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС, ЮЗУ и др.
Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение „Св. Георги Софийски“.
Андрей Пантев е депутат в 39-то, 40-то Народно събрание и 41-то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България. Андрей Пантев е автор на:
• над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски;
• около 40 книги,
• съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.
През 2002 г. Андрей Пантев получава награда „Голям Платонов Нобел на века“ на Световната академия „Платон“.

Обществена позиция
През март 2008 е един от „100 български интелектуалци“ подписали открито писмо срещу признаването от страна на българското правителство на независимостта на Косово от Сърбия. В писмото се говори за сърбите като за „братя по кръв и вяра“ и завършва с въпроса „Луди ли сте, слепи ли сте, или само купени?“

Избрана библиография
• „Англия срещу Русия на Балканите: 1879-1894“ (1972 г.),
• „Българския въпрос във Великобритания 1876“ (1981 г.),
• „Историческа българистика в Англия и САЩ 1856-1919“ (1986 г.),
• „Революция и реформи в Западна Европа и Северна Америка, XVII–XVIII в.“ (1988 г.),
• „Защо две Америки“ (1991 г.),
• „История на България. Т. 7“ (1991 г., съавт.),
• „Години на демокрация?“ (1992 г.), „История на България“ (1993 г., съавт.),
• „Раждането на модерната демокрация“ (1993 г.),
• „US Project for Determining the Borders of Bulgaria: 1918-1919“ (USA, 1993 г.),
• „САЩ и българския териториален въпрос 1919“ (на английски, Ню Лексингтън, Охайо, 1993 г.),
• „История на новото време“ (1994 г., съавт.),
• „Проблеми на новата и най-новата стопанска история“ (1994 г., съавт.),
• "Стефан Стамболов — хъшът държавник, или „Българският Бисмарк“ (1994 г.),
• „Хронологична енциклопедия на света“, т. V (1995 г., съавт.),
• „За Стамболов в часа на България“ (1995 г.),
• „Cultural and Intercultural Traditional Perspectives in Europe“ (Strasburg, 1995 г.),
• „Българският април 1876 г. в Англия и САЩ“ (1996 г.),
• „Историческата еволюция и политическа демокрация“ (1997 г.),
• „Другата версия“ (1998 г.),
• „100 най-известни българи в нашата история“ (1997 г., съавт.),
• „Гладстон и българите“ (1999 г., съавт.),
• „Светът след Иисус“ (1999 г., съавт.),
• „Стоте най-влиятелни българи в нашата история“ (1999 г.),
• „Исторически многоточия“ (1999 г.),
• „Българската история в европейския контекст“ (2000 г.),
• „Сир, това е революция“ (2001 г.);
• „Христофор Колумб и новият свят“ (за деца, 1989 г.) и др.
• „Исторически въпросителни“ изд. РИВА, София (2003 г.)
• „Носът на Клеопатра“ изд. РИВА, София (2004 г.)