Лекции по История

2. Международни отношения 1923–1932 г,

1. Икономически отношения - Обективните икономически потребности на континента са предмет на обсъждане между експерти на Великобритания, Франция, Италия и Белгия. В края на 1922 г. те изработват документ, препоръчващ на съответните правителства да поемат разрешаването на проблемите на икономическото възстановяване на Европа и на усложнените от промените в Русия отношения между руските кредитори и съветското правителство. Върховният съвет на съюзниците приема тази препоръка. Той решава да свика международна конференция на европейските страни по посочените проблеми с участието на Русия, Германия, Австрия и България. Проблемите на дневния ред на конференцията са предмет на дълги обсъждания и спорове главно между британската и френската делегации. САЩ присъстват чрез наблюдатели. Камарата на общините в Лондон също обсъжда проблемите на политиката спрямо РСФСР. Премиерът Л. Джордж споделя идеята за евентуално установяване на дипломатически отношения с Русия. Група консерватори, между които Уинстън Чърчил, Остин Чембърлейн и др., се изказват категорично против подобна възможност. В резултат на дискусиите в британския парламент се достига до общото решение - на конференцията да се поставят проблемите за германските плащания и за присъствието на френски войски на левия бряг на Рейн. Що се отнася до РСФСР, да се изисква съветското правителство да признае и да върне всички стари дългове на Русия, да възстанови собствеността на чуждите граждани и да възмезди другите нарушени интереси на европейските държави, предизвикани от решенията и законите на съветската власт.

2. Варшавски договор - В същото време във Варшава се срещат министрите на външните работи на Полша, Латвия, Естония и Финландия, които подписват т. нар. Варшавски договор. Клаузите на договора постановяват подписалите го държави да не сключват договори, които да са насочени пряко или косвено срещу всяка една от тях. Договорът създава своеобразен полско-балтийски блок, контролиран от Франция. Тъй като парламентът на Финландия не го ратифицира, той не влиза в сила.

3. Франция - Френската република, която за момента не може да разчита на политически или военен блок с Обединеното кралство, се стреми да спечели малките европейски държави. В периода от 1920 до 1938 г. тя подписва множество договори и споразумения, които укрепват нейното присъствие в Централна и Югоизточна Европа и създават т. нар. Малка Антанта.

4. Конференция в Рига - Специална подготовка за конференцията в Генуа извършват Англия, Франция и съветското правителство, които пресмятат дълговете на Русия. На път за Генуа РСФСР спира в Рига, където се провежда конференция с участието на представители на РСФСР, Латвия, Естония, Полша и наблюдатели от Финландия. Участниците в конференцията съгласуват своите позиции за предстоящата конференция в Генуа. Те се изказват за взаимно гарантиране на сключените вече мирни договори между Русия и нейните съседи - Естония и Литва, както и на договорите на Полша с Русия, Украйна и Белорусия. Делегациите на посочените държави постигат принципно съгласие да решават споровете и проблемите на взаимните си отношения с мирни средства. След разговорите в Рига, съветската делегация спира в Берлин, където провежда срещи с канцлера Вирт и министъра на външните работи Ратенау. Тема на разговорите са предварителните решения на Върховния съвет на Антантата да постави тежки условия на Русия и да запази неравноправното положение на Германия в европейските отношения. Дипломатите обсъждат и евентуалното договаряне между двете страни по бъдещо дипломатическо признание, отказа от репарации или възстановяване на щети, както и възможностите за значително икономическо сътрудничество.

5. Конференцията в Генуа – открива се на 10 април 1922 г. В нея участват делегации на 34 държави, пет от които са британски доминиони. Съобразно дипломатическата практика ръководителите на делегации представят своите политически концепции. След Л. Джордж, Луи Барту и други държавници говори Г. Чичерин. В своята реч той развива идеята за ценностите на мира и за общите интереси на държавите. Г. Чичерин декларира готовността на своето правителство да предостави концесии на чужди фирми и да сътрудничи с всички европейски държави. В хода на преговорите в Генуа делегацията на РСФСР има специални срещи с британската делегация. Дипломатите разговарят по проблемите на основния документ на Върховния съвет на Антантата, по изискванията за пълно възстановяване на дълговете на царска Русия и на собствеността на чуждите граждани. Ултимативният тон на Л. Джордж и на останалите британски дипломати определя неуспеха на разговорите. Впрочем по време на конференцията делегациите на Великобритания и Франция настояват Русия и Германия да приемат безусловно предварително разработените в Кан и в Лондон изисквания. Тези изисквания обаче са напълно неприемливи и за двете държави. В острите прения на пленарните заседания и на неофициалните срещи на дипломатите компромиси не се постигат. Дипломатите на Великобритания, Франция и на техните съюзници, както и наблюдателите от САЩ, не успяват да променят атмосферата на конференцията. Преговорите се отлагат за лятото на 1922 г. в Хага, но и там не се постигат очакваните резултати.

6. Рапалски договор - В тази обстановка, по инициатива на съветската страна, на 16 април 1922 г. делегациите на СССР и Германия подписват т. нар. Рапалски договор (по името на предградието на Генуа, където се намира резиденцията на руската делегация). Договорът утвърждава принципите на взаимното признание и на взаимната изгода. Двете държави взаимно се отказват от обезщетение за военните си разходи, както и от обезщетение за военните щети (чл. 1). Двете страни установяват дипломатически и консулски отношения (чл. 3) и поставят началото на активна икономическа и-търговска политика (чл. 4, чл. 6). Рапалският договор предоставя на Германия правото да ползва целия руски пазар и да реализира своята промишлена продукция, а на Русия — правото да изнася суровини и да ползва техническата помощ на германските специалисти. По силата на договора германската страна получава възможност да строи самолети във Фили край Москва и да ползва тренировъчен център за летци в Липецк. Немската корпорация „Круп" ще строи заводи за производство на артилерийски оръжия в съветска Средна Азия. В Русия се изграждат центрове за подготовка на немски офицери и танкови и авиационни центрове. Военното сътрудничество предвижда наблюдение и участие в съвместни учения.

7. Интервенцията в Рур - Затрудненията на Германия в изплащането на репарациите и временното забавяне на поредната вноска с разрешение на Върховния съвет на Антантата предизвикват правителството на Антоан Пуанкаре да изпрати френски и белгийски войски в Рурската област (11 януари 1923). Правителството на Германия отговаря с призив за пасивна съпротива, т. е. спиране на производството, което обаче предизвиква стопанска и политическа криза. Великобритания и САЩ не поддържат действията на Франция и Белгия и последните са принудени по-късно да изтеглят войските си от Рурската област.

8. Развитие на Германия - През 1924 г. Върховният съвет на Антантата приема т. нар. план Дауъс за развитието на Германия, който разширява възможностите за икономическа и делова изява на германските бизнесмени и за увеличаване на чуждите инвестиции в немската икономика. През същата година правителството на Германия депозира молба за встъпване в Обществото на народите, удовлетворена през 1926 г.

9. Отношения с СССР - През първата половина на 20-те години големите европейски държави внимателно следят проявите на СССР във вътрешната и във външната политика, както и водената от неговия печат антикапиталистическа пропаганда. Последната предизвиква открити антисъветски реакции, включително кампании в средствата за масова информация, военни демонстрации на сила в близост до границите на СССР, убийства на съветски дипломати, нападения на съветски представителства и др.
На 8 май 1923 г. британският външен министър лорд Кързън изпраща ултиматум до съветското правителство, с който протестира срещу революционната пропаганда на съветската държава в Индия, Иран и Афганистан, злепоставяща Великобритания. Той изисква компенсация за убийството на заловен английски шпионин в СССР, застъпва се за арестувани от съветските власти духовни и политически лица, настоява съветското правителство да изтегли своите дипломатически представители от Иран и Афганистан. Лорд Кързън дава десетдневен срок за изпълнение на ултиматума. В потвърждение на категоричния тон на този документ британски военни кораби се появяват в Бяло море.
Ултиматумът на лорд Кързън създава проблеми и във Великобритания, тъй като СССР отхвърля този документ и фактически предопределя пълния провал на инициативата на лорда. Правителството в Лондон подава оставка, а новият консервативен кабинет намира изход в разумен компромис. През 1924 г. лейбъристкото правителство на Р. Макдоналд установява дипломатически отношения със СССР. Към тази форма на политическо поведение се ориентират редица европейски, азиатски и латиноамерикански държави.

10. Германският въпрос - Големият проблем на международната политика в средата на 20-те години продължава да бъде германският. Ръководните среди на Великобритания, Франция, Белгия и Италия се заемат с подготовката на нови споразумения, които да гарантират границите на и с Германия и отношенията с нея. Комисия от юристи, в това число и германски, разработва проект за гаранционен пакт и специален документ, определящ условията за приемане на Ваймарската република в Обществото на народите.

11. Конференцията в Локарно - На 5 октомври 1925 г. в Локарно се открива международна конференция с участието на посочените пет държави, на Полша и на Чехословакия. Конференцията обсъжда и приема Рейнски гаранционен пакт, който утвърждава статукво на германско-белгийската и германско-френската граница. Страните, подписали пакта, се задължават да спазват определените по Версайския договор териториални клаузи и ненарушимостта на посочените граници, да не извършват една срещу друга никакво нападение или нахлуване и да не прибягват в никакъв случай до война една срещу друга. Гаранти на пакта са Великобритания и Италия. На конференцията в Локарно се подписват и четири арбитражни договора между Германия и нейните западни и източни съседи. Сключват се споразумения между Франция и Полша, Франция и Чехословакия за оказване на помощ в случай на нарушение на териториалната цялост на съответните държави.

12. Въпросът за оръжията - интересите на сигурността и горчивият опит от Първата световна война определят усилията на държавите и на ОН да разработят международен документ, забраняващ използването на средства за масово унищожаване на хора. През 1925 г. 37 държави подписват в Женева Протокол за забрана на употребата на химическо и бактериологическо оръжие във война. По-късно към него се присъединяват още 11 държави. САЩ не ратифицират протокола, а Великобритания и Франция правят уговорки преди гласуването в парламентите.

13. Договори между СССР и Германия - Политиката на договаряне естествено включва и СССР. По време на конференцията в Локарно Германия подписва нов търговски договор със Съветския съюз, а през 1926 г. - двустранен „Договор за съгласуване на всички въпроси от политически и икономически характер, засягащи двете страни", В една от клаузите на този договор, известен и като Берлински договор за ненападение и неутралитет се постановява: в случай, че едната страна е нападната от трета държава или група държави, другата договаряща страна да запази неутралитет до приключването на конфликта. В действителност двете държави се обединяват в своята враждебност към Полша.
Берлин и Париж се договарят по въпросите на икономическото сътрудничество и успешното използване на природните богатства на двете страни—каменни въглища в Германия и желязна руда във Франция, нужни за модерната металургия.Двете държави сключват т. нар. Стоманен пакт.

14. Международна атмосфера в края на 20-те - В международната политика обаче се проявяват различни направления и тенденции. През 1927 г. надделяват антисъветските тенденции, които предизвикват полицейски нападения над сградата на пълномощния представител на СССР в Пекин и над съветското търговско представителство в Лондон (април-май с. г.). Великобритания скъсва дипломатическите отношения със СССР. Във Варшава се извършва ново политическо убийство, жертва на което е съветският дипломат П. Волков. Европа е напрегната и враждебно настроена спрямо Съветския съюз.

15. Пакт Бриан-Келог - Шестата сесия на Общото събрание на ОН (1930) взема решение да започнат преговори за подготовка на международна конференция за съкращаване и ограничаване на въоръженията. Специална подготвителна комисия, в която участва и делегация на СССР, обсъжда проблемите на разоръжаването в Женева (1927-1931). В тази обстановка френският министър на външните работи Аристид Бриан поема инициатива, отбелязваща 10-годишнината от влизането на САЩ в Първата световна война (април 1917). А. Бриан предлага на своя колега - държавния секретар на САЩ -Франк Келог, двете страни да подпишат договор за отказ от войната като средство на националната политика. Френският министър е по-голям реалист отколкото предполагат неговите противници. С предложението си той се надява да привлече САЩ към по-активно международно сътрудничество. След известно колебание държавният секретар на САЩ приема предложението, тъй като наближава изборната 1928 г., а мирът е популярен лозунг. Пактът Бриаи-Келог или Парижкия договор, подписан на 27 август 1928 г. постановява, че държавите осъждат прибягването до война за уреждане на международните спорове и се отказват от нея като средство за национална политика във взаимните си отношения (чл. 1). По силата на чл. 2 от договора страните признават, че уреждането или разрешаването на всички спорове или конфликти от каквото и да е естество или произход, трябва винаги да бъде извършено с мирни средства. Към пакта се присъединяват 60 държави, в това число и СССР. При ратификацията на пакта парламентите на големите държави внасят уточнения с обяснителни бележки, в които се отбелязва, че клаузите на пакта не важат за колониалните империи на Франция и Великобритания и не променят американската доктрина „Мънро", която дава право на самоотбрана. Франция допуска войни за самоотбрана и войни, които произтичат от Устава на ОН, от Локарно и другите френски съюзи. Великобритания запазва свобода на действията за отбрана на империята, а САЩ отказват да участват в принудителни акции, т. е. те няма да подпомагат жертвите на агресия въз основа на пакта „Бриан-Келог”.

16. Меморандум на Хувър и конференцията в Лозана - Междувременно в условията на криза плащанията на репарациите се затрудняват. Поради това германското правителство се обръща към президента на САЩ Херберт Хувър с молба да поеме инициативата и да обяви мораториум върху изплащането на репарациите. Президентът приема молбата. През 1931 г. той обявява т. нар. Мораториумът на Хувър. Мораториумът обаче поставя началото и на оживени дипломатически разговори за бъдещето на репараци-онния въпрос и на всички видове плащания. Тези въпроси се обсъждат на международна конференция в Лозана (1932). Държавите-победители успяват да се споразумеят за отлагането на германските плащания. Впоследствие обаче Великобритания, Франция и другите европейски страни спират плащанията по дълговете си към САЩ. По този начин с общи усилия големите и малките държави разрушават цялата система на следвоенни плащания.

17. Конференция по разоръжаването - на 2 февруари 1932 г. в Женева. В работата на конференцията участват делегации на 62 държави, включително САЩ и СССР, които не са членове на Обществото на народите. Френската делегация предлага разоръжаването да започне от военоморските сили. Великобритания, заинтересована от запазването на своята военноморска мощ, настоява за разоръжаване на големите сухопътни армии и за ограничаване на строителството на подводен флот. Германия, подкрепена от Италия, настоява да получи правото на свободно въоръжаване, т. е. право да наруши Версайския договор, и след това да се включи в процеса на разоръжаване. СССР надхвърля всички очаквания с предложението за пълно и всеобщо разоръжаване, на което той самият не е способен. Тази идея обаче е неприемлива за останалите участници в конференцията. По същия начин делегатите посрещат и предложението на САЩ за 33% съкращаване на всички видове въоръжения. Първата сесия на Женевската конференция по разоръжаването завършва без политически решения. В края на 1932 г. представители на Великобритания, Франция, САЩ, Италия и Германия вземат решение да предоставят на последната равноправие в рамките на системата за сигурност за всички. Впоследствие, недоволна от несъгласието на великите държави да наруши клаузите на Версайския договор, Германия напуска конференцията по разоръжаването. През май 1934 г. конференцията прекратява своята работа.