Лекции по История

18. САЩ – първа икономическа сила в света. Политическо развитие от 1964 до 2000 г.

1. Кабинет на Линдън Джонсън 1963-1968 г. - След смъртта на Кенеди президентският пост автоматично е зает от вицепрезидента Линдън Джонсън. Първите месеци на неговото управление са белязани от изострянето на междурасовите противоречия, които взимат и човешки жертви. Това ускорява приемането на закона за гражданските права, в сила от 19 юни 1964 г, който дава на федералното правителство значително по-широки правомощия в борбата срещу расовата дискриминация. Вълненията обаче се разпростират и обхващат редица големи градове в Севера, поставяйки началото на първото от „дългите горещи лета” на протестите на цветнокожите. През есента стартира и студентското протестно движение, предизвикано от забраната на университетските власти за политическа дейност във висшите училища. През август с.г. във връзка с т.нар. инцидент от залива Тонкин Конгресът дава на президента широки правомощия при посегателства срещу американските въоръжени сили. Това подготвя началото на ескалацията на участието във войната във Виетнам, в която САЩ са замесени още при Кенеди.В такава напрегната атмосфера се провеждат президентските избори от ноември 1964 г. Джонсън не само побеждава убедително републиканеца Голдуотър, но и получава в Конгреса онова стабилно мнозинство, което липсва на Кенеди. Това му дава възможност незабавно да пристъпи към реализация на предизборната си програма за изграждане на "Велико общество".
Всъщност тя стартира още през 1964 г., когато Джонсън обявява "война на бедността" и внася, а Конгресът приема закон за равните икономически възможности и за намаляване на данъците. През следващата година са приети още три закона - за здравеопазването, за имиграцията и за правото на глас. Следват ги тези за подпомагане на общественото образование, за благоустрояването на градовете, за развитието на изостаналите региони, за превенцията на престъпността, за жилищното строителство и т.н.

2. Проблеми - Повечето от тези мерки са насочени най-вече към гарантиране правата на цветнокожото население. То обаче не само не крие недоволството си от темповете, с което обществото приема десегрегацията, но периодически организира масови вълнения, достигащи до сериозни стълкновения с органите на реда. Въпреки проповядваната от Мартин Лутер Кинг линия на ненасилие за постигането на равни права, все по-популярна сред цветнокожите става тактиката на т. нар. "отбранително насилие". Кулминацията на расовите вълнения е през април 1968 когато след убийството на Лутър Кинг бунтовете на цветнокожи обхващат около 125 града, включително и столицата Вашингтон.
Другият голям проблем на Джонсън е ескалацията на американската намеса във виетнамската война. Към 1965 г.става ясно, че Южен Виетнам не е способен да устои на комунизацията, активно подпомагана от Северен Виетнам, което би било и сериозен удар по авторитета на САЩ като суперсила. През март 1965 г. първите американски морски пехотинци навлизат в Южен Виетнам.

3. Поляризация заради Виетнамската война - Участието на САЩ във войната във Виетнам поляризира не само самата Демократическа партия, в която се появяват т. нар. "ястреби" и "гълъби", но и общественото мнение, още повече, че американците дават общо около 60 000 убити и над 300 000 ранени, като 61% от пострадалите са под 21 години.
Още в началото й, към 1965-1966 г., макар и по чисто "вътрешни" причини, се разраства студентското протестно движение. Освен това сред младите масово започва да се разпространява т.нар. "култура на марихуаната". Към 1967 г. тези три причини за протест кулминират в движението на хипитата "Прави любов, а не война".

4. Избори 1968 г. - Разочарован и все по-остро атакуван заради войната във Виетнам, през март 1968 г. Джонсън изненадващо обявява, че няма да се кандидатира отново за президент.През април и юни 1968 г. последователно са застреляни Мартин Лутър Кинг и братът на Джон Кенеди - сенаторът Робърт Кенеди. В изборите през ноември с.г. побеждава, макар и отново с незначителна разлика, Ричард Никсън.

5. Кабинет на Никсън 1968-1974 г. - Първият мандат на Никсън съвпада с началото на продължителния, арабо-израелски конфликт, който води до няколко сериозни енергийна кризи. На свой ред широкото военно участие на САЩ във войната във Виетнам също се отразява отрицателно върху икономическото състояние на страната. Това е периодът, в който САЩ започват да губят превъзходството си в световната икономика и се превръщат от кредитор в държава-длъжник. Капиталът се отказва от развитие на промишлеността, предпочитайки по-бързите и по-доходоносни спекулативни инвестиции, което води и до загуба на над 3 млн. работни места. Кризисните явления в стопанството са основния аргумент, с който републиканската администрация постепенно орязва почти всичко от социалното законодателство, заложено по време на управлението на демократите. САЩ фактически се отказват от идеята за изграждане на "държава на общото благоденствие" и се ориентират към неоконсервативен модел, който през 80-те години ще стане известен като "рейгъномика".Последиците се стоварват предимно върху гърба на по-уязвимите слоеве от населението и предизвикват остри реакции както на синдикатите, така и на разнообразни граждански движения - на етническите малцинства, на младите (именно тогава се ражда рок-фестивалът в Уудсток), на хомосексуалистите, на радикалните цветнокожи, на природозащитниците (през 1970 г. те отбелязват първия Ден на Земята) и т.н.. А доколкото американското участие във войната във Виетнам продължава, то лесно се превръща и в обединителната тема за все по-масовите протести на национално равнище. Само през есента на 1969 г. например т.нар. "Дни на мораториума" (срещу войната) събират на протестни походи стотици хиляди участници. При това положение шансът на Никсън за втори мандат очевидно е в търсенето на относително "почетно" изтегляне от Виетнам. То започва още през 1970 г., когато са евакуирани американските войски от Камбоджа. А именно ангажиментът на Никсън да го довърши окончателно му носи в изборите от ноември 1972 г. и една от най-убедителните победи. Още в началото на втория си мандат, на 27 януари 1973 г., президентът спазва обещанието си и слага подписа си под споразумението за прекратяване на огъня във Виетнам. САЩ поемат задължението да изтеглят от Виетнам войските си, като в замяна бъдат освободени всички техни военопленници.

6. Скандалът „Уотъргейт” - Оказва се обаче, че за убедителната победа на Никсън в президенската надпревара роля е изиграл и т.нар. "Уотъргейт" - монтирането по време на кампанията на подслушвателни устройства в изборния щаб на демократическата партия. Скандалът постепенно набира скорост. Създадена е и специална сенатска комисия, която започва разследване.Първоначално Никсън прехвърля отговорността за "Уотъргейт” върху своите съветници. Един от тях обаче признава, че президентът бил информиран за подслушвателните устройства. В началото на следващата 1974 г. отношенията между сенатската комисия и президента се обтягат поради отказа му да сътрудничи на разследването. В резултат през юли срещу него започва процедура по импийчмънт. Подкрепят я и част от сенаторите- републиканци. Пред неизбежността на присъдата, заплашваща го с обвинение в държавна измяна, на 8 август 1974 г. Никсън подава оставка.Съгласно конституцията постът му се поема от вице-президента. Така Форд остава в съвременната история на САЩ като човекът, който последователно става вице-президент и президент, без да е избиран на нито един от двата поста.

7. Кабинет на Джими Картър 1976-1980 г. - Скандалът "Уотъргейт" предопределя и победата на почти неизвестния демократ Джими Картър в президентските избори през ноември 1976 година. Заслугата му е, че успява да се претвори в образа на "провинциалния аутсайдер", способен да изчисти Вашингтон от скандалите около "столичните" политици. Така той привлича гласовете на южняците, на наемните работници, на цветнокожите и на етническите малцинства. Картър поема управлението в момент, когато САЩ все още не са излезли от икономическата депресия, последвала енергийната криза от 1974-1975 година. Основните му усилия са насочени към съкращаване на бюджетния дефицит, стимулиране на производството (за целта се премахва контрола върху цените на горивата) и намаляване на безработицата (създават се около 8 млн. работни места). По негово време в държавната администрация са назначени рекорден брой жени, цветнокожи испаноговорящи американци. Във външната си политика Картър остава с един голям успех и две сериозни поражения. Негова е основната заслуга за споразумението Дейвид (1978 г.), което слага край на конфликта между Египет и Израел. Той има съществен принос и за приключването на преговорите по ограничаване на стратегическите оръжия (САЛТII), но агресията на СССР в Афганистан (1979 г.) отлага ратификацията им. А провалът му в кризата с американските заложници в Иран (ноември 1979 - януари 1981 г.) е в центъра на общественото внимание през последната година от мандата му и пряка причина за загубата в президентските избори срещу Роналд Рейгън през ноември 1980 г.

8. Кабинет на Рейгън 1980-1988 г. - Рейгън следва стриктно неолибералния подход в линията си за модернизиране на стопанството на САЩ. Той успява да прокара серия закони, насочени към ограничаване на инфлацията, намаляване на данъците и на разходите на държавната администрация (с изключение на военните разходи, които нарастват с близо 35%), ръст на производството, създаване на нови работни места. Успехите в икономическата политика му носят една от най-убедителните победи – в изборите от ноември 1984 г. През 1986 г. Рейгън успява да прокара още един сериозен ремонт на данъчния кодекс, чрез който ограничава данъчните облекчения, но и намалява данъчната тежест за хората с ниски доходи. Това значително подобрява икономическото положение на милиони американци и през 1988 г. в обществото започва сериозен дебат доколко е целесъобразна XXII поправка на конституцията, която не позволява един и същи човек да заема повече от два мандата президентския пост. Още по-важното обаче е, че благодарение на твърдата неолиберална политика, следвана от Рейгън, САЩ успяват да се справят достатъчно успешно с прехода към четвъртата, "постиндустриалната" (или "информационната") епоха от своята история. Рейгън се радва на сериозни успехи и във външнополитическата си дейност. Следваната от него доктрина е наречена "мир, крепящ се на силата". Той не се колебае да изпрати бомбардировачи срещу Либия, военноморски ескорти за танкерите по време на войната между Йоан и Ирак, или пък да подкрепя с военна сила всяко едно антикомунистическо движение в страните от Централна Америка. Активната му външнополитическа дейност, както и тактиката му на икономическо изтощаване на СССР чрез непосилните темпове на надпревара във въоръжаването, допринасят в значителна степен за началото на процесите на "перестройката" на Горбачов, а в крайна сметка и за падането на комунистическите режими в страните от Централна и Източна Европа.

9. Кабинет на Джордж Буш-старши 1988-1992 г. - Именно благодарение на успехите, завоювани от Рейгън по време на двата му мандата, в изборите от ноември 1988 г. неговият вицепрезидент Джордж Буш-старши печели безпроблемно срещу Дукакис. Но предизборната кампания остава в историята като една от най-мръсните в края на XX век. Основният претендент на Дукакис вътре в Демократическата партия - сенаторът Гари Харт, е принуден да се оттегли поради намеци за негови "сексуални неуместности". А срещу самия Дукакис републиканците изваждат едно негово решение като губернатор да пусне в отпуск затворник, излежаващ присъда за убийство. Мандатът на Буш-старши съвпада с появата и на негативните ефекти от "рейгъномиката". Според федералните стандарти през 1989 г. в категорията "бедни" влизат около 31,5 млн. американци, т.е. близо 13% от населението, което прави всеки 10-и сред белите и всеки 4-и сред цветнокожите и испаноамериканците. Това отново става повод за периодични граждански вълнения на расова основа. Най-мощното е през април 1992 г. в Лос Анжелис, когато в продължение на 5 дни градът е в плен на насилието. През януари 1991 г. САЩ оглавяват и многонационалните сили, участвуващи в операцията "Пустинна буря" за освобождаването на Кувейт от иракската окупация. След 42-дневни военни действия Буш триумфира, че е наложил "нов световен ред", основаващ се на принципите на "мира и справедливостта".

10. Кабинет на Бил Клинтън 1992-2000 г. - В изборите от ноември 1992 г. Буш губи от демократа Бил Клинтьн. Ерата на "студената война", която неизменно е основен коз на републиканските кандидати, вече е отминала, а и обществото се стреми към промяна след трите техни мандата. Клинтън е вторият президент-демократ след Рузвелт, който успява да се задържи на власт два мандата. Основната причина е, че през тези 8 години САЩ постигат най-ниските след Кенеди равнища на безработицата и на инфлацията, а мнозина американци получават възможност да се сдобият със собствено жилище. Рязко намалява и криминалната престъпност, а също и проявите на расова дискриминация. Държавният бюджет не само е балансиран, но и за първи път от десетилетия приходите надвишават разходите. Следвайки традициите на Демократическата партия, Клинтън прави опит да реализира програма за мащабна здравна реформа, който обаче завършва с неуспех поради съпротивата на републиканците, спечелили през 1994 г. мнозинство в Конгреса за първи път от 40 години. По-добра съдба имат мерките за защитата на работните места на родители с болни деца, за ограничаването на продажбите на огнестрелно оръжие и за реформата на образователната система.
Във външната политика Клинтън не се колебае да брани интересите на САЩ, включително и с прилагането на сила. През 1998 г. те бомбардират Афганистан и Ирак, в отговор съответно на атентати, организирани от Осама Бен Ладен и на отказа на Садам Хюсеин да допусне инспектори на ООН за контрол над ядрената му програма. През 1999 г. САЩ са най-активните участници във въздушните удари срещу режима на Милошевич в бивша Югославия. Същевременно Клинтън ратифицира договора САЛТ II, с който се ограничава количеството на ядрени бойни глави на САЩ и Русия, а в края на мандата му започват и преговори по САЛТ III, целящи поредното ограничаване на запасите на двете държави с оръжия за масово поразяване.

11.Скандал - През 1998 г. Клинтън е забъркан в сексуален скандал със своя сътрудничка. За втори път в историята на САЩ се стига и до процедура по импийчмънт, подкрепена от републиканското мнозинство в Конгреса. Но през февруари 1999 г. Сенатът оправдава президента и той запазва поста си.

12. Избори и Джордж Буш-младши - Краят на XX век е маркиран с може би най-драматичната битка за президентския пост в цялата история на САЩ. Според резултатите с общия вот през ноември 2000 г. кандидатът на Демократическата партия Ал Гор води на републиканеца Джордж Буш-младши с 0,51% (48,38% срещу 47,87%). В щата Флорида обаче, където и двамата получават по 48,8%, при последвалото ръчно преброяване на бюлетините се оказва, че Буш има 537 гласа в повече. В действие влиза правилото "всички гласове (на електорите) - за победителя" и така несъответствието в съотношението население - избиращи в отделните щати, колкото и да е незначително, си казва решаващата дума - Буш-младши провъзгласен за президент.