Лекции по История

16. Краят на Втората световна война 1944-1945 г.

1. Антихитлеристка коалиция - Съюз между Великобритания, САЩ и СССР, създаден през 1941-1942 г. след германското нападение над СССР на 22 юни 1941 г. Трите сили са естествени съюзници и затова договорните отношения между тях са установени значително по-късно от реалното начало на тяхното сътрудничество.
Още през юли 1941 г. Великобритания (начело с Уинстън Чърчил) и СССР (начело с Йосиф Сталин) сключват договор за военно сътрудничество, според който Великобритания се ангажира да снабдява СССР с най-необходимите продукти, техника и боеприпаси. Чърчил не е склонен да задълбочава "приятелството" си със Сталин, но президентът на САЩ Франклин Рузвелт настоява за политически договор, който да ангажира СССР за следвоенното демократично уреждане на света. Такъв е подписан само между Великобритания и СССР през март 1942 г. Отношенията между САЩ и Великобритания остават нерегулирани от договори, макар че двете държави подписват общи декларации за своите военни цели.Такава е Атлантическата харта от август 1941 г.
Антихитлерискта коалиция се разширява значително на 1 януари 1942 г., когато във Вашингтон към трите големи държави се присъединяват още 21. Те всички подписват Декларацията на Обединените нации (обединените нации са обединени от съюза си против Хитлер). Освен САЩ, Великобритания и СССР, се подписват още: Китай, Австралия, Белгия, Канада, Коста Рика, Куба, Чехословакия, Доминиканската република, Ел Салвадор, Гърция, Гватемала, Хаити, Хондурас, Индия, Люксембург, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Южна Африка и Югославия.
За първи път тримата големи — Рузвелт, Чърчил и Сталин, се срещат през ноември-декември 1943 г. в Техеран и решават вторият фронт да бъде открит с десант в Северна Франция. Ялтенската конференция се провежда от 4 до 11 февруари 1945 г. Вземат се следните по-важни решения: за разделяне на Германия на 3 окупационни зони; за подготовка на конференция за приемане на Устава на ООН и за нейното създаване; постига се споразумение за Далечния изток, което признава Монголската народна република, предоставя Южен Сахалин и Курилските острови на СССР; СССР се съгласява да участва в разгрома на Япония 3 месеца след края на войната в Европа. Потсдамската конференция се провежда от 17 юли до 2 август 1945 г. и е за съдбата на Германия след края на ВСВ. Съюзниците (Трумън заменя Рузвелт) провъзгласяват нейната денацификация, демилитаризация, демократизация, децентрализация и декартелизация. Провъзгласена е и целта да се съхрани единството на Германия.Още на 9 октомври 1944 г. е решена съдбата на Източна Европа - в Москва Чърчил подава на Сталин парче хартия с предложение как да си поделят страните в Европа: Румъния — 90 % за Русия и 10 % „за другите“; Гърция 90 % за Великобритания и съюзниците й, 10 % за Русия; Югославия и Унгария — по 50 %; България — 75 % за Русия, 25 % „за другите“. Сталин няма нищо против предложението, но си има своите твърди намерения — където е стъпил червен ботуш, червен ще бъде и режимът!

2. Настъплението на Червената армия в Източна Европа - След битката при Сталинград, пораженията на немците се превръщат в провал. Червената армия завзема Великие Луки, Моздок, и освобождава Ленинград от 879 дневната блокада. С второто зимно настъпление руснаците превземат Курск, Белгород, Ростов, Харков, Ржев и Вязма. Повече от 500 000 немци и техни съюзници са убити или пленени.
На 15 март 1943 година немците предприемат контранастъпление, успявайки да си върнат Харков и Белгород. Тогава фронтът временно се стабилизира, двете страни се подготвят за нови битки. През юли немците настъпват в сектора Белгород-Орел, но са спрени след една седмица. През август, руснаците превземат Харков, Таганрог, а през септември - Брянск и Смоленск. През октомври достигат Днепър, превземайки Киев на 6 ноември. През декември пада Житомир, през януари - Новгород. През февруари 1944 г. влизат в Естония и Червената армия се оказва на довоенната полска граница. През март руснаците вече са на румънската граница. Одеса пада на 10 април. До 9 май немците са изхвърлени от Крим, както и от цяла Украйна. През юни се извърша офанзива срещу Финландия, след което Виборг се оказва в ръцете на руснаците. На юг падат Витебск и Минск. Отвореният втори фронт в Нормандия не позволява на германските сили да изпратят подкрепления на Източния Фронт. Талин пада на 22 септември 1944 г., а Рига - на 13 октомври.В края на август Червената армия е на границите на Източна Прусия и навлиза в Полша и Румъния. На 24 август румънското правителство капитулира, след като съветските войски достигат делтата на Дунав и превземат Кишинев и Яш. На 5 септември СССР обявява война на България. Три дни по-късно българското правителство моли за примирие, но е свалено от власт с военен преврат, а на 16 септември съветските войски влизат в София. Немските войски в Югославия не успяват да спрат съветското настъпление, подпомогнато от партизаните на Тито, както и от румънската и българската армия, и на 20 октомври руснаците влизат в Белград. Две седмици по-късно те са пред вратите на Будапеща. Унгарската столица, в която са разположени части на Вермахта, се съпротивлява ожесточено, и не може да бъде превзета чак до 18 февруари 1945 г.

3. Освобождаването на Франция - На 6 юни 1944 г. американски и британски сили осъществяват успешен десант на брега на Нормандия. До една седмица те успяват да заемат 100 км от брега и построяват изкуствени пристанища там. В последвалите 100 дни общо 2 милиона войници и 450000 военни машини са прехвърлени във Франция. На 15 август е извършен подобен десант и на средиземноморския бряг, между Марсилия и Ница. На 25 август е освободен Париж, а на 2 септември - Брюксел. На 12 септември американската армия навлиза в Германия при Трир. Там обаче бива спряна от немската защита, а последвалият опит да заобиколят противника през Холандия също се проваля. На 15 септември двете американски армии се срещат при Дижон, и се подготвят за нападение срещу Германия. През декември немското командване, по заповед на Хитлер предприема изненадващо настъпление срещу американските позиции в Белгия - т.нар Арденска операция. След тежки загуби, съюзниците са принудени да отстъпят до река Маас. В крайна сметка обаче германското контранастъпление не успява поради ускореното съветско настъпление на Източния фронт, което ангажира основните сили и внимание на Германия.

4. Битката за Германия - На 12 януари 1945 г. Червената Армия навлиза дълбоко в Полша, превземайки Варшава на 17 януари, и Тарнов, Краков и Лодз два дни по-късно, принуждавайки немците да изоставят линията на река Висла. Англо-американските сили усилват бомбардировките върху Източна Германия. На 13 февруари те бомбардират Прага и Дрезден. В резултат на тази бомбардировка в Дрезден загиват повече от 140000 цивилни, много от които са бежанци от източните немски провинции, междувременно окупирани от СССР. На 20 февруари съветските танкови дивизии достигат до 50 км от Берлин. От 4 до 12 февруари се провежда Ялтенската Конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се споразумяват за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на Европа. Американците влизат в Трир на 2 март и в Кьолн на 5 март. На 7 март те прекосяват река Рейн при Ремаген, сломявайки немската защитна линия на източния бряг. На 11 април те достигат река Елба, а на 20 април руснаците навлизат в околностите на Берлин. На 25 април американската и съветската армия се срещат при Елба. На 28 април немската съпротива в Северна Италия е сломена. На 1 май съветската армия навлиза в Берлин, а немското радио обявява че Хитлер е мъртъв, и на негово място застава адмирал Карл Дьониц. Един милион немски и италиански войници в Италия и в Австрия се предават. Три дни по-късно, дивизиите в Холандия, северозападна Германия и Дания капитулират. На 7 май група немски военни лидери подписват капитулация в Реймс. На 8 май Чърчил и президентът Труман обявяват края на войната в Европа. Рано сутринта на 9 май немските ръководители в Берлин подписват подобна капитулация спрямо съветската армия, и маршал Сталин обявява края на войната.

5. Последици - Две седмици по-късно правителството на Дьониц се разпада , а самият той, вече ненужен на победителите, е арестуван заедно със своите колеги. Съюзническото военно командване поема директен контрол върху Германия. По-късно източните немски провинции Силезия и Померания са предадени от СССР на Полша, а Източна Прусия е разделена между Полша и СССР.Западните германски провинции Елзас и Лотарингия са предадени на Франция, Судетската област на Чехословакия. Германия губи почти половината от територията си. Повече от 15 милиона немци са изгонени от бившите германски територии в Полша и Чехословакия. Австрия е отделена от Германия в старите си граници.

6. Япония - Идва ред на Япония. На 6 и 9 август 1945 г. САЩ демонстрират, че светът е навлязъл в нова ера — на атомните бомби. Жертви са Хирошима и Нагасаки. Съветският съюз обявява на 8 август война на Япония и разгромява в Китай елитната японска Квантунска армия. На 2 септември 1945 г. Япония капитулира с акт, подписан на борда на крайцера „Мисури“. В историята на човечеството се затваря и последната страница на шестгодишната драма, наречена Втора световна война.

7. Мирни договори - През 1946 г. се провежда мирна конференция, където се обсъждат мирните договори с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия. Договорите са изготвени от съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Те се подписват в Париж на 10 февруари 1947 г. Италия губи четири малки гранични региона в полза на Франция, адриатическите си острови и полуостров Истрия в полза на Югославия, няколко острова в полза на Гърция, и освен това се отказва от суверенитет върху колониите си в Северна Африка. Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в полза на СССР, но получава обратно Трансилвания от Унгария. Унгария остава в границите си от 1938 г. с незначителни териториални изменения в полза на Словакия, а България - в границите от 1 януари 1941 г. Финландия предава пристанището Петсамо (Печенга) на СССР и така остава без достъп до Северния Ледовит Океан.

8. Заключение - Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война, като около 60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена. Изтощена от войната и от огромния финансов дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от САЩ и СССР, които стават новите господари на света. Европа, обезкървена и разделена, става политически и икономически зависима от тях.
С цел поддържане на следвоенния ред, страните-победителки във Втората Световна Война създават Организацията на Обединените Нации, където влизат "по право" като постоянни членки на Съвета за сигурност.

През 1949 г. трите западни държави (САЩ, Великобритания и Франция) образуват от окупационните си зони Федерална Република Германия, а в отговор на това СССР образува Германската Демократична Република от остатъка на своята окупационна зона.