Лекции по История

Богдан Филов

Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944).
Богдан Филов е учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия през март 1941.

Ранни години
Богдан Филов е роден в Стара Загора в семейството на подполк. Димитър Филов от Калофер (съратник на Христо Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово. Учи в Карлово и Пловдив, и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София през 1900. След това заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на Просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901) и Лайпциг (1902-1903), както и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга — притурка на престижното немско списание Klio в Лайпциг.

Изследователска дейност
От 1 май 1906 работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през (1907-1909). Богдан Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909–1910. Между 1910 и 1920 е първият българин — директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912. По време на войните 1912—1913 и 1915—1918 Богдан Филов предприема три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата [1], води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей, прехвърлени в НИМ през 80-те на 20 век [2]. Участва в разкопките на Требенишкия некропол. Филов прави разкопки и проучвания в софийските църкви Света София (1910-1912), Свети Георги, (1915; 1921; 1932), както и в Боянската църква, (1920). По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилния некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933). Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1945). Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес, проведен в София, от 9 до 16 септември 1934. От 1918 е дописен член на БАН, а от 1929 — действителен член, на 27 юни 1937, след смъртта на проф. Любомир Милетич, е избран за председател на Българска академия на науките, какъвто остава до октомври 1944. Посветен в масонството още през 1923 в Берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа „Светлина“ в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 — именно от неговото правителство.

Академична дейност
След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент в Софийския университет по Археология на стария свят на 30 декември 1910, на следващата година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитацонен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България“, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне местото си в музея. По тази причина той е назначен по-късно, чак през 1914 за частен хоноруван доцент, а през 1920 е избран за професор по археология и история на изкуството в Софийския университет, където преподава включително докато е министър до 1941. Основател е и първи уредник на „Археологически семинар“ към Историческия факултет (1921-1940). Води девет курса в Софийския университет, където e избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 и негов ректор за 1931 и 1932. За своите научни приноси Богдан Филов е избран за почетен, действителен и дописен член на множество институти, академии и т.н., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета.

Действителен член е на:
• Германския Археологически инситут, Берлин (1924)
• Руския Императорски археологически институт, Цариград (1910)
• Австрийския Археологически инситут, Виена
• Основател и редовен член на Съюза на българските учени, писатели и художници, София (1918)
Почетен член на:
• Археологическото дружество на Гърция, Атина
Дописен член на:
• Пруската Академия на науките, Берлин (1938) [3]
• Баварската Академия на науките, Мюнхен, дописен член (1929); сенатор (1939)
• Славянския институт 'Н. Кондаков', Прага (1929)
• Археологическото дружество на Унгария, Будапеща
• Научното дружество в Гьотинген (1932)
• Унгарското научно дружество Kőrösi Csoma-Gesellschaft, Будапеща (1928)
• Нумизматичното дружество, Виена
• Член на Постоянния комитет за етруски проучвания, Флоренция
• Комитета за византийски проучвания, Ню Йорк
Доктор хонорис кауза на:
• Университета в Атина (1937)
• Университета в Берлин (1939)
• Университета в Будапеща (1941)
• Университета в Падуа (1942)

Политическа дейност
В края на 1938 Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15 февруари 1940 с Указ №8 на цар Борис III — оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940, с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.
В качеството си на министър-председател Богдан Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 и съдържащ дискриминационни мерки срещу евреите. Малко по-късно към правителството е създадено Комисарство по еврейските въпроси, което има за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 11 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия, повечето от които загиват. След протести на обществеността планираното депортиране на евреи с българско гражданство е отменено.
На 1 март 1941 Филов като министър-председател подписва в двореца Белведере във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април в Гърция и то без да се налага да води активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за “цар-обединител”, а правителството повдига неимоверно своя престиж. Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония, източния дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор. Съгласно т. нар. спогодба „Доктор Клодиус”, България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени "под временно българско управление". Окончателното прокарване на границите е оставено за след войната. На 13 декември 1941 ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война“ на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев. Арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро — на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и Георги Димитров. Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940–1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945, а цялото имущество на семейството му е конфискувано. Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996.

Награди и отличия
• Орден “Свети Александър“ с грамота (3 октомври 1934 г.) от Цар Борис III, за заслуги по уреждането на IV Византоложки конгрес.
Семейство
През януари 1932 Богдан Филов се жени в тесен семеен кръг за д-р Евдокия Петева–Филова (1901-1980), генералска дъщеря, завършила в Германия и активно занимаваща се с българска етнография. Понеже не са имали деца, единствените им живи наследници са: Димитър Атанасов Атанасов, чиито баща е внук на брата на Филов — Святополк, както и племенничките на Евдокия (Кита).

Противоречия
През май 2009 по повод именуването на улица по името на Богдан Филов от израелското посолството изразяват "шок" в писмо, в което се казва "Богдан Филов е министър председателят на България сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в Новите земи, които да депортират тамошното еврейско население", след което Бойко Борисов, тогава кмет, внася предложение за отмяна на наименуването; решението е отменено по-късно от Столичния общински съвет с гласове на ГЕРБ и БСП